Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
26.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №8510 по описа на СГС за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Т.Г.Ч. ЕГН ********** ***, чрез адв.П.Д.Д. от БАК със съдебен
адрес ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД
ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и
Ж.С.К.Изпълнителни Директори, да заплати
на ищцата основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от
КЗ сума в размер на 60 000лв. – представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, търпени от ПТП на 07.06.2016г., както и сумата от
477,26лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди за заплатени
медицински услуги, лекарства и медицински консумативи, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че в
резултат на посоченото ПТП и по вина на А.Г.А.е получила множество телесни
увреждания, а именно - мозъчно сътресение,
фрактура на двете рамена на дясна срамна кост, надлъжна фрактура на сакрума и разкъсно-контузни рани
на носа, с деформация на носната пирамида и брадичката. Била й извършена
оперативна интервенция на 13.06.2016г., като след въвеждане в анестезия й била
извършена безкръвна репозиция на фрактурата на пубисната кост. Болничният й престой бил за седем дни от
07.06.2016г. до 14.06.2016г. След изписването й лечението продължило в домашни
условия. Твърди, че търпяла силни болки и ежедневни затруднения при битовите си
нужди, имала нужда от чужда помощ за продължителен период от време. Вследствие
на нараняването на лицето получила изкривяване на носа, от което тя изпитвала
срам. Променила се, затворила се в себе си, отказвала да се появява на публични
места. На 10.08.2016г. постъпила в отделение по УНГ при МБАЛ Пловдив с диагноза
„придобита деформация на носа. Била й извършена операция и престояла в
болницата пет дни. Освен изложеното, ищцата твърди, че изпитвала безпокойство и
страх от пътни превозни средства.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение
собствеността и ползване на л.а.“Шкода Фабия“ с рег.№*****
по силата на застрахователна полица №BG/30/115001838213/14.07.2015г. Твърди, че водачът на л.а. А.А.не е нарушила правилата на ЗДвП, поради което не е
възникнала отговорността на застрахователя. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като завишен. Прави възражение
за съпричиняване, че ищцата е пътувала без поставен
предпазен колан.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП от 13.06.2016г., станало на 07.06.2016г. около 17.15ч. на ПП-773
Гр.София – гр.Бургас, в района на 463,5км. Било е образувано ДП №237
ЗМ-151/2016г. по описа на РУ Айтос по описа на РП Айтос за извършено
престъпление по чл.343 ал.1б.б от НК.
Представено е Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 09.09.2016г. на РП
Айтос, по искане на пострадалото лице.
Ищцата е представила епикриза
от УМБАЛ-„Дева Мария“ ЕООД , според която й е била поставена диагноза: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма, счупване
на сакрума, закрито. Постъпила на 07.06.2016г. и
изписана на 14.06.2016г. Била й е извършена безкръвна репозиция
на фрактурата на пубисна кост под местна анестезия и ренгенов контрол. При изписването й е бил препоръчан постелен режим още
30 дни, след което да се вертикализира на патерици с
непълно натоварване на долен ляв крайник.
Представена е епикриза
от УНГ отделение за извършено оперативно лечение под обща анестезия на
придобитата деформация на носа, след удар в областта на лицето. Постъпила на 10.08.2016г. и е била изписана
на 15.08.2016г.
Представени са фактура №********** от
14.06.2016г., ведно с касов бон за заплатена сума от ищцата в размер на 320лв.
за извършени изследвания в медицински
център „Дева Мария“ ЕООД гр.Бургас, фактура №********** от 14.06.2016г., ведно
с касов бон за заплатена сума в размер на 125,05лв. за медицински консумативи и
материали, фактура №********** от 04.08.2016г., ведно с касов бон за заплатена
сума в размер на 32,26лв. за медицински консуматив.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователна полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за периода 14.07.2015г. – 14.07.2016г.
С молба, получена от ответника на
28.08.2017г. ищцата е предявила своята претенция за извън съдебно изплащане на
застрахователното обезщетение. С уведомление от 29.11.2017г. е постановен отказ
от ответника.
Според изслушаната СМЕ на вещото лице д-р Е.И.
се установява, че ищцата от процесното ПТП е получила
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
счупване на горното и долното рамо на срамната кост в дясно, счупване на сакрума /кръстна кост, кръстец на тазовия пръстен/ в дясно
с надлъжен ход, закрито без изразено разместване, охлузване и деформация на
носната пирамида, разкъсно-контузна рана на
брадичката. Мозъчното сътресение не е било със загуба на съзнание. Получените
увреждания според вещото лице могат да бъдат получени в условията на ПТП в
автомобил при удар с друг автомобил и последвало преобръщане на автомобила.
Счупването на двете рамена на дясната срамна кост и на сакрума
в дясно при оздравяване без усложнения,
затрудняват трайно движението на десния долен крайник за повече от 30 дни. Останалите
травматични увреждания покриват признака временно разстройство на З.то неопасно
за живота. Според вещото лице, не са налице данни за настъпили усложнения в
хода на лечението и след приключването му. Непосредствено след травмите и след
оперативните интервенции пострадалата е била със значителни болки, налагащи
прием на обезболяващи средства от групата на нестероидните.
Посочено е в експертизата, че възстановяването на трудоспособността при
счупване на раменете на срамната кост настъпва след 2-3месеца, а след счупване
на кръстната кост между 2 и 5 месеца, през което пострадалата е следвало да
спазва строг постелен режим за около месец, след
което постепенно започване на раздвижване с помощни средства. Контузните рани на лицето се възстановяват за период от
около 15-20дни, мозъчното сътресение за срок от около месец, при спазване на
режим около три месеца. Вещото лице е посочило, че няма представени данни
непосредствено след получената травма от които да се направи извод дали
деформацията на носната пирамида се дължат на травматичните увреждания на
хрущяла или от получените меко-тъканни травми, поради
което не е категоричен отговора дали е налице връзка с претърпяното ПТП и да се
приеме, че е довело до загрозяване на пострадалата. Вещото лице дава
заключение, че по време на ПТП пострадалата ищца е била с поставен обезопасителен колан с оглед деформациите по автомобила, в
който се е возила и получените травматични увреждания, като последните биха
били много по-сериозни ако е била без поставен предпазен колан.
Според изслушаната САТЕ на вещото лице инж.И.Т. механизмът на ПТП е следният: л.а.“Шкода Фабия“
се е движил по пътя в посока от гр.Карбонат към гр.Айтос и е спрял в отбивка на пътя в дясно. По същото време в насрещната пътна
лента и в обратна посока се е движил л.а. „Мерцедес“ със скорост от 87км/ч.
Преди да премине Мерцедеса от лявата страна на л.а.Шкода, водачът на последния
е предприел изпълнение на маневра обратен завой, като е преминал върху дясната
пътна лента по посоката му на движение и е навлязъл върху пътната лента за
насрещното му движение, намирайки се напречно на пътя. Водачът на л.а.Мерцедес
е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирало ПТП. Л.а.
Мерцедес с предната си част челно е ударил л.а.Шкода в дясната му част
странично в зоната на задна дясна врата. След удара л.а. Шкода е бил отблъснат
в посоката на движение на Мерцедеса и под ъгъл на дясно, като е напуснал
платното за движение в дясно и се е преобърнал през таван. Според вещото лице
водачът на л.а.Шкода е имал възможност да забележи движещият се срещу него и върху пътната лента
за насрещно движение л.а.Мерцедес и като не предприема изпълнение на маневра
обратен завой, преди преминаване на Мерцедеса, е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Според показанията на разпитания свидетел А.Г.А.-
сестра на ищцата, които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в
предвид възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че на
07 юли 2016г. тя управлявала процесния автомобил
Шкода Фабия, когато при маневра обратен завой,
настъпил удар с л.а. Мерцедес. Сестра й след ПТП се оплаквала от болки в
краката, имала и кръв, била много уплашена. Момичето от другата кола било добре. Пристигнала линейка и първо Т. била качена,
след което пристигнала и втора линейка. Сестра й останала в болницата, имала
счупен таз, счупен нос, около седмица бил болничния престой. След като се
прибрала у дома около два месеца била неподвижна, след това започнали
постепенни раздвижвания. Не можела да диша спокойно от смущения в носа,
постоянно й хъркал. В гр.Пловдив й била извършена операция на носа, след като
се прибрала била цялата синя и подута, очите й били затворени. Това продължило
около три седмици. След три-четири месеца Т. започнала сама да става и да се
движи у дома с патерици. През първите месеци не можела да се обслужва сама,
помагали й майка й, баба й, свидетелката. Около 7-8 месеца ищцата имала нужда
от помощ, след това започнала сама да се движи. Изпитвала болки от определени
движения. През първите месеци имала промяна в походката, към момента вече била
добре, налице било възстановяване.
От показанията на св.Н.Х. се установява, че
тя е шофирала л.а.Мерцедес, с когото се осъществило ПТП. Твърди, че пътувала
към гр.Карнобат, трафикът не бил интензивен, карала с 80-90км/ч. Забелязала
спряла кола в една отбивка и изведнъж тази кола
направила обратен завой. Свидетелката натиснала спирачките, но последвал удар
от дясната страна на л.а.Шкода. Спрели други автомобили, изкарали Т. от колата,
но тя не можела да се изправи, имала проблем с таза.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ
за обезщетение, от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.
Твърди се, че от деянието са настъпили имуществени и неимуществени вреди /болки
и страдания/.
Не се спори между страните, че ответникът е
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Ани Ангелова.
Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015г. - § 22 от ПЗР на КЗ, а
законната лихва се дължи от датата на ПТП, каквато е уредбата и съдебната
практика по КЗ /отм./.
По
делото е установено от САТЕ и се приема от съда, че А.А.виновно
е нарушила чл.38 от ЗДвП като е следвало да пропусне насрещно движещия се
л.а.Мерцедес, за да избегне удара с него.
Ответникът е заявил в срока за отговор
възражения за съпричиняване, че ищцата е допринесла
за вредоносния резултат като е била без поставен обезопасителен
колан. Това възражение обаче остана
недоказано с оглед категоричния извод на вещите лица, че ищцата е била с обезопасителен
колан, защото травмите биха били по-сериозни, съгласно СМЕ, а според в.л.Т. дори
и с поставен предпазен колан при тези деформации по автомобила биха се получили идентични
увреждания независимо дали е с поставен колан или не.
Налице е категорична практика на ВКС –
решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о.,
според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая беше
установено, че ищцата е била с поставен колан.
При доказан ФС на деликта
, вкл.нанасяне на процесните увреждания, както и при
недоказано съпричиняване от ищцата съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът
взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат:
- счупване на горно и долно рамо на
срамна кост в дясно;
- счупване на ректума;
- охлузване и деформация на носна
пирамида;
- болничен престой веднъж седем, след
това пет дни и направени редица изследвания;
- операция на носната пирамида;
- психологически дискомфорт;
- пълно възстановяване на ищцата за
около 7-8 месеца.
Като обстоятелства, обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете:
- извършено безкръвно наместване на счупването
на срамната кост, което обосновава по-бързо възстановяване от други случаи;
- психически травми не са посочени в
исковата молба ;
- счупването е лекувано само с ръчно
наместване, без операции, гипсова имобилизация и т.н.
;
- липсват усложнения;
- възстановяването е пълно.
Претендираният
размер на обезщетение от 60 000 лева обезщетение е завишен , като подобно
обезщетение се присъжда за комбинирани и/или много тежки счупвания с
усложнения, като процесното не е такова. Напротив,
според СМЕ счупването е без размествания и възстановяването е протекло
благоприятно. Контузията на главата и другите рани също не са били сериозни –
няма сътресение или други трайни последици.
Съдът
счита, че обезщетение от 30 000 лева
адекватно отстранява негативните изживявания на ищцата за няколко месеца
болки от счупването и другите травми и рани, като за разликата до
60 000лв. ще се отхвърли иска като неоснователен.
Тъй като делото е по КЗ /отм./ ответникът
дължи лихва за забава от датата на ПТП – 07.08.2016г.
По отношение на имуществените вреди, съдът
намира, че същите са доказани от представените писмени доказателства,
неоспорени от ответника, в претендирания размер от
477,26лв.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 1219,09лв.,
платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на 300лв. На ищцата
следва да бъдат заплатени разноски в размер на 1184,27лв. съобразно уважената
част от иска.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 198,42лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни Директори, да заплати на Т.Г.Ч. ЕГН ********** *** основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сума в размер на 30 000лв./тридесет хиляди/ –
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ПТП на 07.06.2016г., както и сумата от 477,26лв./четиристотин седемдесет и
седем лв. и 26ст./, представляващи обезщетение за имуществени вреди за
заплатени медицински услуги, лекарства и медицински консумативи, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на извършване на деянието - 07.06.2016г.
до окончателното заплащане на сумата, като за разликата от присъдения размер от
30 000лв. до претендирания
размер от 60 000лв. за неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД
ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и
Ж.С.К.Изпълнителни Директори да заплати държавна такса по сметка на Софийски
градски съд в размер на 1219,09лв./хиляда двеста и деветнадесет лв. и 09ст./,
платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л. в размер на 300лв./триста/.
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК *****със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни Директори да заплати на
Т.Г.Ч. ЕГН
********** *** разноски в размер на
1184,27лв./хиляда сто осемдесет и четири лв. и 27ст./ съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.1 ГПК Т.Г.Ч. ЕГН **********
*** да заплати на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД ЕИК
*****със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.и Ж.С.К.Изпълнителни
Директори разноски в размер на 198,42лв./сто деветдесет и осем лв. и 42ст./,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: