Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19507/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу К.Б.К. с постоянен адрес *** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД за осъждане ответникът
да заплати на ищеца сумата от 4588лева
без ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между
страните неформален договор за изработка през м.09.2019г. за извършени в
периода 16-25.09.2019г. строително- ремонтни работи на обект- покрив на къща на
адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 28.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, съединен в евентуалност с иск по чл. 59 ЗЗД за
осъждане ответника да плати на ищеца сумата от 4588лева, с която ищецът е
обеднял, а ответникът се е обогатил и представляваща стойност на извършени, но
неплатени строително- ремонтни работи в обект- покрив на къща на адрес гр.
Варна, ул. Одрин № 7, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда- 28.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата и уточняваща я молба: Между страните в началото на м.09.2019г. е бил сключен неформален договор
за изработка, по който ищецът има качество на изпълнител, а ответникът на
възложител. По силата на договора, ответницата възложилао
на ищеца извършване на ремонт на покрив на собствената й къща на адрес гр.
Варна, ул. Одрин № 7. Ответницата отказала оформяне в писмена вид на
постигнатите договорености, с аргумент че стандартно уговорките за извършване
на СМР били устни. Поела задължение за заплащане на възнаграждението за
ремонта. Така, м.09.2019г. служители на ищеца започнали работата. Ремонтът
продължил седмица от 16 до 25.09.2019г. и извършили следните работи: цялостен
монтаж и демонтаж на покрива, лепене на воалит,
поставяне на керемиди, бандове, греди, цигли и летви
под тях и изхвърляне на строителни отпадъци. Стойността на разходите за
материали и труд била предварително платена от ищеца, който разполагал и на
склад със строителни материали. След приключване на работата, ищецът
предоставил на ответницата количествено- стойностна сметка за общата стойност
на извършената работа в размер на 7088лева. Ответницата заявила, че ще плати
сумата, но поискала време за събирането й в цялост. Платила частично сумата от
2500лева, за което представляващия ищцовото дружество й издал разписка.
Уговорили се, че остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде заплатен
впоследствие. Въпреки тази уговорка, ищецът не са само, че не получил плащане,
ами управителят получил призовка от Първо РУ по повод подадена жалба на
ответницата за некачествено извършен ремонт. Ето защо, искането отправено до
съда е за присъждане на сумата- остатък от дължимо възнаграждение на договорно
основание, а в евентуалност и в случай, че не бъде доказано наличие на
възникнало такова между страните, по правилата на неоснователното обогатяване.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника,
с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва между страните да е бил
сключван договор с твърдяното съдържание и предмет. Оспорва да е възлагала на
ищеца извършване на ремонт на покрив на сграда на адрес гр. Варна, ул. Одрин №
7. Посочва, че покривът е обща част, тъй като къщата е в режим на етажна
собственост- на два етажа, с два самостоятелни обекта, собственик на единия, от
който е тя. Собственици на първия етаж са лицата Виктор Сергеевич
Решел и Марина Василевна Решел, а на втория тя и
лицата Радка Атанасова К. и Петя Б. Кочева. Съответно счита, че отговорността й
следва да се редуцира до притежаваните от нея права в съсобствеността.
Потвърждава, че покривът се е нуждаел от ремонт, поради появил се теч. Поради
невъзможност да бъде взето решение от всички етажни собственици за снабдяване с
разрешение за строеж за основен ремонт на покрива, единият от съсобствениците
на втория етаж й дал телефон на Ердоан Лютфи Удаид. Ответницата се свързала с него и му възложила
единствено извършване на подмяна на счупени керемиди, с цел да се преустанови
теча. След като дошъл на място и огледал покрива Удаид
й казал, че подмяната на керемидите ще струва 2500лева, вкл. труд и материали.
Ответницата се съгласила и му платила изцяло и в брой уговореното
възнаграждение. Твърди, че в нейно отсъствие, без да му е възлагано, без
съгласието, на който и да е от етажните собственици и без нужното строително
разрешително, Удаид демонтирал стария покрив. В
резултат на тези му действия, течовете се увеличили. След като се свързала с
него, той й поискал още пари, оставяйки сградата незащитена от атмосферните
условия. С помощта на приятели и подръчни материали се опитала да предпази
сградата от наводняване. Оспорва да е договаряла с Удаид
в качеството му на представляващ ищцовото дружество, както и да е приемала
извършената работа. Твърди, че извършеното подлежи на премахване съгласно чл.
225а ЗУТ, защото е незаконен строеж по см. на чл. 225, ал.2, т. 2 ЗУТ–
извършено е без съгласието на всички етажни собственици, без одобрени
строителни книжа и без разрешение за подмяна на покривна конструкция.
Извършената работа сочи да попада в обхвата на понятието основен ремонт по см.
на пар. 5, т. 42 ДР на ЗУТ. По същите съображения
оспорва и заявения в евентуалност иск. Допълнително оспорва да се е обогатила с
извършената от физическото лице Удаид работа.
Напротив, сочи да е търпяла вреди в резултат на извършеното. Ако и да е налице
обогатяване, счита, че то е не само за нея, но и за останалите етажни
собственици, при положение че тя била вече платила сумата от 2500лева. Искането
е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В открито съдебно исковата
молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД и в евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на заявените
претенции, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага
на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните
факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за
изработка със соченото съдържание, по силата на който е поел задължение да
извърши твърдяните СМР по вид, обем и стойност; изправността си по договора, а
именно че е изпълнил точно задълженията си по договора- в качествено и
количествено отношение, за което му се дължи възнаграждение в претендирания
размер; че извършената работа е приета от възложителя и то без забележки;
направата на разходи за извършване на сочените ремонтни дейности на покрива на
къщата на ищцата, с които ищецът е обеднял, а ответницата се е обогатила
спестявайки направата им, стойност на тези разходи и увеличената стойност на
имота към датата на извършването им, липса на
основание за това имуществено разместване. При успешно провеждане
доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответницата е доказване на
нейните правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност
твърденията й, че извършените работи са незаконен строеж по см. на чл. 225,
ал.2, т. 2 ЗУТ, че къщата е в режим на етажна собственост, размер на дела й в
общите части на сградата, основанието на своето обогатяване.
Предмет на главния иск е
остатък от дължимо възнаграждение в полза на ищеца, в качество му на изпълнител
по сключен с ответницата неформален договор за извършване на СМР- ремонт на
покрив на къща на адрес гр. Варна, ул.
Одрин № 7. Ответницата е оспорила между страните да е сключван твърдяния договор, както и ищецът изобщо да е извършвал
сочените СМР на покрива. Предвид стойността на договора, а именно дължимото се
възнаграждение за извършената работа в размер на 7088лева и при изричното
несъгласие на ответницата, доказването наличие на облигационна връзка между
страните чрез поисканите доказателствени средства- разпит на свидетели е било
недопустимо на основание чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК. За установяване на този факт,
елемент от фактическия състав на спорното право, ищецът е ангажирал писмени
доказателства и в частност материалите по пр. преписка № 13021/2019г. на ВРП по
повод подадена жалба от ответницата за извършено престъпление от общ характер.
От материалите по преписката е видно, че на 08.10.2019г. ответницата е подала
жалба до ВРП срещу лице с имена Ердоган, на което е
било възложено извършване ремонт на покрива на съсобствена къща на
адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7. В обясненията си дадени по преписката,
ответницата е признала, че лицето „Ердоган“, на което
е било възложен ремонта, е започнал ремонта с бригадата си, която впоследствие
се изнесла, с което си помислила, че работата е свършена. Платила му сумата от
2500лева, а впоследствие той й поискал още 6500лева за довършване на ремонта и
за тенекеджийски услуги. В своите обяснения Ердоан Удаид, като управител на ищцовото дружество посочва, че е
започнал ремонта, без с К.К. да са сключили договор.
Потвърждава, че е получил сумата от 2500лева в хода на ремонта, но след
приключването му станало ясно, че има сума за доплащане, тъй като труда и
материалите били 7088лева, 300лева били нужни за майстора за улуците и 700лева
за уламите. Протоколите обективиращи
обясненията на ответницата и на представляващия ищцовото дружество, дадени в
рамките на извършената проверка по пр.преписка имат характер на частни
свидетелстващи документи и като такива доказателствената им сила е обвързваща
по чл. 179 ГПК, т.е ползват се с материална доказателствена сила, но само по
отношение на съдържащите се в тях факти, които са неизгодни за издателя им. Т.е
от тях се установява, че действително ответницата е възложила извършване ремонт
на покрива на къщата на Ердоан Удаид,
както и че същият е получил от нея сумата от 2500лева. От тези доказателства
обаче не може да се изведе признание на обстоятелството, че ответницата е
встъпила в договорно правоотношение с ищцовото дружество, респ. че е договаряла
с лицето Ердоан Удаид, в
качеството му на органен представител на ищцовото
дружество. Извод в тази насока при липсващи други годни и подкрепящи ги
доказателства, не може да се изведе и от обяснението на ответницата, че Ердоан е бил с бригадата си. Няма законова пречка договорът
за извършване на определен трудов резултат да се сключва между лица и без
същите да имат качество на търговци встъпвайки в облигационни правоотношения. В
заключение, съдът прави извод, че не е доказана първата предпоставка от
фактическия състав на правото, а именно наличие на договорно правоотношение
между страните, което е достатъчно, за да се приеме, че искът е недоказан в
своето основание и подлежи на отхвърляне.
Неоснователността на главния иск предпоставя
разглеждане на заявения в евентуалност иск по правилата на неоснователното
обогатяване.
Разпоредбата на
чл. 59 ЗЗД регламентира възможност за ангажиране отговорността на всеки правен
субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от
законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до
размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения,
дадени в т. 4 и т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979г., при хипотезата на чл. 59 ЗЗД неоснователно
обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на
общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването. Заявените в исковата молба обстоятелства, определят основанието
на исковата претенция в извършване на разходи за ремонт от страна на ищцовото
дружество на вещ, собственост на ответницата, без за това да е имало основание,
доколкото съдът прие липсващо облигационно правоотношение между тях. В този
случай, държателят /ищцовото дружество/ има право на средната пазарна стойност
на извършените разходи за материали и труд, доколкото иск за реално изпълнение
/за плащане на тяхната строителна стойност съобразно уговореното/ за него не
съществува.
В тази връзка и за установяване
твърденията на ищеца, че е извършил сочените ремонтни дейности по покрива със
свои ресурси- материали и труд по делото
са ангажирани писмени и гласни доказателства. Както се посочи обстоятелството,
че ремонтът е започнал и извършван се установява от протокола за даване на
обяснения и жалбата на ответницата до полицията. От показанията на разпитания
свидетел Христо Христов става ясно, че същият работи като общ работник при
ищцовото дружество от 2017г. Миналата година, септември месец с още трима
работници е бил изпратен от шефа си Ердоан за
извършване ремонт на покрив на къща на ул. Одрин. Трябвало да се ремонтира една
част от покрива, където живеела майката на ответницата, която ги допуснала до
имота. Съборили покрива изцяло, поставили нови керемиди, дървен материал. Уламата на покрива не подменили, тъй като ответницата не
искала. Съдът кредитира показанията на свидетеля, независимо че същият е
служител на ищцовото дружество. Показанията му са съответни на останалите
ангажирани по делото доказателства, вкл. на признанието на ответницата в
протокола с обясненията й по пр. преписка, че ремонтът е извършван от бригада,
т.е повече от един човек и че този ремонт е започнал и извършен. Че ищцовото
дружество разполага с работниците е видно и от представената справка за
действащи трудови договори към 03.09.2019г. Дори и с лицата извършили ремонта,
ищцовото дружество да е нямало сключени трудови договори, то това не рефлектира
върху извода, че работата е извършена от тях по поръчение на ищеца, и би могло
единствено да обоснове административно- наказателна отговорност за последното. Че
ремонтът е извършен категорично се установява и от заключението на в.л. по
допуснатата съдебно- техническа експертиза. Същото бива кредитирано от съда,
независимо от оспорването му от ответницата. Заключението е дадено от лице с
нужната компетентност и дълъг професионален опит. В.л. е направило и оглед на
място. Установяването на колко точно и какви точно материали са ползвани
изисква разрушаване на покривната конструкция от в.л., което се явява
икономически необосновано, при положение, че наличието на дефекти в работата би
намерило обективно проявление в появата на течове в помещенията под покрива,
каквито в.л. не е установило на място. Компетентността му позволява и направата
на нужните изчисления относно количеството и нужните материали за такъв вид ремонт.
Още повече, че всеки строеж предполага предварително прогнозно заложени
материали и стойност на труда на база обективни критерии наложени в науката и практиката.
Затова и обстоятелството, че в.л. не се е качвало на покрива и не е видяло
лично вложените материали и извършените работи, не дава основание за
дискредитиране на заключението му, като съответно и на останалите доказателства
по делото. Така, съобразно заключението, сменени са били керемидите, капаци и
челни дъски, подменени са носещите дървени колони- попове, маия,
билна столица, ребра и дъсчена обшивка, всички
подробно описание в приложение № 1 към заключението. Ремонтирана е част от
покрива откъм вътрешната регулационна линия и в тази част в къщата няма петна и
данни от течове. Некачествено извършена работа не е установена от в.л. Установен
е теч само в антрето на ответницата, което попада под уламата /пресечната линия
на двете вдлъбнати покривни повърхности/, която не е била подменена, което
обстоятелство от показанията на свидетеля стана ясно, че се дължи на
нежеланието на ответницата. Стойността на ремонта е в размер на сумата от
6326,27лева, в т.ч. труд и материали. В резултат на извършените ремонтни
дейности, стойността на имота се е увеличила със сумата от 7897,14лева. Доколкото
ремонтът касае смяна на носещи конструктивни елементи, за извършването им ЗУТ
изисква разрешение за строеж. В заключение съдът приема за доказани
обстоятелствата, че действително ищцовото дружество е извършило сочените
ремонтни дейности по покрива на къщата на ул. Одрин № 7. Стойността на
вложените материали и труд следва да се определи по средни пазарни цени
съобразно заключението на в.л., т.е в размер на сумата от 6326,27лева. Тази сума е по- малка от сумата от
7897,14лева, с която се е увеличила стойността на имота. Отговорността на
ответницата е до размера на обедняването на ищеца, т.е до размера на
направените от него разходи в размер на 6326,27лева.
Възраженията на ответницата, че ремонтът е извършен некачествено се явяват
недоказани, а и същите биха могли принципно да се разглеждат на плоскостта на
договорната отговорност, каквато договорна връзка съдът прие, че в случая
липсва. Всъщност, липсват и твърдения в какво точно се изразява соченото
некачествено изпълнение. Неоснователни са и възраженията, че за извършване на
ремонта е било необходимо издаване на разрешение за строеж. На първо място,
ангажимент за осигуряване на такова носи собственикът /чл. 161 ЗУТ/. Наред с
това, обстоятелството, че претендираните
от ищеца ремонтни дейности са извършени без строителни книжа, не го лишава от
правото да иска заплащането им. В ППВС № 6/1974г. е посочено, че незаконните строежи не се
заплащат като подобрения, ако подлежат на премахване, освен ако
собственикът на имота желае да ги запази, като при определяне на стойността им
се държи сметка за евентуалното им премахване. А кога един строеж е незаконен и
подлежи на премахване се определя от техническите органи съгласно разпоредбите
на действащото законодателство. Т.е незаконният строеж ще подлежи на премахване,
когато има издадено предписание за това от компетентните органи, т.е следва да
има констативни протоколи за незаконно строителство /без строително
разрешение/, но и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне. В случая
такива обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват.
Ответницата е възразила, че
отговорността й за стойността на извършените от ищеца работи, следва да бъде
редуцирана до размера на притежаваните от нея ид.
части от общите части на сградата. Възражението е основателно. В тази връзка
същата е ангажирала писмени доказателства, от които се установява, че със
съдебна спогодба от 16.07.1993г. по гр.д. № 2223/1993г. на ВРС, ответницата,
заедно с лицата Радка Атанасова К. и Петя Б. Кочева са придобили в общ дял
втори етаж от къща на ул. Одрин № 7, заедно с 52,50% ид.ч.
от общите части на сградата. При липса на друго уговорено и на основание чл.
30, ал.2 ЗС, следва че са равни дяловете на всеки от тримата съсобствениците.
Тъй като отношенията между страните се уреждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване и ищецът не разполага с друг иск за защита на неоснователно
разместените блага, то същият е кредитор на субсидиарно
вземане по чл. 59 ЗЗД и негови длъжници са съсобствениците съразмерно на
притежаваната от всеки ид. част от имота. Съгласно
чл. 30, ал. 3 ЗС, техните задължения са разделни /така решение по гр.д. №
2004/2017г. на ВКС III ГО/. Следователно,
отговорността на ответницата за извършените разходи за материали и труд на
покрива следва да бъде ограничена до притежаваните от нея ид.ч.
от общите части на сградата /1/3 от 52,50%, т.е 17,50%/, доколкото покривът има
характер на обща част съгласно чл. 38 ЗС., т.е до размер на сумата от 2108,76лева.
Ищецът е признал извършеното от ответницата плащане за свършената работа в
размер на сумата от 2500лева, с което плащане дефакто
същата е погасила задължението си. Налага се извод, че исковата претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който се претендират в настоящото производство 600лева адв.
възнаграждение платено по договор за правна
защита и съдействие от м.11.2019г.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.Б.К.,
ЕГН ********** *** за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 4588лева
без ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по сключен между
страните неформален договор за изработка през м.09.2019г. за извършени в
периода 16-25.09.2019г. строително- ремонтни работи на обект- покрив на къща на
адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда- 28.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 266, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е.0.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу К.Б.К.,
ЕГН ********** *** за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата 4588лева,
с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил и представляваща стойност
на извършени, но неплатени строително- ремонтни работи в обект- покрив на къща
на адрес гр. Варна, ул. Одрин № 7, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 28.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на правно основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.0.“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.К., ЕГН **********
сумата от 600лева представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: