№ 29
гр. София, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Веселина Вълева
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Д. Д.
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20241000601611 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XXXIV от НПК Раздел II - Реабилитация.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Г. Т., с която иска да бъде отменено протоколно
определение на СГС № 5956/29.11.2024г., с което е било оставено без уважение искане за
постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК. С жалбата се твърди, че
определението на СГС, с което е отказана съдебна реабилитация е незаконосъобразно,
доколкото е изтърпял наказание от 10 (десет) години „лишаване от свобода“, наложено му по
присъда на СГС, по НОХД №1469/2003г., влязла в законна сила на 05.11.2007г., с което са
налице и условията на чл.87 НПК. Иска се, отмяна на протоколно определение
№5956/29.11.2024г. и уважаване на молбата за реабилитация по реда на чл.87 НПК
Настоящият въззивен съдебен състав като съобрази, че искането и доводите на
жалбоподателя са изложени по реда на чл.436 НПК, депозирани са пред съответната съдебна
контролна инстанция, че жалбата е подадена от лице с правен интерес в съответния
седмодневен срок по чл.436 ал.2 НПК, а доколкото е насочена срещу съдебен акт, който не е
влязъл в сила поради суспензивното и деволутивно действие на своевременно депозираната
жалба и в този смисъл подлежи на проверка по реда на чл.436 НПК, то въззивната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, като бъде извършена проверка
законосъобразността на протоколно определение на СГС № 5956/29.11.2024г., с което е било
оставено без уважение искане за постановяване на съдебна реабилитация по чл.87 от НК.
В проведеното пред апелативния съд съдебно заседание, жалбоподателя поддържа, че
иска постановяване на реабилитация по реда н чл.87 НПК, без да е възстановил присъдените
на гражданските ищци с присъда №80/19.05.2005г. на СГС, репарации за причинените
неимуществени вреди,като твърди, че няма такива средства, без да посочва, че са налице
уважителни причини, заради които не е изпълнил присъдените му задължения, за
1
продължителен период - от влизане на присъдата в сила на 15.11.2007г. до днес.
Представителят на апелативна прокуратура София, оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване атакуваното определение на СГС - 15 ти състав, като правилно и
законосъобразно. Осъденият И. при предоставеното му от съда право на последна дума иска
да уважена молбата му и допусната реабилитация.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази становищата на страните по делото
и като провери обжалвания съдебен акт, констатира, че жалбата е допустима за разглеждане,
но е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по молба от
осъдения Т. за допускане на съдебна реабилитация.на основание чл. 433 от НПК във вр. чл.
87 от НК. В първоинстанционното НЧД№7186/24г. на СГС са били приложени като писмени
доказателства: присъда №80/19.05.2005г. на СГС по НОХД№1469/2003г., актуална справка
за съдимост (л.5-л.6), Удостоверение от НАП (л.25), характеристики (л.26 – л.27) справки от
ПРБ за „протичане на наказателни производства“ (л.28-л.33) и неприключили НП (л.36),
копия и оригинали, писмо от ГД"ИН" (л.34); справка за съдимост с приложени към нея
бюлетини и протоколи (л.38--л.44)
Видно от писмените доказателства, по които не се спори, наказанието по НОХД
№1469/2003г. на СГС от 10 (десет ) години е било изтърпяно в по – малък размер от 2г.2м. и
19 дни, като на основание чл.70 НК е бил освободен на 30.04.2015г., като срока е бил зачетен
и намаления срок с работа от 1г.8м.19 дни. С това по - тежкото наказание е било изтърпяно
изцяло, като осъденото лице е било освободено на 30.04.2015г., след което не е бил
задържан и не е водено срещу него друго досъдебно производство, за което не се спори по
делото.
В случая определящото за правилното приложение на материалния закон е
значението на факта, че в продължение на 17 години, от които почти девет години не е
направил нищо за изплащане на гражданските ищци С. Д. М. и С. И. М. присъденото им
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на по 30
000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.05.2000г., на всеки от
тях. За това неизпълнение на присъденото задължение за репариране на вредите, не се сочат
никакви уважителни причини. Видно от справката за съдимост Д. Т. е осъждан с присъда,
постановена по НОХД № 1469 / 2003 г. по описа на СГС, изменена с решение № 265 /
03.05.2007 г. по ВНОХД № 90 / 2007 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,
1 състав, която е влязла в законна сила на 05.11.2007 г. С така постановения съдебен акт,
осъденият Д. Г. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.115 от
НК, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от десет години. С така
постановената присъда, Д. Г. Т. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление
по чл.339, ал.1, пр.2 от НК, за което му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок
от три години. На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил най - тежкото от
определените му наказания за извършените престъпления по чл.115 от НК и по чл.339, ал.1
от НК, а именно наказание “Лишаване от свобода“ за срок от десет години. С така
постановената присъда, Д. Г. Т. е бил осъден да заплати на гражданските ищци С. Д .М. и С.
И. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на по
30 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.05.2000г., което не е
направил и не сочи уважителни причини за увреждащото бездействие. Представеното
Удостоверение от ТДД на НАП гр.София с изх.№220202400324090 / 27.11.2024г., че няма
фискални задължения от данъци или други изпълнителни производства е неотносимо към
липсата на изпълнение на присъденото обезщетение с постановената присъда.
В чл. 87 от НК изрично са посочени предпоставките, които трябва да бъдат налице, за
да се постанови съдебна реабилитация. Първата формална предпоставка, посочена в закона,
е от изтърпяване на наказанието да е изтекъл срок от три години, в който осъденият да не е
2
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко
наказание. Тази предпоставка не се спори, че е налице, доколкото към момента са изтекли
три години след изтичане срока на наложеното наказание, вкл. и този свързан с
предсрочното му освобождаване. Следващата, кумулативно предвидена в посочената
разпоредба предпоставка е осъденият да е имал добро поведение, да не извършил друго
престъпление. По отношение на третата предпоставка закона изисква при умишлени
престъпления да е възстановил причинените вреди. Възстановяването на вредите, резултат
от престъпната дейност, е действително условие за допускане на съдебна реабилитация, като
това важи както за съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените.
Акцесорния характер на съдебната реабилитация - тя е възможна доколкото не е настъпила
реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично
посочени в наказателния кодекс. при положение, че за осъждането все още не е настъпила
реабилитация по право, възможността осъденият Т. да бъде реабилитиран по силата на
съдебен акт, може да бъде съвкупен резултат от успешно поправяне и превъзпитаване на
осъденото лице и след като е възстановило причинените вреди. По този начин се цели да се
поощри законосъобразното поведение на осъдените лица след изтърпяване на наказанията,
като законът им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след
изтърпяване на наказанието, в сравнение с предвидените в чл. 88а от НК хипотези.
Постигането на ранна реабилитация изисква активно правомерно поведение и изпълнен
присъден ангажимент за репариране на вредите причинени от него с престъпното деяние.
Осъдения не може да се ползва от неправомерното си поведение, което включва и
увреждащо бездействие за възстановяване на причинените вреди. Всяка различна
интерпретация на законовия текст би довела до неоправдано благоприятстване положението
на осъдения. Още повече, че невъзможността дадено лице да бъде реабилитирано по този
ред не изключва неговата реабилитация по чл. 88а от НК, при настъпване на условията за
това.
Всичко изложено по-горе налага извод за неоснователност на жалбата, респективно
за законосъобразност на определението на Софийски градски съд, като същото следва да
бъде потвърдено, а искането на жалбоподателя за допускане на съдебна реабилитация по
смисъла на чл. 87 от НК, следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание
чл. 436, ал. 3 от НПК, X - ти състав на Апелативен съд София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 5956/29.11.2024г., на 15 - ти състав на
СГС, с което е било оставено без уважение искане на Д. Г. Т. за постановяване на съдебна
реабилитация по чл.87 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3