№ 2550
гр. София, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110130435 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 5173863/24.10.2019 г., подадена от С. С. С., чрез адв.
Д., с която е направено искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските,
които са присъдени на ответника за юрисконсултско възнаграждение, така и в частта, в която
са присъдени разноски на ищеца по реда на чл. 38 ЗАдв.
Насрещната страна по молбата, редовно уведомена е взела становище по искането за
допълване на решението.
Молбата е подадена от надлежна страна – процесуалния представител на ответника и
в срока за обжалване на решението съгласно чл. 248, ал.1 ГПК, и е допустима. Разгледана по
същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:
В постановеното по делото решение, съдът е посочил какви суми и защо се
присъждат на страните, като не намира основание да ги промени. Неоснователни
твърденията на ищеца, че на ответника не се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Посочената практика на ЕС касае недължимост от потребителите на
разноски по делото, включващи държавни такси, такси за експертизи и пр., но не и такива
за процесуално представителство. Присъденото на ответника възнаграждение за
юрисконсулт е в минимален размер и същото е съобразено с уважената и отхвърлена част на
исковете. По делото са предявени два иска, по които дължимото възнаграждение е в размер
на 360 лв., разпределено по равно (по 180 лв.) за всяка претенция. Иска по чл. 55 ЗЗД е
отхвърлен в по-голямата си част, поради което дължимото юрисконсултско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 172,36 лв.
Неоснователно е и искането на ищеца за изменение на решението, в частта, в която са
присъдени разноски по реда на чл. 38 ЗАдв., определени на базата на 400 лв. Съгласно
съдебната практика на СЕС, националният съд следва да тълкува националните си
разпоредби по начин, че да могат да се приложат в съответствие общностното право, или
дори при необходимост - да не приложат противоречаща им разпоредба от националното
право. В този смисъл са Решение на Съда по дело С-109/09 т.53, т.55, дело С-555/07, дело С-
98/09, т.2. Изискването за конфортно тълкуване на националното право всъщност е присъщо
за системата на ДФЕС, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките
на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се
произнасят по споровете, с които са сезирани (Решение по дело Angelidaki и др. т. 198).
Предвид това, съдът намира, че при определяне на размера на възнаграждение на оказалия
безплатна помощ адвокат, следва да се съобрази вида на осъществената правна защита на
всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното двустранно, състезателно
1
исково производство, фактическата и правна сложност на делото и извършените от
пълномощниците им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението
на процесуалните представители в процеса, следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно
оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва
да изходи и от обема на извършените процесуални действия. Определянето на минимален
или максимален размер на възнаграждения на процесуални представители с подзаконови
нормативни актове, не ограничават съда в правомощията му той да определи точния им
размер. С оглед конкретните условия националният съд следва да прилага националната
правна уредба, доколкото същата не противоречи на общностното право - в случая чл.56,
пар.1 и чл.101, пар.1 от ДФЕС (забрана за ограничаване на свободното предоставяне на
услуги и за ограничаване на конкуренцията) и доколкото с нея не се създават мерки, които
биха могли да ограничат или премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията.
Определянето на възнаграждения в минималния размер по Наредба №1/2004 г. в
разглежданата хипотеза не може да се счита за необходимо за осигуряването на
изпълнението на легитимна цел, която преследва разрешението дадено с приета от Висшия
адвокатски съвет наредба. Тези разрешения следва да се свеждат само до това, което е
необходимо за постигането на тези цели, каквато в общия контекст на Наредбата е забраната
на договаряне под минималните размери от адвокати и само в това следва да проявят
нейните последици. За преследването и постигането на тази цел обаче не е необходимо
въвеждане на забрана, респ. ограничаване на правото на съда да определя размера на
възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това (в т.ч. чл.38 от ЗАдв), така
че това да не води до ограничаване на конкуренцията.
С постановеното Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. ,
т.1, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен
да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна
не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че в случая размерът на възнаграждението
на оказалия безплатна помощ адвокат е съобразен, както с фактическата и правна сложност
на делото и вида на осъществената правна защита (дори само при предявяване на
осъдителен иск, предмет на изследване би била действителността на договора в неговата
цялост, на чиято нищожност се позовава ищеца) и с извършените от пълномощника адв. Д.
действия, изразяващи се в подаване на искова молба и уточнителна таква, без явяване в
съдебно заседание и без да е участвал в устните прения, така и с принципа на равностойност
при оценяване на труда на пълномощниците и на двете страни. Действително в случая са
предявени два обективно кумулативно съединени искове - неоценяем и оценяем, в който
случай с разпоредбите на чл.7, ал.1 т.4 и чл. 7, ал.2, т.2 вр. с чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г.
за МРАВ се предвижда отделно възнаграждение. С оглед на изложените по-горе
съображения обаче, при определянето на възнаграждението на адв. Д., съдът не е обвързан
от същата наредба. От друга страна, на процесуалния представител на ответника също е
присъдено възнаграждение в минимален размер, като не е приложен принципа за дължимост
на юрисконсултско възнаграждение по две искови претенции, а дори същото е определено
под минимума от 400 лв.
Неоснователно е искането за присъждане на ДДС. Възнаграждението на адвокат
предоставил безплатна правна помощ не се облага с ДДС, в какъвто смисъл е постановено
Определение №917/02.05.2023 г. на ВКС, IV г.о. по ч.т.д.№ №1323/2023 г., както и
Определение № 15156/01.10.2024 г. на СГС по в.ч.гр.д. №8303/2024г.
Предвид гореизложеното на адв. Д. следва да бъде определено адв. възнаграждение в
размер на 400 лв., която сума се разпределя по равно (по 200 лв.) за всеки от исковете. Иска
по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен в по-голямата си част, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска е в размер на 8,49 лв. Или общо
дължимото адв. възнаграждение е в размер на 208,49 лв.
С оглед гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
2
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5173863/24.10.2019 г., подадена от С. С. С.,
чрез адв. Д., за изменение на постановеното по делото Решение №22613/13.12.2024г. в
частта за разноските, като неоснователна.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи ведно със съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3