РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. гр. Радомир, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря И.ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100597 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.422, ал.1 ГПК.
Предявен е иск от ищеца „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от А.
А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц. П., с адрес: гр. С. , ул. „Я.“
23Б, срещу ответника ЕМ. Т. СТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч.м., общ. Радомир,
чрез адв. К.К., с който моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. “Л.“, бл.. вх. “.“, ет. ., ап. ., за сумата от 41,69 лв., както следва: главница в
размер на 31,31 лв. представляващи фактури за периода м. 07.2017 г. – м. 11.2017 г.., както
и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,79 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 01.12.2020 г., суми за дялово разпределение в размер на 2,76 лв. за периода
от м. 10.2017 г., до м. 11.2017 г., лихва за забава за периода от 01.12.2017 г., до 01.12.2020 г.,
в размер на 0,83 лв., както и да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедното
производство.
Ответника чрез процесуалния си представител адв. К. в срока по чл.131 ГПК е
подала отговор, с който е изразено становище, че искът е неоснователен, направено е
възражение за изтекла погасителна давност. Не е направено възражение за размер на
задълженията.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните
1
по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № 300/2021 г. на РС- Радомир се установява, че е издадена
заповед № 260182/08.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми:
Сумата от 31,31 лв. - главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода от: м. 07.2017 г. да м. 11.2017 г.;
Сумата от 6,79 лв.- лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г.,
Сумата от 2,76 лв.- такса дялово разпределение за периода от м. 10.2017 г. до м.
11.2017 г.,
Сумата от 0,83 лв.- лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2020 г., както
и законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на
заявлението – 10.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 50 лв.- юрисконсултско възнграждение и 25 лв.- държавна такса.
Предвид постъпилото в срок възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от
датата на получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа
Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от
Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 -
топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един
местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни,
след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право
да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към
настоящия момент в дружеството на топлопреносното предприятие няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи
условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията
между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на
топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период
като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо
него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката-
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. В раздел IX от ОУ –
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл.33, ал.1 е упоменато, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Според ищеца същият е изпълнил задължението си, като е доставял топлинна
енергия, а респективно задължение на ответника е да заплаща същата. Твърди се, че
ответникът е титуляр на сметка за апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. “Л.“, бл.533, вх. “.“,
ет. ., ап. .. и дължи сумата от 41,69 лв., както следва: главница в размер на 31,31 лв.
2
представляващи фактури за периода м. 07.2017 г. – м. 11.2017 г.., както и законната лихва за
забава на месечните плащания в размер на 6,79 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020
г., суми за дялово разпределение в размер на 2,76 лв. за периода от м. 10.2017 г. до м.
11.2017 г., лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2020 г., в размер на 0,83 лв.,
както и да му бъдат присъдени разноските по исковото и заповедното производство.
Възражението на ответника е свързано с изтекла погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.111, б./в от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Доставката на
електроенергия безспорно се явява периодично плащане по смисъла на този текст. Видно от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на него е
било образувано ч. гр. д. № 300/2021 г. и е била издадена заповед № 260182/08.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение.
По делото не се спори относно собствеността на процесния топлоснабден имот
Съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Последното задължение, което се претендира от ищеца е за доставена топлоенергия
за месец ноември 2017 г., като в горния смисъл, същото е станало изискуемо на 14.01.2018 г.
Прилагайки разпоредбата на чл.111, б./в ЗЗД съдът намира, че давностният срок за
погасяване на това задължение е изтекъл на 14.01.2021 г. Видно от приложеното ч.гр.д. №
300/2021 г. на РС- Радомир, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
10.12.2020 г., т.е.- преди изтичане на давността за това вземане.
Следва да се отбележи, че претендираната сума е формирана въз основа на изчислена
изравнителна вноска. Видно от приложената фактура№ **********/31.07.2018 г.,
ответникът е заплатил за претендирания период, както следва: за м.юли 2017 г.- 30.88 лв., за
м.август 2017 г.- 27.78 лв., за м.септември 2017 г.- 31.90 лв., за м.октомври 2017 г.- 35.60 лв.
и за м. ноември 2017 г.- 58.01 лв. Изравнителната сметка за периода е изготвена на
31.07.2018 г.. Вземането е станало изискуемо на 14.09.2018 г., като давностният срок за
погасяване на това задължение, съобразно горните правила, следва да изтече на 14.09.2021 г.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, същото
е подадено на 10.12.2020 г., т.е.- преди изтичане на давността. Ето защо искът се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. По делото е приложен списък по чл.80 ГПК. С изхода на делото
съдът намира, че следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат
на 175 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и внесена
държавна такса в размер на 75 лв., а по заповедното производство- 25 лв.- държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, по предявения иск от ищеца „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК .,
представлявано от А. А.- Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц. П., с
адрес: гр. С. , ул. „Я.“ 23Б, срещу ответника ЕМ. Т. СТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес:
с.Ч. м., общ.Радомир, чрез адв. К.К., че ответникът дължи на ищцовото дружество
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр. С., ж.к. “Л.“, бл.., вх. “., ет. ., ап. ., за сумата от 41,69 лв. /четиридесет и един лева и
шестдесет и девет стотинки/, както следва: главница в размер на 31,31 лв. /тридесет и един
лева и тридесет и една стотинки/, представляващи фактури за периода м. 07.2017 г. – м.
11.2017 г.., както и законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 6,79 лв.
/шест лева и седемдесет и девет стотинки/ за периода от 15.09.2018 г., до 01.12.2020 г., суми
за дялово разпределение в размер на 2,76 лв. /два лева и седемдесет и шест стотинки/ за
периода от м. 10.2017 г. до м. 11.2017 г., лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до
01.12.2020 г., в размер на 0,83 лв. /нула лева и осемдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА ЕМ. Т. СТ., с ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч.м., общ. Радомир,
чрез адв. К.К., да заплати на„Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от А. А.-
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Ц. П., с адрес: гр. С. , ул. „Я.“ .,
сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/- направени разноски по настоящото
производство и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/- направени разноски по заповедното
производство /ч.гр.д. № 300/2021 г. на РС- Радомир/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4