МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д. № 164/2015Г. НА РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт № Д- 33/12.06.2015 по досъдебно
производство № ЗМ-250/2014г. на РУ на МВР – Луковит, пр. преписка №911/2014 г.,
с който е повдигнала обвинение срещу А.И.А.,
роден на *** ***, с последен известен адрес в с. Карлуково, обл.
Ловеч, ул. „Стефан Караджа“№6, български гражданин, българин, с незавършено
средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че:
на неустановена дата в периода 25.07 – 28.07.2014 г. в с. Карлуково, Ловешка
област, в дом на ул. „Младост“ №21, при условията на повторност
и немаловажен случай, в съучастие като извършител със С.Р.А. с ЕГН ********** и
Ц.Н.И. с ЕГН ********** ***, чрез използване на техническо средство – ножка, отнел чужди движими вещи – подробно изброени
рибарски принадлежности и инструменти, на обща стойност 379.00 лева,
собственост на И.Ц.Д. ***, от негово владение, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4
и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 НК.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение и срещу С.Р.А.,
роден на *** ***, български гражданин, българин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че: на неустановена дата
в периода 25.07 – 28.07.2014 г. в с. Карлуково, Ловешка област, в дом на ул.
„Младост“ №21, в съучастие като извършител с А.И.А. с ЕГН ********** и Ц.Н.И. с
ЕГН ********** ***, чрез използване на техническо средство – ножка, отнел чужди движими вещи – подробно изброени
рибарски принадлежности и инструменти, на обща стойност 379.00 лева,
собственост на И.Ц.Д. ***, от негово владение, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 20, ал. 2 НК.
С обвинителния
акт е повдигнато обвинение и срещу Ц.Н.И.,
роден на *** г. в гр. Плевен, живущ ***, български гражданин, българин, с
основно образование, неженен, безработен, не осъждан/освободен от наказателна
отговорност по чл.78а от НК през 2013г. за кражба/, ЕГН ********** за това, че:
на неустановена дата в периода 25.07 – 28.07.2014 г. в с. Карлуково, Ловешка
област, в дом на ул. „Младост“ №21, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител с А.И.А. с ЕГН ********** и С.Р.А. с ЕГН ********** ***, чрез
използване на техническо средство – ножка, отнел
чужди движими вещи – подробно изброени рибарски принадлежности и инструменти,
на обща стойност 379.00 лева, собственост на И.Ц.Д. ***, от негово владение,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и
на основание чл.195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 и
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
В хода на
съдебните прения прокурор Петя
Грънчарова поддържа обвинението срещу тримата подсъдими и счита, че
обвинението е несъмнено доказано. Спорното обстоятелство, даващо основание за
по-тежка квалификация на кражбата – начинът на отваряне на багажника на
автомобила, прокурорът намира, че е доказано от заключението на съдебната автотехническа експертиза и показанията на полицейския
служител И.И., които опровергават версията на
подсъдимите. Моли и тримата да бъдат признати за виновни, като иска на А.А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година при първоначален общ режим, което наказание да бъде групирано с
другите осъждания по отношение на А.. Спрямо Ц.И. и С.А. прокурорът иска
налагане на същото наказание, но с прилжение на чл.
66 НК и отлагане на изпълнението му с изпитателен срок от 3 години.
Адв. Н.Л., назначена за служебен защитник на С.А.
и на Ц.И., прави интерпретация на доказателствата, от която обосновава краен
извод, че не е доказан квалифициращият признак на кражбата. Оспорва изводът на
прокурора, като счита, че от заключението на вещото лице не може да се установи
какво е било фактическото състояние на заключващия механизъм на процесния автомобил към инкриминираната дата. Приема, че
липсват доказателства за това да е оказвано някакво механично въздействие върху
ключалката. Изразява резерви относно стойността на отнетите вещи. Затова счита,
че подзащитните
й следва да бъдат признати за виновни в извършването на престъпление по чл.
194, ал. 1 НК, като изтъква тежкото социално положение и на двамата.
Адв. С.Х., назначена за служебен защитник на А.И.А.,
изцяло споделя казаното от адв. Н.Л. и счита, че няма
доказателства в посока на това, че кражбата е била осъществена с техническо
средство. Моли за снизхождение към подзащитния й,
предвид неговата млада възраст и смята, че исканото от прокурора наказание е
прекалено тежко с оглед фактически установените обстоятелства по делото. Обръща
внимание, че предходната му престъпна деятелност е основно докато е бил
непълнолетен.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Към м. юли 2014
г. подсъдимият А.И.А. – бил на 18 г., подсъдимият С.Р.А. – на
19 г., и подсъдимият Ц.Н.И. – на 17 г. Тримата се познавали добре помежду си и живеели
в с. Карлуково, общ. Луковит.
Пострадалият И.Ц.Д.
***. Притежавал наследствен имот с къща в с. Карлуково, ул. „Младост“ №21,
който бил необитаем и затова Д. го посещавал често, за да го наглежда. В двора
на имота държал лекия си автомобил ВАЗ с рег.№ОВ 64-40 АН, с който ходел за
риба. В автомобила И.Д. държал следните вещи, оценени в хода на производството
от съдебно икономическата експертиза, както следва: багажника на автомобила
държал множество вещи – желязна кутия с инструменти, в която имало гидория, набор от гаечни ключове
№06-08 и от 36-38, три прави отвертки, три отвертки тип „звезда“, клещи, два
крика, три пили, два чука и една тесла, 10 бр. гаечни
ключове, 8 бр. Ключове тип „лула“, платнена раница с рибарски принадлежности –
ролки с жила, плувки, кукички, мрежи, джобен фенер, рибарски въдици.
Пострадалият И.Д.
последно бил за риба на 25.07.2014 г., когато оставил вещите в автомобила. На
28.07.2014 г. установил, че същите липсват.
В този период –
от 25.07.2014 г. до 28.07.2014 г., една вечер, подсъдимите А.А. и Ц.И. се срещнали и се движели по улицата, която
излизала на стопанския двор, срещу която се намирала къщата на Д.. Двамата
видели лекия автомобил и решили да откраднат акумулатора. Ц.И. с помощта на ножка отворил вратите, след което двамата отишли и извикали
и другия обвиняем – С.А.. Тримата се върнали в двора на пострадалия Д..
Подсъдимият Ц.И. с помощта на ножката отворил и
багажника и тримата започнали да ровят из колата.
Тримата с помощта на
чувал изнесли намиращите се в автомобила вещи, впоследствие оценени от вещото
лице П.Р. по икономическата експертиза, а именно: рибарска въдица марка „ДАМ„ с
дължина Зм. с рибарски конец и плувка„ TERIKO" – 27.00 лева, 6 бр. ролки
рибарски корди -29.64 лева, куки рибарски 240бр. – 36.00 лева, 2бр. кутия за
куки – 14.40 лева; 10 бр. оловни тежести за ловене на риба 0.1 кг. – 12.00 лева,
50бр. рибарски оловни тежести 0.01 кг. – 7.50 лева, 40бр.рибарски кукички –
6.00 лева, прашка за захранка – 3.75 лева, зелена пластмасова кутия съдържаща шлаухи за плувки – 1.80 лева, 15 бр. рибарски плувки –
20.66 лева, 7 бр. плувки – 9.64 лева, найлонов плик съдържащ жълт вълнен конец
за връзване на олово – 0.23 лева, найлонов плик затворен съдържащ шлаухи за плувки за ловене на риба – 0.90 лева, рибарска
мрежа с дължина 120см. – 5.76 лева, един брой пластмасов джобен фенер бял на
цвят с надпис „VELAMP" – 3.25 лева, пластмасова кутия – 1.50 лева, черен
пластмасов куфар за инструменти – 3.25 лева, 1бр. огледало за обратно виждане
на МПС – 1.60 лева, пластмасова кутия с комплект рибарски принадлежности – 5.40
лева, пластмасова кутия малка – 0.90 лева, найлонов плик с поставен в него „
Парашут ф 38мм" – 3.75 лева, гедория комплект –
44.00 лева, комплект гаечни ключове от №6-№38 – 48.00
лева, 3 броя прави отвертки – 8.64 лева, клещи – 4.32 лева, 2 броя крикове –
32.40 лева, ключ за гуми – 3.15 лева, кръгла пила – 4.32 лева, 2 броя плоски
пили – 3.60 лева, 2 броя чукове – 10.80 лева, тесла – 6.30 лева, 8 бр. ключове
„лула“ – 10.80 лева.
Подсъдимият А.
опитал със запалка да запали предната седалка на шофьора, но останалите му се
скарали и бързо я загасили.
Чувала с вещите
изнесли от двора на къщата, всеки взел част от откраднатото и се прибрали по
домовете си.
А.И.А. е
осъждан за кражба като непълнолетен – със споразумение по НОХД №58/14 г. на РС
Луковит, в законна сила от 21.05.2014 г. с наложено наказание „обществено
порицание“, със споразумение по НОХД №365/2014 г. в законна сила от 11.06.2015
г. – наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца с отложено
изпълнение на наказанието за изпитателен срок
от 3-години и със споразумение по НОХД №375/2015 на РС Червен бряг, в
законна сила от 29.10.2015 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, отложено за изпитателен срок от 3 години.
С.А. е осъждан
за кражба, извършена м.07-м.08.2014 г., като с одобрено споразумение, влязло в
сила на 11.06.2015г. по НОХД 365/14г. на РС Луковит, му е наложено наказание Пробация. По силата на споразумение, одобрено по НОХД
№276/2015 г. на РС Луковит, за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 01.02.2015 г., му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, отложено за изпитателен
срок от 3 години, през който е постановено полагане на възпитателни грижи от
кмета на с. Карлуково.
Ц.И. е осъждан
за кражба, извършена през м. 08.2013 г., за която по НОХД 51/2015 г. със
споразумение, влязло в законна сила на 22.07.2015 г., му е наложено наказание „пробация“, и за престъпление по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК, извършено на 01.02.2015 г., със споразумение
по НОХД №276/2015 г. му е наложено наказание „пробация“.
По делото се
установиха следните обстоятелства от
посочените в чл. 102, т. 3 НПК и чл. 387 НПК:
Подсъдимият А.И.А. е роден на ***
г., осъждан. През 2008 година починала майка му и от този момент бащата сам го
отглеждал и възпитавал, като не съумявал да осъществява контрол върху
поведението на сина си, който от ранна възраст извършвал дребни кражби, повлияван от неблагоприятна приятелска среда. А.А. е затворен, прикрит, в трудни ситуации, поради липса на
достатъчно социален опит, реагира неадекватно. Няма умения за целеполагане и живее ден за ден. Проблемните зони при него
са нагласите, начинът на живот, обкръжението и уменията за мислене. Психиатричната
експретиза, изготвена от д-р Л.С. и д-р Х.В. от
досъдебното производство, дава
заключение, че А.А. страда от лека степен на умствена
изостаналост, което е резултат на ниско образователно ниво и неблагоприятна семейна среда, в която живее. Това
не му пречи да разбира свойството и значението на извършеното, може да участва
пълноценно в наказателния процес. При разпита на съдебното следствие вещите
лица посочват, че асоциалната референтна среда е причина за умствената
изостаналост на А.А., т.нар. „социална олигофрения“,
която не е резултат на психично заболяване, а е от неправилно израстване в
обществото. Поясняват, че мотивацията за инкриминираното поведение е
извличането на материална облага, като отчитат, че за възрастта на подсъдимите
е характерно „съревнование“ помежду им.
Подсъдимият Ц.Н.И. е роден на ***
г., осъждан. Произхожда от семейство с нисък социален статус. Родителети се разделили, когато бил малък. Завършил 5-ти
клас. Израснал без адекватни родителски грижи. Отгледан от бабата и дядото, без
родителски контрол и педагогическо съдействие. Проблемни зони – нагласи,
образование, обучение, обкръжаваща среда, трудова заетост. При изпълнение на
наказание „Пробация“ показва неспособност да осъзнае
личните си ангажименти по рестриктивните мерки, възпрепятства работата по
промяна на рисковите нагласи.
Подсъдимият С.Р.А. е роден на ***
г., осъждан. Израснал в многодетно, маргинално семейство, съществуващо на ръба
на физическото оцеляване. Родителите са задоволявали само основните жизнени
потребности на С., поради родителско неглижиране и
дефицит на внимание С.А. бил лишен от възпитание и емоционална подкрепа.
Липсата на социален опит е основна причина за вземането на необмислени решения
и неспособност за справяне с житейски ситуации.
Съдът установи
горната обстановка въз основа на следните ДОКАЗАТЕЛСТВА
И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА:
Обстоятелствата
относно влизането на А.А., Ц.И. и С.А. в чуждата собственост
– имота на пострадалия на ул. „Младост“ №21, в който е бил паркиран лекият
автомобил, се установява от обясненията на подсъдимите А.А.,
Ц.И. и С.А., които се потвърждават от показанията на пострадалия И.Д. и свидетелите
– полицейските служители И.Т.И. и В.М.Д.. Подсъдимият А.А.
обяснява: „Така беше, както го разказаха полицаите. Не мога да си спомня как
решихме да отидем в дома на бабата. Като отидохме там не мога да се сетя как
влязохме там…От там взехме тези вещи (посочва веществените доказателства)…Освен
тези вещи сме взели и едно гедоре, както го спомена и
пострадалия, и крикове, бяха два…имаше и метална кутия. Вземахме гаечни ключове…Продадохме ги тези инструменти, не мога да
си спомня на кого…“, подсъдимият С.А. – „…Отидохме там, прескочихме през
вратата, отворихме багажника и взехме тези работи, взехме и други железни
работи, които взехме само аз и А.…вещите, които са описани в обвинителния акт,
всички бяха там…“, подсъдимият Ц.И. – „…А. сложи вещите в един черен чувал…“.
Обясненията на
подсъдимите се подкрепят от показанията на пострадалия И.Д., който е оставил
вещите на 25.07.2014 г. и след три дни е установил тяхната липса. Полицейските
служители дават показания, които установяват поведението на подсъдимите в хода
на проверката и относно вещите, които са предали на служителите, за което са
съставени и протоколи за доброволно предаване от 06.08.2014 г. и от 12.08.2014
г. (л.14-16, л. 23 ДП). Впоследствие същите вещи са приобщени като веществени
доказателства по делото с Протокол за оглед от 28.11.2014 г. (л.43 ДП) и са разпознати
от пострадалия и от подсъдимите в хода на съдебното следствие.
Съдът не се
довери на обясненията на А.А., Ц.И. и С.А. относно
това, че багажникът на автомобила е бил отключен и оцени обясненията в тази
част като защитна теза, а не като доказателствен
източник.
Защитната версия, поддържана от тримата
подсъдими, се опровергава от показанията на пострадалия И.Д., който в хода на
разпита му като свидетел заявява, че на 25.07.2014 г. автомобилът („жигулата“) бил оставен заключен в двора на имота му. Когато
го видял на 28.07.2014 г. вратите били отворени, а багажникът затворен, но
когато го отключил, установил, че вещите от него липсват. Пострадалият
свидетелства за това, че заключващият механизъм е бил изправен и отварянето на
багажника е било възможно само чрез отключването му. Изправността на
заключващия механизъм може да бъде установена и от фотоалбума, изготвен при
Огледа на местопроизшествието (л. 33 ДП), от който е видно, че капакът на
багажника на автомобила е затворен. Макар огледът да е извършен в по-късен
момент – 08.09.2014 г., доколкото липсват каквито и да било данни за някакви
повреди, които да са отстранявани в периода между деянието и огледа, то може да
се направи логически извод, че и към инкриминираната дата заключващият
механизъм е бил изправен. При това положение следва извод, че отварянето на
багажника, с оглед производствените особености на модела, е възможно само
посредством отключване на механизма. Това е установено от допусната съдебна автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Н.К.,
който подробно мотивира заключението си, като обяснява, че огледаният автомобил
е серийно производство, с четири врати, седан.
Багажникът е с капак, който се отваря при отключване с ключ, отключващ и двете
ключалки на двете предни врати. Багажникът не е възможно да бъде отворен без
ключ или с натискане на "бутона"- патрон, естествено при изправност
на заключващия механизъм. Вследствие дългогодишна употреба на ключалките от
този вид, вътрешността на патрона на закл. механизъм
се износва /същото става и с ключалките на вратите/, ключът влиза хлабаво и
вече има възможност за отключване с друг ключ /от друга серия/, но с подобна
дебелина и ширина на пластинката. В такива случаи е възможно и отваряне с
острие на ножка или друга метална пластина, както е
станало в конкретния случай. Заключението на вещото лице опровергава защитните
обяснения на С.А. (л. 130), че
„..багажникът бил захлупен, само натиснеш копчето и багажникът се
отваря…“.
При разпита свидетеля
И.Т. свидетелства за казаното от подсъдимите пред него в хода на проверката –
че багажникът е отворен с ножка. Употребата на такъв
предмет съответства на принципната възможност, установена от експертизата, но и
на обстоятелството, че подсъдимите са използвали нож. Подсъдимият Ц.И. дава
обяснения (л. 130), че А. му дал ножка, която хвърлил
под колата, без обаче да даде логическо обяснение за какво е била използвана
тази ножка.
При това
положение се установи следното: изправен заключващ механизъм на лекия
автомобил, който е бил заключен преди отнемането на вещите от него, отнемане на
вещите от заключения багажник от подсъдимите, наличието на ножка
на местопрестъплението и възможността багажникът на този модел автомобили да
бъде отключен вместо с ключ, с ножка. Тази логическа
верига от факти води до извод, че подсъдимите са използвали ножката
като техническо средство, заместващо ключа, за да отворят багажника на
автомобила, от който са отнели вещите.
Относно
стойността на отнетите вещи съдът се довери на експертното заключение на вещото
лице П.Р., който е лицензиран оценител,
и прие за неоснователни възраженията на защитата, която без конкретни причини
за несъгласието си изразява съмнение в оценката на вещите.
Съдебното
минало на подсъдимите се установява от актуалните към 12.01.2016 г. справки за
съдимост, изискани в хода на съдебното следствие.
Обстоятелствата
относно средата на живот на подсъдимите се установява от техните обяснения,
психиатричната експертиза и предсъдебните доклади,
изготвени от пробационен служител по реда на чл. 226
от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража.
Относно
непълнолетния Ц.И. данни за личността и условията, при които е живял са налични
и в характеристичната справка, изготвена от кмета на с. Карлуково (л. 49 ДП) и
справката за регистрирация в „Детска педагогическа
стая“ при РУ на МВР Луковит, изготвена от инспектор ДПС (л. 20 ДП).
Въз основа на
така установена фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Тримата подсъдимите
са обвинени в това, че са извършили квалифициран състав на престъплението
„Кражба“.
Изпълнителното
деяние на кражбата е уредено в чл. 194, ал. 1 НК, въздигаш в престъпление отнемането
на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение
противозаконно да се присвои. По делото се събраха доказателства за това, че
тримата подсъдими са отнели множеството вещи от владението на пострадалия Д.,
който е съхранявал същите в автомобила си, паркиран в двора на наследствения му
имот. Подсъдимите са извършили отнемането, като са извадили вещите от
автомобила и са ги отнесли с чувал. Отнемането на вещите е станало без негово
съгласие. Обективирано е и присвоителното
намерение – разпределили са вещите помежду си, като част от тях са продали.
Квалифициращият
признак, за който са обвинени и тримата, е по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - чрез използване на техническо средство. Техническото
средство, което е използвано, е ножката, за което се
събраха достатъчно косвени доказателства, които да доведат до единствения
възможен извод, че именно с това средство е отключен багажника на автомобила.
По
отношение на А.А. е налице още един квалифициращ
признак – деянието е извършено в условията на повторност.
А.А. по силата на споразумение, в сила от
21.05.2014г., одобрено по НОХД №58/14 г., е наказан за кражба като непълнолетен,
с наказание “обществено порицание”, изпълнено на 06.06.2014г.,
от която дата не са изтекли 5 години и това води до правен извод, че настоящото
деяние е извършено при условията на повторност и
немаловажност на случаите.
От субективна
страна подсъдимите са извъшили деянието виновно при
условията на пряк умисъл, като пряката им цел е била именно присвояване на
чуждите вещи и разпореждането с тях като със свои. Цялостното целенасочено
поведение на тримата обективира това им
намерение.
Подсъдимият Ц.И.
е извършил деянието като непълнолетен. Без каквито и да било колебания може да
се направи извод, че Ц.И. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Ц.И., макар и израснал в недобра среда, е имал
достатъчно социален опит, който да му позволи да оцени, че взимането на чужда
вещ е забранено от закона и е обявено за престъпление. Освен данните от предсдебния доклад, извод в тази насока може да се формира
и от обстоятелството, че с Решение №159 по НОХД №284/13 г. на РС Луковит, в
сила от 12.08.2013 г., Ц.И. е признат за виновен за извършена кражба, като на
основание чл. 78а, ал. 6 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание „Обществено порицание“. Това означава, че
дори и да е имал трудности при разграничаване на правилното от неправилно,
личният опит в хода на наказателния процес е доказателство за това, че Ц.И. към
датата на настоящото деяние е знаел, че то е престъпно.
Поради горните
съображения съдът достигна до извод, че тримата подсъдими са виновни и са
извършили престъпленията, в които са обвинени, затова ги призна за виновни.
При
постановяване на диспозитива на присъдата съдът посочи
паричната равностойност на всички отнети движими вещи – 379.00 лева, и техния
общ видов признак, подробно индивидуализирани в настоящите мотиви на присъдата.
По този начин в диспозитива на присъдата са очертани
всички признаци от законния състав на престъпление, като относимите
фактически обстоятелства са подробно индивидуализирани в мотивите. По този
начин съдът съобрази Решение 641-79-І, както и практическите указания,
съдържащи се в Помагало по наказателно процесуално право, издадено от
Национални институт на правосъдието (стр. 307).
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7 НК се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок ОТ 1 ДО 10 ГОДИНИ.
Съдът, в тези
рамки и оценявайки всички обстоятелства, свързани с отговорността на А.А., намери, че справедливото наказание за извършеното, е
лишаване от свобода за срок от една година. За да определи наказание на
минималния размер съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
направеното от подсъдимия самопризнание, сравнително ниската стойност на
отнетите вещи 379.00 лева, която сума е малко над минималната работна заплата
за страната за 2014 г. Основните обстоятелства, които съдът оцени като
благоприятни за дееца, са неговата млада възраст и изключително неблагоприятната
социална среда, в която е израснал и която е довела до забавяне в
интелектуалното му развитие и до редица личностови
дефицити. Съдът съобрази и предсъдебния доклад,
подбирайки най-подходящото наказание, което да позволи да се постигнат целите
по чл. 36 НК и най-вече да се изпълни индивидуалната превенция – А.А. да се превъзпита и поправи към спазване на законите в
страната. Нездравата маргинална семейна среда, е формирало всички отрицателни личностови особености на А.А..
Наличието на тези личностови особености го поставя в
положение да не може да избира адекватно поведение в дадена ситуация и да
прекрачва границите, които обществото поставя към членовете си. Затова съдът
намира, съобразявайки мнението на експертите относно въздействието на затвора
върху личността на А., че подходящото за него наказание е към минималния
размер. В срока на наказанието, за да се постигнат законовите цели по чл. 36 НК
– поправяне е превъзпитание на осъдения, съдът намира, че затворническата
администрация следва да работи усилено с местната наблюдателна комисия, с която
да разработят подходящи корекционни мерки, които да
се прилагат спрямо А. и едновременно докато търпи наказанието лишаване от
свобода, наблюдателната комисия да съдейства по подходящ начин за ресоциализирането на А. чрез прилагане на мерки от
посочените в чл. 171 ЗИНЗС. Отнемането на възможността на А. да върши други
престъпления, като цел на наказанието, може да се постигне чрез прилагане на
продължителни и съобразени с личността на А. мерки, които да повлияят
благоприятно неговото поведение и по този начин за в бъдеще да се намали риска
от нови рецидивни прояви от страна на А..
Съдът обсъди
съдимостта на А. и като съобрази, че настоящото деяние се намира в условията на
съвкупност с престъпленията, за които на А.А. са
наложени наказания по НОХД №365/14 г. на РС Луковит и по НОХД №375/2015 г. на
РС Червен бряг, като на основание чл. 25, ал. 1, вр.
чл. 23, ал. 1 НК определи едно общо най-тежко наказание, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, което постанови да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съобразно
правилата на чл. 61 ЗИНЗС. От определеното общо най-тежко наказание съдът
приспадна на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което А.А. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 08.05.2015 г. до 11.06.2015 г. – по НОХД №365/14 г. на РС Луковит, и
по настоящото дело, считано от 21.12.2015 г. до привеждане на наказанието в
изпълнение.
За извършеното
от С.А. престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК съдът
определи подходящо
наказание - лишаване от свобода за срок от 1 (една) година, като на основание
чл. 66 НК отлага изпълнението на така определеното наказание за изпитателен
срок от 4 (четири) години. Съдът определи наказанието в минималния размер,
допустим от закона при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства –
маргиналната среда, в която С.А. е живял, младата му възраст и обстоятелството,
че е неосъждан към датата на деянието, което дава възможност наложеното
наказание да не бъде изтърпяно реално, а да се отложи за изпитателен срок.
Съдът прие, че при полагане на подходящи възпитателни грижи по отношение на А.,
ще се преодолеят основните дефицити при него и ще се постигнат целите на
наказанието – да се превъзпита. Затова съдът при условията на чл. 67, ал. 2 НК
възложи на наблюдателната комисия при Общинския съвет на гр. Луковит по чл. 170 ЗИНЗС да се полагат подходящи възпитателни грижи спрямо осъдения.
За
извършеното от Ц.И., като непълнолетен,
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК следва да се направи редукция на
наказанието, съобразно предписанията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, като
предвиденото в особената част наказание – „лишаване от свобода за срок от 1 до
10 години“, бъде заменено с „Лишаване от свобода до 3 години“. След тази
редукция на наказанието, съдът определи подходящия срок на лишаване от свобода
- 10 (десет) месеца. При определяне на наказанието съдът отчете същите
неблагоприятни социални условия, при които е израснал Ц.. Той е бил дете в риск
по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето – останала е без
постоянна родителска грижа, отпаднал от училище и правилното му развитие
(интелектуално, нравствено и социално) е било не само застрашено, но реално
увредено. Тези неблагоприятни фактори не са били преодолени чрез предприемане
на подходящи мерки за закрила на детето, и са довели до предвидимата последица
– формиране на личност с неправилни нагласи и липса на общоприетите ценности.
Съдът прие, че наказанието може да постигне целите си и без Ц.И. да изтърпи
реално наказанието, поради което приложи чл. 66 НК.
Съдът обсъди престъпната дейност на Ц.И. и прие,
че са налице условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК да се групират наложените спрямо него наказания за престъпления, които
са в съотношение на съвкупност, това по НОХД №51/15 г. на РС Луковит, по НОХД
№276/15 г. на РС Луковит и настоящото, като определи едно общо най-тежко
наказание – това за престъплението по настоящото дело. По отношение на същото
съдът приложи чл. 66, вр. чл. 69, ал. 1 НК и отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, който е максимално
допустимият, когато отложеното наказание е по отношение на непълнолетен.
Съдът
възложи на основание чл. 67, ал. 2 НК през изпитателният срок и спрямо Ц.И. да
се полагат възпитателни грижи от наблюдателната комисия при Общински съвет
Луковит, която на основание чл. 170 ЗИНЗС е призвана като представител на
местната общност да предприема мерки за ресоциализацията
на осъдените.
Съдът постанови веществените доказателства, които са приобщени по делото,
да бъдат върнати на пострадалия И.Ц.Д., който е техен собственик.
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 НПК осъди
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски. Тези, които са сторени
в хода на досъдебното производство, са в общ размер на 260.00 лева,
представляващи възнаграждения за вещи лица. Затова съдът разпредели тежестта
върху тримата подсъдими по равно и осъди всеки от тях да заплати по сметка на
ОД на МВР Ловеч 1/3 от общата сума, т.е. по 86.67 лева. Общия размер на
разноските за съдебната фаза възлиза на 409.76 лева, включващи разходи за
явяване на вещите лица по експертизите от досъдебното производство и разходите
за автотехническата експертиза, който съдът постави в
тежест по равно на тримата подсъдими и затова осъди всеки от тях да заплати по
сметка на РС Луковит по 136.59 лева.
При тези съображения съдът постанови присъдата по НОХД №164/2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: