№ 32
гр. Луковит, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200343 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от АС. Д. АНГ., ЕГН **********, с
адрес в гр. П., ул. „Т. К.“ № **, ет. *, ап. *, против Наказателно постановление №
*********** г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч,
с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в
размер на 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят твърди, че не е осъществил посоченото нарушение и го намира
за недоказано. Счита, че съставеният АУАН изхожда от некомпетентно лице и, че е
изготвен при липса на свидетели. Оспорва и компетентността на лицето издало
обжалваното постановление. Смята, че техническото средство с помощта на което е
измерена скоростта не е отчело точния момент на нарушението, регистрационния
номер и посоката на движение на автомобила управляван от жалбоподателя. Моли
съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За административно-наказващия орган, редовно призован, не се явява
представител, не е депозирано становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което се явява
1
допустима. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 13.10.2021 г.,
а жалбата е подадена на 19.10.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа
страна:
На 01.06.2021 г. в 11.23 часа в с. Петревене, ул. „Хаджи Димитър“ – до дом №
***, на ПП I-3, с посока на движение към гр. София, жалбоподателят, в качеството си
на ползвател, е управлявал лек автомобил „Ауди“, „модел КУ 7“ с peг. № *******,
собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, със скорост от 95 км/ч, при максимално
разрешена за населено място от 50 км/ч. Посоченото деяние е констатирано
посредством система за видеоконтрол CORDON M-2 MD1195. След приспадане на
толеранс от 3 км., техническото средство е отчело превишение на скоростта от 42 км/ч
на управлявания от жалбоподателя автомобил, заснело е точната дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, видно от представения по делото
снимков материал № 2021-06-01, 11:23:53. Установено било, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
След установяване на нарушението, актосъставителят Т. АЛ. ИВ., младши
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Ловеч, приел, че
нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни
фишове - К/3849095 влязъл в сила на 07.09.2020 г, К/4383938 влязъл в сила на
12.02.2021 г. и К/ 4553034 влязъл в сила на 18.03.2021 г. За извършеното нарушение е
съставен АУАН, серия Г, № 996529, на 29.04.2021 г. в отсъствието на нарушителя, тъй
като след покана не се явил в изискуемия срок за съставяне на акта. От негова страна
била попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочва, че към момента на
нарушението /01.06.2021 г./ автомобилът е управляван от него.
По делото липсват данни за представено възражение срещу съставения акт.
От представената справка /л.12/ за първоначална регистрация на лекия
автомобил марка „Ауди“, „модел КУ 7“ с peг. № *******, е видно, че същият е
собственост на „М.“ ЕООД, ЕИК *********, като ползвател на автомобила е
жалбоподателя АС. Д. АНГ..
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което по сходен начин са описани обстоятелствата свързани с
установеното нарушение. Прието е, че жалбоподателят е водач системно превишаващ
разрешената максимална скорост за населено място, в случая превишението на
скоростта е от 42 км/ч, с което виновно е нарушил чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
2
по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки. Приложената на л. 10 снимка е ясна, като
регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без каквито и
да е затруднения. На представената снимка ясно се вижда, че е заснет само процесния
автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства
или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство.
В показанията си актосъставителят Т. АЛ. ИВ. твърди, че извършеното
нарушение е квалифицирано като системно след като са прегледани предишни
нарушения на извършителя и било установено, че са за същото по вид нарушение, и са
извършени в едногодишен срок. Посочва също, че заснетите от техническото
устройство материали се обработват от единен център за обработка, в който
програмата определя кои нарушения са системни. Сочи, че актът е съставен след като е
изпратена покана и декларация до ползвателя на автомобила, но той не се е явил и за
това актът е съставен в негово отсъствие, но в присъствието на свидетелите П. Д. П. и
В. Р. Д..
От показанията на свидетелите П. Д. П. и В. Р. Д. се установява, че са били
свидетели при съставяне на акта в отсъствието на нарушителя.
Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта - CORDON-
M2, № MD1195, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложения по делото Протокол за проверка № ****2021 г. Представена е и
схема за разположението на мобилната система в населеното място с. Петревене,
където е въведена забрана за превишаване на скорост от 50 км/ч. /л. 56/. От
представената справка от Българския институт по метрология става ясно, че същото е
от одобрен тип. Вписано е като средство за измерване на 06.07.2018 г., със срок на
валидност 10 години – валидно до 13.06.2027 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка и разглеждайки
направените възражения, съдът прави следните правни изводи:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и приложената по делото Заповед рег.
№ **** г.- на Министъра на вътрешните работи. Съставеният АУАН и атакуваното НП
съдържат всички предвидени задължителни реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на НП на това основание. Посочено е, че същото е издаден от ОД МВР гр.
3
Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия
е установено нарушението.
С оглед направените възражения в жалбата, по същество следва да се посочи
следното:
Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е
представена заповед № рег. № **** г. на Министъра на вътрешните работи.
Представени са и два броя удостоверения издадени от ОД МВР Ловеч от които е
видно, че актосъставителят – мл. автоконтрольор Т.И. работи в сектор „Пътна полиция
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Ловеч, а АНО работи на длъжността
Начални сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР
Ловеч.
Не са допуснати съществени нарушения на процедурата при съставянето на
АУАН и издаването на НП, които да са ограничили правота на защита на нарушителя.
В АУАН и в НП е посочено кой е нарушителят, отразена е нарушената законова
разпоредба, а в НП е посочена и санкционната норма, въз основа на която е определен
вида и размера наложеното наказание.
Съдът не възприема доводите в жалбата, че НП е съставено в нарушение на
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В НП точно е посочено мястото на
извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на
населеното място и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 42 км/ч, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от
съда доказателства от АНО, безспорно се установява, че процесният участък е бил в
населено място /поставени са били табели указващи начало и край на населено място/,
предписващ движение със скорост не по-висока от 50 км/ч.
По делото е установено безспорно, че актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, след като последният е бил надлежно поканен да се яви в двуседмичен
срок от получаване на поканата, връчена му лично на 19.07.2021 г., но не се е явил.
При това положение правилно актът е съставен в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и
не са налице процесуални нарушения, които да се приемат за съществени.
Неоснователно е и възражението, че при установяване на нарушението е
нарушена разпоредбата на чл. 165, ал. 6 ЗДвП и на чл. 752 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метеорологически контрол. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.
6 ЗДвП /вероятно тази разпоредба се има предвид/ При изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т. 6. имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
4
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. По
делото е представена снимка и разпечатка /л. 10,11/ от съдържанието на които става
ясно – с какво техническо средство е установено нарушението /идентиф. номер на
удара/, точната дата, час, минута и секунда на нарушението и регистрационния номер
на МПС. Освен тези данни, в издаденото НП е посочена и посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил.
По отношение на обективните и субективните признаци на нарушението, по
същество следва да се посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 40
км/ч – с глоба 600 лв.
Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал.
1, т. 4-6, ал. 2, т. 4-6 и ал. 3, т. 4-6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
Нормата на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е въведена в закона през 2011 г. и цели
санкциониране на системни нарушители на забраната да се управлява МПС със
скорост над разрешената. Легалната дефиниция на понятието „системно“ се съдържа в
§ 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която „системно” е нарушението, извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателното
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага
наказание за същото по вид нарушение.
В случая наказващият орган е наложил предвидената в бланкетната норма на чл.
182, ал. 5 от ЗДвП санкция, която обаче предвижда санкция за системно нарушение в
хипотезата по ал. 1, т. 4-6, а именно: глоба в двоен размер за съответното нарушение и
лишаване от право да управлява МПС за определения в закона срок.
В случая законът поставя изискването за системно нарушаване на правилата за
управление с допустима, разрешена скорост. Системност е налице, след като вече
субектът е бил санкциониран за извършени нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без
значение дали е санкциониран с влязло в сила наказателно постановление или
електронен фиш. От значение е да е налице повече от три прояви на неспазване на
изискването по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и да е бил санкциониран по реда на чл. 182 от
Закона. Системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 182, ал.
5 от ЗДвП.
В разглеждания случай това обстоятелство е посочено в обстоятелствената част
на АУАН и НП при словесното описание на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Административно-наказващият орган се е мотивирал на база справката за нарушител/
5
водач, като е вписал в обстоятелствената част на АУАН и НП електронните фишове,
обуславящи системността: електронни фишове – ЕФ К/3849095 влязъл в сила на
07.09.2020 г; ЕФ К/4383938 влязъл в сила на 12.02.2021 г., ЕФ К/ 4553034 влязъл в
сила на 18.03.2021 г. В АУАН и НП обаче не е посочено, за какви нарушения са
издадени електронните фишовете и каква е била стойността на превишение на
скоростта.
Съдът изиска копия от посочените електронни фишове, от което се установява
следното:
Електронен фиш серия К, № 3849095 влязъл в сила на 07.09.2020 г. е за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв., като
превишението на скоростта е с 16 км/ч.
Електронен фиш серия К, № 4383938 влязъл в сила на 12.02.2021 г. е за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на жалбоподателя на основание
чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., като
превишението на скоростта е с 15 км/ч.
Електронен фиш серия К, № 4553034 влязъл в сила на 18.03.2021 г. е за
извършено нарушение на чл. чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв., като превишението на скоростта е с 16 км/ч.
След като анализира събраните писмени доказателства по делото, съдът приема,
че нарушенията извършени от жалбоподателя по чл. 182, ал. 1, т. 2 и чл.182, ал. 4 от
ЗДвП посочени в справката, за които са издадени електронни фишове – серия
К/3849095 влязъл в сила на 07.09.2020 г, серия К/4383938 влязъл в сила на 12.02.2021
г., серия К/ 4553034 влязъл в сила на 18.03.2021 г. - не са включени в условията и
предпоставките за налагане на наказанието по квалифициране на състав по чл. 182, ал.
5 от ЗДвП.
Бланкетната норма на чл. 182, ал. 5 от ЗДвП е препращаща и предвижда санкция
за системно нарушение в хипотезата по ал. 1, т. 4-6 и ал. 2, 4-6, а не и такава по ал. 1, т.
1-3 (за такива е бил санкциониран жалбоподателят заради превишаване на скоростта
съответно с 16 км/ч, 15 км/ч и 16 км/ч) и ал. 2, т. 1-3, поради което посочените
електронни фишове не могат да обосноват системността.
Крайният извод е, че не може да се обоснове системност, вземайки се предвид
установеното и санкционирано нарушение с Наказателно постановление №
*********** г., с който на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, при условията на системност, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200 лв. за превишение на скоростта с над 40 км/ч.
6
Същевременно от субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно
извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със
своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21,
ал.1 ЗДвП - че при избиране скоростта на движение като водач на пътно превозно
средство му е забранено да превишава в населено място стойността на скоростта от 50
км/ч. - които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Както се отбеляза по-горе, съдът приема обаче, че неправилно АНО е приложил
правилата за „системност”. В конкретния случай в наказателното постановление само е
направен извод, че деянието е извършено при условията на „системност“, но не са
посочени фактите, от които се вади този извод. Това по своята същност представлява
процесуално нарушение, доколкото жалбоподателят няма как да обори твърденията за
„системност“, ако не знае кои факти обуславят тази квалификация, а съдът няма как да
провери дали този извод е верен или не. Недопустимо е съдът да тълкува волята на
АНО и да запълва неговите задължения, свързани с точно описание на нарушението и
всички негови съставомерни признаци от фактическа страна.
Въпреки че е допуснато процесуално нарушение съдът счита, че то не е
съществено и може успешно да бъде преодоляно, чрез преквалифициране на
приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и съответно
намаляване на наложената глоба. Този извод на съда намира подкрепа в актуалната
практика на касационните инстанции, където се приема, че: „ … както за районния съд,
така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл. 222,
ал. 1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 от ЗАНН правомощие
за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество,
съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление
при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като
съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които
отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на
привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо
нарушителя съответстващото му по-ниско наказание....”.
В този смисъл са и измененията на чл. 63 от ЗАНН с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г., според която разпоредба: ал. 2 С решението си съдът може да: т.
4 измени акта по чл. 58д; ал. 7 Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: т. 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението; т. 2. намали размера на наложеното
административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за
същото нарушение;
7
Поради горепосочените причини, съдът счита, че деянието следва се
преквалифицира от такова извършено в условията на „системност” – чл. 182, ал. 5
ЗДвП – в такова по основания състав по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП, регламентиращ
наказание при превишаване на максимална скорост в населено място над 40 км/ч, както
е в случая, респективно размерът на наложената „глоба” да се измени от 1200 лева на
600 лева, а наказателното постановление, в частта, в която на жалбоподателя е
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца“, да бъде
отменено.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена
обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния
случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като с
изключение на преквалифицирането на нарушението и намаляването на размера на
наказанието - в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и атакуваното наказателно постановление следва
да се измени в горния смисъл, а в частта, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т.
5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № *********** г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на АС. Д. АНГ. , ЕГН
**********, с адрес в гр. П., ул. „Т. К.“ № **, ет. *, ап. *, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева, като
ПРЕКФАЛИФИЦИРА приложимата санкционна норма от чл. 182, ал. 5 ЗДвП, в чл.
182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложената „глоба” от 1200 лева на
600 (шестстотин) лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление №
*********** г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР гр. Ловеч,
В ЧАСТТА, с което на АС. Д. АНГ. , ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Т. К.“ №
**, ет. *, ап. *, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
8
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца“ - като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9