№ 834
гр. Добрич, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230103320 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. С. Д. с
ЕГН ********** от гр. Добрич, *** ап. 1, с която срещу „Вилокс Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ** Ж. К., са предявени следните обективно съединени иска:
за отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като незаконосъобразна на
Заповед от 15.09.2022г. на ** на ответното дружество, с която трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от
КТ е прекратено; за възстановяване, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност: „***“ с място на
работа – игрална зала „***“ в ****; за заплащане на обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ, за времето, през което ищецът е
останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, за максимално
установения от закона шестмесечен срок, а именно за периода от 16.09.2022г.
до 16.03.2023г. в размер на 6024.40 лв. /шест хиляди двадесет и четири лева и
четиридесет стотинки/, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2022г. до
окончателното и изплащане.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: ищецът работил,
считано от 09.06.2015г., като „***“ към ответното дружество с място на работа
- игрална зала „***“ в **** по безсрочен трудов договор, при уговорено
работно време от 8 часа и основно трудово възнаграждение в размер на 500 лв.
1
/към датата на сключване на трудовия договор през 2015г./.
Със заповед №273/15.09.2022г. на изп. директор на ответното дружество
трудовото му правоотношение било прекратено на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
като му било наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, считано от
16.09.2022г. /връчването на заповедта на работника, при отказ, удостоверено
чрез двама свидетели/.
Ищецът счита, че заповед от 15.09.2022г. е незаконосъобразна, тъй-като
не била спазена процедурата по издаването и. Така, заповедта била подписана
от лице без представителна власт по смисъла на чл.192, ал.1 от КТ, което я
правела незаконна само на това основание.
Отделно от горното, работодателят не е събрал и оценил
доказателствата, във връзка с твърдяното нарушение от ищеца, за да прецени
съответства ли тежестта на нарушението на дисциплинарното наказание.
Заповедта не била мотивирана, в нея ответникът изложил собствената си
преценка, формирана, въз основа на неточно и непълно тълкуване на фактите
от една страна и от друга, от игнориране на факти, които не били изложени в
заповедта.
Ищецът твърди, че не е извършил описаното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и затова не били налице основания за налагане на
дисциплинарно наказание – уволнение. С. Д. оспорва да е извършил
твърдяното от работодателя му нарушение.
С оглед гореизложеното, ищецът счита, че прекратяването на трудовия
му договор е незаконосъобразно и е предявил в срок искове с пр. осн. чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищцовата страна претендира сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор,
с който твърди, че исковете са допустими, но неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Не се оспорва, че страните са били в трудови правоотношения, считано
от 2015г. до датата на уволнението, че ищецът е изпълнявал длъжността „***“
с място на работа – игрална зала „***“ в **** и при последно утвърдено ОТВ
в размер на 851.00 лв. и при последно БТВ на Д. за месец август 2022г.
/месеца, предхождащ уволнението м. септември 2022г./ в размер на 1115.63 лв.
Не се оспорва, също така, че ответникът е издал атакуваната заповед от
15.09.2022г., с която е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на осн.
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като заповедта била връчена на С. Д. на 16.09.2022г.
Ответникът оспорва исковата молба, досежно твърденията на ищеца, че
прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
незаконосъобразно, при неспазване на предвидената в КТ процедура.
Ответникът оспорва като неоснователен иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Твърди, че е издал Заповедта от 15.09.2022г. при наличие на представителна
власт, така, видно от ТР, ответното дружество се представлявало от ** Ж. К. и
2
от прокуриста С. Б. /който от 2016г. до сега е на тази длъжност, надлежно
вписан като такъв в ТР/, който е подписал заповедта и е разполагал в пълен
обем с работодателска правоспособност, вкл. и с с правомощията да налага
дисциплинарни наказания.
Ответникът твърди, че оспорената заповед от 15.09.2022г. съдържала
всички реквизити, вкл. и пространни мотиви и е издадена при наличие на
законови предпоставки. В този аспект, в отговора се твърди, че на 12.09.2022г.
е била връчена покана до ищеца /получена лично от него/, за да даде
обяснения, с което е уведомен за образуването срещу него дисциплинарно
производство, изложени са били факти и обстоятелства и са му били
поставени конкретни и ясни въпроси, на които да отговори. Д. е представил на
работодателя си саморъчно датирани и написани обяснения, които били
непълни, неясни и дори противоречиви, заради това, били приети като
недостоверни от ответника и той не ги е кредитирал.
В този смисъл ответникът настоява за отхвърляне на главния иск, като
неоснователен.
Доколкото, акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ /възстановяване на
предишната длъжност, заемана преди прекратяване на трудовия договор/, е
обусловен от съдбата на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, който
ответникът счита за неоснователен, то и този иск по т.2 на същата норма се
сочи, че следва да бъде отхвърлен, отново поради неоснователност.
Ответникът оспорва и иска за обезщетение по чл.225 от Кт и моли за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
Към отговора си, ответникът е приложил копия на трудовото досие на
ищеца, ведно с препис за него. Работодателят моли, съдът да допусне гласни
доказателства, чрез разпит на трима поименно посочени свидетели, както и да
назначи СТЕ с конкретно поставени задачи. Ответникът претендира сторените
съдебни разноски.
В срока за отговор по ИМ, ответното дружество е предявило насрещни
искове срещу работника Д.. Така, работодателят твърди, че на 12.09.2023г. в
игрална зала „***“ в **** са установени данни за неправомерна техническа
манипулация от две игрални съоръжения, в резултат на което неправомерно са
реализирани и изплатени печалби на участници в общ размер на минимум
7605.83 лв. Сигнал за нарушенията бил подаден от ** на залата – Д. М. Д..
Незабавно била извършена нужната проверка от служител на ответното
дружество /А. М. П./, който изрично бил упълномощен и натоварен да
извършва вътрешни проверки и ревизии, били снети обяснения от ищеца и от
** на залата, снети и прегледани били и записи от камери за наблюдение в
залата, свалени били данните от сървърите на електронната система за
управление на игрални зали и казина „Октавиан“, която ответникът ползвал за
всички свои игрални зали, била извършена и техническа инспекция на двата
игрални автомата, за които се считала, че са обект на манипулация от И. Н. М.
– *** във фирма „Ново Инвестмънт“ ЕООД, лицензирана за внос,
3
разпространение и сервиз за игрално оборудване на хазартни игри, прегледани
били записите от паметта на игралните автомати, т.нар „Лог файлове“, който
запаметявали всяка една операция от машините.
На база на проверката било констатирано, че през нощта на 07.09.2022г.
срещу 08.09.2022г. ищецът е бил на смяна и е отворил около 4.17ч. главната
врата на игрален автомат ЕГТ Премиер 4 с пореден номер №9 в залата и е
извършил манипулации в него, при което е прекъснала за кратка връзката
между автомата и сървъра, респ. и със системата за джакпот „Октавиан“.
Непосредствено след това, играещият неидентифициран клиент на същия
автомат №9 реализира в 4.20ч джакпот на стойност 2482.72 лв. и в 4.27ч –
джакпот на стойност 786.92 лв., които били регистрирани от машината като
външен бонус, но не били регистрирани от системата Октавиан и не са
генерирани и изпратени от системата за формиране на джакпот. Сумите били
изплатени лично от ищеца на клиента.
В 4.36ч на 08.09.2022г., ищецът отново отворил главната врата на същия
игрален автомат и извършил манипулации по него, пак била прекъсната
връзката със сървъра за кратко. На записите се виждало, че друго, трето лице,
което седяло срещу машина №10, вместо да играе на нея, извършва някакви
действия по манипулация на машина №9, вкл. бърка в нея в момента, в който
тя е отворена от ***то Д. и другият играч реализира печалба. От записа било
видно, как ищецът подавал нещо на второто лице и то го прибирало в чантата
си.
На 11.09.2022г. около 00.50ч, Д. отново отваря главната врата на автомат
№10 в залата и извършва манипулации във вътрешността на машината и
непосредствено след това, играещият на този автомат печели два джакпота –
единият в размер на 2462.87 лв. и другият в размер на 1874.32 лв., които били
регистрирани от машината като външен бонус, но не са регистрирани в
системата Октавиан и не са генерирани за формиране на джакпот. Същите
суми били лично изплатени от ищеца на съответното лице, без да се поиска
идентификацията му. Около 01.02ч Д. отново е отворил същия игрален
автомат и е направил някакви манипулации по него.
С оглед гореизложеното, ответникът твърди, че реализираните печалби
на 08.09.2022г. и на 12.09.2022г. от неустановените лица не са реални и не са
генерирани от джакпот системата на фирмата организатор, а и тези точно тези
суми в тези размери било невъзможно да се генерират, тъй-като не
съответствали на настройките на системата, а и не били достигнати
необходимите нива на приходи, за да се генерират тези печалби за толкова
кратко време.
Машините са отчели печалбите от външен източник, но той не е от
сървърите на ответното дружество, така ставало ясно, че информацията за
печалбите била подадена от външно устройство, неправомерно прикачено към
контролния блок на машината и после премахнато, за да не може да бъде
намерено. Горното обяснявало прекъсването на връзката със сървъра и
4
автоматите, после тази връзка била възстановена, но с добавено паразитно
устройство.
Ответникът твърди, че всички игрални автомати в залата са били
технически изправни и на 06.09.2022г са минали инспектиране от фирмата,
която е отговаряла за техническата им поддръжка.
Липсвало реално основание за отваряне на главната врата на игралните
автомати от страна на ищеца. В обясненията си до работодателя, той казал, че
ги отворил, защото „забили“, но записите от видеокамерите не показват
блокиране. Ищецът е длъжен, ако е налице действителен проблем с някоя от
машините незабавно да уведоми прекия си ръководител- Д. Д., което не е
сторено. Отделно от това, в длъжностната характеристика на ***то се
изисквало той да записва всички повреди по машините в специален дневник и
за уведомява за проблема технически правоспособните лица, обстоятелства,
които не са сторени от Д..
Ответникът твърди, че ищецът на 08.09 и на 12.09.2023г. е извършил
граждански деликт, от който за дружеството-работодател са произтекли
имуществени вреди в общ размер на 7606.83 лв., вследствие противоправното
поведение на С. Д. в качеството му на ***, с което е позволил на трети лица да
реализират и получат неоснователно и противозаконно печалби в
горепосочения размер.
Във връзка с гореописаното противоправно поведение на ищеца,
представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на КТ, ответникът му
е наложил дисциплинарно наказание – уволнение на осн. чл.330, ал.2, т.6 от
КТ и трудовото правоотношение на страните е било прекратено.
Фактът на дисциплинарното уволнение, пораждало за работодателя
основание да получи обезщетение от уволнения работник на осн. чл.221, ал.2
от КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието, /т.е. за един месец/ в
размер на 1115.63 лв.
Така, с насрещната искова молба, „Вилокс Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, е предявил искове с пр. осн. чл.203 ал.2 от КТ във връзка с чл.45 и
сл. от ЗЗД, като моли съдът да осъди С. Д., да му заплати сумата от 7606.83лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от
ответника при изпълнение на трудови му задължения по трудово
правоотношение между тях за длъжността „***“ на 08.09.2022г. и на
12.09.2022г., по време на работа в обект игрална зала „***“ с адрес ****, чрез
манипулация на игрални автомати с №9 и №10, с което е позволил трети лица
неправомерно да реализират печалба/джакпот от хазартни игри/ от общо 7
606.83лева, от които 3269.64лева им изплатил на 08.09.2022г. и 4334.19лева
им изплатил на 12.09.2022г. и по чл.221, ал.2 от КТ за сумата от 1115.63 лева,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
при дисциплинарно уволнение.
Работодателят е сезирал прокуратурата за извършеното деяние от ищеца
и е било образувано досъдебно производство №128/2022г. по описа на ОД на
5
МВР-Добрич във връзка с прокурорска преписка №558/2022г. по описа на
ДОП.
Във връзка с горното, ответникът „Вилокс Груп“ ЕООД е поискал
спиране на настоящото производство до приключване на наказателното
производство с окончателен акт.
Съдът е изпратил на С. Д. препис от насрещната искова молба, ведно с
приложенията и в срока за отговор по чл.131 от ГПК, работникът е депозирал
такъв, като оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че след като,
бившият му работодател искал да ангажира имуществената му отговорност за
претърпени от него материални вреди при, или по повод изпълнение на
трудовите му задължения, произтичащи от трудовия договор и длъжностната
му характеристика, то приложение, следвало да намери разпоредбата на
чл.206, ал.1 и ал.2 от КТ и тази отговорност била ограничена до размера на
месечното му трудово възнаграждение, а при отчетниците и ръководителите
до размера на три ТВ /чл.207, ал.1 от КТ/.
В случая, съгласно чл.210 от КТ, работодателят бил длъжен да издаде
заповед, с която да определи основанието и размера на отговорността на
работника в 1-мес срок от откриване на вредата, но не по-късно от 1 година от
причиняването. Д. твърди, че ответното дружество не е представило
доказателства да е предприело процедура по ангажиране на имуществената му
отговорност. Нямало издадена заповед, която С. Д. да оспори и да се защити.
Отделно от горното, работникът оспорва да е извършвал вменените му
нарушения на трудовите му задължения, не било налице виновно
неизпълнение от негова страна. Във „Вилокс Груп“ ЕООД, Д. работил седем
години непрекъснато и нямал никакви нарушения на трудовата дисциплина,
нито липси на касови наличности, винаги изпълнявал задълженията си като
***, съгласно установените стандарти.
С. С. твърди, че не му е била връчвана Заповедта от 15.09.2022г., с която
е прекратено трудовото му правоотношение с работодателя и не е запознат с
мотивите за уволнението му. Заповедта не му е била изпращана нито по
куриер, нито по пощата с обратна разписка, за което подал сигнал в
Инспекция по труда“ – гр.Добрич.
Предвид гореизложеното, Д. моли, съдът да отхвърли насрещните
искове като неоснователни и недоказани.
С протоколно Определение №1161 от 13.09.2023г, съдът е разделил
производството по предявените искове от С. Д. срещу „Вилокс Груп“ ЕООД с
пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и насрещните искове предявени от
„Вилокс Груп“ ЕООД срещу С. Д. с пр. осн. чл.203 ал.2 от КТ във връзка с
чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.221, ал.2 от КТ, като е оставил за разглеждане в
рамките на настоящото дело, исковете на работника срещу работодателя, а по
отношение на насрещните искове, предявени от работодателя срещу
работника е постановил да се докладват на председателя на ДРС, за да се
образува друго гражданско дело по отношение на тях. Така, на 21.09.2023г е
6
било образувано гр. д. №2429/2023г по описа на ДРС.
Съдът с протоколно Определение №1344/18.10.2023г на осн. чл.229,
ал.1, т.4 е спрял производството по настоящото дело до окончателното
приключване на гр. д. №2429/2023г по описа на ДРС.
С Определение №1754/05.07.2025г., съдът е възобновил гр. д.
№3320/2023г по описа на ДРС, тъй-като е налице влязъл в сила съдебен акт по
гр. д. №2429/2023г., /което дело е изискано за послужване и е приложено към
настоящото дело/. Видно от горецитираното дело, ДРС е уважил иска на
„Вилокс Груп“ ЕООД по чл. 203, ал.2 от КТ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, и е
отхвърлил иска по чл.221, ал.2 от КТ, като при обжалването му пред ДОС,
решението на първата инстанция е потвърдено в частта, досежно уважената
искова претенция с пр. осн. чл.203, ал.2 от КТ във вр. чл.45 от ЗЗД и съдебният
акт на ДРС е влязъл частично в сила на 28.05.2025г., но с Определение
№892/11.11.2024г по в. гр. д. №651/2024г по описа на ДОС, е спряно
производството по отношение на въззивната жалба на „Вилокс Груп“ ЕООД
касателно отхвърленият им иск по чл.221, ал.2 от КТ, до приключване на
настоящото дело.
ДРС, с оглед събраните по настоящото трудово дело, писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: За
основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ в тежест на
ответника, е да установи, че при налагане на дисциплинарното наказание
"уволнение" на ищеца са спазени процесуалноправните и материалноправните
изисквания за това – а именно – че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ
– преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от
работника; че са спазени сроковете, предвидени в чл. 194, ал.1 КТ за налагане
на дисциплинарно наказание; че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е мотивирана; че ищецът е извършил вмененото му дисциплинарно
нарушение.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът
на С. Д. с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, е неоснователен.
Съображенията за това са следните:
По делото не се спори, че ищецът по силата на трудов договор с
№761/09.06.2015г., считано от 10.06.2015г. е бил назначен във „ВИЛОКС
ГРУП” ЕООД, гр.**, на длъжността „***“, с място на работа - игрална зала
„***“ с адрес: ****, при уговорено работно време от 8 часа и основно трудово
възнаграждение в размер на 500.00 лв., а към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение в размер на 851.00 лв. Като правно основание за
сключване на трудовия договор са посочени разпоредбите на чл.67, ал.1, т.1
във вр.с чл.70 и чл.7 от КТ, които регламентират договор със срок за
7
изпитване/ в случая от шест месеца в полза на работодателя/ за сключването
на окончателен безсрочен трудов договор. Тъй-като в рамките на
изпитателния срок, работодателят не е прекратил договора с Д., след
изтичането му, трудовият договор е станал сключен за неопределено време. С
допълнителни споразумения е предоговаряно само трудовото възнаграждение.
Със Заповед №273/15.09.2022г. на изп. директор на ответното
дружество, трудовото правоотношение със С. С. е прекратено на осн. чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, като му е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“,
считано от 16.09.2022г., за дисциплинарно нарушение по чл.190, ал.1, т.4, пр.1
от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя, осъществено чрез
неправомерна техническа манипулация на две от игралните съоръжения
/автомати/, довела до неправомерно реализиране и изплащане на печалби на
участници в хазартни игри от общо 7606,83лева. Връчването на заповедта на
работника е при отказ, удостоверено чрез двама свидетели/.
Предмет на настоящото производство, е законосъобразността на
горепосочената заповед. Предявените искове от С. Д. с пр. осн. чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, са допустими, подадени в срока по чл.358, ал.1, т.3 от КТ и
подлежат на разглеждане.
Първото твърдение на работника Д. в исковата молба за незаконност на
уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита,
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, е свързано с това, че
Заповед от 15.09.2022г. е незаконосъобразна, тъй-като не е била спазена
процедурата по издаването и, защото не са били изискани обяснения от ищеца
във връзка с вмененото му дисциплинарно нарушение. Възражението на Д. е
неоснователно. Съображенията за това са следните:
С оглед проверката за законосъобразност на издадената заповед за
дисциплинарно уволнение, на първо място, в тежест на работодателят е да
докаже, че преди налагане наказанието, е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1
от КТ.
Като условие за изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ е
необходимо работодателят да е поискал обяснения от работника или
служителя, без значение дали последният се е съгласил да даде такива, като
изпълнението на това задължение освобождава работодателят от санкцията по
чл. 193, ал. 2 от КТ - отмяна на заповедта за уволнение на без разглеждане на
спора по същество.
По делото е представена писмена покана от работодателя до ищеца
/л.45-46/ за даване на писмени обяснения /устни или писмени/ във връзка с
отпочнало дисциплинарно производство срещу Д. по повод извършени от
него дисциплинарни нарушения на 07.09.2022г. срещу 08.09.2022г. и на
11.09.2022г срещу 12.09.2022г., когато е бил нощни смени като *** в игрална
зала в *** в гр.Добрич, изразяващи се в осъществени манипулации на два
8
игрални автомата, вследствие на които са регистрирани джакпоти на
машините, но печалбите не са отразени/регистрирани в системата Октавиан и
които неправомерни печалби на обща стойност 7605..83 лв. са били изплатени
на участниците в игралната зала от С. Д.. Същият е получил лично поканата на
12.09.2022г., за което собственоръчно се е подписал върху нея.
Още същият ден – 12.09.2022г, ищецът е дал писмени обяснения пред
работодателя си /приложени на л.47 по делото/.
Поканата до работника е отправена от работодателя, чрез упълномощено
за това лице – А. М. П. - *** на ответното дружество, по силата на Заповед
№822/14.12.2018г. По делото е представена Заповед №66/07.02.2020г /на л.48/,
от която е видно, че П. на осн. чл.192, ал.1 от КТ е упълномощен от ** и
прокуриста на дружеството: „да осъществява следните процедури по смисъла
на КТ, а именно:
-откриване на дисциплинарни нарушения;
-изслушване на провинилия се работник/служител и приемане на писмените
му обяснения;
-събиране и оценяване на посочените доказателства.“
В заповедта е посочено, същата да се сведе срещу подпис до знанието на
работниците и служителите.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че работодателят своевременно е
изпълнил задължението си по чл. 193 от КТ, като на 12.09.2022г. писмено с
покана е изискал обяснения от ищеца, досежно отпочнала срещу него
процедура по налагане на дисциплнарно наказания,у чрез упълномощено
изрично за това лице /А. П./ и обяснения са депозирани писмено, саморъчно
написани и подписани от С. Д. в същия ден /12.09.2022г./.
В ИМ се твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение с Д., била подписана от лице без представителна власт по
смисъла на чл.192, ал.1 от КТ, което я правело незаконна, само на това
основание. В случая, в тежест на работодателя, е да докаже, че уволнението е
извършено от лица, разполагащи с работодателска власт, било при условията
на заместване или по делегация, по надлежно овластяване. Видно от
приложената на л.41-44, Заповед №273/15.09.2022г, с която е наложено
дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ – дисциплинарно уволнение на
работника Д., същата е подписана от ** на „Вилокс Груп“ ЕООД – Ж. К. и от
прокуриста С. Б., като двамата заедно представляват ответното дружество. По
делото е безспорно, че дружеството се представлява заедно от двама
управители или от един управител и прокурист, заедно /горното е прието,
считано от 10.03.201г./, че Ж. К. е един от управителите на „Вилокс Груп“
ЕООД, както и, че е налице вписване по партидата на дружеството, че
прокурист на същото, е лицето С. Б.. Съгласно данни от ТР, е видно, че от
06.10.2016г, С. Б. е вписан като прокурист на дружеството /прокурата е
задължително да бъде вписана в търговския регистър, където се регистрира и
подписът на прокуриста. Това вписване има, както декларативно, така и
9
удостоверяващо значение, осигурявайки яснота и прозрачност в отношенията
на прокуриста с трети лица и позволявайки лесно проверяване на неговите
пълномощия/, като същият има правото да го представлява, заедно с един от
управителите – в случая, заедно с Ж. К./. Наистина, по делото няма
доказателства за надлежното управомощаване на прокуриста към датата на
прекратяване на трудовия договор на ищеца с ответника с работодателска
правоспособност.
Договорът за прокура по чл. 23 ТЗ, обаче урежда вътрешните отношения
между търговеца и прокуриста, който е доброволен представител на търговеца
по пълномощие, но с императивно опредЕ. от закона представителна власт за
всички действия и сделки, свързани с упражняване на търговското занятие
според чл.22, ал.1 ТЗ (Решение №648 по гр. д. №1484/2009г., III г.о., ВКС).
Представителната власт на прокуриста включва и правата и задълженията на
собственика на търговското предприятие по трудови договори като част от
търговското предприятие, което прокуристът е длъжен да управлява. В
конкретния случай, работодателят не е делегирал изрично и отделно на
прокуриста правото да сключва, изменя и прекратява договорите с
работниците и служителите, което по правило е допустимо според
разясненията, дадени в ТР №6/2012г., ОСГК, но не е било необходимо,
доколкото неговите правомощия поначало включват и да представлява
работодателя като страна в трудовите правоотношения с работниците и
служителите. В този смисъл е Решение № 137 от 21.06.2017г. на ВКС по гр. д.
№ 3797/2016г., IV г. о., ГК.
В обратен смисъл е по-старата съдебна практика, отразена в Решение
№886/18.12.2009г. по гр.д. №3091/2008г. по описа на ВКС, IV ГО, и която не
се споделя от настоящия състав. Според тази практика, качеството на
прокурист не е достатъчно, за да се приеме, че лицето – в случая С. Б.,
разполага с работодателска правоспособност. Дори да бъде споделено това
разбиране, ответникът в отговора на исковата молба, потвърждава, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца, съгласно Заповед от
15.09.2022г., е валидно, /потвърждава действието, извършено от прокуриста
по подписването на заповедта/, дава основание да се приеме, че
дисциплинарното уволнение, е действително. В този смисъл, би могло да се
приеме разясненито, дадено с Решение № 33 от 28.02.2013г. по гр.д. №
1284/2012г. по описа на ВКС, IV ГО, с което е допуснато касационно
обжалване по материалноправния въпрос, за възможността работодателят да
бъде представляван в трудовите правоотношение дори от пълномощник с
общо пълномощно. Освен това, по делото са представени други документи,
изходящи от ответника и подписани и от прокуриста, датиращи отпреди
/07.02.20202г. – Заповед №66, приложена на л.48, Утвърдени на 29.04.2021г
Общи игрални условия и правила за организирани хазартни игри с игрални
автомати в игрална зала – л.118-123/ и след датата на издаване на процесната
заповед от 15.09.2022г, а именно - пълномощно, приложено на л.63, което дава
основание да се заключи, че възражението за недействителност на атакуваната
10
заповед, е формално заявено. По изложените мотиви, възраженията не се
приемат за основателни.
Ищецът е навел с ИМ и други възражения, а именно, че заповедта от
15.09.2022г е незаконосъобразна, защото не е мотивирана и защото тежестта
на наложеното наказание не съответствала на тежестта на нарушението.
Законосъобразността на атакуваната заповед за дисциплинарно
уволнение на ищеца следва да се преценява от съда, съобразно съответствието
на посочените в нея основания за това и действителното фактическо
положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно
упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на
всяко от сочените в заповедта основания, има работодателят.
В процесния случай като основание за налагане на дисциплинарното
наказание "уволнение" работодателят е посочил наличието на извършени от
ищеца нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4,
предл. първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, като е визирал,
че Д., възползвайки се от служебното си положение и достъпа си до игралните
съоражения, е подпомогнал инсталирането и впоследствие премахването на
външно техническо устройство от игрални автомати №9 и №10, което е
манипулирало тяхната работа, в резултат на което, неправомерно са
реализирани печалби от неидентифицирани участници, които са изплатени от
служителя /***то С. С./ без допълнителна проверка.
В случая, следва да се посочи, че правата и задълженията на
работника Д., свързани с възложената му работа на длъжността „***“ са
уредени с длъжностна характеристика, връчена му на датата на сключване на
трудовия договор 09.06.2015г. Според длъжностната характеристика,
длъжността „***“ носи характеристиките на материално отговорна длъжност.
На служителя са възложени задължения, свеждащи се до съхраняването и
отчитането на получените суми за залози, отчитането и изплащането на
печалби. Изрично му е възложено да приема и проверява оборота и касовата
наличност, да приема залози и набира съответните суми на кредитите при
игралните съоръжения без устройства за приемане на банкноти или
неработещи такива, да изплаща незабавно печалби след приключване на
играта за суми до утвърдената касова наличност, да издава изплащателен
документ, да преброява и изготвя спецификация на оборота и касовата
наличност с вписване в отчетно-сметния лист от смяната и др. задължения във
връзка със законосъобразното провеждане на хазартните игри и работата с
поверените му игрални съоръжения- да информира ** за нередности в
игралната зала, да записва всички повреди на машините в специален за целта
дневник и да уведомява за тях незабавно технически правоспособните лица,
да не изплаща некоректни печалби/спечелени по незаконосъобразен начин/.
Няма спор по факта, че Д. е работел на сменен режим и, че в игралната
зала *** в нощта на 07.09.2022г. срещу 08.09.2022г. и в нощта на 11.09.22 г.
срещу 12.09.2022г., е бил на смяна сам.
11
Според твърдения на работодателя, именно по време на изпълнение на
трудовите си задължения на тези дати, С. С. е извършил дисциплинарните
нарушения, с които му е причинил имуществени вреди, като в резултат на
неправомерна техническа манипулация - отваряне на т.нар. “главни врати“ и
поставяне на външно устройство на две от игралните съоръжения - игрални
автомати с пореден номер в залата №9 и №10, са реализирани и изплатени
печалби на трети лица - участници в хазартни игри, в общ размер на 7606,83
лева.
Видно от съдържанието на атакуваната заповед от 15.09.2022г, същата е
подробно мотивирана, изложена е хронологически фактологията на
събитията, ясно е посочено в какво се изразява дисциплинарното нарушение
на работника. Посочени са и съответните правни норми, които са приложими
и съотносими към наказанието. Горното обуславя изложените възражения от
ищеца, досежно незаконосъобразността на заповедта, неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ, "дисциплинарните
наказания се налагат не по–късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по–късно от една година от извършването му". В случая, от събраните по
делото доказателства се установява, че ответникът е констатирал на
12.09.2022 г., че ищецът е допуснал нарушения на трудовата дисциплина.
Следователно от 12.09.2022г., на която дата са установени и двете нарушения,
за които може да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 190, ал.1, т.4
КТ, започва да тече и двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ, в който може да
се наложи дисциплинарно наказание.
На 12.09.2022г, работодателят е изискал обяснения на работника и на
същата дата, последният ги е депозирал, като процесната заповед за
прекратяване на трудовите правоотношения между страните е издадена на
15.09.2022г. и от датата на връчване – 16.09.2022г. /заповедта е връчена на Д.
при отказ от негова страна да я приеме и подпише, удостоверено с подписите
на двама свидетели, надлежно индивидуализирани с три имена и ЕГН, а
именно – С. Д. Г. и Д. М. Д./, се счита за наложено дисциплинарното наказание
на ищеца /по арг. от чл. 195, ал.3 КТ/. Следователно, дисциплинарното
наказание е наложено в двумесечния срок от откриване на нарушението,
съобразно разпоредбата на чл. 194, ал.1 КТ.
Съдът следва да разгледа спора по същество, като прецени, дали
наложеното от ответника наказание съответства на тежестта на нарушението,
извършено от работника.
За доказване на нарушенията на Д., работодателят е ангажирал пред
съда писмени и гласни доказателства, последните, събрани чрез разпита на
12
свидетелите Д. М. Д., С. Г. Ш., А. М. П. и С. Д. Г., всеки един от тях в трудово
правоотношение с ответното дружество.
Свидетелят Д. Д. пояснява, че от пет години е управител на обекта,
намиращ се в гр. Добрич, ***, където като *** работил с ищеца С. Д.. На
датите 08.09.2022г. и 12.09.2022г., последният бил сам на нощна смяна в
игралната зала. Като *** той имал право да отваря игрален автомат само, за да
допълни касовата наличност, т.е. да се допълни с пари машината или когато
свършат тикетите, които се принтират от машината, когато някой спечели. За
всяко отваряне на автомат, трябвало да се уведоми **. За отварянето на
автоматите на 08.09.2022г. и на 12.09.2022г., свидетелят не бил уведомяван от
Д..
Когато Д. Д. на 12.09.2022г. сутринта отишъл на работа, установил, че е
изплащана доста голяма сума и е допълвана машина с пари. Свидетелят
проверил историята на самата машина – колко пари са постъпили като залози
и колко са изплатени. Установил, че има доста голяма разлика, че има
нарушена комуникация в историята на самата машина, излизало, че има
някаква „прекъсната връзка“. В машината имало само 30.00 лева, а печалбата
била над 3000.00 лева. Впоследствие се оказало, че е „външна печалба“, не
бил отчетен джакпот от тяхната система. Тогава свидетелят се обадил на С.
Ш., която работела в ** в отдел „***“, който контролирал работата на залите,
информирал я за случилото се. Тя извършила проверка и му казала, че има
манипулация на машината от външно устройство.
Свидетелят споделя, че на 8-ми септември не е намерил нищо
съмнително при нощната смяна, тъй като касовата наличност била
достатъчна, затова лично не бил проверявал и не е установил нередност. На
12-ти септември, касовата наличност била доста ниска. Според свидетеля,
когато има джакпот, то той автоматично се начислява на игралния апарат.
Суми до 5000.00 лева се изплащали в брой на момента, като клиентът не се
подписвал никъде, нито се вземали неговите данни.
В показанията на св. Д. Д. се излагат обстоятелства, относно връчването
на заповедта за уволнение на ищеца. Д., заедно със С. Г. - *** на дружеството
и ищеца, се срещнали в кафене на 16.09.2023г. в гр.Добрич, защото С. Д.
отказвал да дойде на среща в обекта /игралната зала/. Г. му дал заповедта за
уволнение, но Д. отказал да я подпише, поради това, Г. и Д. се подписали
собственоръчно върху заповедта, че работникът отказва да я приеме и
подпише.
Свидетелят С. Ш. работела в ищцовото дружество, като специалист „***
разходи“ от около 8 години. На 12-ти септември Д. Д. й се обадил, обяснил и,
че е разгледал историята на игрална машина и печалбите не съответстват,
видял печалба джакпот, но имало прекъсване на връзката на игралния автомат
със сървъра, след което, свидетелката и колежката и извършили проверка.
Според Ш. в системата OCTAVIAN имало графи, които показвали джакпотите
– едната показвала какви суми е приела машината, а другата, какво е изпратил
13
сървърът към машините. По принцип, сумите в двете графи винаги трябвало
да са еднакви. В случая обаче не били, което предполагало манипулация.
Сървърът не е изпратил съответните суми, но машината ги е приела и ги е
платила. При тези констатации, било възложено на „Видеонаблюдение“ да
проследи нощната смяна детайлно и да установи какво се е случило, както и
на ИТ отдела, който имал по-разширен достъп. От там установили, че ***то е
направило манипулация на игралния автомат, посредством външно
устройство. Сървърът на дружеството нямал зададени такива джакпоти, които
били изплатени, за да ги приеме машината. Същата ситуация се случила и
преди време, но на други три игрални автомата в зали в *** и в **.
Посредством *** и външни хора, машината се отваряла и се слагало
устройство, което не било свързано с централния сървър.
След като констатирали какво се е случило на 12-ти септември,
проследили назад целия месец и установили, че същото действие се е
осъществило и на седми срещу осми септември, когато същото *** /С. Д./ пак
е бил на работа сам. На свидетелката направило впечатление при преглед на
камерите, че клиентът, който уж играе, всъщност гледа в машината и обяснява
нещо на ***то. Било абсолютно забранена на служител да позволи на клиент
да гледа вътре в машината. В процесния случай, печалбата била външна, а не
била комбинация от самия игрален апарат. Джакпотите били различни за всяка
зала. Имало един обединен, който е за системата, той бил от 20 000.00 лева,
имало друг от 2000.00 лева, трети от 1000.00 лева и до 800.00 лева. В
определения час/минута и ден, нямало такава джакпот печалба, като
изплатената, която сървъра да изпрати на машината. Достъп до алгоритъма за
печалби имал само ИТ-отделът, в който работели двама души. Не била
установена промяна в алгоритъма, печалбата не идвала от сървъра, тя идвала
от външно устройство, поставено от ***то. Външното устройство игнорирало
сървъра, машината започвала да приема от това устройство и то пускало
печалбата. Според свидетелката, на камерите се виждало, как клиент имал
нещо като дистанционно в ръката си и го насочвал и натискал. Тогава точно
излизало прозорче на самия екран с вписана сума, т.е. печалбата.
Свидетелят А. П. заявява, че работи във „Вилокс груп“ ЕООД, като ***.
На 12-ти септември бил в офиса в ** и от С. Ш. разбрал, че в Добрич имало
проблем - изплатени били суми от машини, които не са джакпоти, подадени от
сървърната система. Същият ден вечерта, свидетелят П. пристигнал на
проверка в гр.Добрич. Проведено било събрание в игралната зала със
служителите. На свидетеля било възложено да връчи на ищеца представената
по делото, покана за даване на обяснения, което той сторил. Още същата
вечер, Д. му предал своите писмени обяснения. Свидетелят не бил извършвал
проверка по самите игрални апарати. Знае за подобни случаи с манипулации
на игрални апарати, извършени преди време в зала в ***.
Свидетелят С. Г. заявява, че е ** от 2016г. в ответното дружество. На 15-
ти септември 2022г. бил извикан в централния офис от управителите на
дружеството и му била дадена заповедта за дисциплинарно уволнение на
14
ответника, която трябвало да връчи. Тръгнал за гр.Добрич късно вечерта. На
16-ти септември накарал ** на залата в гр.Добрич - Д. Д., да се свържи с ***то
/ищеца Д./ по повод връчване на заповедта за уволнение. В показанията на
свидетеля се съдържат обстоятелства във връзка връчване на заповедта.
Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели през призмата на
чл.172 от ГПК, предвид обстоятелството, че същите са служители в ответното
дружество и е налице възможна тяхна заинтересованост от изхода на спора.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал, поради което
следва да ги зачете и да гради своите изводи, въз основа и на тях.
Съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, обект на която, е
начинът на генериране на джакпот-бонуси /печалби/ от игралните автомати,
възможността и начина за манипулация на системата за генериране на
джакпот от игралните автомати чрез поставяне на външно устройство, както и
дали изплатените на процесните дати печалби, са генерирани от използваната
от дружеството системата за формиране на джакпот.
Видно от заключението по СТЕ /приложено на л.139-149/, след оглед на
игралните автомати, запознаване с използвания софтуер, преглед на видео
записите от процесните дати, провеждане на експериментално рестартиране
на апаратите, назначеното вещото лице инж. М. Н. е заключило, че премия
джакпот може да се формира само от специализирания за целта сървър,
работещ под управлението на софтуер OCTAVIAN, че изплатените от ищеца
на процесните дати печалби, не са генерирани от използваната от дружеството
система за формиране на джакпот, че са резултат от манипулиране на
машините чрез поставяне на външно устройство, най-вероятно монтирано на
конектор RS232, който се намира долу в дясно във вътрешността на апаратите,
в която посока са били насочени действията на ***то, а не в ляво, където се
намира бутона за включване/изключване, от който е следвало машините да
бъдат рестартирани в случай, че са „забили“. Конкретно е констатирано от
вещото лице, че процесните игрални автомати EGT Premier 5 с фабричен
№EGT S/N 98759 и EGT Premier 4 с фабричен №EGT S/N 98743, са българско
производство, снабдени със собствен компютър, в който са инсталирани
съответните игри, лицензирани в игралната зала, принтер, устройство за
приемане на парични депозити, както и устройство за връзка с управляващия
сървър на компанията и със сървър за генериране на джакпот-бонуси. Всички
игрални автомати на компанията, независимо от това каква марка и модел са,
са свързани в единна мрежа /игрални автомати в конкретна игрална зала и
автомати във всички игрални зали на компанията/. Машините, свързани към
локалния сървър на съответната зала, изпращат данни за всички действия,
които се извършват във всеки момент от играчите на съответната машина.
Локалният сървър, съответно изпраща тези данни на централния сървър на
компанията. Сървърната система има и втора независима сървърна система,
която служи само и единствено да следи размера на постъпленията на всяка
една машина, свързана в мрежата, както и размера на постъпленията в
15
съответната игрална зала и общия размер на постъпленията във всички
игрални зали, като по свой алгоритъм, на базата на размера на постъпленията,
генерира джакпот-бонус на опредЕ. машина. Софтуерът, който се ползва за
следене на постъпленията и генериране на бонусите е OCTAVIAN. Съгласно
т.3 от Технически характеристики на системата за формиране на премия
„ДЖАКПОТ“ при взаимно свързани игрални автомати OCTAVLAN с
производител OCTAVIAN Ltd. Russia - „Сумата на отчисленията от всеки
изигран залог на свързаните за формиране на премия Джакпот игрални
автомати не надхвърля 5,0%.“.
Според експерта, премия Джакпот може да се формира само от
специализирания за целта сървър, работещ под управлението на софтуер
OCTAVIAN с производител OCTAVIAN Ltd. Russia в зависимост от размера на
постъпленията и други фактори, заложени в логиката на сървъра. Този
софтуер генерира премията Джакпот на базата на анализ на постъпления от
залозите в съответната машина, зала и в общ размер за цялата компания и сам
по свой алгоритъм определя на коя машина в коя игрална зала да го даде.
На въпроса, дали изплатените от ответника на процесните дати 08-ми и
09-ти септември печалби са били генерирани от използваната от дружеството
система за формиране на джакпот OCTAVIAN, експерта отговаря
отрицателно, на база анализ на съхранената информация в Log файловете от
процесните дати. От анализа на съхранената информация в Log файла от
07.09.2022 година, според вещото лице се установява, че игрален автомат с
№107009 в игралната зала в гр. Добрич /автомата с №9 в залата/, е изплатил
бонус в размер на 3269,64 лева, като сумата е отразена в графа Paid jackpots. В
графа All АСР jackpots, която отразява генерираните от сървъра на компанията
бонуси и е посочена сума 0,00 лева, което свидетелства за това, че изплатеният
бонус от 3269,64 лева, е генериран не от Джакпот сървъра на компанията, а от
някакво външно устройство.
От анализа на съхранената информация в Log файла от 11.09.202 година
според вещото лице се установява, че игрален автомат с №107010 в игралната
зала в гр. Добрич /автомата с №10 в залата/, е изплатил бонус в размер на
4336,19 лева, като сумата е отразена в графа Paid jackpots. В графа All АСР
jackpots, която отразява генерираните от сървъра на компанията бонуси, е
посочена сума 0,00 лева, което свидетелства за това, че изплатеният бонус от
4336,19 лева, също не е генериран от Джакпот сървъра на компанията, а от
някакво външно устройство.
Вещото лице е извършило преглед на съхранените видео записи от
извършваното от дружеството видеозаснемане в залата в гр.Добрич и е
установило, че в 04:17:34 часа, ***то отваря вратата на игралния автомат №9,
като след това извършва някаква манипулация, мястото на която е някъде
долу в дясно в пространството на отворената врата, като през това време
автоматът е активен/не е изключен/. Стоящо в дясно лице протяга ръка на
клавиатурата на автомата и веднага след това автомата генерира джакпот.
16
Повторно, ***то отваря главната врата на автомата, извършва някаква
манипулация в същото направление отново при активен екран. Връзката с
машина №9 прекъсва в 04.18.21часа. Аналогична е съхранената информация
от видеозаписа от 12.09.2022г. – в 00.50.49 часа, ***то извършва някаква
манипулация на машина №10 в същото направление /в дясно на
пространството на отворената врата/, след което, машината генерира джакпот,
връзката с машината прекъсва в 04.35.24 часа. За проверка на твърдението на
***то за отваряне на главната врата на игралния автомат, за да го рестартира,
защото е „забил“, експертът е направил експериментално рестартиране, при
което е установил, че бутонът за включване и изключване на игралния автомат
се намира на лявата стена на автомата по средата на пространството на
отворената врата. След рестартиране на автомата, той започнал да зарежда
операционната система и това продължило няколко минути. Екранът бил
черен, докато се зареждала операционната система.
Експертът е констатирал, че игралните автомати нямат свои права за
генериране на джакпот. Системата за формиране на премия Джакпот се състои
от централен сървър, към който са включени в локална мрежа всички игрални
зали и всички игрални автомати в съответните зали. В процеса на работа
непрекъснато се обменя информация между сървъра и игралните автомати,
като трансферът на данни е двупосочен и се извършва в кодиран вид.
Управлението на системата се осъществява от специализиран софтуер
OCTAVIAN с производител OCTAVIAN Ltd. Russia. При достигането на
предварително зададени условия, като размер на направените залози, дата и
час и други, системата генерира съобщение за Джакпот, като визуализира
размера на джакпота и машината, на която е даден, издава звуков сигнал.
Цялата информация за направени залози, изплатени джакпоти и други, се
съхранява в централния компютър на игралната зала, както и в централния
сървър на фирмата.
В обобщение, съпоставяйки информацията от представените
видеозаписи, фиксираното време в тях на всяко едно събитие, информацията,
която се съдържа в логфайловете на джакпот сървъра с принципа на работа на
инсталираната система за генериране на джакпот премии, вещото лице е
констатирало, че: На 08.09.2022 година в 04:17:34 часа, ***то отваря главната
врата на игрален автомат №9 и извършва някаква манипулация, която е
насочена вдясно във вътрешността на машината; На 12.09.2022 година в
00:50:49 часа ***то отваря главната врата на игрален автомат №10 и извършва
някаква манипулация, която е насочена вдясно във вътрешността на
машината; В логфайловете на съответните машини за периода на
манипулацията, е регистрирано прекъсване на връзката с UCB контролера.
Веднага след възстановяване на връзката с UCB контролера игралните
автомати генерират джакпот. След генерирането на съответните джакпоти,
***то отново отваря главните врати на съответните машини и извършва
повторна манипулация която е насочена вдясно във вътрешността на
машината; По време на повторната манипулация в логфайловете на
17
съответните машини отново се регистрира прекъсване на връзката с UCB
контролера; В логфайла на централния сървър са регистрирани генерираните
джакпоти, но е отбелязано, че тези джакпоти не са генерирани от джакпот
сървъра, а от външно устройство; Конекторът RS232 е изключително просто
устроен. От него се използват два сигнални пина и един за земя; Конекторът
Serial-Attached SCSI (SAS) има изключително сложно устройство и е много
сложен за манипулация; За да бъде генериран джакпот от външно устройство,
това устройство най-вероятно е било включено към конекторът RS232. Това
устройство трябва да е сигнално прозрачно за сигналите които идват и се
изпращат към сървъра, а при необходимост, устройството да се активира
външно /дистанционно, безжично/; Отварянето на главните врати на
игралните автомати не е свързано с рестартиране на машините, тъй-като по
време на манипулациите, електрическото захранване на машините не се
прекъсва, след затварянето на главните врати на машините не се наблюдава
зареждане на операционна система и управляващ софтуер. Експертът е
заключил, че манипулацията на игралните автомати е извършена чрез
поставянето на външно устройство, което най- вероятно е монтирано на
конектор RS232. Размерът на печалбата зависи от логиката, която е заложена в
устройството. При изслушването му в открито съдебно заседание на
13.09.2023г. експертът повторно е пояснил, че ключът за включване и
изключване на машината се намира вляво на стената на вътрешната страна на
машината, а действията, които извършва ***то са насочени към вътрешността,
но в дясната страна и по-долу, че когато апаратът се изключи от ключа,
таблото става черно, тъй като няма захранване, а в случая машината е била
включена, екранът е светъл и изобщо няма данни за изключване на
захранването. Категоричен е, че изплатените бонуси на процесните дати не са
генерирани от Джакпот сървъра, а от някакво друго устройство. Ако
джакпотът е бил генериран от сървъра на компанията, това е щяло да бъде
отразено. Когато се включи някакво външно устройство и на това устройство
му се подаде някакво въздействие, то генерира число. Експертът не може да
идентифицира вида на устройството, но е категоричен, че е налице
манипулация в конекторите във вътрешността на машините и прекъсване на
връзката с централния сървър. Вещото лице обяснява, че конектор RS232
осъществява трансфера на данните от сървъра към машината и обратно.
Въпросният конектор е устроен просто, защото има девет штифчета и девет
гнезда, в които влизат те. От тези девет се използват само три крачета - по
едното става предаването на информация от сървъра към машината, по
другото се връща информацията от машината към сървъра, а третото служи
само за зазимяване. Конектор RS232 е един от най-старите и най-ползваните в
трансфера на данни. Той служи само за осъществяване на контакт и не
генерира нищо. Игралните автомати работят под управлението на сървъра,
сами не могат да генерират печалби, джакпота се генерира от сървъра и
неговият размер зависи от това, как е организиран алгоритъмът за работа на
джакпот-сървъра, а в случая, размерът на печалбата зависи от това, как е
18
организиран алгоритъмът на използваното външно устройство.
Настоящата съдебна инстанция възприема заключението на вещото лице
по СТЕ, като дадено от специалист при използване на специални знания и
след извършена фактическа проверка, при обективна и безпристрастна
преценка на всички налични доказателства за действия и поведение на ищеца
по време на работа на процесните дати.
По делото, съдът е допуснал и назначил ССчЕ, досежно установяване
размера на третия предявен иск от ищеца /с пр. осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ във
вр. чл.225, ал.1 от КТ, видно от заключението по нея /приложено на
л.1350137/, обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, дължимо от работодателя, за
времето, през което ищецът е останал без работа за претендирания период от
16.03.2022г до 16.03.2023г, е в размер на 6693.78 лв. – бруто и в нетен размер
на 6024.40 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като пълно,
обективно и неоспорено от страните.
След приемане на заключението по ССчЕ, ищецът направи изменение в
размера на третия иск, съобразно изложеното от вещото лице, като го увеличи
на осн. чл.214 от ГПК от 5752.08 лв. на 6024.40 лв., което изменение бе
допуснато с протоколно определение на съда от 13.09.2023г.
Въз основа на всички събрани доказателства по делото, съдът
констатира, че не бяха опровергани от ищеца изложените от него твърдения в
исковата молба, поради което, съдът намира, че работодателят проведе
успешно доказване на твърдяното от него обстоятелство, че на
горепосочените две дати /08.09.2022г. и 12.09.2022г./, ищецът е осъществил
описаните в заповедта от 15.09.2022г, нарушения, които представляват "тежко
нарушение на трудовата дисциплина" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ,
за които законодателят е предвидил възможност за работодателя да наложи
дисциплинарно уволнение на работника или служителя. По отношение и на
процесните нарушения, заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на
всички изисквания и реквизити на чл. 195 от КТ, тъй като в нея работодателят
подробно е описал фактологически всяко едно от сочените от него нарушения
на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, и е посочил за всяко едно
фактическо обстоятелство, какво според него нарушение на трудовата
дисциплина то представлява, като е посочил и правната квалификация на
всяко едно от нарушенията, както и правната норма, на основание, на която
налага наказанието. Освен това, при определяне на най-тежкото предвидено в
закона наказание "дисциплинарно уволнение" по чл. 188, т. 3 от КТ, за
гореописаните нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е
съобразил и, че се касае за извършени от работника две тежки нарушения на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, за което
законодателят е предвидил налагане на това дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и
19
пази доброто име на предприятието. Нарушението може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика, е злепоставяне на отношенията
на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага.
В контекста на горното, с влязло в сила на 28.05.2025г., решение по гр.
д. №2429/2023г по описа на ДРС, работникът С. Д. е осъден да заплати на
работодателя „Вилокс Груп“ ЕООД, на осн. чл.203, ал.2 от КТ във вр. чл.45 от
ЗЗД, сумата от 7606.83 лв., представляваща причинени на дружеството
имуществени вреди, в резултат на противоправни деяния, осъществени на
08.09.2022г и на 12.09.2022г от С. С. чрез манипулиране на игрални автомати
с №9 и №10 по време на работа в обект на дружеството – игрална зала „***“ с
адрес: ****.
При това положение налага се извод, че ищецът е осъществил
действията, вменени му от работодателя като дисциплинарни нарушения
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява
дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието,
оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. А
разпоредбата на чл. 190, ал.1 КТ дава възможност за това нарушение да се
наложи най-тежкото наказания - дисциплинарно уволнение.
Съдът счита, че с оглед допуснатите от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, работодателят е извършил правилна преценка за съответствие
между допуснатите от С. Д. нарушения на трудовата дисциплина и
наложеното му най-тежко дисциплинарно наказание.
В тази връзка, следва да се отбележи, че извършените от ищеца и на
двете визирани в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина,
са осъществени при условията на пряк умисъл, /в случая не се касае за груба
небрежност/. С действията си Д. е ощетил финансово работодателя си. Липсва
изразено съжаление от работника за стореното. Всичко гореизброено създава
извод за по-висока укоримост на поведението му и по-голяма тежест на
нарушенията, поради което, съдът счита, че при преценка за вида наказание,
работодателят законосъобразно при спазване на чл. 185 от КТ, е наложил най-
тежкото, предвидено в закона наказание - по чл. 188, т. 3 от КТ -
"дисциплинарно уволнение".
С оглед горното, искът по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ се явява
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид това, че исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и чл.
344. ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ имат акцесорен характер и
основателността им е обусловена и от основателността на иска по чл. 344,
ал.1, т.1 КТ, и с оглед отхвърлянето на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, същите
20
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед факта, че исковете по чл.344 ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, следва да
бъдат отхвърлени, то ищецът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на
ДРС, дължимата държавна такса за тях. Исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от
КТ, са неоценяеми, поради което, съдът определя размера на дължимата
държавна такса в размер на по 30.00 лева, или общо 60.00лв. А досежно
третият, оценям иск, с цена – 6024.40 лв., то държавната такса по него е в
размер на 240.97 лв. /4%х6024.40 лв./, или общо 300.97 лв. Отделно от това,
ищецът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС и сумата от 200.00
лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, поради отхвърляне на
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, в полза на ответника, следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 2659.38 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и документи /л.200-203/ и 2000.00 лв. –
внесен депозит за вещо лице по СТЕ /л.117/, или общо 4659.38 лв.
С молба вх. №17859/12.10.2024г /л.207/, ищецът е направил
възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, което като
своевременно заявено и допустимо, съдът следва да го разгледа. В настоящия
случай са предявени и разгледани три иска /два неоценяеми и един оценяем с
цена – 6024.40 лв./ с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. В хода на
производството са събрани множество доказателства /разпитани са свидетели,
изслушани са две заключения по СТЕ и ССчЕ/, делото е протекло в рамките на
четири редовно проведени съдебни заседания. Уговореният и изплатен от
ответника в полза на адвоката му, адв. хонорар, е в размер на 2659.38 лв.,
видно от приложените платежни документи /л.200-203/. Съгласно чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба №1/2004г на ВАС, по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа, възнаграждението е в размер на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда
на чл. 2 от наредбата. Така, видно е, че отговора на ответното дружество по
ИМ е депозиран на 23.01.2023г., като е приложено адв. пълномощно, в което
не фигурира дата, но се презюмира, че е подписано през 2023г, още повече че
уговорените адв. възнаграждения са изплатени от ответника в полза на проц.
му представител също през 2023г. Така, към 01.01.2023г, МРЗ е 780.00 лв., или
2х780 лв., т.е. минималното адв. възнаграждение, е в размер на 1560 лв. по
двата неоценяеми иска плюс 902.44 лв. по третия оценяем иск, или общо
2462.44 лв. за трите иска, като ответникът претендира 2659.38 лв. Съдът
съобрази, че делото е с висока фактическа сложност, предвид естеството на
извършените дисциплинарни нарушения, които изискват проучване и
обработка на голям обем от информация по специфични знания /в този
смисъл е заключението на вещото лице по СТЕ/, което мотивира съдът да
приеме възражението за прекомерност, заявено от ищеца, за неоснователно,
тъй-като липсват предпоставки за намаляване на адв. хонорар на проц.
21
представител на ответното дружество.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. С. Д. с ЕГН ********** от гр.
Добрич, *** ап. 1 срещу ответника „Вилокс Груп“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ** Ж. К., искове с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно: за признаване за
незаконно и отмяна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като
незаконосъобразна на Заповед от 15.09.2022г. на ** на ответното дружество, с
която трудовото правоотношение между ищеца и ответника, на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено; за възстановяване, на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ, на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност:
„***“ с място на работа – игрална зала „***“ в ****; за заплащане на
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл.225, ал.1 от КТ , за
времето, през което ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното
уволнение, за максимално установения от закона шестмесечен срок, а именно
за периода от 16.09.2022г. до 16.03.2023г. в размер на 6024.40 лв. /шест
хиляди двадесет и четири лева и четиридесет стотинки/, ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.11.2022г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА С. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, *** ап. 1 ДА
ЗАПЛАТИ, сумите от: 300.97 лв. /триста лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща общ сбор на държавните такси за отхвърлените искове с пр.
осн. чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, както и сумата от 200.00 лв. /двеста лева/
- заплатено от бюджета на съда, възнаграждение за вещо лице, изготвило
ССчЕ, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-
Добрич.
ОСЪЖДА С. С. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, *** ап. 1 ДА
ЗАПЛАТИ на Вилокс Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ** Ж. К., на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, направените по делото съдебни разноски в общ размер на 4659.38 лв.
/четири хиляди шестотин петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Добричкият
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
22
23