Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 2018 Град ***
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд пети състав
На девети май Година две хиляди и осемнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ САВОВА
Секретар: М. А.
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 310 по
описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
от Ф.К.Ф. ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на кмет на Община-***,
гр.***, обл.Варна срещу Наказателно постановление № 11-01-38/02.06.2017 г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Ф.К.Ф. е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, на
основание чл.32, ал.1,т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната
финансова инспекция.
Жалбоподателят в
жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и
необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен се
явява лично и се представлява от процесуален представител адв. Г.Г. ***.
Въззиваемата страна в съдебно заседание
се представлява от процесуален представител- главен юрисконсулт в АДФИ- А. Т., който
счита, че жалбата е неоснователна, като моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Сочи, че същото е законосъобразно, обосновано и правилно, като
наложената санкция е в рамките на закона.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По смисъла на чл.2, ал. 1 на Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, Община *** е основна
административно-териториална единица, в която се осъществява местно
самоуправление.
Орган на местното самоуправление е
Общинският съвет, а орган на изпълнителната власт в общината е кметът на
общината (чл.18, ал.1 и чл.38, ал.1 на ЗМСМА). В периода от 07.11.2011 г. до
31.12.2015 г. кмет на Община *** е Ф.К.Ф..
Съгласно чл.38, ал.1 и
чл.44, ал.1, т.1 и т.5 от ЗМСМА и чл.7, ал.5 от Закона за публичните финанси, кметът
на Община *** е едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи,
координира, контролира осъществяването на политиката на общината на територията
й и организира изпълнението на общинския бюджет. Същият, по смисъла на
разпоредбата на чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, е първостепенен
разпоредител е бюджетни кредити по общинския бюджет.
Размерът на средствата от
централния бюджет за компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени
пътувания в страната са определени в чл.10, ал.1 на ПМС № 1 /31.03.2013 г. за
изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 година. С
разпределението на средствата, за субсидии за вътрешноградски и междуселищни
пътнически превози и за компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания
по автомобилния транспорт за 2013 г. на Община *** са определени годишни лимити
в размер на 262 804 лева. Средствата са предоставени чрез лимити за плащания по
системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/, на база писма на МФ, изх.
№ ФРС-2/19.02.2013 г., ФРС- 6/11.04.2013 г., ФРС-7/ 05.07.2013 г., ФРС-8/28.11.
и № ФРС-10/17.12.2013 г., в т.ч. 135 566 лв. за компенсиране на безплатен
превоз на лица по чл.10 на Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.) за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници.
С последната са
регламентирани условията за извършване на безплатните и по намалени цени
пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния автомобилен
транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на стойността им,
като в чл. 10 са определени лицата, на които се осигурява безплатен транспорт
до детска градина или училище в най- близкото населено място на територията на
общината. Това са децата и учениците до 16- годишна възраст, които подлежат на
задължителна подготовка или задължително обучение в населено място, в което
няма детска градина или училище, осъществяващи предучилищна подготовка в
съответната подготвителна група или обучение в съответния клас.
Целевите трансфери за
компенсиране стойността на безплатните и по намалени цени пътувания и за
субсидиите за вътрешноградски пътнически превози за първо тримесечие на 2013 г.
са посочени в писмо, изх. № ФРС-2/19.02.2013 г. на Министерство на финансите.
Утвърдените на Община *** средства са в размер на 67 556 лв., от които за:
- субсидиране на вътрешноградски и
междуселищни пътнически превози - 1561 лева,
- компенсиране стойността на безплатните
превози на деца и ученици до 16-годишна възраст - 43542 лева и
- 22453 лв. за компенсиране стойността на
безплатните и по намалени цени превози на определени категории пътници.
Съгласно Лимит на
разпоредител с бюджетни средства на ЦКБ АД, клон Варна, утвърдените от МФ
средства са били налични по СЕБРА на 21.02.2013 година. Ф.К.Ф. ***, се е
разпоредил с предоставените парични средства, като
- чрез три платежни нареждания от
26.02.2013 г., по банкова сметка *** „*** - Автотранспорт“ ЕООД, гр. *** са
преведени общо 24014 лв., представляващи: 18875 лв. компенсации за безплатни и
по намалени цени превози, 3578 лв. безплатни превози държавни служители и 1561
лв. субсидии за вътрешноградски превози.
- чрез платежно нареждане от същата дата
по банкова сметка ***. за компенсиране стойността на безплатните превози на
деца и ученици до 16-годишна възраст, като с платежно нареждане от 28.02.2013
г., 15848,76 лв. от тези средства са преведени по банкова сметка *** „*** -
Автотранспорт“ ЕООД.
Посоченото основание за
плащане в нареждането за последната сума е „безпл. превоз ученици 16 г.“ за
периода „02.13. до 02.13. г.“. Към документите е приложена фактура № 122/27.02.2013
г. на „*** - Автотранспорт“ ЕООД за „Автобусен превоз ученици 1-во тримесечие
на 2013 г.“, на стойност: 15848,76 лева. Във фактурата не е посочен вид на
превоза (специализиран или по утвърдена транспортна схема), количеството на
извършената услуга (учебни дни, брой курсове, изминати километри) и единичната
цена.
Възможността общината да
организира безплатните превози на лицата по чл.26, ал.3 и 4 от Закона за
народната просвета чрез договор за обществен превоз на пътници по автобусните
линии и маршрути на общинската транспортна схема е регламентирана в чл.18,
ал.2, т.2 на Наредба № 2/2006 г. за условията за извършване на безплатните и по
намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния
автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
стойността им (отм.). С чл. 18, ал. 6 на същата наредба е регламентирано, че
общините следва да уредят извършването на тези превози с договор за възлагане
на обществен превоз по реда на Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси, като превозвачът по заявка на възложителя трябва да снабди
учащите се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно да фактурира
стойността на услугата при условията на сключения договор. Обществения превоз
на пътници по автобусните линии и маршрути на общинската транспортна схема и
утвърдените за Община *** линии и курсове по областна транспортна схема е
възложен на „*** - Автотранспорт“ ЕООД, с договор от 11.06.2010 година, като
задължението за издаване на карта или друг превозен документ е регламентирано в
т.10.12. на договора.
Безплатните превози на
лицата по чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета могат да се
възложат и чрез договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт -
чл.18, ал.2, т.1 на Наредба № 2/2006 г. (отм.). Съгласно чл.18, ал.З на Наредба
№ 2/ 31.03.2006 г. ( отм.) договорът „се възлага при спазване на реда за
възлагане на обществени поръчки и същия се осъществява в рамките на учебния
план на съответните учебни заведения при спазване изискванията на Наредба № 33
от 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България“, като „на учениците се издава карта за пътуване съгласно образеца по
приложение № 10 към чл. 62 от същата наредба“. На посоченото основание, между
Община *** и „*** - Автотранспорт“ ЕООД са сключени договори за специализиран
превоз № 155/17.09.2012 г. и № 199/14.12.2012 година.
С първия договор е възложен
специализиран превоз през периода от 17.09.2012 г. до 30.06.2013 година.
Договорена е цена от 1 лв. на километър пробег. Специализираният превоз по
втория договор е със срок до 15.06.2013 г., а определената в чл.6 цена е 1,50
лв./км. В задълженията на превозвача е да издаде карти за пътуване на всички
ученици (чл.12, т.10), съобразно представените списъци на ученици до 16-годишна
възраст и да документира разхода с фактура, издадена и представена не по-късно
от последния ден на текущия месец, съгласно протокол за изпълнени превози (чл.8
от договорите).
При проверката е
установено, че през първо тримесечие на 2013 г. не са издадени ежемесечни
фактури за пътуванията на лицата по чл.10 на Наредба № 2/2006 година. Не е
представена информация за броя и стойността на издадените превозни документи,
доказващи стойността на услугите по фактура № 122/ 27.02.2013 година.
По време на инспекцията е
извършена насрещна проверка в „*** - Автотранспорт“ ЕООД, при която е
установено, че за всеки един месец от тримесечието е съставен протокол за
изпълнените превози / изминатите километри по договора за специализиран превоз.
Според тези протоколи, по договор № 155/17.09.2012 г. са изпълнени
специализирани превози, на стойност 3828 лева, в т.ч. 1254 км. през Януари,
1254 км. през Февруари и 1320 км. през Март., а тези по договор №
199/14.12.2012 г. са на стойност 1809.60 лв., в т.ч. 592,8 км. през Януари,
592,8 км. през Февруари и 624 км. през Март, като превозите са на обща стойност
6542,40 лева. Посочените протоколи не са приложени към фактурата или към
документите за плащане, съответно не са били обект на контрол преди
разпореждането на средствата от Държавния бюджет. Към фактурата не са
представени, съответно не са били обект на контрол и превозни документи /
карти, удостоверяващи право на безплатен превоз на деца и ученици до 16-годишна
възраст чрез специализиран превоз.
При насрещната проверка е
установено също, че в дружеството се съхраняват списъци на пътуващите ученици
(с данни за имена, адрес, ЕГН и № на карта), в които липсва подпис,
удостоверяващ, че лицето е получило посочената карта. Не се съхраняват регистър
или други доказателства за възникнало право и/или извършен превоз на лица по
чл.10 на Наредба № 2 по утвърдена транспортна схема.
От гореизложеното е видно,
че размерът на средства за компенсиране за безплатен превоз на лица по чл. 10,
платени на „*** - Автотранспорт“ ЕООД, не е определен на база фактически
извършените транспортни услуги, а на база получени средства от Централния
бюджет. Платените 15848,76 лв. компенсации за първо тримесечие на 2013 г. не
съответстват на стойността на извършените пътувания по документи. От превозвача
са представени единствено списъци и протоколи, удостоверяващи извършен
специализиран превоз, на стойност 6542,40 лева. Останалите 9306,36 лв. са
разпоредени, без доказателства за извършен превоз на лица по чл.10 на Наредба №
2/31.03.2006 г. (отм.).
Съгласно чл.31, ал.6 на
същата наредба, отговорността за разпореждането с предоставените средства и за
упражняването на контрол за спазването на задълженията по сключените договори е
на кмета на общината, като разчитането с превозвача е следвало да се извърши
съобразно сключения договор „за фактически предоставените
транспортни услуги“ - чл.32, ал.4 на същата наредба.
Като на 28.02.2013 г. се е
разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатен
превоз на лица по чл.10 на Наредба № 2/2006 г., без за тях да са предоставени
доказателства за извършени транспортни услуги, Ф.Ф. ***, е нарушил разпоредбите
на чл.32, ал.4 на същата наредба.
Нарушението е било извършено за първи път.
От гореизложеното е видно, че Ф.К.Ф. ***
на 28.02.2013 г., в гр. ***, в качеството си на Кмет на Община ***,
се е разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на
безплатен превоз на лица по чл.10 на Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.) за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, в размер, който
не е определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база
получени средства, с което е нарушил разпоредбите на чл.32, ал.4 на същата
наредба.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН № 11-01-38 от 02.02.2017 год., като актосъставителя И.Ж.И. - държавен
финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция описал
гореизложената фактическа обстановка, след което Административно наказващия
орган издал атакуваното НП № 11-01-38 от 02.06.2017 год.
Съдът разпита свид. И.Ж.И., като кредитира
неговите показания дадени безпристрастно и обективно.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни - Справка за
отговорните длъжностни лица, изх. № РД-9100-1975/ 30.11.2016 г.; Договор за
обществен превоз на пътници от 11.06.2010 г.; Договори за специализиран превоз
№ 155/17.09.2012 г. и№ 199/14.12.2012 г.; Писмо на МФ, изх. № ФРС-2/19.02.2013
г.; Лимит на разпоредител с бюджетни средства; Фактура № 122/ 27.02.2013 г.;
Платежно нареждане от 28.02.2013 г., за 15848,76 лева; Писмо на „*** -
Автотранспорт“ ЕООД, изх. № 34/22.12.2016 г.; Протоколи за изпълнените през
тримесечието специализирани превози; Таблица-рекапитулация на следващите се и
платени средства за компенсиране на безплатния превоз на лица по чл.10 на
Наредба № 2/2006 г.; Заповеди № ФК-10-1384/ 16.11.2016 г. и №
ФК-10-1554/30.12.2016 г. на директора на АДФИ и
показанията на свид.И.Ж.И..
Съдът, намира че
представените от страна на жалбоподателя в съдебно заседание писмени
доказателства, не
следва да имат доказателствена тежест, тъй като същите представляват копия на
документи, част от които липсващи в административно наказателната преписка,
като не е изяснен по безспорен и категоричен начин техния произход,
достоверност и причината, поради която не са били представени на
административно наказващия орган по време на проверката.
Актът
за установяване на административно нарушение е съставен на основание чл. 35,
ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция при финансова инспекция на
Община ***, възложена на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 1, т. 4 от
ЗДФИ, със Заповед № ФК-10-1384/ 16.11.2016 г. на Директора на АДФИ, изменена
със Заповеди № ФК-10-1554/30.12.2016 г. на Директора на АДФИ.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган -Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция – гр. София.
В хода
на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден в предвидения от закона срок. Наказателното постановление също е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално
правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът намира, че правилно наказващият орган е
отнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Що се отнася до възраженията
посочени в жалбата, относно обстоятелството, че са налице съществени нарушения
в административнонаказателнато производство при издаване на наказателното
постановление свързани с неправилно прилагане на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН
и че административнонаказващия орган не е посочил в съвкупност всички факти и
обстоятелства, свързани с извършване на евентуалното нарушение, то съдът не споделя
доводите изложени в жалбата.
Напротив, съдът споделя изцяло становището на
процесуалният представител на въззивника изложено в съдебно заседание по съществото на делото за
правилност и законосъобразност на издаденото наказателно постановление.
По
делото е безспорно установено, че Ф.К.Ф. *** на
28.02.2013 г., в гр. ***, в качеството си на Кмет на Община ***, се е
разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за компенсиране на безплатен
превоз на лица по чл.10 на Наредба № 2/31.03.2006 г. (отм.) за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници, в размер, който не е
определен на база фактически извършени транспортни услуги, а на база получени
средства, с което е нарушил разпоредбите на чл.32, ал.4 на същата наредба.
С оглед на това, съдът намира че правилно
наказващият орган е приел, че от страна на жалбоподателя е допуснато нарушение на чл.32,
ал.4 на Наредба № 2/2006 год. за условията за извършване на безплатните и по
намалени цени пътувания по вътрешноградския транспорт и по междуселищния
автомобилен транспорт и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
стойността им/отм/.
Правилно е била определена и санкционната
норма – чл.32, ал.1, т.1 във вр. чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова
инспекция. Именно в нея законодателят е предвидил налагане на санкция за
длъжностни лица, както и лицата които работят по граждански договори за
управление и контрол /ако деянието не съставлява престъпление/, при нарушение
на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната
дейност/ ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт/ – с „Глоба“
в размер от 200 до 2000 лв. При определяне на размера на наложената „Глоба”
административно наказващият орган се е
съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и правилно
е наложил на въззивника административно наказание „Глоба” в минималния предвиден от закона размер от 200 лв.
Съдът намира, че в случая не би могла да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен
случай на административно нарушение. Неспазването на законовите норми, свързани
с нарушаването на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или
отчетната дейност, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата
или държавния бюджет, не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото
от жалбоподателя нарушение. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от
други нарушения от същия вид. Поради гореизложеното същото не може да се приеме
за маловажно.
Предвид горното съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП, като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-38/02.06.2017 год.
на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Ф.К.Ф. ЕГН **********
с адрес ***, с месторабота към момента на извършване на нарушението-Община ***,
гр.***, обл.Варна на длъжност кмет е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева, на основание чл.32, ал.1,т.1 във вр. с чл.35,
ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция.
Решението
подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: