О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 865
град Бургас
,15.05. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
................15.05 …………..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Таня Русева-Маркова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 555 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на М.А.П. *** –ищец по гр.д. № 8062/2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 167/21.01.2019 год. постановено по същото дело в частта ,с която е приета за разглеждане и уважена насрещната искова претенция за прихващане на ответника ЗКПУ“Солидарност „-с.Росен от задатъка/капаро ,платено по предварителния договор за продажба с обезщетение за ползите,от които е бил лишен ответника за периода от предаване на владението до датата на предявяване на насрещния иск ,както и в частта ,с която е отхвърлен пълният размер на претенцията от 3000 лв. –дължима на осн.чл. 7 от предварителния договор ..
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и незаконосъобразно ,постановено в противоречие с материални и процесуалния закон .
Сочи се на първо място ,че насрещната искова претенция е неоснователна ,тъй като между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот ,собственост на ответника.Поради негово виновно поведение /бездействие/ сделката не е била оформена в договорения вид и не са представени доказателства ,че между страните са съществували други ,преддоговорни облигационни отношения.Още при първоначалното сключване на предварителния договор ответникът не е бил във възможност нито да прехвърли имота/с което е бил наясно /,нито да го отдаде под наем ,за да получи приход от това/не е имал право да се разпорежда с имуществото без предварително разрешение на общото събрание /.Поради това неоснователен е предявеният иск от ответната страна на осн.чл. 55 пр.3 ЗЗД и неотхвърлянето му противоречи на основен принцип в правото –никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.Първоинстанционният съд не е съобразил действителната воля на страните –от една страна в мотивите си правилно е приел ,че в случая в чл. 7 от договора волята на страните е идентична ,а от друга – в противоречие на това постановява,че до пълния размер на претенцията от 3000 лв.-неустойка в двоен размер , искът следва да бъде отхвърлен.В хода на производството са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 92 ЗЗД –ищецът е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията си по договора ,т.е. че е изправна страна ,при което предявеният иск за сумата от 3000 лв. –представляваща договорна неустойка за неизпълнение ,се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго ,с което се признае изцяло предявения от въззивника иск за основателен ,а насрещната искова претенция на ответника да бъде отхвърлена .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК ответникът-въззиваем чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати сочените в нея нарушения.Сочи се ,че правилно е уважено предявеното възражение за прихващане ,като не е било спорно между страните ,че след подписване на предварителния договор и изплащане на капарото от 1500 лв. владението върху имота е било предадено на ищеца по първоначалния иск съгл.т. 4 от договора .Владението е било върнато след постановяване на решението по делото –с приемо-предавателен протокол от 02.02.2019 г.Няма спор ,че от 23.12.2014 г. до 02.02.2019 г. ищецът е ползвал предадения му имот ,както намери за необходимо и затова правилно е уважена претенцията за обезщетение за лишеното право на ползване на ответника .Именно от размера на платеното капаро от 1500 лв. съдът е постановил да бъде приспадната сумата ,представляваща възражението за прихващане с основание неосновмателно обогатяване .За остатъка от 1500 лв./приемайки ,че се дължи връщане на капарото в двоен размер/ ответата кооперация е била осъдена да заплати. На осн.чл. 93 ал. 2 ЗЗД .Заявеното във въззивната жалба ,че освен връщане на платеното ,се претендира и неустойка в двоен размер ,е извън законовата разпоредба на чл. 93 ,не е договорено между страните и е неоснователно.При претенция за връщане на претърпените от него вреди в по-голям размер е следвало да ги докаже ,което не е било сторено .
Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ищеца срещу атакуваните части от решението.
От своя страна ответникът по делото ,ищец по предявения насрещен иск ,също е подал въззивна жалба –против решението в частта ,с която първоинстанционният съд е определил размера на дължимото на ответника обезщетение ,като е постановил размер от 872,48 лв.,определено за периода от 23.12.2014 г.до 23.03.2017 г. и не е осъдил ищеца да плати дължимата лихва за времто ,през което ответникът е бил лишен от право да ползва имота си.
Счита се в тази част решението за неправилно ,като се излагат аргументи ,че неправилно съдът е приел,че обезщетение се дължи от датата на сключване на предварителния договор до датата на която е получено от ответника писмо от ищеца ,че счита предварителния договор за развален .Неправилно е прието ,че с получаване на тази покана е било предадено обратно владението върху имота..Всъщност по делото били представени доказателства и не било спорно ,че към датата на завеждане на делото владението все още не е било върнато на ответника по първоначалния иск,а е предадено чак на 02.02.2019 г-,след постановяване на първоинстанционното решение ,за което е създаден приемо-предавателен протокол от същата дата /моли се за приемането му като доказателство /.Затова и неправилно е изчислен размерът на обезщетението -до 02.02.2019 г. ,а не до по-ранна дата ,а оттам-и размера на обезщетението при прихващането .Освен това ,неправилно и размерът на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД е изчислен само на базата на ползване на сградата ,построена в имота ,без да се включва ползването и на целия поземлен имот.Доколкото по нотариален акт процесният имот е описан като сграда за търговия ,то и съдът е следвало да приеме ,че месечния наем за ползването е в размер на 34,28 лв. /както е определен от експертизата за сграда ,която се ползва за търговска дейност / ,а не 31,16 лв. ,както е прието с решението ,а заедно с прилежащия терен месечният наем е определен от експертизата на 47,03 лв.Претендира се и заплащане на законна лихва върху дължимите суми за обезщетение от 23.12.2014 г.до датата на предаване на владението на имота-02.02.2019 г.В случай на необходимост за изчисляване на дължимия месечен наем и лихвата се моли за назначаване на счетоводна експертиза
.Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и постановяване на ново ,с което се уважи изцяло насрещната искова претенция.Прилага се и цитирания приемо-предавателен протокол от 02.02.2019 г. и таблица с изчислен пазарен наем .
В отговор на въззивната жалба на ответника по първоначалния иск ищецът е депозирал писмено становище ,в което оспорва аргументите ,изложени от него. Сочи ,че прекратителното действие на предварителния договор е настъпило с получаването на уведомителното писмо-покана от 23.03.2017 г. и от този момент длъжникът е следвало да прояви активност и да влезе във влъдение на имота си .Освен това ,не са представени доказателства ,че ответникът е собственик на поземления имот,за да претендира обезщетение за ползването му. От приложения нотариален акт по делото се установява ,че сградата е построена върху имот ,държавна частна собственост и ответникът не може да се разпорежда с него.Представени са доказателства за собственост в лицето на ответника само на сграда за търговия с площ от 31 кв.м. ,предназначена за търговски склад ГСМ,но не е собственик на бетонна площадка от 8 кв.м. и не може да събира наеми за нея.В предварителния договор няма договорки за плащане на наем за ползването на сградата ,при което се счита ,че първоинстанционният съд неправилно е определил обезщетение ,предявено от ответника с възражение за прихващане на основание неоснователно обогатяване за ползването на сградата . Затова се счита жалбата за неоснователна и се настоява за потвърждаване на решението в атакуваните отхвърлителни части
Като има предвид горното и на осн.чл.266 и чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА приложения към въззивната жалба на ЗКПУ“Солидарност „-с.Росен приемо-предавателен протокол от 02.02.2019 г.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 29.05.2019 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.