Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 870 по описа за 2018 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от името на „Т.“ ООД срещу отказ № 20180330120325/20.04.2018 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ. В жалбата се твърди, че жалбоподателят се оспорва да е налице възприетата от регистърната администрация пречка за вписване. Застъпва теза, че законът не изисква декларация от съдружниците, а само декларация от управителя на дружеството, което касае вписването. Евентуално твърди да е лишен от възможността да изпълни указанията, тъй като такива не са дадени в законоустановения срок. Иска се отказът да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да извърши вписването.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Ето защо, налице са предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Регистърното производство е инициирано от жалбоподателя с искане да бъде вписано прехвърляне на дружествени дялове, промяна в съдружниците и в капитала на дружеството.
В обосновка на постановения отказ длъжностното лице по регистрацията сочи, че сред книжата не се установява декларация от „Т.“ АД с довод, че не е подписана от законния представител на дружеството. Застъпена е теза, че с оглед предвидената наказателна отговорност декларацията не може да бъде подписана от пълномощник. Евентуално счита, че пълномощното за Н.Л.предхожда промяната в закона, поради което съдържанието му не включва представителство за подписване на такава декларация.
При тези обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Възложените на длъжностното лице по вписванията компетенции обезпечават обществения интерес от осигуряване достоверност на утвърдени от закона обстоятелства, подлежащи на огласяване. В тази насока и нормата на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ ангажира длъжностното лице непосредствено да се увери, че са се проявили фактите, от които се извлича заявеното за вписване обстоятелство. Законът изрично указва и средството за постигане на този общественозначим резултат – заявено искане от достоверен източник – чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ и надлежно документирани обстоятелства (арг. от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ). В кръга на службата си длъжностното лице дължи да се увери, че са настъпили предписаните от закона или учредителния акт обстоятелства, обуславящи и проявление на подлежащо на огласяване обстоятелство.
Искането е заявено от вписания по партидата управител на търговското дружество.
Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст. При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Вмененото задължение определя като обект на защита интересите на ангажирани по трудово правоотношение лица.
Въвеждайки това задължение законодателят изрично го свързва с новоустановена процедура в чл. 16 ал. 2 и 3 ТЗ. По силата на чл. 16 ал. 2 ТЗ Агенция по вписванията уведомява друг държавен орган – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Съгласно следващата алинея специализираният държавен орган извършва проверка на декларираните обстоятелства и при установено несъответствие в данните изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата. Следователно, ангажиментът на Агенция по вписванията придобива оповестителен характер, а отстояването на идентифицираните интереси на трудещите се е възложено на други държавни органи. От тази гледна точка декларациите по чл. 129 ал. 2 ТЗ се явяват средство за пряко ангажиране на работодателя с реално изпълнение на паричните му задължения към работниците и служителите.
Както бе посочено вече длъжностното лице по регистрацията дължи да обезпечи непосредствено обществения интерес от своевременно отразяване на предписани със закон обстоятелства при документално обезпечена достоверност. Законът не предписва необходимост от отразяване в регистъра на декларираните обстоятелства при условията на чл. 129 ал. 2 ТЗ, поради което и остават извън обхвата на предписаната проверка с чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед изискването на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва единствено да се увери, че поисканото вписване е придружено с декларация 1) от управителя на дружеството, в чиято партида се иска да бъде извършено вписването и 2) от съдружника – отчуждител.
Законът не дефинира изрично правният субект, за когото се отнасят декларираните обстоятелства. Доколкото обаче задължението е ограничено до прехвърляне на дялове на трети лица, единствено възможен се явява извод, че се отнасят до дружеството, за което се иска вписване. Този смисъл следва и от утвърдения, съотевтно приложен в случая образец на декларацията. Достоверността на декларираните данни подлежи на проверка от ИА „Главна инспекция на труда“, който орган законът изисква да бъде незабавно уведомен.
Нормата на чл. 313 НК отразява различни хипотези като в никоя от тях не държи сметка за връзка на обстоятелствата, чието деклариране законът изисква с правната сфера на декларатора. Необходимо, но и достатъчно е знанието за конкретни по съдържането си обстоятелства. Нормативно предписаният образец на декларацията касае обстоятелствата, отчетени от законодателя като значими за интереса, осигурен посредством писмено потвърденото твърдение. Ето защо нито буквата, нито смисълът на нормата предполага ограничаване на декларатора по чл. 129 ал. 2 ТЗ до законния представител на съдружника.
Представените декларации са по предвидения образец, а по изложените вече съображения дължимата проверка от длъжностното лице по регистрацията е ограничена до преценката на тези документи от вънщна страна. Представените декларации отговарят на предписаните от закона изисквания, поради което изискванията на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ са налице.
При тези съображения достигнатият извод от длъжностното лице по регистрацията за наличие на нередовност по смисъла на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ противоречи на закона.
