Решение по дело №1177/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на Т. А. И. – инспектор в сектор „Криминална полиция“ към РУ Пазарджик, против Решение № 325/07.08.2024 г., постановено по административно-наказателно дело № 846/2024 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 1818з-233 от 12.06.2024 г., издадена от инспектор Т. А. И. – разузнавач в Сектор КП при РУ – Пазарджик към ОДМВР – Пазарджик, с която Г. С. Б. с [ЕГН], с адрес гр. Пазарджик, [улица], вх. А, ет.7, ап. 27 е бил задържан за 24 часа по чл. 72 от ЗМВР.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон, в частност на нормите на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твръди се, че при издаване на Заповед за задържане на лице с рег. № 1818з-233 от 12.06.2024 г. са спазени изискванията на чл. 59 от АПК и чл. 74 от ЗМВР. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяването на такова, с което да бъде потвърдена Заповед за задържане на лице с рег. № 1818з-233 от 12.06.2024 г., претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован се явява лично, заявява, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не се явява, не се представлява. В постъпила Молба – становище с вх. № 594/21.01.2025 г. от адв. П., процесуален представител на ответника се изразява становище за даване ход на делото, не се правят доказателствени искания, взема се становище по същество, претендират се разноски, приложени са договор за правна защита и съдействие и списък с разноските.

Прокурорът при Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба, намира оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Въззивната инстанция е установила следната фактическа обстановка:

Със Заповед за задържане на лице рег. № 1818з-233 от 12.06.2024 г., издадена от инспектор Т. А. И. - разузнавач в Сектор КП при РУ - Пазарджик към ОДМВР- Пазарджик, Г. Б. е бил задържан за срок до 24 часа, на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б“ от НК, а именно за това че на 12.06.2024 г., около 18:45 часа в гр. Пазарджик, управлявайки лек автомобил „Форд Ексорт“ с рег. № [рег. номер], движейки се по ул. „Пловдивска“ е предприел маневра ляв завой в посока ул. „Мария Луиза“ и в кръстовището е блъснал движещия се по ул. „Пловдивска“ в посока магазин „Кауфланд“ велосипед, управляван от М. М. П. от гр. Пазарджик, като вследствие на настъпилото ПТП на П. е била причинена средна телесна повреда- контузия на бял дроб и фрактура на 4-то, 6-то и 7-мо ребро от ляво с опасност за живота. По този повод било образувано ДП № 579/2024 г. по описа на РУ- Пазарджик.

Заповедта била връчена на адресата срещу подпис, видно от разписката към нея. В същата не е отбелязана датата на връчването, но с оглед на това, че заповедта е издадена на 12.06.2024 г. и предвид отбелязаното в нея, че лицето е освободено в 21,00 часа на 13.06.2024 г., въззивната инстанция е приела, че заповедта е връчена именно на 12.06.2024 г.

При задържането Г. Б. е попълнил и подписал декларация, в която е посочил, че не желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае защита от служебен адвокат. Декларирал е, че има здравословни/медицински проблеми, но не е описал и посочил вида на заболяването или симптоми, които да налагат консултация с лекар, като изрично е посочил, че не желае преглед от лекар, не желае да получава колети и храна и че не се нуждае от спазване на режим по медицинско предписание и специална хранителна диета. Посочил е, че желае член от семейството му да бъде уведомено за задържането му, което е и сторено с уведомяването на неговата съпруга - С. В.. Отразено е в декларацията и че е бил запознат с правата по чл.72 чл.73 и чл.74 от ЗМВР.

На Г. Б. е бил извършен обиск, за който бил съставен Протокол за обиск от 12.06.2024 г., при който не са намерени и описани вещи и предмети. За извършения му личен обиск Б. не е направил възражения. От разписката към протокола се установява, че обискираното лице е получило екземпляр от същия.

Жалбоподателят е бил задържан в 23:00 часа на 12.06.2024 г. и освободен в 21:00 часа на 13.06.2024 г., видно от отразеното в заповедта за задържане.

От представените по делото документи по административната преписка по повод издаване на заповедта и от събраните в съдебно заседание писмени доказателства и материали, справка по хода на разследването по ДП № 579/24 г. по описа на РУ- Пазарджик, пр. преписка Вх. № 3523/24 г. на РП - Пазарджик, Протокол за разпит на свидетел, Акт за встъпване в длъжност, заповед и длъжностна характеристика по отношение на административния орган, извадка от регистър на задържаните лица в РУ- Пазарджик, докладна записка от ст. инсп. С. Д.-началник група 01 в Сектор „КП“ при РУ- Пазарджик, месечен график за 24-часови дежурства на служителите в РУ- Пазарджик за м. юни 2024 г., справка от РЦ 112- Кърджали, компактдиск предоставен от РЦ 112, съдържащ аудиозаписи и снимки на ел. картони на приетите повиквания, снимки на л.а., както и от показанията на свидетелите С. В., Т. Г. и А. Л. и обясненията на жалбоподателя, се установява следната фактология:

Ответникът инсп. Т. И. е полицейски служител в ОДМВР- Пазарджик и разузнавач в Сектор „КП“ в РУ- Пазарджик. На 12.06.2024 г. той бил на работа като дежурен разузнавач в състава на ДОГ. В това му качество инсп. И. посетил настъпилото на цитираната дата около 18:45 часа ПТП в гр. Пазарджик на ул. „Пловдивска“ между л.а. „Форд Ексорт“ с рег. № [рег. номер], управляван от жалбоподателя Г. Б. и велосипед, управляван от Михаил П.. Сигналът за ПТП бил подаден от жалбоподателя на телефон 112, от където е постъпил в ОДЧ на РУ- Пазарджик. Първоначално на местопроизшествието пристигнал АП на Сектор „ПП“ при ОДМВРПазарджик в чиито състав били свидетелите А. Л. и Т. Г.. Те установили, че на място екип на Спешна помощ извършва медицински преглед на пострадалия велосипедист. На водача на лекия автомобил - Б. била извършена проба за алкохол с техническо средство, която била отрицателна. Физическото състояние на велосипедиста не позволявало да бъде извършена качествена проба за алкохол, като полицейските служители не усетили мирис на алкохол от него. Свидетелите Л. и Г. провели разговор с двамата участници в ПТП, с цел да се установи как е настъпило същото. Пострадалият П. не можал да обясни как се е получил удара, като заявил, че се движел по улица „Пловдивска“, в посока сградата на Сектор „ПП“, прибирайки се към дома си. Г. Б. разказал, че също се движел по ул. „Пловдивска“, в посока към центъра на града, като предприел маневра завой наляво, за да навлезе по ул. „Кн. Мария Луиза“ и в този момент настъпил удара между предната дясна част на автомобила му и велосипедиста, като св. Г. заявява, че жалбоподателят е обяснил, че не е видял велосипедиста. От ОСГ, посетила местопроизшествието бил извършен оглед на същото, за което би съставен протокол, въз основа на което първо действие по разследването било образувано цитираното по-горе ДП. На Б. било обяснено, че следва да отиде в сградата на РУ- Пазарджик, където да даде показания по случая, за което пристигналата на място св. В. била уведомена и й било обяснено, че поради тази причина тя следва да прибере лекия автомобил. След това жалбоподателят Б. бил отведен в сградата на РУ- Пазарджик. Тъй като по данни на лекарите и предвид личните си впечатления за състоянието на пострадалия велосипедист П., което било определено като тежко и с опасност за живота, инсп. Т. И. предприел на осн. чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР действия по задържане за 24 часа на Г. Б., като издал Заповед № 1818з-233/12.06.2024 г. и били извършени следващите се по закон действия, последица от тази заповед. Така Б. бил задържан в 23:00 часа на 12.06.2024 г. и освободен в 21:00 часа на 13.06.2024 г. Докато бил задържан той бил разпитан от разследващия полицай в качеството на свидетел, в който разпит разказал за случилото се. Разпитът бил проведен за времето от 00:05 часа до 00:40 часа на 13.06.2024 г. Съгласно представената справка от РП- Пазарджик разследването по образуваното ДП не е приключило, като към датата на изготвяне на справката - 25.06.2024 г. няма лице, на което да е повдигнато обвинение (обвиняем), т.е. привлечено към наказателна отговорност лице.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Правилно въззивната инстанция е отчела, че при налагането на принудителната административна мярка, каквато представлява задържането на лице до 24 часа, длъжностното лице е действало в качеството на полицейски орган по смисъла на чл.57 ал.1 от ЗМВР и в този смисъл заповед за задържане е издадена от компетентен орган, с пряко произтичащи от закона правомощия, осъществени в съответния обхват, съгласно чл.72 от ЗМВР и при спазени изисквания за форма на чл.59 от АПК и чл.74 от ЗМВР, но при допуснато несъответствие с материалния закон.

Както правилно е посочила в своя акт въззивната инстанция, задържането на основание чл.72 ал.1 т.1 във вр. с чл.73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа има преустановително и превантивно действие и цели осуетяване на продължаването на противоправното поведение и препятства последващи прояви на лицето, което се задържа. В конкретния случай данни в тази насока не са били налице. Основание за този извод дават обективните данни за деянието и дееца, установени и от първата инстанция, а именно, че в началния етап на разследване на деянието не е имало изготвени експертни заключения, които да установят вида на телесните наранявания на пострадалия и причината за настъпване на ПТП, както и имало ли е възможност същото да бъде предотвратено и дали е зависело от поведението на единия или други участник в произшествието или и на двамата и в каква степен.

Безспорно обаче обществената опасност на дееца Б. е ниска. Той е с чисто съдебно минало, без данни, характеризиращи личността му в негативен аспект, няма данни за други противообществени прояви в живота му, възрастта, семейното му положение и постоянната трудова ангажираност, наличието на постоянен адрес на местоживеене, обстоятелството, че веднага след ПТП е спрял, уверил се за състоянието на пострадалия и едновременно с това е подал и сигнал на тел.112, като е останал на мястото на произшествието, оказвайки пълно съдействие на полицейските и разследващите органи. Всички тези обективни обстоятелства водят до извода, че не са били налице данни, че Б. би предприел действия по укриване и/или последващи противоправни действия или поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на превантивна ПАМ спрямо него.

Както и въззивната инстанция е отбелязала, всички горецитирани обстоятелства са били обективно налице и са стояли на вниманието на полицейския орган, като неговата субективна преценка дали да задържи за 24 часа жалбоподателя следва да почива именно на тези обективни обстоятелства. Това е така, тъй като само и единствено наличието на данни за евентуално извършено престъпление било то по непредпазливост или умишлено, независимо колко тежки са последиците от него, не е достатъчно основание да бъде приложена тази ПАМ.

Така при вярно установена фактическа обстановка, контролираният съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно. Настоящия съдебен състав се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за необходимо да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Касационната инстанция намира за неоснователни аргументите на жалбоподателя за неправилност на въззивното решение, основаващи се на твърдението, че наличието на данни за участие на задържаното лице в ПТП, при което е осъществен състава на чл. 343, ал.1, б. „б“, представлявало достатъчно основание за налагането на ПАМ на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Правилен и обоснован се явява и изводът на въззивната инстанция, че при липсата на обективни обстоятелства относно опасност Б. да продължи или предприеме противоправни действия, административният орган не е следвало да издава оспорената заповед, поради което правилно е постановил решение, с което я е отменил.

Първоинстанционният съд не е допуснал и твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл. 209 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски, направени за адвокатски хонорар пред касационната инстанция в размер на 500 лв., съгласно представените по делото договор и списък с разноски.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 325/07.08.2024 г., постановено по административнонаказателно дело № 846/2024 г., по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, представлявана от своя директор, да заплати на Г. С. Б. с [ЕГН], с адрес гр. Пазарджик, [улица], вх. А, ет.7, ап. 27, разноски в размер на 500 лв.

Решението е окончателно