МОТИВИ ПО НОХД № 6131/2014 г. по описа
на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Срещу
подсъдимите В.Ц.Ц., В.С.Н., Я.Й.Р. и Г.Н.Е. *** е повдигнала обвинение с внесен
в съда обвинителен акт, както следва: по отношение на подсъдимия Ц. за това, че
през месец февруари 2013 год. в условията на продължавано престъпление в
землището на с. Скутаре, обл. Пловдив, след предварително сговаряне в
немаловажен случай с Г.Н.Е. ЕГН **********, В.С.Н. ЕГН ********** и Я.Й.Р. ЕГН **********
и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 306” с рег. № *** –
собственост на Б.Т.Г., е отнел чужди движими вещи – 300 метра мрежа от
поцинкована стоманена тел на стойност 193.00 лева /сто деветдесет и три лева/,
30 бр. метални тръби с размери 3.70
м. и диаметър 100 мм. на стойност 953.00 лева /деветстотин
петдесет и три лева/, врата от алуминиева дограма на стойност 242.00 лева
/двеста четиридесет и два лева/ и 6 бр. клетки за зайци на стойност 28 лева
/двадесет и осем леда/, всичко на обща стойност 1 416 лева /хиляда
четиристотин и шестнадесет лева/ от владението на Т.П.А., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК;
против подсъдимия Н. за това, че през месец
февруари 2013 год. в землището на с. Скутаре, обл. Пловдив, след предварително
сговаряне в немаловажен случай с Г.Н.Е. ЕГН ********** и В.Ц.Ц. ЕГН **********
и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 306” с рег. № *** –
собственост на Б.Т.Г. е отнел чужди движими вещи – 300 метра мрежа от
поцинкована стоманена тел на стойност 193.00 лева /сто деветдесет и три лева/,
30 бр. метални тръби с размери 3.70
м. и диаметър 100 мм. на стойност 953.00 лева /деветстотин
петдесет и три лева/ или всичко на обща стойност 1 146 лева /хиляда сто
четиридесет и шест лева/ от владението на Т.П.А., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал. 1 от НК; против подсъдимия
Р. за това, че През месец февруари 2013 год. в землището на с. Скутаре, обл.
Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Г.Н.Е. ЕГН **********
и В.Ц.Ц. ЕГН ********** и чрез използване на моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо 306”
с рег. № *** – собственост на Б.Т.Г. е отнел чужди движими вещи – врата от
алуминиева дограма на стойност 242.00 лева /двеста четиридесет и два лева/ от
владението на Т.П.А. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал.1 от НК и против подсъдимия Е. за това,
че през месец февруари 2013 год. като непълнолетен, но след като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление в землището на с. Скутаре, обл. Пловдив, след
предварително сговаряне в немаловажен случай с В.Ц.Ц. ЕГН **********, В.С.Н.
ЕГН ********** и Я.Й.Р. ЕГН ********** и чрез използване на моторно превозно
средство – лек автомобил „Пежо 306”
с рег. № *** – собственост на Б.Т.Г. е отнел чужди движими вещи – 300 метра мрежа от
поцинкована стоманена тел на стойност 193.00 лева /сто деветдесет и три лева/,
30 бр. метални тръби с размери 3.70
м. и диаметър 100 мм. на стойност 953.00 лева /деветстотин
петдесет и три лева/, врата от алуминиева дограма на стойност 242.00 лева
/двеста четиридесет и два лева/ и 6 бр. клетки за зайци на стойност 28 лева
/двадесет и осем леда/, всичко на обща стойност 1 416 лева /хиляда
четиристотин и шестнадесет лева/ от владението на Т.П.А., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.І и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3,
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството
по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в процедурата по
чл.371, т.1 от НПК с изразено и одобрено съгласие на страните да не бъдат
разпитвани свидетелите В.А., Н.Е., П.П., Б.Г., както и вещите лица К. и Ч..
В
рамките на наказателното производство не е предявяван и приеман граждански иск
за съвместно разглеждане. Не е конституиран частен обвинител.
Представителят
на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от
подсъдимите обвинение изцяло, като предлага по отношение на всеки от
подсъдимите да се определи и наложи наказание при условията на чл.55 от НК, а
именно по отношение на подсъдимите Н., Р. и Ц. наказание лишаване от свобода
около общия минимум, чието изтърпяване да се отложи с изпитателен срок, а по
отношение на подсъдимия Е. да се наложи наказание пробация със задължителните
пробационни мерки и включване в програма за обществено въздействие за срок от
7-8 месеца. Прави се искане подсъдимите да понесат направените по делото
разноски.
Защитникът
на подсъдимия Ц. адв.С. моли за определяне и налагане
на наказание при условията на чл.55 от НК, като излага становище за наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият
Ц. заявява, че се признава отчасти за виновен, дава обяснения по делото, сочи,
че поддържа становището на защитника си, определя деянието си като погрешно,
моли за минимална присъда.
Защитникът
на подсъдимия Н. адв.А. излага становище за частична
доказаност на обвинението. Моли за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК под предвидения специален и около общия минимум на наказанието
лишаване от свобода, като излага становище за наличие на многобройни смекчаващи
вината на подзащитния му обстоятелства.
Подсъдимият Н. заявява, че не се
признава за виновен, но дава обяснения за извършеното, в които отчасти признава
деянието, сочи, че поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за
извършеното и моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия Р. адв.Г. моли при съобразяване на смекчаващите вината
обстоятелства да се определи наказание лишаване от свобода към минимума, чието
изтърпяване да се отложи с изпитателен срок.
Подсъдимият Р. се признава за виновен,
дава обяснения по делото, заявява, че поддържа становището на защитника си,
изразява съжаление за извършеното и моли за минимална присъда.
Защитникът на подсъдимия Е. адв.П. изразява становище за недоказаност на обвинението,
сочи, че следва да бъде прието наличието на увлечение и лекомислие в действията
на подзащитния й, моли за оправдаването му на основание чл.9, ал.2 от НК, или
алтернативно замяна при приложението на чл.55 от НК на предвиденото наказание с
наказание обществено порицание.
Подсъдимият Е. първоначално заявява, че
не се признава за виновен, дава обяснения по делото, в които отчасти признава
вината си, изразява съжаление за извършеното, сочи, че поддържа становището на
защитника си и предоставя на съда по отношение на наказанието.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупността им събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Подсъдимият В.Ц.Ц. е роден на *** ***,
живее в същия град. Той е ***, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с
основно образование, работещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият
В.С.Н. е роден на *** ***. Той е ***, с българско гражданство, неженен,
неосъждан, безработен, с основно образование, с ЕГН **********.
Подсъдимият
Я.Й.Р. е роден на *** ***. Той е ***, български гражданин, неженен, неосъждан,
с основно образование, безработен с ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.Н.Е. е роден на *** ***. Живее в същия град. Той е ***, с българско
гражданство, неженен, с основно образование, ученик, неосъждан, с ЕГН **********.
Свидетелят
Т.А. притежавал недвижим земеделски имот в землището на с.Скутаре, обл.Пловдиска, между селата Скутаре и Рогош, който бил
заградил с ограда от поцинкована метална мрежа, захваната за метални колове. В
имота свидетелят съхранявал във фургон с поставена метална алуминиева врата
свои вещи, сред които и метални клетки за зайци.
Свидетелят не посещавал често имота си,
а същият нямал и пазач. За последно свидетелят посетил имота си през януари
2013 г., когато не установил липси.
През месец февруари 2013 г. на
неустановена точно дата подсъдимите В.Ц., Г.Е. и В.Н. се уговорили
предварително и отишли да откраднат от имота на свидетеля Т.А. вещи, които успеят
да вземат. За целта те използвали предоставения на свидетеля Н.Е., баща на
подсъдимия Г.Е., лек автомобил “Пежо 306” с рег.№ ***, собствен на свидетеля Б.Г..
С автомобила подсъдимите Г.Е., В.Н. и В.Ц. достигнали до имота на свидетеля Т.А.,
с ръце откачили част от мрежата от поцинкована стоманена тел, която го
ограждала и я навили на топове. След това успели и да откъртят от мястото на
закрепянето им и част от металните колове - тръби, за които била закачена
мрежата, всеки от тях от по три метра с диаметър 76 мм, които счупили на части,
за да могат по-лесно да ги натоварят и отнесат от местопрестъплението. На
няколко пъти подсъдимите Е., Ц. и Н. превозили с автомобила, натоварените в
него мрежа и тръби, като част от мрежата, а именно 50 метра, намотана на два
топа, продали на свидетеля Ф.Я. ***, като обещали да му продадат и още мрежа,
но той отказал. Тръбите подсъдимите продали на непознат човек, като парите,
получени от продажбата на тръбите и от мрежата употребили за зареждане на
автомобила с гориво. На следваща неустановено конкретно дата, но пак през месец
февруари 2013 г., отново с автомобила “Пежо”, който подсъдимият Г.Е. бил взел
отново без позволение от дома си, подсъдимият Е., заедно с подсъдимият Ц. и
подсъдимият Р., когото двамата взели този път със себе си, отишли отново до
имота на свидетеля Т.А.. Там тримата отново взели от металните тръби, останали
след свалянето на мрежата, които счупили на части, за да се съберат в
автомобила, откачили алуминиевата врата на намиращия се на мястото фургон от
пантите, като натоварили вещите в автомобила. От мястото подсъдимите взели и от
съхраняваните там няколко метални клетки за зайци, които също натоварили в
автомобила. Металната врата и тръбите подсъдимите предали в пункт за изкупуване
на метали в с.Рогош, като с парите отново заредили автомобила с гориво. Два от
зайчарниците подсъдимият Ц. скрил в дома си, а един останал при подсъдимия Г.Е..
В средата на март 2013 г. свидетелят Т.А.
посетил имота си и установил липсите на вещи, като по този повод подал жалба до
Началника на РУП-Труд. По повод на жалбата започнала
предварителна проверка, при която свидетелят Б., *** в РУП Труд установил
извършителите на деянието, както и свидетели, като снел обяснения. С протокол
за доброволно предаване свидетелят Ф.Я. предал намиращата се при него оградна мрежа 2 топа, която била измерена от свидетеля Б. и
излязла общо 50 метра. Подсъдимият Е. предал с протокол за доброволно предаване
едната от клетките за зайци, а подсъдимият Ц. други две. Всички тези вещи били
върнати на пострадалия свидетел А., който с протокол се задължил да ги пази.
Междувременно подсъдимите В.Ц. и Г.Е. споделили със свидетеля В.А., че са
извършили кражба, като посочили, че в нея са участвали и подсъдимите В.Н. и Я.Р.,
като показали на свидетеля А. два от зайчарниците, намиращи се в дома на подсъдимия
В.Ц..
Така описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в рамките
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът кредитира като цяло свидетелските показания на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Б., Ф.Я., Т.А., включително и прочетените показания на
свидетеля Т.А. от досъдебното производство, както и приобщените към
доказателствения материал в процедурата по чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК
показания на свидетелите В.А., П. П., Б. Г. и Н.Е., дадени на досъдебното
производство. Всички тези показания съдът намира за логични, подробни и в
съответствие помежду си и с останалите кредитирани доказателства по делото
досежно основните факти от значение за разследването. Що се отнася до
констатираните противоречия в показанията на свидетеля Т.А., както и част от
другите свидетели, то съдът намира, че същите се дължат на изминалия значителен
период от време от извършване на престъплението до осъществяване на разпита,
както и факта, обяснен от самия свидетел Т.А., че първоначално не е установил
всички липси и на практика впоследствие, след подаване на жалбата му до
полицията, е установявал липсите и на много други вещи, включително и такива,
които не са предмет на обвинението.
Отчасти и то доколкото не противоречат
на останалия доказателствен материал съдът възприема и ползва при постановяване
на присъдата си и обясненията дадени от подсъдимите, като ги разглежда и
критично, предвид факта, че съставляват и средство за защита. В по-голямата им
част все пак обясненията на подсъдимите са съответни на останалия
доказателствен материал, като различията и противоречията, които се констатират
по някои от въпросите между обясненията на отделните подсъдими, както и
обясненията и част от показанията на свидетелите, съдът също отдава на изминалия значителен период от време от
извършване на престъплението до депозиране на обясненията пред съда. Като
такива с най-висока степен на достоверност и най-съответни на останалия
доказателствен материал, както и според съда дадени добросъвестно са
обясненията на подсъдимия Я.Р., в които същият чистосърдечно признава за
извършване на престъплението, като включително разказва и за участието му в
отнемане на вещи, за които не му е било повдигнато обвинение, но в тази му част
обясненията му са подкрепени от останалите доказателства по делото.
При постановяване на присъдата си съдът
взе предвид и приобщените пак по реда на чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК чрез
прочитането им заключения на съдебно-психиатричната експертиза за свидетеля Ф.Я.
и почерковата експертиза. От първата се установява,
че свидетелят Я. страда от личностово разстройство,
но е могъл правилно да възприема факти и обстоятелства от действителността,
като има нарушения във функциите на вниманието и дълготрайната памет. Във
връзка с последното, експертизата е посочила, че свидетелят не е в състояние да
възпроизвежда факти от действителността и да дава достоверни показания за тях.
Съдът кредитира посочената експертиза в първата й част, като досежно
твърдението, че свидетелят не е годен да възпроизвежда факти от
действителността счита, че същата е необоснована, като се има предвид обстоятелството,
че на практика свидетелят е дал показания по делото, които се явяват в
значителна степен достоверни, при съпоставката им с останалите доказателства по
делото. В тази насока и съобразявайки се с изводите относно наличието на
нарушения във функциите на вниманието и дълготрайната памет, съдът разглежда
показанията на свидетеля внимателно, като ги съпоставя с релевантните относно
същите факти писмени доказателствени средства – протокол за доброволно
предаване, подписан от свидетеля, както и гласните такива – показанията на
свидетеля Б. и обясненията на подсъдимите.
Съдът кредитира почерковата
експертиза, като намира същата за професионално и обективно изготвена, но
същата има само косвено значение по делото с оглед установяване
обстоятелството, че действително подсъдимият Г.Е. е написал саморъчно обяснения
в полицията, както свидетелства свидетелят Б., в които е признал за извършеното
престъпление.
Съдът при постановяване на присъдата си
се съобразява и с приетите по делото стоково-оценъчна, както и допълнителна
такава експертизи относно стойността и вида на инкриминираните вещи, като
основно стъпва върху изводите на допълнителната експертиза /поправен
екземпляр/, доколкото същата е изготвена при осъществяване на оглед вещи от
типа на инкриминираните в самия имот по местоотнемането
им, при което са извършени и съответни замервания, довели до уточняване вида и
стойността на същите, които в крайно сметка са възприети в присъдата.
Съдът кредитира като обоснована и
изготвена с необходимите професионални знания и опит и приетата в съдебно
заседание, назначена в хода на следствието, съдебно-психиатрична експертиза за
подсъдимия Е.. В заключението й е прието, че към момента на инкриминираното деяние
подсъдимият Е. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, като е бил достатъчно развит като личност, независимо
от непълнолетието си, за да осъзнава и осмисля действията си и не е бил склонен
към увлечение или лекомислие.
При постановяване на присъдата си съдът
взе предвид и приложените и приети по надлежния ред по делото писмени
доказателства – справки за съдимост, характеристични справки, предсъдебен доклад, протоколи за доброволно предаване,
протокол за отговорно пазене, справки за регистрация на лица в АИС БДС, справки
за регистрация на МПС.
При така установеното от обективна
страна, съдът е на становище, че всеки от подсъдимите е извършил престъплението
квалифицирана кражба, като по отношение на подсъдимия Я.Р. се установява
осъществяване на вмененото му престъпление в пълния му обем, визиран в
обвинителния акт. Що се касае до подсъдимите Ц., Н. и Е., то всеки от тях е
осъществил престъплението, макар и не в пълния обем на повдигнатото им
обвинение и то единствено относно количеството и броя и съответно стойността на
инкриминираната оградна мрежа и тръби.
Налице е осъществяване на
изпълнителното деяние на престъплението кражба по отношение на всеки един от
четиримата подсъдими, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, без
съгласието на техния владелец и установяване на трайна фактическа власт върху
отнетото имущество от страна на подсъдимите. За последното говори
обстоятелството, че подсъдимите по описания по-горе при отразяване на
фактическата обстановка начин и в съответното взаимно участие са успели да
отнемат посочените инкриминирани вещи, като са ги отдалечили от мястото на
извършване на отнемането и са успели да установят върху тях трайна фактическа
власт, като са лишили досегашния им владелец от възможността да се ползва от
вещите си. Доказателства за това са последващите действия, насочени към
разпореждане с откраднатите вещи като със свои чрез продажбата на част от тях.
Тоест, налице е довършено изпълнително деяние.
Деянието всеки от подсъдимите е извършил след предварителен сговор с
останалите участници, съответно подсъдимият Ц. с подсъдимите Е. и Н. от една
страна и впоследствие с подсъдимите Е. и Р. от друга, подсъдимият Е.
първоначално при предварителен сговор с подсъдимите Ц. и Н., а впоследствие с Ц.
и Р., подсъдимият Р. при сговаряне с подсъдимите Ц. и Е. и подсъдимият Н. също
при предварителен сговор с Ц. и Е., като за това обстоятелство се съди от
самите им обяснения, от които става ясно, че са се разбрали предварително, че
ще отидат да отнемат вещи именно от имота, който са видели, че е неохраняван.
От цялостния поглед върху престъпната дейност на подсъдимите е видно именно, че
е била налице организираност и предварителна уговорка относно действията им, за
което се съди и от факта, че са отишли с автомобил. Налице е тук квалификацията
на деянието по т.4 на чл.195, ал.1 от НК. Установява се, че за отнемане на
инкриминираните вещи при всеки от отделните актове на противозаконното им
отнемане подсъдимите са използвали МПС, осигурено от подсъдимия Е., послужило,
както за достигането им до мястото на престъплението, така и за превозване на
инкриминираните вещи, които не е можело да пренесат на ръка. Накрая, деянието,
извършено от подсъдимите е осъществено в немаловажен случай, което е
кумулативното условие на квалифициращия белег по т.5 на чл.195, ал.1 от НК.
Това е така, тъй като, на първо място се касае до посегателство против чужда
собственост на сравнително голяма стойност на отнетото имущество, което прави
деянието и с по-висока степен на обществена опасност, а съгласно трайната
съдебна практика на ВС /ВКС/ случаят не може да се определи като маловажен,
тогава, когато за отнемането на вещите е използвано МПС.
Съдът на базата на всички
доказателства, намира конкретно относно предмета на престъплението, че
обвинението по отношение на подсъдимия Я.Р. се явява доказано изцяло, като дори
се установява от доказателствата по делото, включително и от собствените
обяснения на подсъдимия Р., че същият в деня на отнемането на инкриминираната
врата е участвал в отнемане и на зайчарници и тръби, но доколкото за последните
два вида вещи не му е било повдигано обвинение, същият не може да бъде и
признат за виновен за отнемането и на такива по вид вещи, доколкото не се е
защитавал по обвинение с такъв обем.
Относно останалите подсъдими, както се
посочи, обвинението се явява отчасти доказано досежно част от инкриминираните
вещи, и по-специално налице е недоказаност на същото относно пълния обем на
инкриминираните тръби и мрежа за ограда. Така в гласните доказателства по
делото са налице разминавания относно това колко метра мрежа е била
действително отнета от владението на Т.А.. Самият пострадал твърди пред съда да
му е липсвала мрежа от около 150 метра, а на досъдебното производство е заявил
300 метра. Свидетелят Б. при разпита му е заявил, че на място установил след
оплакването на пострадалия да е откачена от дворното място мрежа от около 150 –
200 метра. Свидетелят Ф.Я. сочи, че е закупил от подсъдимите 20 метра мрежа.
Част от подсъдимите в обясненията си са посочили да са отнели и превозили с автомобила мрежа от общо около
30 метра. От изчисленията на допълнителната СОЕ, отразила и начина на поставяне
на оградната мрежа би могъл да се направи извод, че
на място е липсвала около 60 метра мрежа. В тази насока съдът намира, че
най-обективно е отразяването в протокола за доброволно предаване, в който е посочено,
че предадената от свидетеля Ф.Я. като закупена от подсъдимите мрежа е 50 метра,
а свидетелят Б. е заявил, че същата е била надлежно измерена. Следователно и
като се вземат предвид и останалите доказателства, съдът намира, че не противоречи
на събрания доказателствен материал извода, че е установено категорично
отнемането именно на 50 метра оградна мрежа, като по
отношение на това да е отнета такава в повече, съгласно така повдигнатото
обвинение са налице доказателства, но само косвени такива, които не дават
възможност за преценка какво е действителното количество /метри/ в повече от
обективно установената отнета мрежа. Ето защо и
с присъдата си съдът оправда отчасти подсъдимите Ц., Е. и Н. досежно
това да са отнели по-голямото количество мрежа от установените 50 метра. Същото се отнася и до обвинението, касаещо
инкриминираните тръби. Установяват се различия в гласните доказателства отново,
като свидетелят Т.А. сочи да са му липсвали 12-13 тръби от оградата, както и всичките
му нови немонтирани, или общо 30 бр. тръби. В обясненията си подсъдимият Р. е посочил да са били отнети
2-3 тръби, подсъдимият Е. – 6 бр., подсъдимият Н. – 6 бр. тръби, подсъдимият Ц.
– 5-6 тръби. В тази насока и съдът счете, че най- обективни се явяват изводите
на допълнителната СОЕ, която е посочила, че на място е установено да са били
премахнати чрез изваждане /счупване/ от поставените колове /тръби/, за които е
била закачвана мрежата общо 18 бр., както и че разполагането на тръбите е през
2,5 метра, което съпоставено с установената липсваща дължина на мрежата се
явява напълно съответно като брой. С оглед на това и като се вземе предвид
заявеното и от страна на подсъдимите обстоятелство относно начина на отнемане
на тръбите, а именно, че са чупили същите, съдът намира за установена по
категоричен начин липсата в резултат от кражбата на общо 18 бр. тръби, отнети
при двете посегателства в имота през месец февруари.
Относно клетките за зайци се установяват също
противоречия в обясненията на подсъдимите и свидетелските показания за точния
брой на същите, поради което и като категорично установено съдът намира отнемането
на три броя клетки за зайци, които и са и установени и предадени от подсъдимите.
Предвид тези мотиви и съдът постанови
частично оправдателна присъда по отношение на обвиненията, повдигнати против
подсъдимите Г.Е., Ц. и Н., като при постановяване на присъдата си се
конкретизираха по вид и стойност оградната мрежа и
инкриминираните тръби, съобразно и точно с изводите на допълнителната СОЕ,
което доведе и до разлика в стойността в сравнение с тази по обвинителния акт.
Установява се, че подсъдимите Е. и Ц.
са участвали в две изпълнителни деяния на престъплението кражба, които са извършени
през непродължителен период от време в рамките на един и същи месец, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Поради това
правилно престъпната им дейност е квалифицирана като едно престъпление във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
С оглед
възрастта на подсъдимия Е. към момента на осъществяване на инкриминираната му
дейност същият е бил непълнолетен.
От субективна страна престъплението
всеки от подсъдимите е извършил умишлено с целени и съзнавани общественоопасни
последици. За този си извод съдът взема предвид самите обяснения на
подсъдимите, както и обективните им действия по време и след извършване на
престъплението от всеки от тях.
Що се касае до
непълнолетния към извършване на деянието подсъдим Е., то цялостното поведение
на същия към извършване на деянието и непосредствено след това, идва да покаже,
че е действал съвсем целенасочено и осъзнато относно действията си и техните
последствия. В тази насока и деянието се явява доказано и от субективна страна,
като Е. е извършил същото съзнавайки общественоопасния характер на
престъплението и като е целял настъпването на общественоопасните му последици,
за което съдът взема предвид и изводите на изготвената за него СПЕ. Цялостното
поведение на подсъдимия Е. не съответства на определянето му като лекомислие
или увлечение. Липсват каквито и да било данни относно наличието на понижен
самоконтрол на подсъдимия или недостатъчна способност на същия правилно да
преценява характера, значението, запретеността на
деянието и неговите последици, в който смисъл е определението на посочените две
категории, съгласно ППВС №6/75г. Напротив, подсъдимият е бил съобразно и с
експертизата достатъчно развит за възрастта си, като е могъл да осъзнава и
осмисля действията си. С оглед възрастта на подсъдимия Е. към момента на
извършване на деянието, а именно на навършени 16 години, както и липсата на
данни за забавяне в развитието или психически проблеми, то следва да се счете,
че е разбирал свойството и значението на извършеното и е бил в състояние да
ръководи постъпките си.
Съдът не възприема доводите на
защитника на подсъдимия Е., че случаят може да се определи като малозначителен или с явно незначителна обществена опасност
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Не може да бъде счетено в тази насока, че
извършеното от подсъдимия Е. е такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на такова деяние или за такова, чиято
обществена опасност е явно незначителна. Напротив, с оглед характера на
извършените от него действия, а именно осигуряване на автомобил за
осъществяване на кражбата, участие в повече от едно изпълнителни деяния,
отнемане на вещи на значителна стойност и продажбата на част от тях, те следва да се определят като достатъчно
интензивна и целенасочена престъпна дейност от страна на подсъдимия. Затова и в
случая не е обосновано да се определи различна по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от него.
При определяне на наказанията за всеки
от подсъдимите, съдът прецени наличното признание на вината и изразено от всеки
от тях съжаление за извършеното и негативно отношение към случилото се, както и
чистото им съдебно минало и младата им възраст. Тези смекчаващи вината на
подсъдимите обстоятелства, ведно с изминалия значителен период от време от
извършване на престъплението до постановяване крайният акт на съда, което се
явява изключително по своя характер смекчаващо вината на подсъдимите
обстоятелство, дават основание за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК по
отношение на всеки един от четиримата подсъдими, както се поиска от прокурора и
от защитниците. Като единствено отегчаващо вината обстоятелство съдът определя
сравнително голямата стойност на отнетото имущество от владението на
пострадалото лице, на което на практика е възстановена само една малка част от
отнетото.
При тези обстоятелства като отчете
факта, че по отношение на подсъдимите Е. и Ц. престъплението е извършено при
продължавана престъпна дейност, което предполага завишаване на наказанието от
една страна, а от друга като прецени редукцията на наказанието за непълнолетния
към момента на извършване на престъплението подсъдим Е., като съобрази и обема
на участие на всеки от подсъдимите в инкриминираната дейност и съобразно с това
причинените от всеки от тях щети на пострадалия, съдът индивидуализира
наказанията, както следва: по отношение на подсъдимия Ц., във връзка с чл.55,
ал.1, т.1 от НК съдът наложи наказание от осем месеца лишаване от свобода, по
отношение на подсъдимия Н., пак във връзка с чл.55, ал.1, т. от НК – седем
месеца лишаване от свобода, по отношение на подсъдимия Р. съобразно с чл.55,
ал.1, т.1 от НК – шест месеца лишаване от свобода, а по отношение на подсъдимия
Е., на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК съдът замени наказанието
лишаване от свобода с по-леко наказание от предвидените за непълнолетните –
пробация. Относно предложението, направено от защитника адв.П.
за замяна на наказанието с обществено порицание, съдът с оглед на изложените
по-горе доводи относно необходимостта от завишаване на наказанието за
продължавано престъпление и с оглед изпълнение целите на наказанието, счете, че
наказанието обществено порицание е прекалено снизходително и несъответно с
оглед изпълнение на посочените цели.
Предвид наличието на формалните предпоставки
на чл.66, ал.1 от НК за подсъдимите Н., Ц. и Р. и като счете, че за
превъзпитанието на подсъдимите към неизвършване на подобни деяния в бъдеще не
се налага те да изтърпят реално така определените на всеки от тях наказания
лишаване от свобода, съдът отложи изтърпяването им с изпитателен срок от по три
години за всеки от тримата подсъдими, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
По отношение на наказанието пробация за
подсъдимият Е., освен задължителните за приложение пробационни мерки
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, които съдът прецени, че е справедливо да са за минималния
срок от шест месеца и минималната периодичност на регистрацията от два пъти
седмично, бе определена и още една от препоръчаните в предсъдебния
доклад мерки, а именно включване в програма за обществено въздействие – “Умения
за мислене”, което ще въздейства корекционно - възпитателно
спрямо подсъдимия Е..
Така определените на всеки от подсъдимите
наказания според съда са справедливи и съответстват на предвидените в чл.36 от НК цели на наказанието.
Предвид признаването на подсъдимите за
виновни и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът ги осъди за разноските, като
същите се счете, че следва да се понесат разделно, с изключение на разноските,
направени за съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия Е., касаещи само
неговото обвинение, които следва изцяло да се възложат на него. Ето защо и
съдът осъди подсъдимите да понесат разноските, както следа : подсъдимите Е., Ц.,
Р. и Н. да заплатят по 37,50 лева разноски, направени в досъдебната фаза на
процеса по сметка на ОД на МВР Пловдив, от който орган са направени, а по
сметката на съда за направените в съдебната фаза на процеса разноски
подсъдимите Ц., Н. и Р. да заплатят по 58, 57 лева, а подсъдимият Е. – 160, 51
лева.
Като
причини за извършване на деянието съдът отчита ниската правна култура на
подсъдимите. Мотивите на деянието са користни.
По
изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Т.М.