МОТИВИ към присъда по
НОХД № 471/2017г. на ВрОС:
Подсъдимите М.Г.Г.
и Л.Г.Г. *** са обвинени от Врачанската окръжна
прокуратура в извършено престъпление по чл.116
ал.1 т.6 пр.3 вр. с чл.115 вр.с
чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл.20 ал.2 за М.Г. и по чл.116
ал.1 т.12 пр.1 вр. с ал.1 т.6 пр.3 вр. с чл.115 вр. с чл.29
ал.1б"а" вр. с чл.20 ал.2 НК за Л.Г.,за
това че в съучастие помежду си като съизвършители,подс. М.Г. като непълнолетен,но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,а подс. Л.Г. в условията на опасен рецидив, на 11.07.2016 г.
в с. ***,общ. Роман,около 20:30ч.на ул."***" № 6 са нанесен побой на И.
Й.,вследствние на който са причинени общомозъчен отток с вклиняване и последваща
дихателно и сърдечно- съдова недостатъчност,множество и различни по своя
характер увреждания,както и напречно
открито счупване на едно ниво на двете пищялни кости
на десен долен крайник, с което умишлено са причинили смъртта на И.П. Й. от с.с.,като
убийството е извършено с особена жестокост и смъртта е настъпила на
17.07.2016г. в МБАЛ"Хр.Ботев" гр. Враца.
В съдебната фаза по
делото подс. Л.Г.
се представлява от служебно назначения защитник- адв.
Б.Д. ***.
Подс.
М. Г.- от адв. Д.Г.,назначен от съда на осн. чл.94 ал.1 т.6 вр. с т.9
НПК.
Участващият по
делото прокурор от Врачанската окръжна прокуратура поддържа обвинението.Дава
мотивирано становище по възраженията на защитниците на подсъдимите защо не
трябва да се повдигне пред съда ново обвинение,тъй като преценката на държавния
обвинител е за липса на законно основание по чл.287 НПК. Смята,че в досъдебното
производство и в съдебната фаза описателната част на обвинението съдържа
достатъчно и категорични данни залегнали в обвинителния акт,съобразно
изискванията на чл.246 ал.2 НПК-посочено е престъплението извършено от
дейците,времето ,мястото и начина на извършването му,пострадалото лице,нанесените
травматични увреждания по него и причинно-следствената връзка с настъпилия
вредоносен резултат,без каквито и да са изменения на обстоятелствата,формиращи
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В заключение счита подсъдимите за виновни и заявява,че
трябва да бъдат наказани с предвиденото от закона наказание "лишаване от
свобода" при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и след
редукцията на наказанието по чл.63 НК за подс. М.Г..
Пред съда
подсъдимите дават обяснения,с които подс. М.Г. прави
признания и описва своите действия,начина и мотива за извършеното убийство,като
отрича участието на подс. Л.Г. в деянието, както и
намерението си да убива, а само да набие пострадалия.
Подс. Л.Г. счита себе си за
невинен.В обясненията си твърди,че по време на деянието е посетил дома на
потърпевшия само защото е чул викове там.Когато влязъл в двора му, там заварил
своята майка и брат си-подс. М.,който налагал с
дървена пръчка И. Й..Видял е нараняванията по главата и тялото на И.,но се е
намесил само за да отдръпне брат си и да го изведе от местопрестъплението,за да
предотврати свадата.По тази причина не е оказал помощ на жертвата.Отрича да е
участвал в побоя.
Защитниците на подсъдимите дават следните становища в своите
пледоарии:
Адв.
Д. поддържа становище за невинност на подс. Л.Г..Аргументира
позицията си относно неправилността и незаконосъобразността на обвинението,защото
първопричина за леталния изход за убития се явява внезапно настъпила белодробна
тромбоемболия,а не както е прието от обвинителя-мозъчен
отток с вклиняване,довело до парализа на жизненоважни органи-сърдечна и
дихателна.
Като алтернатива смята инкриминирания инцидент да е в условията
на силно раздразнено състояние по чл.118 НК или по чл. 124 НК-причинена смърт по непредпазливост,вследствие на умишлено
нанесена телесна повреда,от която е
последвала смъртта,като деянието
е извършено в условията на опасен
рецидив.Моли за справедливо наказание около средния предвиден от закона размер.
Адв.Г.
счита,че с данните от заключението на в.л. изготвили тройната СМЕ се внася
изменение на фактическата обстановка,приета от държавното обвинение в
обвинителния акт.Пасивното поведение на прокурора в съдебно заседание според
този защитник,който не е поискал да се измени обвинението при данни за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението пред съда, счита
за предпоставка за оправдаване на дееца по чл.116 НК.,както и да бъде осъден по
чл.124 НК или по чл.118 НК.
По делото
наследниците на жертвата- П.П. негов син е
представляван от служебно назначения на осн. чл.100 НПК повереник-адв. В.Ф. ***.Предявеният от него гр.
иск против подсъдимите за сумата от 120 000.00 лв. със законна лихва е с правно
основание чл.45 ЗЗД и е за обезщетяване
на причинените от престъплението неимуществени вреди.
Р.Й.-майка на убития предяви гр. иск срещу подсъдимите за
200 000.00 лв.,сума която представлява
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди,със законни
последици.
На осн. чл.76 и чл.84 НПК съдът прие гр. искове и конституира П.П. и Р.Й. като страни по делото- граждански ищци и частни
обвинители.
Пострадалата Х.П.-дъщеря,редовно
призована не се яви , без да сочи уважителни причини за своето отсъствие.В
хипотезата на чл.271 ал.7 НПК съдът разгледа делото.
Становището на
гр.ищца и частен обвинител Р.Й. е за осъждане на виновните,причинили смъртта на
нейния син,както и да бъде парично обезщетена за причинените й болки и
страдания от неговата загуба.
Повереникът
на пострадалия П.П.- адв.
В. ф. аргументирано на основание цялостния анализ на доказателствените
материали застъпва становище за доказаност на
обвинението и осъждане на дейците на наказание "лишаване от свобода"
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и за двамата
извършители.
На основание
доказателствата по делото,Врачанският окръжен съд прие за установено следното:
Подс.
М.Г. и Л.Г. са братя и живеят в с.***,общ. Роман.
Подс. Л.Г. е криминално
проявен,осъждан е многократно за извършени престъпления като непълнолетен и
пълнолетен от общ характер на лишаване от свобода с ефективно изпълнение на
наказанията/ справка за съдимост от 5 листа- от стр.86 до 90 т.4 ДП/.Последното
наказание е наложено с присъда № 210 по НОХД № 368/13г. на РС Мездра от 28.06.2013г.,в сила от
16.07.2013г. на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл.195 НК.В
условията на съвкупност по чл.23-25 НК е определено едно общо наказание с други
две наложени по НОХД № 603/12 РС Мездра и НОХД № 70/13 РС Мездра в размер на 1
година лишаване от свобода,увеличено по чл.24 НК с 1 месец или общо определеното
наказание е 1 г. и 1 м. лишаване от свобода,при "строг" режим на
изпълнение.Наказанието е изтърпяно на 23.10.2015 г. В срока по чл.30 НК, на
11.07.2016 г. е извършил престъпление за което е обвинен и е предмет на
настоящето дело,извършено в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1
б"а" НК.
Подс.
М.Г. по време на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен,но е
разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките
си.
Пострадалият И.П. Й.
е бил в родствени отношения с подсъдимите,също живущ ***,заедно с възрастната
си майка.Има две деца,които със семействата си живеят в други населени места.
Подсъдимите
имат сестра-св. О.Г.,която на 11.07.2016г.,следобяд
след 17:00 ч. е била на площадчето в циганската махала,пред дома на св. Б. И.Б.,известен
в селото с името Б.К..Компания й правили св. Г. Р.,Т.И.,Р.А.,които извели
децата си да играят. По
това време покрай компанията минал пострадалия И.,бутайки велосипеда си,на път
към дома.
Преди събитието пострадалият получил декодер за телевизионен
приемник от О.,в заем,но собственост на трето лице.
Изненадващо, вербално бил нападнат от св. О.Г.,която му
отправила обидни
думи"нещастник","боклук","просяк" и др. по повод
невръщането на декодера и настояла своевременно да го получи обратно.Пострадалият
подминал О. овладян и спокоен без да спира,като я уверил че ще получи вещта
своевременно,след като я вземе от дома си. Тя обаче продължила да го дразни с
неприлични нападки.Предизвикателното й поведение прераснало в замерване и
удряне пострадалия по главата с пластмасова детска играчка,при което той
спрял,хвърлил велосипеда настрани и я хванал за блузата отпред.Започнали
взаимно да си викат,да се бутат и при отпор на О.,за да се отскубне и под
въздействието на тежестта на тялото й,политнала назад,при което блузата се
разкъсала.Свадата била прекратена своевременно след намесата на св. Б. И.,който
попречил на О. да хвърли каменна плоча по пострадалия.Намиращите се там
свидетелки се прибрали по домовете си,заедно с децата.У дома се прибрала и св.О.Г.,а
пострадалият веднага изпратил по Д. Б.-дъщеря на Б.К. и сестра на Т.И.
декодера,получен от О..
Въпреки това тя споделила със своите роднини- с майка си Е.Г.
и брат си М.Г. за случилото се.Успяла да ги заблуди,че е пострадала,както и
детето й,което според нея е получило припадък от стрес.За това ,че е уведомила
лично близките си се съди от показанията на св.О.,дадени в ДП т.2 л.51-52 и т.4
л.56, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.5 вр.
с ал.1 т.1 НПК.Притеснени за състоянието й,тъй като е била бременна и
съзнавайки,че детето е със заболяване "Епилепсия" те се насочили към
дома й.През това време св.О.Г. позвънила на тел. 112 и потърсила спешна
помощ,защото според нея детето й получило припадък от преживяното,обстоятелство
опровергано от св.А.,Р.,И..Сигналът бил приет ,като за транспортиране на
пациентите до болнично заведение"Спешен център" гр.Роман е била
изпратена линейка с водач св.Й.Д. и медицинско лице д-р М.Х..Във видимо
спокойно състояние майката и детето били качени в линейката.На път били спрени
от двамата подсъдими и тяхната майка -св.Е.Т..Носели тояги,като дървения прът
носен от М. представлявал дървена дръжка от мотика,с железен пръстен,без
режещата част от нея.От показанията на св.П.П.,тези
на св.П.Б. се установява,че тримата се движили заедно,подс.Л.
и майката с каруца,теглена от кон, а подс. М.,качен
на друг кон.Двамата подсъдими се отбили в дома на сестра си и като не намерили
никого, М. взел дръжката от мотиката и напуснали дома.Последното обстоятелство
се установява от показанията на св. Б.,а факта ,че подс.
Л. е посетил този дом се доказва от неговите признания.В тази насока са
показанията на св. К.Е..По пътя срещнали линейката.Принудително я
спрели.Провели разговор с О. и от нея се информирали за свадата с пострадалия И.
и че той я набил.Видимо ядосани според св.Д., тримата се насочили към
циганската махала.Този свидетел по категоричен начин защитава твърдението си,че
подс. Л. е бил в групата спрели линейката и за да се
аргументира,сочи с какво е запомнил случая, а именно с татуировката на подс. Л.. Прави
описание на татуировката и нахождението й/от бицепса на дясната ръка до рамото/,потвърдено от св.Д.Д.,както и от непосредствените възприятия на съда,след
показването й от този подсъдим в съдебно
заседание,проведено на 04.10.2017г.Около 19:30ч. и с цел физическа саморазправа
подсъдимите се насочили към дома на пострадалия,който по това време е бил сам в
двора.Съдът кредитира показанията на св. Е.Т.,дадени пред съдия на
05.08.2016г.,л.66-69 ДП т.1,приобщени чрез прочитането им по чл.281 ал.1 т.1 и
т.2 НПК като съвпадащи с цялостния доказателствен
материал,че тримата едновременно са
посетили жертвата и са го намерили в двора.Съвсем съзнателно вързали конете си
в близост до двора на И.,след което нахлули вътре.Без предизвикателство от
негова страна,св.Е. с носената от нея пръчка счупила прозорците на остъклената
тераса пред къщата.Подсъдимите задружно нанесли множество удари по всички части
от тялото на пострадалия,като подс. М. ползвал
дървената дръжка на мотиката ,а Л.-дървен прът.Преди да влязат в двора,били
забелязани от св. А.В.,която уточнява,че и тримата са носили дървени
тояги.Движили се на бърз ход в близост до дома на И..Без да подозира,че ще
влязат там,не след дълго тя чула силен
шум от чупене на стъкла.Погледът й се насочил по посока на шума и като очевидец
е възприела грозната сцена по нанасяне на удари по главата и тялото на жертвата
от подсъдимите,а Е. как чупи стъклата.Ударите били последователни и много на
брой,от които пострадалия И. паднал на
земята.Те го вдигнали и продължили яростно да го налагат без да спират,при
което И. отново паднал.Според свидетелката,макар и от разстояние като чула нетипичен шум"чух пляскане,силни
удари,чупене,гърми някъде,жестока работа",погледът й се насочил към двора
на пострадалия.Видяла как го бият,чула И. да вика за помощ ,да се молил да го
оставят,но без резултат.От своя страна ,при направената преценка да окаже помощ,
тя се развикала"виках колкото можех,оставете го,помощ".Виковете били
чути от св. К.К.-съсед на И.,от св.И.Д.,от св.П.Б.,от
св. П.П.-брат на А.В.,от св. Б.А..Всички те се озовали
на виковете за помощ и намерили И. в безпомощно състояние,повален на земята,с
кървящи рани по главата и крайниците.
Първият свидетел,който посетил местопрестъплението е св. К.К.,последван от св. Д..При влизането през голямата порта на
двора те забелязали двамата подсъдими и тяхната майка да излизат през малката
порта на бърз ход с пръчки в ръцете.На виковете за помощ се озовали и св.Г.А.,П.Б.,Т.С.,които
установяват,че преди да чуят виковете за помощ са видели тримата да влизат при
пострадалия,а по- късно да излизат от двора . Същото обстоятелство се
установява и от св. К.Е.,от св.П.П.,които също
потвърждават твърденията на горепосочените свидетели.Св.Б.А. в показанията си
възпроизвежда видяното,как и по какъв начин тримата участници са напуснали дома
на потърпевшия след побоя, а именно подс.М. на кон,а подс. Л. и Е. с конска каруца.Бързали да напуснат района.
Всички посочени по-горе свидетели,без разминаване в показанията
им описват състоянието,в което намерили жертвата.А именно-безпомощен на земята
,с множество наранявания по цялото тяло,с кървящи рани от главата,с открито
счупване на подбедрицата на десен крайник,който е
висял на кожата,с изкривени и изтръгнати нокти,потънал в кръв.Въпреки ужаса от преживяното
и нечовешките болки които изпитвал ,в ясно съзнание, намерил сили и
последователно пред всички ,които отишли да му окажат помощ,без изменения в описанието на свадата и
побоя е изложил една и съща версия относима към
мотива ,начина и средството за причиняване на травматичните увреждания,както и
за изпълнителите.Подробно и подредено е пресъздал с какво ожесточение и без
предизвикателство подсъдимите са се нахвърлили върху него.Безразборно и със
сила му нанесли безброй удари с дървени колове,докато го оставили безпомощен на
земята,след което избягали. Св.К. ужасен от гледката, своевременно потърсил
помощ от компетентните органи.Бързо пристигнал екип от Бърза помощ,както и
полицаи от РУ на МВР.Пострадалият бил откаран в медицинско заведение в гр.
Мездра,но по-късно поради сложността на случая е бил преместен в МБАЛ-гр.Враца,с
линейка управлявана от св.Й.Д.,който получил сигнал за спешен случай още докато
карал св.О. и детето й. Св.Д.С. и П. *** пресъздават в показанията си пред съда
покъртителната картина,в която възприели пострадалия като "размазан"
от бой,с множество и различни фрактури по главата,крайниците и всички части от
тялото му,"превит в неестествена поза на земята".Споделил е че
изпитва силни болки,че извършителите са двамата подсъдими.Тези свидетели
провели беседи със свидетелите и от получената информация се насочили да
издирват дейците.Първоначално заварили в дома им само подс.
М.Г. и майка им Е.,но по-късно у дома се прибрал и подс.
Л.. Подс.М. и
св. Е.Т. не отрекли за стореното,но отрекли в побоя да е участвал подс. Л.,под предлог че е бил на работа при св. Л.Г. по
време на побоя,обстоятелство опровергано от посочения свидетел,който доказва,
че след 17:00ч. той си е заминал в къщи.Подс.М. и св.Е.
предали дървените пръчки на полицаите,ползвани като средство за престъплението.
Подс.М.Г. ги завел до мостчето на реката,покрай която преминали
на връщане,показал е мястото където е хвърлил дървената дръжка от мотиката.Тя е
намерена,иззета и предадена за експертиза.Пред св. Д. подс.
Л.Г. е имал колебливо поведение по повод участието си в побоя,мълчал
-"нито призна,нито отричаше",според този свидетел.Подс.М.Г.
направил признания ,като заявил,че целта му е била да отмъсти на И. заради
сестра си О. и подчертано е демонстрирал удовлетворение от резултата,от
настъпилата смърт.Травматичните наранявания по тялото на пострадалия се описват
и от неговата майка,както и от сина му.Майката Р.Й. по време на деянието е била извън
дома,но след като била уведомена за събитието от св. К. В. тя се прибрала.По
време на разпита пресъздава факти,които кореспондират с тези възприети от
другите свидетели,посочени по горе,а именно че синът й е бил повален на земята
с множество рани по тялото и главата .В същото време на портата се намирали
двамата подсъдими и тяхната майка Е.Т.,напускайки двора ,въоръжени с дървени
пръчки.М. носел дървена дръжка от мотика на рамо ,без режещата част,подс. Л. и майка му-дървени колове.Според свидетелката главата
на жертвата е била"посечена,кракът му счупен,костта се е виждала, висял е
на кожата,окървавен с изтръгнати нокти от едната ръка".Прозорците на
остъклената тераса били счупени.Преди още да пристигне линейката подсъдимите и Е.
бързо напуснали мястото и се скрили.След побоя,в двора на И. се събрали
множество съседи,всеки един от тях е направил опити да му помогне.Св.К.
придружил пострадалия до болничното заведение с линейката. Св.П.П.,син на пострадалия след като бил информиран за злодеянието също отишъл в
болницата в "Спешното отделение" в гр. Мездра,след което пострадалият
е бил транспортиран до МБАЛ"Хр.Ботев"-Враца.Баща му стенел от болки.Споделил е ,че те са силни и
нечовешки.Според свидетеля, баща му е бил "смлян
от бой".Той също е възприел уврежданията,изразяващи се в счупен долен
крайник,с оттекли ръце,изтръгнати нокти,разцепена и кървяща глава.Баща му е бил
адекватен и подробно е пресъздал пред сина си фактическата обстановка на
събитието, протекла преди и по време на побоя.Споделил е,че формалния мотив за
деянието е спор между него и О. за техническо телевизионно устройство,след
което О. неоснователно се е почувствала засегната.Излъгала е близките си,че е
малтретирана от Й.,които първично и с подход на елементарни хора решили да
демонстрират надмощие,агресия и желание за отмъщение.Нападнали го
изненадващо,когато си е вършил селскостопански дейности в двора.Изненадан от
внезапното нападение,той не е могъл да реагира,попаднал е под ударите на
дейците,които с ожесточение му нанесли безброй удари с дървени колове по
главата и тялото,вследствие на което го повалили на земята.Молбите да бъде
пощаден и виковете за помощ не въздействали на враждебните младежи.Те го били
докато пострадалия престанал да реагира и го изоставили в безпомощно състояние и
с видими наранявания.
Фактическата обстановка пресъздадена от пострадалия пред
свидетелите, без промяна в детайлите е изложена от него по време на разпит в
ДП,когато е бил в годно психическо състояние да свидетелствува.Неговите
показания дадени на л.87-88,на 14.07.2016г. ДП т.2 са приобщени като годно доказателствено средство по чл.281 ал.5 вр.
с ал.1 т.4 НПК чрез прочитането им.Същите се ценят от съда като
достоверни,непротиворечащи с целия доказателствен
материал.
В болничното
заведение в ХО е бил хоспитализиран с
данни за мозъчна контузия,със счупване на черепна челна и теменна кост, счупване
на пръст ,счупване на дясна подбедрица и множество разкъсноконтузни
рани по лицето и главата.Макар да е бил в увредено тежко състояние по повод
съчетаната черепно мозъчна травма и травма на опорно двигателния
апарат,вследствие на нанесен побой, той е бил в ясно съзнание,без огнищна неврологична симптоматика и е дал правдоподобни
обяснения,съвпадащи с показанията на всички свидетели по основните факти на
протеклото събитие.На 17.07.2016г. е изпаднал в безсъзнание,с клинична картина
на остра дихателна недостатъчност.
Въпреки проведеното адекватно лечение той починал в болницата.От
изготвената СМЕ на д-р Р.А. и
допълнителната разширена експертиза,изготвена от доц.д-р В.,доц. С. и д-р А. се
установяват вида и характера на уврежданията,механизма на получаването
им,начина на причиняването.Получил е открита мозъчно-черепна травма,счупване на
дясна подбедрица,наранявания по главата и ръката от
нанесените удари,които са множество на брой,наслагващи се и с голяма кинетична
сила,нанесени с твърд тъп предмет с цилиндрична форма, каквито са описаните
дървени пръчки и колове. Пострадалият е лекуван съгласно добрата лекарска
практика според вещите лица.Първоначално черепно-мозъчната увреда
протекла с видимо подобрение,до деня на смъртта ,когато настъпил внезапен обрат.Съпътстващото
сърдечно заболяване не е в причинна връзка с настъпилата смърт.Според
заключението на разширената СМЕ смъртта е настъпила не вследствие откритата
черепно-мозъчна травма/ЧМТ/в каквато насока е първоначалното заключение,довела
в своята еволюция до общомозъчен отток с вклиняване и
последваща компресия и парализа на жизнено-важни
центрове-дихателен и сърдечно-съдов.Дължи се на настъпила остра дихателна
недостатъчност,причинена от белодробна тромбоемболия,като
усложнение от наличната травма на опорно-двигателния апарат/фрактура на дясната
подбедрица/.Клинично проследен пострадалия не е
показал еволюция и усложнение на ЧМТ,тъй като за дългия престой в болницата е
показал подобрение на състоянието си,бил е в стабилно състояние,контактувал е
без проблеми с околните.На фона на стабилизираното състояние внезапното
влошаване ,с оплакване за дихателна недостатъчност,пребледняване,спадане на
пулса,от данните на електрокардиографската
характеристика на ЕКГ, ескпертите дават заключение че
смъртта е настъпила внезапно.Дължи се на белодробна тромбоемболрия,довела
до недостиг на кислород до мозъка и вклиняване на мозъка.Подробно се
аргументират въз основа на цялостната медицинска документация, приложена по
делото,че вклиняването е свързано с белодробната емболия,а не е еволюция на
ЧМТ.Болният е имал съчетана травма-черепно -мозъчна и и травма на опарно-двигателния
апарат.Лечението според тях е проведено правилно.Фрактурата на счупената кост,
с описаната характеристика е имобилизирана с протеза,на която е оставен прозорец ,с цел
да се обработва откритата рана.Предстояща е била оперативната интервенция,но
след стабилизиране на общото състояние на увредения от ЧМТ.Контролните първи и
втори скенер са дали данни за липса на мозъчен отток и данни за резорбция на
кръвоизлива-разнасяне на кръвоизлива и възстановяване на мозъка от травмата.До
възстановяването си,пострадалият е бил на постелен
режим,наложителен и задължителен ,през който период е проведена профилактика с
необходимите за разреждане на кръвта медикаменти-фраксипарин.Преди
да предприемат интервенция на крайника е възникнало внезапно острото емболично усложнение.Резултатите от изследването сочат прием
на медикамент против съсирване на кръвта,а още повече Й. е бил със старо кардиологично заболяване
изискващо ежедневен прием на такива медикаменти.В заключението си д-р Р.А. е
направил изследване и е дал отрицателно становище за наличие на мастна емболия,която
да е във връзка с настъпилата смърт .Той не е имал задача и не е се е
произнесъл за наличието на белодробна тромбоемболия,както
е сторено в допълнителната СМЕ,изготвена от специалисти с необходимите познания
от области на медицината-неврология,кардиология и съдебна медицина.Тези
експерти поясняват в какво се изразява тромбоемболията
и как е повлияла на болния,за да настъпи смъртта му.Според медицинските понятия представлява съсирване на кръв,
струпване на тромби,внезапното им откъсване,миграция и попадане в кръвопотока,а от там в сърцето и белия дроб,причинено от
счупването на долния десен крайник на потърпевшия.Д-р Р.А. в своите изследвания
не е извършил цялостна хистологическа проба на белия
дроб на жертвата и за това не е попаднал на участъци от него с концентрация на съсиреци.По тази причина и след цялостно обсъждане на
клиничното състояние и медицинските документи касаещи случая,извършено с
експерти-тесни специалисти от различни области на медицината, този експерт е
променил становището си за първопричината за настъпването на смъртта на Й..Вещите
лица безпротиворечиво приемат ,че е настъпила от белодробна емболия.Специфичните
промени,установени в електрокардиограмата на потърпевшия-десен бедрен блок
дават основание по недвусмислен начин да се приеме и постави диагнозата"белодробна
емболия",свързано с остро деснокамерно
обременяване на сърцето от емболията,според тях.В заключение дават ,че
първопричина за смъртта е мастната емболия,настъпила като усложнение от
счупването на двете пищялни кости на долния десен
крайник.Тези изводи се основават на установените находки в медицинските
документи на болния,приложени по делото,които се приемат от съда без съмнение в
тяхната достоверност,както и компетентността на вещите лица изготвили разширената
тройна СМЕ.
На основание
гореизложеното и оценката на доказателствените
средства и получената с тях информация се установява без съмнение,че на 11.07.2016г.
двамата подсъдими и тяхната майка през инкриминирания период са посетили дома
на жертвата,предварително въоръжени с дървени пръчки и колове,с цел физическа
саморазправа с него.Поводът за това е невярната и непроверена от тях
информация,дадена от О.-сестра на подсъдимите и дъщеря на Е.Т. за възникнал
конфликт между нея и пострадалия Й.,от който тя и малолетното й дете са пострадали.Твърденията на св.О. са
опровергани от свидетелите очевидци на свадата Р.А.,Т.И. ,Б.Б.,Г.А..Действително
е имало спречкване между тях, инициирано от О.Г.,която го е провокирала и
замерила с играчката на детето.Скандалът бил предотвратен и всички се разделили
спокойно .Едва в къщи О. потърсила
ненужна закрила от братята си и за да подсили драматизма на събитието
потърсила спешна помощ на тел.112.Транспортирана била,заедно с детето в
болнично заведение във видимо спокойно състояние без видима симптоматика от
нараняване,според св. Д..В приложените
СМУ на л.11,л.112 ,л.154 ДП т.1 се съдържа информация,че О. е получила кръвонасядане в областта на седалището,установена е бременност
във 2-и лунарен месец,без кървене,консултирана е с
гинеколог и травматолог ,но е отказала лечение.Съдът прие,че увреждането е
получено при падането,когато са се бутали с
И. Й.,но не се събраха данни първопричината да е в поведението на Й..Невярната
информация,че детето Венелин си е глътнало езика от стрес и падане на земята по
време на свадата е опровергана при
съвкупната преценка на показанията на очевидците.Описаните находки за
охлузвания на челото и отток в окосмената част на главата му в СМУ не се
установи да са в резултат на виновно поведение на жертвата. В доста по-късен
момент -на 26.07.2016г.тя е постъпила в ЦСМП в сектор "Патологична
бременност" в АГО с диагноза "Аборт" ,обстоятелство което също не
е в причинна връзка с инцидента.
Мотивите на подсъдимите да преследват жертвата са били да го
накажат и отмъстят.Макар и да са възприели О. и детето в линейката във видимо спокойно състояние, на
път за дома на жертвата те не променили плана си, а продължили въоръжени и при
числено превъзходство,за да го малтретират.С влизането в двора те го нападнали изненадващо,без да водят разговор.Млади,силни
и агресивни, дали израз на емоциите си,те му нанесли продължителен бой,с
многобройни и наслагващи се много силни удари по всички части от тялото му, със
средства да причинят уврежданията.За намерението и силата на ударите им се съди
по резултата-тежки увреждания,счупвания на здрави пищялни
и черепни кости на пострадалия,изтръгване на нокти,счупване на фаланга на пръст.Те
са искали да убият потърпевшия по жесток начин.Нищо и никой не е бил в
състояние да ги възпре да доведат до край своя замисъл,нито молбите и виковете
за помощ на потърпевшия,нито виковете на очевидеца А.В..Оставили го в
безпомощно състояние,като напуснали двора едва когато възприели,че на помощ се
насочват хора.Всеки един от тях се е целил към пострадалия с дървените колове и
му е нанесъл безразборни и множество удари с изключителна сила и динамика по
тялото,съзнавайки че ще го убият.
Изследвани са средствата на престъплението-доброволно
предания от Е.Т. прът и от М.Г. дървения
кол,изхвърлен в реката/т.4 л.14 и л.27 ДП/.От заключението на съдебно-биологично-химическата
експертиза и ДНК експертизата на веществени доказателства на в.л. И.Д. и в.л. И.Т.
е установена кръвногруповата
принадлежност на пострадалия А/бета/,както и
идентичност между ДНК профила на пострадалия и следите от кръв по иззетия от
реката дървен кол,който е ползван като средство за престъплението от подс. М.Г..Тези резултати потвърждават самопризнанията на подс.М.Г. и
възприятията на очевидците ,че ударите са нанесени с този кол.
Психическата
годност на подсъдимите по време и след деянието се установява от заключението
на комплексната психолого-психиатрична експертиза на
д-р В.Д. и Х.Х..Подс.Л.Г.
се води на учет с диагноза "лека умствена
изостаналост".По време на деянието и след това не се е намирал в състояние
на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието,което го прави
психически годен да отговаря за постъпките си .Подс.М.Г.,макар
и непълнолетен,но като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл
да ръководи постъпките си е годен да участва в наказателния процес и да отговаря
за извършеното .Не страда от психопатологични промени.И при двамата подсъдими
не е установена симптоматика за наследствена обремененост.
От медицинската
експертиза е установена причината за
настъпилата смърт на пострадалия.Дължи се на настъпилото усложнение от
счупването на пищялните кости на долен десен
крайник,довело до белодробна тромбоемболия по вина на
подсъдимите,които със задружни усилия,в съучастие като съизвършители
причинили увреждането и смъртта на пострадалия.
Съдът като взе пред вид,че са действали с годни да причинят
смъртта средства,непосредствено след закани че ще го убият,броя на ударите
,интензитета и силата на ударите,мястото където удряли-по цялото
тяло,безразборно, прави извод,че намерението им е било да го убият.За
субективната страна на деянието от съществено значение са оръдията,които са
ползвали и мястото където са били насочени ударите-няма място по тялото на
жертвата,което да е останало незасегнато.За това опасността да настъпи смъртта
е била реална ,а не предполагаема.Подс. М. е
последователен в обясненията си ,с които установява собственото си участие и
целения резултат,а именно настъпването на смъртта на жертвата.Всички останали
събрани по делото доказателства,обсъдени по-горе,преки и косвени,заключенията
на съдебните експертизи,приложените протоколи за оглед,както и фотоалбумите,констатации
при извършения оглед,данните събрани при водене на беседи за установяване на
извършителите,потвърдени от разпитаните свидетели подкрепят извода за съставомерността на деянието убийство,вследствие умишлено
нанесен на 11.07.2016.г. побой на 47 годишния Йван Й.
от двамата подсъдими,от който са причинени травматични увреждания и смъртта е
настъпила на 17.07.2016г.Убийствното е извършено от
двамата подсъдими,с общи действия като съизвършители,
с общност на умисъла,с пряк умисъл,защото са съзнавали обществено опасния
характер на деянието,предвиждали са общественоопасните
последици и са искали настъпването на тези последици. Осъществено е с особена
жестокост,в условията на опасен рецидив за
подс. Л.Г.,а подс. М.Г.
е действал като непълнолетен ,но като е разбирал свойството и значението на
деянието и е могъл да ръководи постъпките си. За квалифициращия елемент-особена
жестокост се съди от проявата на изключителна ярост,ожесточение,садизъм,коравосъдечност,отмъстителност у дейците и се разкрива от
начина и средствата на осъществяването,продължителността,броя и силата на
ударите,предхождащи умъртвяването.По интензитет
деянието надхвърля обичайната изпълнителска дейност за причиняване на
смърт и се характеризира с начина на изпълнението му.Пострадалият е умолявал
дейците да спрат ,но въпреки това те са продължили яростно да го налагат с дървени колове,при числено и
силово превъзходство.
Несъстоятелни са възраженията на защитата на подсъдимите за
преквалифициране на деянието по чл.124 НК пред вид горните обстоятелства.Съдът
не прима,че с деянието са целели причиняване на по-лек резултат-телесна
повреда,в резултат на която по непредпазливост е настъпила смъртта.Субективното
отношение на дейците е било умъртвяването на жертвата.Психическото отношение на
дейците към смъртния резултат е целена
последица.Не са искали само накърняване на телесната неприкосновеност на
жертвата.Искали са пострадалия да бъде умъртвен,за което се съди от ползваното
оръжие,от силата на ударите по всички части на тялото,от причинените
поражения,така че смъртта да е неизбежна.Трябва да се подчертае,че престъплението
по чл.124 НК не може да бъде извършено в съучастие под формата на съизвършителство,тъй като не е умишлено по отношение на
по-тежкия резултат.В конкретния случай съдът прие,че с причиняването на
множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари върху
жизненоважни органи от тялото, в резултат на което настъпва смъртта е налице
умисъл за убийство,а не за причиняване на телесна повреда.
Не намира опора в
доказателствата по делото и възражението на защитниците за осъждане на дейците
по чл.118 НК,защото деянието не е извършено в състояние на силно раздразнение.Това
състояние се характеризира с мощен изблик на чувства,протича бурно,с характер
на краткотрайно избухване,надхвърлящо обичайното раздразнение,реакция
възникнала непосредствено след упражнено насилие,тежка обида или клевета,при
което деецът не е в състояние и няма време да обмисли спокойно своето
поведение.Коментираното състояние не е възникнало у дейците спонтанно,като
реакция на току-що извършено от пострадалия противозаконно действие.Решението
за убийство и самото изпълнение не е взето в такова състояние от извършителите.Информацията
за спречкване между пострадалия и тяхната сестра О. са придобили часове
преди да отидат в дома му и преди
саморазправата.Имали са възможност да разберат ,че провокатор на свадада е била О.,дори са имали непосредствени възприятия
по време на разговора проведен в линейката,че е в добро физическо и психическо
състояние,както тя така и детето.Средствата за предизвикване на афект обективно
не са съществували и никой не може да черпи права от собственото си виновно
поведение,както е установено по делото.Не са нанесли ударите,за да се защитят
от противоправното поведение на пострадалия,а защото
са имали формиран умисъл да го умъртвят,като му нанесли множество и тежки
удари,с които деформирали черепните кости,костите на десния крайник и причинили множество контузии и поражения по тялото
му.Пострадалият не е бил в състояние да издържи на болката,молил ги е да
преустановят побоя,търсил е помощ,но без резултат.Изпитвал е ужас,че е сам и ще
бъде убит.Ако са искали само да нанесат побой на пострадалия,те биха се
задоволили с по-малък брой удари,с по-малка интензивност и ограничени в тези
части от тялото,където не се намират жизнено важни органи.Начина на нанасяне на
побоя с голям брой и силни удари,защото според СМЕ на д-р А. силата на ударите
в областта на крайниците е била по-голяма от тази в областта на главата ,тъй
като бедрената кост издържа на удар до 1500 кг. без счупване, характеризират
желанието им да настъпи смъртта на пострадалия.За намерението им се съди и от
действията им извършени след побоя,без да имат желание или да са извършили
действия за оказване на помощ.Изоставили го в безпомощно състояние и неспособен
да се спаси.
От обективна и субективна
страна подс.М.Г. е осъществил състава на престъпление
по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 вр. с чл.115 вр. с чл.63 ал.2 т.1 вр. с чл.20
ал.2 НК.
Подс.Л.Г.
е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.12 пр.1 вр.
с ал.1 т.6 пр.3 вр. с чл.115 вр.
с чл.29 ал.1 б"а"вр. с чл.20 ал.2 НК.
Неоснователно е
възражението,че на съдебното следствие са събрани доказателства,водещи до
съществено изменение на обвинението по чл.287 НПК.Правото на защита на дейците
е гарантирано,а обвинителния акт по форма и съдържание отговаря на изискванията
на чл.246 НПК.Той е изготвен в съответствие с ТР № 2/2002 ОСНК ВКС.Обвинението
се определя от прокурора и само по изключение при определени в закона
предпоставки може да бъде изменено във фактическата или правна част,само при
съществено изменение в обстоятелствата на обвинението и изменение на
квалификацията в по-тежка.В обстоятелствената част на обвинението се съдържат
достатъчно факти за причинените увреждания на пострадалия,факти от предмета на
доказване по чл.301 НПК,кореспондиращи с диспозитива
на същия по основните въпроси подлежащи на решаване.На процесната
дата двамата подсъдими умишлено са нанесли побой на пострадалия,с което му
причинили множество телесни увреждания,в следствие на което му причинили
смъртта с пряк умисъл.Тя е последица на едно от описаните увреждания.По всички
факти в обвинителния акт дейците са имали право и възможност да се защитават и
не са изненадани пред съда от новооткрити обстоятелства.Ето защо и това
възражение се прие от съда като неоснователно.
При
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимите за извършеното от
тях престъпление,съдът отчете установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по делото.
Подс.Л.Г.
е с богато криминално досие.Осъждан е многократно на лишаване от свобода,с
ефективно изпълнение на наказанията.Деянието е извършено в срока по чл.30 НК.Като
личност не се ползва с уважение в
обществото.Има оформено трайно асоциално поведение,с трайно установени
престъпни навици.Злоупотребява с алкохол,след което изразява агресия,зъл нрав.Безпричинно
е влизал в конфликти,създава конфликтни ситуации и пристъпва към физическа
саморазправа.Демонстрира нагласа за самооневиняване и
не е критичен към извършеното.Извършеното престъпление е с изключително висока
степен на обществена опасност,защото е отнел човешки живот,безпричинно,с явна
демонстрация на безразличие към страданието на жертвата,който реално е
възприемал грозящата го опасност и невъзможността да се отбранява или да бъде
защитен от някого.Обремененото съдебно минало,личностните качества на дееца,които
го характеризират като емоционално нестабилен и зъл,конфликтен,агресивен и
лице,което не се съобразява с общоприетите норми на поведение,което системно
нарушава закона,не зачита човешката личност и здраве на другите,при когото
доминира желанието за отмъщение в личен интерес, го правят обществено опасен с
изключителна степен на опасност.Установено е ,че има малолетно дете.Страда от
лека умствена изостаналост,като в генезиса на престъпната му нагласа не стои
заболяването.Притежава годност да възприема фактите,да осъзнава извършеното и да
носи отговорност за постъпките си.
При превес на отегчаващите отговорността обстоятелства ,този
съд след като го призна за виновен да е
извършил престъплението за което е обвинен,го осъди на 19 години лишаване от
свобода,което да изтърпи при първоначален "строг" режим.Това
наказание по вид и размер и съгласно чл.35 НК съответства на престъплението за
постигане на генералната и лична превенция по чл.36 НК.
За подс. М.Г. съдът отчете,че не е осъждан.Престъплението е
извършил като непълнолетен,но без обективни данни за проявено неразбиране на стореното.От
назначената комплексна СПЕ-за е установено,че след като се доближава до
границата на пълнолетието ,притежава социален и житейски опит,може да прави
оценка на поведението си от гледна точка на морално-етичните норми.Не страда от
заболяване,което да го прави негоден да участва в съдебния процес и наказателно
неотговорен.Направил е самопризнания и с подробности е описал действията си
,свързани с настъпилия противоправен резултат.Няма
данни по делото за оказан натиск при събиране на обясненията му,още повече че
са дадени в присъствието на защитник.Достоверността на признанието е проверено
в съвкупност с другите доказателствени източници ,валидно
събрани във всички фази в процеса.От кредитирането им е установено авторството
на деянието и субективното отношение на този подсъдим към настъпилата смърт на
жертвата.Не е критичен към поведението си,дори подчертано и не еднократно е
изказал задоволството си от настъпилия и целен резултат.С престъпна упоритост е
налагал жертвата с дървен кол.Множеството удари по жизнено важни органи,като
главата,крайниците и всички части от тялото на убития,обективират
стремежа на подсъдимия за постигане на престъпния резултат,поради което смъртта
на пострадалия не е причинена с безразлично
отношение към настъпването й , а е пряка цел.Освен множество рани,кръвонасядания по главата и тялото,черепно-мозъчната травма
и възпаление на мозъка са причинили счупване на пищялни
кости на долен крайник,с открита фрактура на костта,довело до тромбоемболия и смъртта на жертвата.Демонстрирал е
неоснователна агресия към жертвата. Деянието и личността на дееца се
характеризират с висока степен на обществена опасност.В социалното обкръжение и
по местоживеене не се ползва с добро име.Познат е като криминално проявено
лице,което контактува с лица от криминалния контингент.Отличава се като
агресивен в общуването и склонен към саморазправа.Налагани са му възпитателни
мерки за противообществени прояви.Демонстрира грубо незачитане на чуждия живот.Напълно
удовлетворен от резултата е изоставил жертвата сам и потънал в кръв,напълно
беззащитен човек.
За извършеното от
него престъпление съдът го осъди на" лишаване от свобода",което наказание
редуцирано по размер на осн. чл.63 ал.2 т.1 НК е в
размер на 8 години и 6 месеца.
Това наказание съответства на целите по чл.36 НК за
поправянето и превъзпитанието на дееца,както и за превантивното въздействие в
обществото.
Гр.ищци Р. Й. и П.П./майка и
син на жертвата/ претендират обезщетения за преживените болки и страдалия от
загубата на своя близък роднина.
Правното основание на гр. искове,предявени срещу подсъдимите
е по чл.45 ЗЗД.
Безспорно е,че пострадалия е млад човек,който е живял в
разбирателство и хармония със семейството си.Той е бил добър човек и не носи
вина за свадата и настъпилия летален изход.Подпомагал е близките си с произведеното от обичайната селскостопанска
дейност в едно селско домакинство.Подкрепял е и се е грижил за възрастната си
майка .Контактите между него и неговия син са били обичайни,като между близки
хора.
Загубата му по този неочакван,необичаен и мъчителен начин е
разстроила гр. ищци,които търпят морални вреди от противоправното
поведение на подсъдимите.За да бъдат обезщетени ,справедливо е и съгласно чл.52 ЗЗД на Р.Й. да се присъди
сумата 70 000.00 лв., а на П.П.-50 000.00 лв.,ведно
със законна лихва от деня на увреждането,считано от 17.07.2016г. до
окончателното изплащане на сумите.Тези суми се присъдиха в тежест на
подсъдимите,които солидарно трябва да обезщетят пострадалите. В останалата част
до пълния размер на исковете,съдът ги отхвърли като неоснователно завишени и
недоказани.
Подсъдимите дължат
разноски в полза на държавата по 1527.14лв. по отделно и солидарно ДТ от 480.00
лв. в полза на ВрОС.
Съдът отне в полза на държавата описаните веществени доказателства.
Предварителния
арест на подс.Л.Г. от 08.08.2016г.
до влизане на присъдата в сила и на подс. М.Г. от 08.08.2016г. до 13.04.2017г. се зачете от съда като изтърпяно
наказание.
На основание гореизложеното,врачанският окръжен съд
постанови своята присъда.
Председател: