№ 220
гр. Благоевград , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500112 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно.
С решение № 909116 от 23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 885/2020
г., РС Благоевград е осъдил Регионален център за подкрепа на процеса на
приобщаващо образование- Благоевград, ЕИК ..., с адрес: гр. Благоевград, ул.
„И.М.“ № 60, представляван от Д.Л.Р. да заплати на Л.Г. В.К., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „С.В.“ № 4 следните суми:
-на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2147,59 лева (две хиляди сто
четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
разлика между дължимото и изплатеното брутно трудово възнаграждение за
периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
дължимите суми, считано от датата на подаване на исковата молба -
08.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото;
-на основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД сумата от 864,36 лева
(осемстотин шестдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки),
представляваща разлика между изплатеното и дължимо обезщетение в размер
на 10,5 брутни трудови възнаграждения, дължими след като работникът е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със
законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на подаване на
исковата молба -08.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото.
1
- сумата в размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляваща
сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С решението си, районният съд е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование-
Благоевград, ЕИК ..., с адрес: гр. Благоевград, ул. „И.М.“ № 60, представляван
от Д.Л.Р. да заплати по сметка на Районен съд – Благоевград сумата в размер
на 135,90 лева (сто тридесет и пет лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължима държавна такса върху уважените искове и сумата в
размер на 330,00 лева (триста и тридесет лева) - изплатено възнаграждение на
вещо лице, както и 5,00 (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от адв. А. К. Б. -
пълномощник на Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование- Благоевград, ЕИК .... Счита се, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено било в противоречие с
материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяна на
горепосоченото решение и да се присъдят сторените от РЦПППО -
Благоевград разноски по делото.
Излагат се доводи, че обжалваното решение е немотивирано, което
водело до извода, че същото е неправилно, както и че съдът не бил обсъдил
възраженията на ответника подробно изложени в писмения отговор, както и в
писмените бележки по същество. Съдът не бил обсъдил и приетите по делото
доказателства както в тяхната цялост, така и поотделно, в т.ч. приетото като
доказателства по делото становище с изх.№ 17208557/09.05.2017г. на
Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда Дирекция „ИТ“ гр.
Благоевград, а също и Констативен протокол за извършена проверка с изх.№
ПР1728292/24.07.2017г. на М.Я. - главен инспектор и М.Ц. - старши
инспектор към Дирекция „ Инспекция по труда“ със седалище Благоевград .
На следващо място се навежда довод, че исковата претенция обхваща
периода от 30.10.1978 г. до 10.10.1979 г.; от 20.12.1999 г. до 15.12.2003 г. и от
15.12.2003 г. до 12.11.2007 г. Видно от приетите по делото ССЧЕ, вещото
лице е правило своите изчисления и изводи, като е посочило, че периодът за
работа на ищцата в ОбА К. като секретар е от 20.12.1999г. до 15.12.2003г., а
исковата претенция е за периода от 20.12.1999г. до 12.11.2003г. Това не било
обсъдено от съда в решението. Съдът не бил обсъдил и друг факт, а именно за
периода, за който ищцата е била синдикален член. В тази връзка, съдът не се
бил аргументирал, защо след като претенцията на ищцата се основава на
членството й в синдикална организация на КНСБ при РЦПППО - Благоевград
и съдът е приел, че това членство е за периода от 28.03.2017 г. до 30.06.2019
г., защо в диспозитива на решението осъжда ответника да заплати на ищцата
посочения размер на брутно трудово възнаграждение за периода от
01.04.2017 г. до 23.07.2019г.
В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок е постъпил
2
писмен отговор по въззивната жалба от адв. П.Б. – пълномощник на Л.К..
Отправя искане за оставяне без движение на постъпилата въззивна
жалба като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
изискванията на закона, по наведени с писмения отговор доводи.
Претендират се сторените пред въззивния съд разноски.
Съдът намира подадената въззивна жалба за допустима, като подадена в
срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на закона и е редовна. Внесена е
следващата се държавна такса.
Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства,
въззивният състав на ОС Благоевград намира жалбата за неоснователна.
Съображения:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128
т.2 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД.
В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор №
43/28.11.2008 г. е заемала длъжността „ресурсен учител“ при ответника. Сочи
се, че в трудовия договор е посочен размер на допълнителното трудово
възнаграждение и професионален опит 28 години, 5 месеца и 24 дни, в това
число по специалността 20 години, 7 месеца и 12 дни. Твърди се, че при
заемането от ищцата на учителска длъжност не е зачетен за педагогически
придобитият от ищцата трудов стаж и професионален опит за следните
периоди от време: от 30.10.1978 г. до 10.10.1999 г. като счетоводител в
Промкомбинат и от 20.12.1999 г. до 12.11.2003 г. и от 15.12.2003 г. до
12.11.2017 г. като секретар в Общинска администрация гр. К.. Сочи се, че с
две заявления ищцата отправила искане до директора на РЦПППО гр.
Благоевград на основание КТД за актуализация на трудовия стаж и
професионален опит на ищцата, като се признае периода от : от 30.10.1978 г.
до 10.10.1999 г. като счетоводител в Промкомбинат и от 20.12.1999 г. до
12.11.2003 г и от 15.12.2003 г. до 12.11.2017 г. като секретар в Общинска
администрация гр. К. за педагогически стаж, както и да й бъде изплатена
разликата в трудовото възнаграждение. От страна на ответника по
направеното искане, бил даден отрицателен отговор.
Ищцата твърди, че в резултат на непризнаването по посочения по-горе
стаж за педагогически, полученото от ищцата трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2017 г. до 23.07.2019 г. е по-малко от следващото се трудово
възнаграждение, като разликата е в размер на 2050,00 лв.
Сочи се, че при придобиване на право на пенсия за изслужено време и
старост на ищцата е изплатено обезщетение в размер на 10,5 брутни работни
заплати в размер на 14154,00 лв. (изчислено на база основно трудово
3
възнаграждение в размер на 1029,00 лв. и 318,99 лв. допълнително
възнаграждение). Според ищцата изплатеното обезщетение от 14154,00 лв. е с
900,00 лв. по-малко от дължимото обезщетение, за което се излагат подробни
правни съображения.
Направено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 2050,00 лв., представляваща разлика между дължимото и
изплатеното брутно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017 г. до
23.07.2019 г. и сумата в размер на 900,00 лв., представляваща разлика между
изплатеното и дължимо обезщетение в размер на 10,5 брутни трудови
възнаграждения, дължими след като работникът е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху дължимите
суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимото.
С протоколно определение от 09.11.2020 г. са изменени от районния
съд размерите им, както следва: за сумата в размер на 2147,59 лв.,
представляваща разлика между дължимото и изплатеното брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. и сумата в размер
на 864,36 лв., представляваща разлика между изплатеното и дължимо
обезщетение в размер на 10,5 брутни трудови възнаграждения, дължими след
като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.
Ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Твърди се, че
стажът на ищцата, придобит на длъжност счетоводител и секретар, не би
следвало да се вземе при определяне на размера на полагащото се на ищцата
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит.
Страните са ангажирали доказателства в процеса във връзка с
твърденията си и направените възражения.
Установява се, че Не се спори между страните, че ищецът Л.Г. В.К. е
работила през исковия период 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. в ответния
Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование-
Благоевград на длъжност ресурсен учител. Не се спори между страните, че
работодателят не е начислявал и не е изплащал допълнително трудово
възнаграждение за придобит от ищцата трудов стаж при други работодатели
на други длъжности- счетоводител в Промкомбинат К. и главен секретар в
Община К..
Със заявление вх. № 4/09.01.2017 г. ищцата Л. В.К. е поискала да и бъде
признат трудов стаж и изплатено допълнително трудово възнаграждение за
минало време за заеманите от нея длъжности счетоводител в Промкомбинат
К. и главен секретар в Община К..
4
С писмо изх. № 150 от 15.05.2017 г. на директора на РЦПППО –
Благоевград, ищцата е уведомена, че придобитият стаж на длъжност
счетоводител и главен секретар не следва да се взема предвид при определяне
на размера на полагащото се допълнително трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, тъй като той не е придобит на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия със
заеманата към настоящия момент ресурсен учител, тъй като съгласно чл. 12,
ал. 1 от НСОРЗ не е налице професионален опит.
Във връзка с изплащане на допълнително трудово възнаграждение
ищцата е депозирала жалба до МОН и РУО- Благоевград, които са
извършили съответни проверки.
От ответника е отправено запитване до ДИТ Благоевград, извършена е
проверка, за което е съставен констативен протокол.
Със становище с изх.№ 17208557/09.05.2017г.на Изпълнителна Агенция
Главна инспекция по труда Дирекция „ИТ“ гр. Благоевград, е посочено, че:
времето, за което преди 01.07.2007г. работникът или служителят е получавал
допълнително възнаграждение за продължителна работа по отменената
Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения се зачита изцяло
за трудов стаж професионален опит по смисъла на НСРЗ, докато работникът
или служителят се намира в трудово правоотношение със същия работодател
и че предишният трудов стаж, който е зачетен като такъв на на ищцата при
работодателите „Промкомбинат и община К.“, при които лицето е
изпълнявало съответно длъжностите „счетоводител“ и „секретар“ , не би
следвало да се взима пред вид при определяне размера на полагащото й се
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, тъй като той не е придобит на същата, сходна или със
същия характер работа, длъжност или професия със заеманата към настоящия
момент „учител, ресурсен“, тъй като съгласно чл.12, ал.1 от НСОРЗ не е
налице професионален опит“.
Съставен е и Констативен протокол за извършена проверка с изх.№
ПР1728292/24.07.2017г. на М.Я. - главен инспектор и М.Ц. - старши
инспектор към Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Благоевград, на
27.07.2017г. по повод на отправено искане от ищцата - Л.К., свързано с
правото за определяне на допълнително трудово възнаграждение за
придобиване на допълнително трудово възнаграждение за придобиване на
трудов стаж и професионален опит от педагогическите специалисти за
времето на придобит трудов стаж преди 01.07.2007г. при други работодатели.
Посочено е с този протокол, че действащите вътрешни правила за работната
заплата в РЦПППО, утвърдени със Заповед № РД - 07-192/28.02.2017г. на
директора са в съответствие с разпоредбите на чл.12, ал.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
По делото е приета служебна бележка, издадена от Б.И. – председател
на Об. КС на СБУ гр. Благоевград, с която се удостоверява, че ищцата Л. В.К.
5
е членувала в синдикалната организация на СБУ на КНСБ при РЦПППО –
Благоевград от 28.03.2017 г. до 30.06.2019 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Заключението е
обсъдено от първата инстанция.
При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд
е направил краен извод за основателност на предявените искове, катое приел,
че:
Ищцата е заемала длъжността „счетоводител“ в Промкомбинат К. за
периода от 30.10.1978 г. до 10.10.1979 г. и секретар в Община К. от
20.12.1999 г. до 15.12.2003 г. и от 15.12.2003 г. до 12.11.2007 г. и за посочения
период има придобит трудов стаж от 8 г. 10 м. и 02 дни. Установено е чрез
експертизата, че размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит за периода от 01.04.2017 г. до 23.07.2019 г. е в размер
на 2210,59 лв. брутен размер и 1717,92 лв. нетен размер. Съдът се позовал на
чл. 3 и чл. 5 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
брутната работна заплата. Посочил, че при определяне размера на
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се взема предвид и придобитият трудов стаж в друго
предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия - арг. чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ. Според указанията на чл. 12, ал. 5
НСОРЗ, условията, при които се зачита сходният характер на работата,
длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 НСОРЗ, се определят с
колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила
за работната заплата в предприятието. Съдът приел, че представените КТД,
приложими през процесния период, съдържат разпоредби, които задължават
министерството и работодателите в системата на народната просвета при
определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за
които се заплаща допълнително трудово възнаграждение, да зачитат изцяло
за придобит трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ
придобития трудов стаж до 01.07.2007 г. по трудово или служебно
правоотношение, както и придобития след 01.07.2007 г. в друго предприятие
на сходна или със същия характер работа, съгласно чл. 12, ал. 4 НСОРЗ, като
за педагогическия персонал- в съответствие с чл. 19, ал. 1- 4 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж, както и в други отрасли и дейности по
специалността от висшето образование с придобита образователно-
квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“, която ползва като
учител. Работодателят не бил зачел изцяло придобития от ищцата трудов
стаж и професионален опит до 01.07.2007 г., което е в нарушение на КТД. С
оглед изложеното искът по чл. 128, т. 2 КТ приел, че е основателен и доказан,
както и този по чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД. От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установило, че разликата между
полученото и преизчислено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД е в
размер на 864,36 лв., в какъвто размер бил предявен и този иск.
6
Настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от
първостепенния съд за правилни, водим от следното:
Въззивният съд приема, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е
обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е
изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на районния
съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото
решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първостепенния съд.
На експерта първостепенният съд е дал вяра, с оглед на
обстоятелството, че извършената от него експертиза е пълна, компетентно
изготвена и достоверна, като същата е обсъдена и във връзка със събраните по
делото писмени доказателства.
Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд по
отношение на основателността на предявените при условията на обективно
съединяване искове за претендирания период, с правно основание чл. 128, т. 2
от КТ и чл. 222, ал. 3 КТ вр. КТД.
По силата на сключения между страните трудов договор за ищцата е
възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно
задължение на работодателя, в лицето на ответника да заплаща уговореното
възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.
В тежест на ответника по делото е било да установи изпълнението на
задължението си по трудовото правоотношение.
Решението е мотивирано, поради което направеното с въззивната жалба
възражение в тази насока е неоснователно. В разпоредбата на чл. 236 ГПК е
уредено съдържанието на съдебното решение като с ал. 2 е въведено
изискването съдебното решение да бъде мотивирано. Мотивите имат за цел да
посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено
заключение, съдържащо се в диспозитива на решението.
Първоинстанционният съд е изложил своите съображения, поради които е
достигнал до крайния извод за основателност на предявените искове като е
обсъдил относимите към този извод доказателства.
Установена дължимостта на сумите с експертизата, а претендираният
период е съобразен от съда. Становищата, цитирани от въззивника нямат
обвързваща за съда сила. Първоинстанционният съд е съобразил
приложимостта на КТД.
7
С оглед изложеното по-горе, въззивният съд намира наведените с
жалбата от въззивника оплаквания – за неоснователни. Въззивният съд
достигна до фактически и правни изводи, които са идентични с тези на
първостепенния, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
постановеното от него решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на спора – не се дължат разноски на въззивника.
На въззиваемата страна се дължат сторени разноски за адвокат –
доказани по размер от 500 лв..Страната представя списък по реда на чл. 80
ГПК и договор за правна защита и съдействие, служещ за разписка за
изплатеното възнаграждение.
Въззивното съдебно решение по обективно съединени искове не
подлежи на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, на основание чл.271
ал.1 във вр. с чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 909116 от 23.11.2020 г.,
постановено по гр.д. № 885/2020 г. по описа на РС Благоевград.
ОСЪЖДА Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващо
образование- Благоевград, ЕИК ..., с адрес: гр. Благоевград, ул. „И.М.“ № 60,
представляван от Д.Л.Р. да заплати на Л.Г. В.К., ЕГН **********, с адрес: гр.
К., ул. „С.В.“ № 4 сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева – разноски във
въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8