№ 13667
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20221110119164 по описа за 2022 година
Ищецът „Д.О.З.“ АД е предявил срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД осъдителен иск с
правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 6285,81 лв., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба – 08.04.2022 г.
до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 254,94лв. –
лихва за забава върху главницата за периода от 12.11.2021г. до 06.04.2022г.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 13.06.2021 г. ПТП на път между с. С.
и с. Т., е изплатил сумата от 12556,63 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
щетите по товарен автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. номер ***,
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, със застрахователна полица №
440220213002558/17.01.2020г., валидна към момента на застрахователното събитие.
Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е обезпечил
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал товарен автомобил „Зил“
с ДК № *** поради което отправил регресна покана до ответника. Твърди, че ответникът е
погасил сумата от 6285,82 лв., като останал непогасен остатък в размер на 6285,81лв. лв.
Ищецът твърди, че след извършеното плащане по имуществената застраховка се е
суброгирал в правата на застрахования и претендира застрахователното обезщетение в
посочения в исковата молба размер. Заявява, че ответникът е в забава считано от
12.11.2021г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, като релевира
възражение за съпричиняване от страна на водача, управлявал застрахования при ищеца
автомобил. Заявява, че заплатената сума в размер на 6285,82 лв. е съответна на обема
отговорност който дружеството носи. Именно по тази причина и с оглед твърдението за
съпричиняване заявява, че процесната сума е недължима. Отделно от горното заявява, че
изплатеното обезщетение е в завишен размер. Оспорена е и акцесорната претенция за лихва.
Ответникът твърди, че с поведението си не е дал повод за образуване на делото. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
1
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и
4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: факта на сключен от ищеца, към момента на
ПТП, договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с увреденото лице; факта на
извършено от ищеца плащане на обезщетение по същия за вредите в размер на 12556,63 лв.,
причинени от настъпило на 13.06.2021 г. ПТП на път между с. С. и с. Т., факта на сключен
между ответника и водача на товарен автомобил „Зил“ с ДК № *** договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, както и факта на извършено от ответника плащане по регресната
претенция на ищеца на сума в размер на 6285,81 лв.
По делото са разпитани водачите и на двата автомобила.
Свидетелят М. Г. заявява, че той е управлявал лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Хайлукс“ с рег. номер ***. Твърди, че ПТП е настъпило на път между селата Т. и С., който
е междуселски, асфалтиран, но тесен и обрасъл. Заявява, че ПТП-то е настъпило в завой с
намалена видимост, като при влизането си в завоя е видял срещу себе си другия автомобил
участник - товарен автомобил „Зил“ с ДК № ***. Сочи, че се изнесъл плътно в дясно и
спрял, като в момента в който камионът е минал покрай него го е ударил със задната си част.
Твърди, че тъй като камионът също завивал се е изнесъл плътно в дясно и го е закачил със
задната част. Посочва, че се е подписал под буква Б, като другият водач е съставил
протокола.
Свидетелят Р. И. заявява, че е участник в ПТП на 13.06.2021г. и е управлявал товарен
автомобил „Зил“ с ДК № ***. Твърди, че ПТП се е случило на десен завой при нулева
видимост, като пред него се е появил лек автомобил марка „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег.
номер ***, който спрял на платното. Сочи, че за да избегне удара е изнесъл камиона в дясно,
при което задната му част е закачила другия автомобил. Свидетеля сочи, че ако другият
автомобил беше отбил в дясно, е нямало да настъпи процесното ПТП. Потвърждава, че
пътят е много тесен и обрасъл. Потвърждава, че той е подписал протокола за ПТП, но не и
че го е попълвал.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че товарен автомобил
„Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. номер *** е произведен през 2019г. поради което е в
гаранционен период на експлоатация. Вещото лице посочва следния механизъм на ПТП: на
13.06.2021г. –водачът на МПС „Зил“ с ДК № *** се движел по път с. Скранена – с.Т., с
посока на движение с. С.-с. Т.. По същото време в обратна посока – с. Т. – с. С. се е движел
товарен автомобил „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. номер ***. Окло 11:00 часа при крива
на ляв завой /считано за посока на по-лекия автомобил/ в процес на разминаване между
двете МПС-та се осъществява инициален контакт между задната габаритна част на товарния
автомобил ЗИЛ и предната лява част на автомобил Тойота, като вещото лице посочва, че
щетите по автомобил Тойота са в причинно-следствена връзка със сочения механизъм.
Отразено е в експертизата , че към датата на ПТП пазарната стойност на щетите по лек
автомобил Тойота са в размер на 12541,63лв., а с включени ликвидационни разноски –
12556,63лв. Посочено е, че размерът на вредите по средни пазарни цени е в размер на
2
7288,10лв., а с включени ликвидационни разноски – 7303,10лв. Вещото лице заявява, че
процесният автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. номер *** е произведен през 2019г., с дата
на първа регистрация 21.01.2020г. т.е. същият е в гаранционния период на експлоатация.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е съобразил движението си с
конкретната пътна обстановка. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството от събраните гласни доказателства и САТЕ,
че водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост или е
имал поведение довело до настъпването му, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността на ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 12541,63 лева, а с
включени ликвидационни разходи – 12556,63лв. Съдът като взе предвид извършеното от
ответното дружество плащане и след приспадането му от определеното застрахователно
обезщетение, намира че предявеният иск се явява основателен до сумата от 6270,81лв., а до
пълния предявени размер от 6285,81лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като писмено доказателство е приета покана от ищеца от 11.10.2021г. за
3
заплащане на претендираната сума, като видно от писмо от 10.12.2021г. ответното
дружество е одобрило множество щети включително процесната, но в размер на 6285,81лв.
Съгласно разпоредбата на чл.412 КЗ ответникът е в забана от 12.11.2021г., като размерът на
лихвата за забава изчислен по реда на чл.162 ГПК с онлайн калкулатор за изчисляване на
законна лихва същата е в размер на 254,31лв. като до пълния предявен размер от 254,94лв.
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора разноските между страните следва да се разпределят по
правилата на чл.78,ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът претендира сумата от 261,63лв. – държавна
такса, сумата от 70лв. депозит за свидетел, 250лв. – депозит САТЕ и 788,45лв. – адвокатски
хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, предвид
цената на иска, броя проведени съдебни заседания и предприетите процесуални действия от
страна на адвоката пълномощник на ищеца. Ответникът дължи разноски в размер на
1366,81лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 200лв. – депозит САТЕ, 70 лв. депозит
за свидетел и 100лв. –юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, ищецът му дължи сумата от 0,88лв. разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 6270,81 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за
вреди товарен автомобил „Тойота“, модел „Хайлукс“ с рег. номер ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.06.2021г. на път между с. С. и с. Т. и
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 08.04.2022 г. до погасяване на
задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 254,31лв. мораторна лихва дължима за
периода от 12.11.2021г. до 06.04.2022г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1366,81лв. – разноски за производството, като отхвърля иска, като отхвърля иска с правно
основание чл.411, изр.2 КЗ за сумата над 6270,81лв. до пълния предявен размер от
6285,81лв., както и претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата над 254,31лв. до пълния
предявен размер от 254,94лв.
ОСЪЖДА Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на ЗК„Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78,ал.3
ГПК сумата от 0,88лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4