За пълнота следва да се посочи, че констатирана липса на необходим документ по смисъла на чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице по регистрацията да уведоми заявителя и му осигури възможност да го представи – чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Заявителят дължи да се информира лично за дадени му указания и да ги изпълни в посочения в нормата срок при условие, че са оповестени по партидата на дружеството не по-късно от следващия работен ден. Пропускането на този срок пряко ангажира регистърната администрация да информира заявителя и да му осигури гарантираният от законодателя срок от два работни дни за изпълнение на указанията. Следването на тази процедура е наложителна и когато длъжностното лице счете, че представеният документ не сочи да изхожда от надлежния според него автор на изявлението. Пренебрегването на тази процедура влиза в противоречие с прогласения принцип на бързина и процесуална икономия – чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ, ангажиращ както заявителя, така и регистърната администрация да осигурят в предписания от закона разумен срок необходимите условия за разгелждане на искането по същество.
Предвид установената незаконосъобразност на формирания извод от длъжностното лице по регистрацията следва да бъде преценено налице ли са материалноправните предпоставки за вписване на заявените обстоятелства.
Съгласно чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията дължи да се увери непосредствено съществуване на заявеното за вписване обстоятелство. Върховният касационен съд в Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК е имал повод да обсъжда обхвата на проверка, осъществявана от съдията по вписванията, администриращ аналогична дейност по оповестяване и противопоставимост на определени от закона обстоятелства в контекста на чл. 32а от Правилника за вписванията (ПВ). Прави впечатление обаче, че, за разлика от изследваното в случая производство, което изисква да бъде вписан определен по реквизитите си акт, нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ изисква непосредствено формиран извод от длъжностното лице по регистрацията досежно съществуването на заявеното обстоятелство. За разлика от производството по вписване, призвано да оповести актове касаещи права върху недвижими имоти – чл. 1 ПВ, на длъжностното лице по регистрация е възложено да изследва съдържанието на документите, представени в обосновка на исканото вписване. Правният ред съхранява вещните права върху недвижими имоти за техните титуляри дори и при документално обосновано, но юридически несъществуващо разпореждане с тях. Правата върху дружествен дял обаче предпоставят обективна възможност за пряко въздействие върху дейността на самостоятелен правен субект – дружество с ограничена отговорност с произтичащата от това опасност притежанието да бъде лишено от присъщото му икономическо съдържание. Предвид тези обстоятелства настоящият състав приема, че търговският регистър проявява специфика, която следва да бъде съобразена.
Възлагайки проверка за съществуване на търсеното обстоятелство законодателят определя и средството за осъществяването й – приложените към заявлението документи. Договорите за продажба на дружествени дялове от името на „Т.“ АД сочат на изявление за разпореждане чрез пълномощник. Това налага еднозначен извод, че волеизразяващото лице е овластено за това. Приложените договори от 29.03.2018 г. сочат „Т.“ АД да е представляван от Н.Л., легитимирал се с пълномощно, обективирано в протокол от съвместно заседание на съветите на директорите на „Т.“ АД и „П.П.И.“ АД с нотариална заверка на подписите от 21.01.2016 г. и апостил № 2016-3825/22.01.2016 г. От приложения документ с тези реквизити се установява изразена воля от законния представител на „Т.“ АД да придобие дружествения дял на „П.П.И.“ АД в „Т.“ ООД. Очертаните правомощия на назначения с този документ пълномощник са пряко свързани с утвърждаване качеството съдружник за „Т.“ АД и упражняване на произтичащите от това му качество права.
Разпореждането с дружествения дял е принципно различно правно действие, а осъществяването му предполага изрично и еднозначно изразена воля. Съществуването на твърдяното обстоятелство – прехвърляне на дружествен дял, според закона предполага надлежно изявление за разпореждане. Предписаната особена форма на договора за прехвърляне на дружествен дял – нотариална заверка на подписите и съдържанието на договора не освобождава длъжностното лице по регистрацията от вмененото му задължение да се увери, че вписаният съдружник надлежно се е разпоредил с правата си. Задължението за самостоятелна преценка в тази насока следва непосредствено от нормата на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. След като подобна воля от приложените към заявлението документи не се установява, налице е пречка за вписване по смисъла на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ досежно заявеното искане за вписване прехвърляне на дялове и промяна в състава на съдружниците спрямо „Т.“ АД
Макар и от формална гледна точка да се установява, че Ж.Т.се е разпоредила надлежно със своите дялове, тази промяна предполага изменение и в дружествения договор, който следва и да бъде обявен по партидата на търговското дружество. Приложеният в случая не отразява така настъпилата промяна в състава на съдружниците и разпределението на дяловете. Това е самостоятелна пречка за вписване и на това обстоятелство.
По изложените вече съображения представения протокол, отразяващ взето решение за увеличение на капитала не отразява волята на легитимираните според правилата съдружници към 29.03.2018 г., което е пречка да бъде вписано и това обстоятелство.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.“ ООД срещу отказ № 20180330120325/20.04.2018г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК на жалбоподателя да бъде връчен препис от настоящото.
СЪДИЯ: