Р E Ш
Е Н И Е
№
............... / 04.11.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на дванадесети октомври две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Иванка Палашева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 785/2019 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 108 ЗС
Производството е образувано по предявена искова
молба (уточнена с молба от 07.02.2019 г., 21.06.2019 г. и молба от
25.11.2019г.) от ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ представлявано от В.Г. срещу
„Електро-метал инженеринг“ ООД, с която се иска да се приеме за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на
масивна сграда на един етаж със застроена площ от 161 кв.м.
представляваща сграда със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от
тухлена зидария, находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, община
Панагюрище, с идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и
помощна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., представляваща масивна сграда
със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария,
находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, община Панагюрище, с
идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и двете сгради
разположени в терен – държавна собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии,
площадка „М“, общ. Панагюрище, на основание давностно владение продължило 10
години от 20.07.2001 г. до 01.12.2013 г., в условията на евентуалност давностно
владение продължило 5 години, както и за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението върху описаните имоти.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Ищецът е придобил собствеността на процесните
два имота на основание договор за продажба чрез таен търг на „Микробиологична
инсталация“ обособена част по см. на пар. 2 от ДР на ЗППДОбП от 19.07.2001 г.,
който договор е сключен между „Еко М“ ЕООД и ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“, който бил
сключен в нарушение на закона по отношение на формата на сключения договор,
поради което е собственик на основание упражнявано давностно владение в
продължение на повече от 10 години,
евентуално на основание давностно владение упражнявано 5 години. Сочи се, че с
последствие процесните имоти са заведени в счетоводните регистри на
предприятието и са заприходени като ДМА, като за тях е подадена и декларация
пред Община Панагюрище и за тях е заплащан данък. Сочи се, че с протокол от
16.10.2013 г. е извършено възлагане и предаване на движима вещ „Микробиологична
инсталация за производство на меден концентрат“ на ответника – „Електро-метал
инженеринг“ ООД. Излагат се доводи, че в началото на м. декември 2013 г. ищецът
бил отстранен принудително от процесните имоти, въпреки че е извършена публична
продан само на движимите вещи. Моли се за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който заявява, че не оспорва правото на собственост на
ищеца по отношение на недвижимите имоти предмет на делото, като ответникът
„Електро-метал инженеринг“ ООД никога не е бил собственик на
посочените сгради, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване
на иска. В евентуалност са изложени твърдения за неоснователност на подадената
искова молба, тъй като процесните недвижими вещи са държавна собственост, респ.
не биха могли да бъдат придоби на основание давностно владение осъществено от
ищеца. Освен това се излага, че процесните имоти не биха могли да бъдат
придобити на основание договор за продажба чрез таен търг на „Микробиологична
инсталация“, тъй като същите не са били предмет на посочения договор. Твърди
се, че от представените към исковата молба писмени доказателства не следва да
се направи извод за придобиване на правото на собственост върху процесните
имоти от ищеца. Сочи се, че ищецът не е владял нито добросъвестно, нито
недобросъвестно процесните имоти за периода от 2001 г. до 2013 г. Сочи,
че ответникът е собственик на движима вещ -„Микробиологична инсталация за производство на меден концентрат“. Моли
се за прекратяване на исковото производство, поради неговата недопустимост, в
условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 108 ЗС, с който се иска да се приема за установено, че
ищецът е собственик на имоти с идентификатор ***** * *** *по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39
от 17.07.2012 г. и помощна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., с
идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и двете сгради
разположени в терен – държавна собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии,
площадка „М“, общ. Панагюрище, както и да се предаде владението на посочените
имоти.
От събраните по делото доказателства се установява,
че на основание договор за продажба чрез таен търг на „Микробиологична
инсталация“ обособен обект по см. на пар. 2 от ДР на ЗППДОбП ” от
19.07.2001 г ищецът придобил собствеността върху „Микробиологична инсталация“
с. Панагюрски колонии, пл. М, който договор е с нотариална заверка на подписите
на страните по него, като видно от информационна документация за провеждане на
таен търг се установява, че същата се
състои от движимо и недвижимо имущество, като са посочени и процесните сгради.
Същите са декларирани по реда на чл. 14 ЗМДТ от ищеца пред Общинската
администрация на 30.06.2010 г.
В последствие, поради натрупани задължения на ищеца
– ЕТ „ВАС-ВЕС-МИК-В.Г.“ с постановление издадено от ТД Пловдив на НАП е
налагане на обезпечителни мерки изх. № 3368/2009/000097 от 28.05.2012 г.
издадено от ТД НАП гр. Пловдив е наложена възбрана върху недвижим имот “микробиологична
инсталация“, представляващ имот № 001415, състоящ се от три броя сгради –
сграда с друго предназначение с площ от 1076 кв.м., сграда административна с
площ 161 кв.м. и помпена станция с 30 кв.м. площ. След извършен опис с протокол
за опис от 05.04.2012 г. № 3368/2009/000087 на ТД Пловдив на НАП е извършена
продажба от публични изпълнител, като с постановление за възлагане на движима
вещ № 3368/2009/000251 от 16.10.2013 г. на ответника „Е.М.И.“ ООД е възложена
следната движима вещ – „Микробиологична инсталация за производство на меден
концентрат“, находяща се в с. Панагюрски колонии, пл. М, находяща се в имот №
001415. Посочените действия са обжалвани от ищеца, като с Решение № 700 от
11.04.2016 г. постановено по АХД № 2643 по описа за 2015 г. на Административен
съд- Пловдив е прието, че извършените от публични изпълнител действия са
законосъобразни. В мотивите на решението е посочено, че законосъобразно е
извършена продан на движима вещ, доколкото от допуснатата СТЕ по
административното дело е установено, че всички части по процесните съоръжения
са трайно прикрепени със заварки, болтови връзки към сгради и съоръженията,
както и че съоръженията не могат да работят без тези елементи от инсталацията.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетелите М.С., Н.Н.и Б.Ш.От разпита на св. С.се
установява, че е работил в „Микробиологичната инсталация“ от 2002 г. до 2004 г.
като работник при ищцовото дружество. Свидетеля изяснява, че в една от сградите
е ситуирано основното съоръжение за работа на инсталацията, като в самата
сграда са отлети коритата, в които се обработва медният концентрат, като
свиделетелят подробно разяснява процеса за извличане на меден концентрат. От
разпита на свидетел Н. се установява, че е работил за ищцовото дружество за
периода от 2008 г. до 2013 г., като е полагал труд в „микробиологичната
инсталация“. Свидетелят изяснява, че микробиологичната инсталация е с вани,
които са изградени от железобетонни тухли част от сградата. При разпита си
свидетел .Ш.посочва, че работи в микробилогичната инсталация от 1194 г., като
посочва, че същата представлява една голяма сграда, в която има бетонни корита
през които минава вода, административна сграда и помпена станция. Съдът приема за достоверни показанията на всички свидетели, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те
не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният
възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно възприетото от
свидетелите при работата им в „микробиологичната инсталация“.
При така установеното от фактическа страна от
правна съдът намира следното:
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на
собственост върху нея принадлежи на ищеца въз основа на това установяване да се
допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без правно
основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ или част от
нея на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на
който възниква материалното притезателно право да се иска предаване
фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една
отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца
принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи към
момента на предявяване на иска, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск,
ответникът е длъжен да установи, че е налице противопоставимо на ищеца
основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
Съгласно дадените задължителни тълкувания в т.2А на
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016г. по тълкувателно дело № 4/2014г. на
ОСГК, ВКС при доказана активна материално-правна легитимация на ищеца по
предявен по реда на чл.108 ЗС иск, съдът следва да се произнесе с установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост и с осъдителен
диспозитив относно предаване фактическата власт на предмета на спора.
Съобразно разпоредбата на чл. 6 ГПК предмет на
делото е спорното материално субективно право - претендираното или отричано от
ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, като
правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно
въведените от ищеца твърдения.
|
Първоначалната
в искова молба по настоящото дело е
посочено, че ищецът е собственик на посочените сгради на основание договор за
продажба чрез таен търг на „Микробиологична инсталация“,обособена част по
смисъла на пар. 2 от ДР на ЗППДОбП от 19.07.2001 г., като с Разпореждане от
23.10.2018 г. и от 1587 г. постановено по първоначално образуваното гр.д. №
652/2018 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик исковата молба е оставена без
движение, за да се конкретизират имотите по отношение на които се твърди да е
налице спор, както и надлежно да се индивидуализират същите, както и да се
посочи дали ответникът упражнява фактическа власт спрямо имотите. Дадените от
съда указания са изпълнени от ищеца с молба от 07.02.2019 г., като са
конкретизирани имотите по отношение на които се търси защита, като същите са
надлежно индивидуализирани, като обаче наред с това е заявено искане за
приемане на установено, че ищецът е собственик на процесните имоти на
основание давностно владение продължило 10 години под евентуалност 5 години.
В последствие производството по делото е изпратено по подсъдност на
настоящата съдебна инстанция, като с Разпореждане № 1409 от 31.10.2019 г.
постановено по делото исковата молба е оставена без движение като е указано
на ищеца да посочи дали претендира да е собственик на процесните имоти на
основание давностно владение продължило 10 години (съобразно изложеното в
молбите уточнение) или твърди, че е придобил собствеността чрез договор за
продажба чрез таен търг (съобразно доводите изложени в първоначалната искова
молба). В изпълнение на указанията е подадена молба от ищеца от 25.11.2019
г., в която е посочено, че ищецът е придобил правото на собственост върху
процесните сгради на основание давностно владение продължило повече от 10
години (за периода от 20.07.2001 г. до 01.12.2013 г.) в алтернативност
владение продължило повече от 5 години, като отново са изложени доводи в
молбата, че владението върху имотите е придобито на основание договор за продажба
чрез таен търг, който бил негодно правно основание за придобиване на правото
на собственост върху процесните имоти, поради липса на форма. Предвид изложеното и принципа за
диспозитивно начало в гражданския процес, настоящия съдебен състав е приел,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, с който се твърди че ищецът
е собственик на процесните недвижими вещи на основание давностно владение,
като се иска осъждане на ответника да предаде владението върху тях. В конкретния случай, от събраните по
делото писмени доказателства – договор за продажна на таен търг от 19.07.2001
г. безспорно се установява, че ищецът е придобил правото на собственост върху
„Миробиологичната инсталация“ като ансамбъл от сгради и съоръжения, в която
многокомпонентна система от сгради и съоръжения са включени и процесните две
сгради, като след придобиването им ищецът е започнал да осъществява дейност
по добиване на меден концентрат. Тук е мястото да се посочи, че настоящият
съдебен състав приема, че процесният договор от 19.07.2001г. не страда от
порок, който да води до неговата недействителност, респ. сключен е в законоустановената
форма. Това е така тъй като разпоредбата на параграф 2б от ДР ЗППДОбП
предвижда, че по реда на глава шеста от закона се приватизират и обособени
части от добивни дружества, за които е взето решение за прекратяване с
ликвидация, като в ал. 2 е дадена легална дефиниция на понятието
"Добивни дружества", като е посочено, че това са дружества, чийто
предмет на дейност е добив на рудни и нерудни изкопаеми и въглища, какъвто е
настоящия случай. В чл. 30 от глава шеста от ЗППДОбП е посочено, че държавни
и общински предприятия или обособени техни части без предварителното им
преобразуване в търговски дружества се продават чрез преговори с потенциални
купувачи, публичен търг или конкурс, която продажба се осъществява по ред
определен от Министерски съвет. Редът
за провеждане на търга е определен с Наредбата за
търговете /отм.2003 г./. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба за търговете, след
приключване на търга, със спечелилия го се сключва писмен договор съобразно
чл. 3, ал. 2 от Наредбата. В ЗППДОбП не е предвиден различен, специален ред
за сключване на договора, следователно законодателят е предвидил облекчен ред
за продажба на имущество - чрез търг и сключване на договор в писмена форма.
Няма нормативно изискване за вписване на този договор в Наредбата за търговете или за специална
форма, макар в настоящия случай договорът да е с нотариална заверка на
подписа (така и Решение №
301/24.06.2011 г. по гр. д. № 1154/2010 г. на Първо гр.о. на ВСК).
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост
върху микробиологичната инсталация ведно с двете процесни сгради на основание
действителен договор за продажба чрез таен търг на обособен обект по см. на
пар. 2 от ДР ЗППДОбП. От ответника не бяха наведени възражение по отношение
на недействителността на процесния договор за продажба, поради което съдът не
дължи служебно произнасяне по действителността на същия. Доколкото от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е придобил собствеността върху
процесните сгради на основание сключения на 19.07.2001 г. договор за
продажба, то не следва да се обсъждат доводите по отношение придобиването му
по давност. За придобиване по давност правото на собственост върху дадена вещ
може да се говори, когато това право не е придобито вече по друг начин,
недопустимо е собственикът на имота да може да придобие имота на друго
основание след като го е придобил- (Решение № 80 /25.06.1965 г. по гр.д. 58
/65 г. на ОСГК на ВС). Правото на собственост може да бъде придобито по
давност само от лице, което не притежава това право на друго правно
основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент
от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго
правно основание (решение № 1220 /02.12.2008 г. по гр.д. 4730 /2007 г. на
ВКС, І г.о.), какъвто е настоящият случай. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесните имоти
на основание на което се твърди в исковата молба – давностно владение, поради
което предявеният иск за приема на установено, че ищецът е собственик на масивна
сграда на един етаж със застроена площ от 161 кв.м. представляваща масивна
сграда със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена
зидария, находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, община
Панагюрище, с идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от
17.07.2012 г. и помощна сграда със застроена площ от 30,00 кв.м., представляваща масивна сграда със
стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария,
находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, община Панагюрище, с
идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и двете сгради
разположени в терен – държавна собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии,
площадка „М“, общ. Панагюрище и за предаване на владението върху тях следва
да се отхвърли като неоснователен. |
|
|
|
По отношение на
разноските:
Предвид този изход на делото и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 1700 лв., от които 1500 лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение по настоящето дело, 200 лв. – адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 227/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
доколко същите са своевременно поискани и са представени доказателства, че са
реално сторени - договор за правна защита и съдействие (л.28 от делото).
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
иск предявен от ЕТ „ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ ЕИК: ********* със седалище и адрес ***, представлявано
от В.Г. с правно основание чл. 108 ЗС,
срещу „Електро-метал инженеринг“ ООД ЕИК: 11***8293 със седалище и адрес
на управление:***, с който се иска да се приеме, че ищецът е собственик на основание давностно владение продължило десет години за периода от 20.07.2001
г. до 01.12.2013 г., в евентуалност пет годишно давностно владение върху сграда
на един етаж със застроена площ от 161 кв.м. представляваща масивна сграда
със стоманобетонна носеща конструкция, ограждащи стени от тухлена зидария,
находяща се в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, община Панагюрище, с
идентификатор ***** * *** *по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39 от 17.07.2012 г. и помощна сграда със застроена площ от 30,00
кв.м., представляваща масивна сграда със стоманобетонна носеща конструкция,
ограждащи стени от тухлена зидария, находяща се в с. Панагюрски колонии,
площадка „М“, община Панагюрище, с идентификатор ***** * *** *по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Панагюрище, одобрени със Заповед РД-18-39
от 17.07.2012 г. и двете сгради разположени в терен – държавна
собственост-25,506 дка. в с. Панагюрски колонии, площадка „М“, общ. Панагюрище,
както и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението върху имотите.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЕТ
„ВАС-ВЕС-МИ-В.Г.“ ЕИК: ********* да заплати на „Електро-метал инженеринг“ ООД ЕИК: 11***8293
сумата в размер
на 1700 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция и по ч.гр.д. № 227/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: