Определение по дело №359/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Съдебното производство е образувано по жалба на „Д. С“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], община Омуртаг, обл.Търговище, депозирана чрез пълномощник адв.П. Х. от ШАК, против Заповед № 185/05.07.2024г. на директора на ТП ДГС „Смядово“.

С обжалваната заповед, издадена на основание чл.23, ал.1, т.1 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти (наредбата), чл.174, ал.2 от Закона за горите и отразени резултати в Протокол на комисията от 04.07.2024г., назначена със заповед № 182/04.07.2024г. на директора на ТП ДГС „Смядово“ за провеждане на открит конкурс за определяне на изпълнител на дейности в горски територии – държавна собственост при условията и ред, предвидени в чл.15 до чл.24 от Наредбата, открит със заповед №173/17.06.2024г. на директора на ТП ДГС „Смядово“, във връзка със заповед № 425/17.06.2024г. на директора на „СИДП“ ДП – Шумен, с предмет „Товарене, транспортиране и разтоварване на дървесина от временни складове в горски територии – държавна собственост в района на дейност на ТП ДГС „Смядово“ до ТИР станция и/или до краен адрес в населеното място на лицата, закупили дървесината от горските насаждения, разположени в горските територии – държавна собственост при ТП ДГС „Смядово“, директорът на ТП ДГС „Смядово“ за обект №1 е класирал на първо място и определил за изпълнител участника „Ивга Комерс“ ЕООД с ЕИК **********; на второ място е класирал участника „Д. С“ ЕООД.

В т.IV от процесната заповед е инкорпорирано разпореждане с правно основание чл.23, ал.3 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, с което ответният орган е допуснал предварително изпълнение.

В т.3 на част IV „Административни указания“ от заповедта административният орган посочил, че разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение може да се обжалва по реда на чл.60, ал.5 от АПК в 3-дневен срок от съобщаването му. Заповедта подлежи на оспорване в 14-дневен срок от съобщаването ѝ пред директора на СИДП ДП – Шумен или пред съда.

В случая оспорващият е депозирал жалба срещу Заповед № 185/05.07.2024г. по административен ред. След получаване на решението на директора на СИДП – Шумен, подава настоящата жалба до съда с искане за отмяна на административния акт.

В сезиращата жалба се съдържа особено искане за спиране допуснатото предварително изпълнение на административния акт до приключване на неговото оспорване.

Съдът, за да се произнесе по особеното искане съобрази доводите на оспорващия изложени в жалбата, както и представените писмени доказателства и достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато с влязъл в сила административен акт.

От приложените към молба рег. №ДА-01-2083/05.09.2024г. доказателства се установява, че решението на горестоящия орган е изпратено до оспорващото дружество по пощата на 15.08.2024г., поради което настоящата жалба, подадена на 29.08.2024г., се явява депозирана в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.3 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Предмет на разглеждане с настоящия съдебен акт е искане за спиране предварително изпълнение на обжалван административен акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1 от АПК.

По делото не се сочат доказателства, а и не се твърди от страните, разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на процесната заповед, да е оспорено от същото дружество или от друг субект. От приложено към преписката определение № 1072 от 05.08.2024г. по АД № 20247250700464/2024г. на АдмС – Търговище е видно, че съдът е оставил без разглеждане молба на „Д. С“ ЕООД, [населено място], в която са обективирани искане на основание чл.166, ал.2 от АПК да се спре допуснато предварително изпълнение на Заповед № 185/05.07.2024г., както и искане съдът на основание чл.256 от АПК да осъди директора на ТП ДГС „Смядово“ да изпълни разпоредбата на чл.92, ал.1 от АПК. Липсват данни за подадена жалба по реда на чл.60, ал.5 от АПК срещу разпореждането за предварително изпълнение.

При това положение, след като не се и твърди да е подадена жалба срещу акта, с който се допуска предварително изпълнение на процесната заповед, съдът приема, че към датата на подаване на настоящата жалба разпореждането с правно основание чл.60, ал.1 от АПК е влязло в законна сила. В този смисъл, въпросите свързани с неговата законосъобразност не биха могли да се обсъждат понастоящем, защото противното означава да се анализира законосъобразността на това разпореждане след придобиване на стабилитет, което е недопустимо. Нещо повече, с жалбата не се иска неговата отмяна, поради което съдът не е сезиран с оспорване на разпореждането по чл.60, ал.1 от АПК и обсъждане на неговата законосъобразност би било недопустимо и на това основание, поради липса на сезиране. Наред с това, съдът намира за необходимо да отбележи, че дори да бе направено такова искане с настоящата жалба, същото би било просрочено и следва да се остави без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл.60, ал.5 от АПК разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение може да се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му. Видно от отразеното в заповед № 185/05.07.2024г. същата е връчена на представител на дружеството – жалбоподател на 08.07.2024г., а настоящата жалба е подадена на 29.08.2024г.

При влязло в сила разпореждане за предварително изпълнение на обжалваната заповед, съдът дължи преценка досежно наличието на основания за спиране на предварителното изпълнение на същата на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като разпореждането за предварително изпълнение на административния акт е влязло в сила, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че поради нови обстоятелства предварителното изпълнение би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. В тази връзка основният въпрос, на който следва да се даде отговор в производството по чл.166, ал.2 от АПК, е дали оспорващият е доказал наличие на новонастъпили (след издаване на акта) факти и обстоятелства, които обосновават заключение, че предварителното изпълнение въздейства негативно - значително и трудно поправимо върху субективните му права и интереси.

Предвид липсата на легална дефиниция на понятието „вреда“, както и на характеризиращите я „значително и трудно поправима“, следва посредством езиково тълкуване на употребените понятия, е оглед разпоредбите на чл.37, ал.2 от Указ №833 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за нормативните актове, да се приеме, че става въпрос за загуба, за неблагоприятна последица. В разбирането си за съдържанието на „вредата“ не следва да се обсъждат единствено имуществените ѝ измерения, а следва да се разглежда в контекста на цялостното въздействие, което предварителното изпълнение би имало върху правната сфера на оспорващия. В този смисъл, двете оценъчни понятия - значителна и трудно поправима, следва да се разглеждат като качествен и количествен критерий. Трудната поправимост е качествен критерий – съставлява такава степен на въздействие на вредата върху същността на правото или интереса, която прави възстановяването в първоначалния му вид възможно само в резултат на тежък, мъчен, сложен процес, на много усилия, на голямо напрежение. Значителността от своя страна е количествен критерий, относим към голяма по размер или голяма по значение вреда. Възможността от предварително изпълнение да настъпят обсъдените загуби / неблагоприятни последици, следва да се преценяват единствено от едно изключително важно ограничение - фактите и обстоятелствата, въз основа на които се оценява вредата, да са нови, т.е. след издаването на индивидуалния административен акт.

Съдът намира, че в настоящия случай в жалбата не се сочат никакви основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта. Заявеното твърдение, че допуснатото от органа предварително изпълнение на заповедта поставя в особен риск крайното изпълнение на процедурата по възлагане на дейностите в ДГТ е относимо в производство по реда на чл.60, ал.5 от АПК при оспорване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на акта. Релевираните от жалбоподателя доводи не следва да се обсъждат в настоящото производство, доколкото същите не кореспондират с твърдения за вреди поради нови обстоятелства.

Жалбоподателят се позовава на договор № 46/15.07.2024г., сключен между ответния орган и изпълнителя „Ивга Комерс“ ЕООД, като сочи, че същият съставлява ново обстоятелство, свидетелстващо за възникване на вреди за оспорващото дружество, ако актът бъде отменен от съда. Действително договорът е сключен след издаване на заповедта и на разпореждането за предварителното ѝ изпълнение, но същият съставлява етап от изпълнението на акта. Договорът с класирания на първо място кандидат и определен за изпълнител на дейностите сам по себе си не накърнява правния интерес на жалбоподателя, нито установява, че предварителното изпълнение се е оказало прекомерно. По делото не са представени релевантни данни за настъпване на значителни вреди на молителя. Вредите, които биха били причинени, не могат да бъдат възприети и като непоправими. Те могат да бъдат обезщетени при последваща отмяна на заповедта като незаконосъобразна в самостоятелно съдебно производство. Горното сочи на извода за липса на предпоставки, които да обосновават необходимост от спиране изпълнението на обжалвания акт.

В обобщение на гореизложеното съдът намира, че оспорващият не е доказал, че поради новонастъпили факти и обстоятелства, предварителното изпълнение на акта въздейства негативно върху субективните му права и интереси, като това въздействие да е в изисканата от закона степен (значително) и по искания от закона начин (трудно поправимо).

Предвид гореизложеното съдът приема, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на заповед № 185/05.07.2024г. на директора на ТП ДГС „Смядово“, поради което искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Д. С“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление в [населено място], община Омуртаг, обл.Търговище за спиране предварителното изпълнение на Заповед №185/05.07.2024г. на директора на ТП ДГС „Смядово“.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България. Частната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.