Решение по дело №268/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700268
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 8

 

гр. Разград, 02.02.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА     

с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 268 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от „Исперих Лес“ ООД – Исперих против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0275-000232 от 22.10.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца.  В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като издаден при липса на компетентност, съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът моли за отхвърляне на жалбата.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бл. № 986930, е установено, че на 01.10.2021 г. около 18,30 ч. в гр. Исперих, по ул. „Арда“ в близост до кръстовището с ул. „Бузлуджа“, О. Ф. К. управлява специален автомобил ИФА с рег. № ********, без валидна категория, към която спада управляваното от него МПС - нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

С оспорената Заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП спрямо жалбоподателя„Исперих Лес“ ООД – Исперих като собственик на автомобила е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППП за срок от 6 месеца.

Видно от представената справка за нарушител/водач, на О. Ф. К. не е издавано свидетелство за управление на МПС.

От показанията на св. Н. И. Б. – свидетел по АУАН се установява, че водачът на товарния автомобил притежавал свидетелство, издадено от Република Турция, но валидността му за необходимата категорията „С“ била изтекла.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на  Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Представена е Заповед № 2544 от 18.09.2018 г. на директора на ОД на МВР – Разград, т. 1.7, с която началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ – Исперих при ОДМВР – Разград са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП за нарушения, извършени на територията, обслужвана от съответното РУ. Оспорената заповед е издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих в кръга на неговата териториална и материална компетентност. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на компетентност поради това, че към момента на постановяване на оспорения акт Заповед № 2544 от 18.09.2018 г. била загубила правната си сила, тъй като към настоящия момент друго лице е титуляр на длъжността директор на ОДМВР – Разград. Административните актове губят правната си сила само когато са отменени по силата на закона, от същия или от горестоящ административен орган, или от съда. В случая заповед № 2544 от 18.09.2018 г. не е отменена и поражда правни последици. С нея са делегирани  правомощия, които не се свързват с личността на лицето, заемащо длъжността директор на ОДМВР, а с публичните функции на  административния орган. Поради това заповедите на този орган продължават действието си и след освобождаването на лицето, заемало длъжността. Противното би означавало при всяка кадрова промяна да се отменят или изменят всички актове, издадени от това лице в длъжностното му качество, което е недопустимо. Следователно, налице е валидно оправомощаване на началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП.

Оспореният административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.

При издаване на заповедта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не е налице процесуален порок, изразяващ се в липса на мотиви. Фактическите и правните съображения на органа са изложени достатъчно ясно, което позволява да бъде разбрана волята му и да се осъществи съдебният контрол за законосъобразност. Обстоятелството, че в диспозитива на заповедта не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация е прекратена, не представлява процесуално нарушение. Автомобилът е индивидуализиран като вид, марка и регистрационен номер в обстоятелствената част на акта, която е неделима част от заповедта.

Заповедта не противоречи на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година се налага на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Установено е по делото, че притежаваното от жалбоподателя МПС е било управлявано от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Безспорно е, че свидетелството за управление на МПС на водача О. К. е било издадено в РТурция и е било с изтекъл срок на валидност. Изтичането на срока на валидност е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а” ЗДвП. Определена е минималната продължителност на мярката от 6 месеца, което съответства на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

ПАМ е съобразена и с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Исперих Лес“ ООД – Исперих против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0275-000232 от 22.10.2021 г., издадена от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/