Решение по гр. дело №654/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 260137
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Вяра Маркова Панайотова
Дело: 20203530100654
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                    № 260137,  05.11.2020 год. , гр.Търговище

 

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Търговищкият районен съд, шести състав, в публично заседание на тринадесети октомври  през две хиляди и двадесета година, в състав :                       

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

 

 Секретар: Женя Иванова,

 като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 654 по описа за 2020 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

          Производството е по реда на чл.3 от ЗУТОССР във вр. с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

          Постъпила е искова молба от Е.С.К. ***, действаща чрез пълномощник, с която ищцата моли да се постанови решение, с което да бъде признат за установен по отношение на ответника трудовия й стаж в периода месец юни – месец юли 1972 год., когато е работила като временен учител, преподавател по математика на пълен работен ден в Основно училище с.Баячево, общ.Търговище. В молбата се твърди, че ищцата в периода 01.09.1971 год. – 31.12.1972 год. е работила по трудов договор, като нередовен учител, преподавател по математика в ОУ с.Баячево на пълен работен ден, но работодателя е прекратил дейността си и документацията се съхранява от общ.-Търговище. Твърди също, че при поискване на УП-3 от общ.Търговище, необходимо при пенсиониране и е било издадено такова, но само за част от периода , като за времето от март 1972 – октомври 1972 год. поради липса на ведомости стажа не е отразен в УП-3 и не е зачетен. Ищцата твърди, че част от периода е отразен в трудовата й книжка, но в същата било отбелязано, че е назначена на 31.07.1972 год., а в действителност е била извикана и започнала работа през юни 1972 год. и стажа който е положила за два месеца юни и юли 1972 год. не е бил нанесен в трудовата и книжка. Предвид липсата на правоприемник на работодателя ищцата предявява молбата срещу ТП на НОИ Търговище. В съдебно заседание поддържа молбата си, чрез процесуалния си представител.         

       В едномесечния срок ответникът ТП на НОИ не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща представител.                

      След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото копие от трудовата книжка на ищцата, същата е работила по трудов договор в Основно училище с.Баячево, общ.Търговище, на длъжност „нередовен учител“ от 01.09.1971 год. до 31.01.1972 год., както и в периода 30.07.1972 год. – 26.12.1972 год. Безспорно е по делото, предвид представените писмени доказателства, че ОУ с.Баячево е закрито със заповед на Министъра на образованието, като правоприемник на документацията и учениците е било ОУ с.Руец, общ.Търговище, също закрито със Заповед на Министъра на образованието през 2017 год. и към момента работодателя на ищцата няма правоприемник, като архивите и документацията на ОУ е прехвърлена на общ.Търговище. Видно от приложеното по делото удостоверение, изходящо от общ.Търговище, издадено на осн. чл.5 от ЗУТОССР част от книжа и документи, както и ведомостите за заплати, удостоверяващи трудовия и осигурителен стаж на ищцата в училището в с.Баячево в периода 1971- 1972 год. не са предадени в архива на общината, и на ищцата е издадено необходимото за установяване право на пенсия УП-3 само относно периодите, за които има запазени документи. От показанията на допуснатия и разпитан, при условието на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР св.М.Й., който е работил при същия работодател – ОУ с.Баячево, в процесния период 1971 – 1972 год. се установи, че ищцата е работила като нередовен учител по математика, на пълен работен ден, като през месеците юни и юли 1972 год. е ползвала отпуск, но и е давала дежурства в училището, каквато е била практиката по време на ваканциите. От показанията на свидетеля се установи, по категоричен начин, че през юли 1972 год., когато е посетил работното си място в ОУ с.Баячево, докато е ползвал отпуск е заварил именно ищцата да дава дежурство в училището.

         При така установеното съдът счита, че предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като от приложените писмени и събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че ищцата е положила труд и е придобила трудов и осигурителен стаж в периода юни 1972 год. – юли 1972 год., вкл., който стаж следва да  бъде зачетен при пенсиониране.

 

                                            Водим от горното,съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ гр.Търговище, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“, представлявано от  П.С., че Е.С.К., ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощник адв.С.П. от ТАК, със съдебен адрес ***, офис 203, в периода месец юни 1972 год. – месец юли 1972 год., вкл. е придобила трудов и осигурителен стаж, работейки по трудов договор, на пълен работен ден, на длъжност „нередовен учител“ в Основно училище с.Баячево, общ.Търговище.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ  :