№ 624
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20221001000276 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ГК България“ЕАД, чрез пълномощника му адв.
В. П. от САК, срещу решение № 260055 от 20.01.2022 г. по т.д. № 323/2021 г. на Софийския
градски съд, VІ т.о., 12 състав, с което по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на „Алди Комерс Груп“
ЕООД сумата от 27 500 лв., ведно със законната лихва върху нея от 19.02.2021 г., а по иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД - сумата от 389.61 лв., представляваща лихва за забава
върху същата главница, дължима за периода от 31.12.2020 г. до 18.02.2021 г.
В жалбата се твърди, че на 3.08.2017 г. между страните е бил сключен договор за
изпълнение на строително-монтажни работи на два обекта, находящи се в гр. *** – 82 ОУ
„Васил Априлов“ и 118 СОУ „Академик Людмил Стоянов“, както и че с анекс № 1 от
1.11.2017 г. страните са предоговорили начина и сроковете за извършване на окончателното
плащане, като са предвидили междинно плащане, а с анекс № 2 от 13.12.2017 г. - че
възложителят приема извършените работи за всеки от обектите поотделно, удостоверено с
приемателно-предавателен протокол, както и че окончателното заплащане на
възнаграждението за всеки от тях се извършва след приемане на работите без забележки от
възложителя и от Столична община - район „Младост“ и получаване от ответното
дружество на фактура, издадена от изпълнителя. Посочено е, че ищецът е издал фактура №
1
********** от 18.06.2018 г. за сумата от 400 751,23 лв. с ДДС, представляваща пълния
размер на възнаграждението по договора, като след приспадане на авансово извършените и
междинни плащания в размер на 309 198,61 лв. с ДДС, по цитираната фактура е останала
дължима сумата от 91 552,72 лв. с ДДС, в погашение на задълженията по която са
извършени и допълнителни плащания в размер на 64 052,72 лв. с ДДС, като е останала
незаплатена сумата от 27 500, лв. с ДДС, която изпълнителят претендира по предявения иск.
Поддържа се, че ответното дружество е оспорило наличието на предпоставките за
възникване на правото на възнаграждение по чл. 266 от ЗЗД, тъй като изпълнените работи
не са приети от възложителя, както и поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя
по договора, поради което не му се дължи цялото уговорено с него възнаграждение. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е доказал факта на
изпълнение на възложената му работа и нейното предаване, респективно приемане от
ответника. Изложено е, че осчетоводяването на фактура № ********** от 18.06.2018 г.
както от ищеца, така и от ответното дружество не би следвало да е единственото основание
първоинстанционният съд да приеме, че е налице приемане на работата по смисъла на чл.
264 от ЗЗД. Наведен е довод, че след като ищецът не е внесъл определения от съда депозит
по допуснатата съдебно-техническа експертиза, с оглед на правилото на чл. 161 от ГПК,
съдът не е следвало да приема за установено, че е налице изпълнение на задълженията на
ищеца по договора. Счита, че при наличие на частично плащане и осчетоводяване на
фактура, обективираща вземане по чл. 266 от ЗЗД, и дори при изрично приемане на работата
с нарочен констативен протокол, възложителят може да упражни възраженията си по чл.
265, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че в противоречие с нормата на чл. 182 от ГПК,
първоинстанционният съд не е възприел направените от жалбоподателя възражения срещу
претенцията на ищеца по чл. 266 от ЗЗД, а при липсата на доказателства по делото,
неправилно е преценил че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск.
Формулирано е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на разноските,
направени от жалбоподателя по водене на делото пред двете инстанции.
Въззиваемият „Алди Комерс Груп“ЕООД оспорва въззивната жалба.
В писмения му отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез адв. Н., е
оспорено оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил
липсата на установено по делото изпълнение от страна на ищеца на задълженията му по
договора. Наведен е довод, че жалбоподателят не е посочил конкретни факти и
доказателства за некачествено изпълнение, а от друга - че по делото са представени приемо-
предавателни протоколи, от които е видно, че работата е приета, което се потвърждава както
от неоспореното заключение на експертизата, така и от извършеното на 21.07.2020 г.
частично плащане и от отговора на нотариалната покана от 12.01.2021 г., с който
възложителят е предложил разсрочване на плащането. Направено е искане за потвърждаване
на обжалваното решение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
2
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК,
приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че с договор от 3.08.2017 г. „ГК България“ЕАД (с предишно наименование
„Гаранти-Коза България”ЕАД) е възложило на „Алди Комерс Груп”ЕООД извършването на
строително-монтажни работи на два обекта – 82 ОУ „Васил Априлов“, гр. *** и 118 СОУ
„Академик Людмил Стоянов“, гр. *** на обща стойност 333 959.36 лв. без ДДС. Уговорено
е задължение на възложителя за авансово плащане по договора в размер на 30 % от
стойността на работите или 100 187.81 лв. без ДДС, както и окончателно плащане от 233
771.55 лв. без ДДС.
С анекс № 1 от 1.11.2017 г. страните са договорили междинно плащане в размер на
50 000 лв. без ДДС и съответно окончателно плащане в размер на 183 771.55 лв. без ДДС. С
анекс № 2 от 3.12.2017 г. страните са изменили клаузата на чл. 8 от договора, като са
уговорили, че авансово дължимото плащане в размер на 100 187.81 лв. се разпределя
съответно на 58 108.93 лв. за обект 118 СОУ „Академик Людмил Стоянов“ и 42 078.88 лв.
без ДДС за 82 ОУ „Васил Априлов“ и се извършва в срок от 5 работни дни след
подписването на двустранен приемателно-предавателен протокол, установяващ, че в двора
на обектите е монтирано скеле и са доставени строителните материали. В т. 8.2 от новата
редакция на клаузата е уговорено авансово плащане в размер на 50 000 лв., от които 29 000
лв. за обект 118 СОУ „Академик Людмил Стоянов“ и 21 000 лв. за обект 82 ОУ „Васил
Априлов“, дължимо в срок до 16.11.2017 г., въз основа на издадена от изпълнителя
проформа фактура, а в т. 8.3 - окончателно плащане от 183 771.55 лв. без ДДС, включващо
107 477.62 лв. без ДДС за обект „118 СОУ „Академик Людмил Стоянов“ и 76 293.93 лв. без
ДДС за обект „82 ОУ „Васил Априлов“, което се извършва за всеки от обектите поотделно в
срок от 10 работни дни след приемане на ремонтните работи на съответния обект от
страна на Столична община, район „Младост“ и получаване от възложителя на
фактура, издадена от изпълнителя.
Като доказателство по делото е приета издадена от „Алди Комерс Груп“ЕООД
фактура № ********** от 18.06.2018 г. за сумата от 91 552.72 лв., формирана като разлика
между дължимото по договора окончателно плащане от 333 959.36 лв., от една страна и от
друга - авансовото плащане от 100 187.81 лв., междинното плащане, съгласно анекс №
1/1.11.2017 г. от 50 000 лв. и междинното плащане по договора от 107 477.62 лв. С
нотариална покана, връчена на 23.12.2020 г. „Алди Комерс Груп“ЕООД е поканило
възложителя „ГК България“ЕАД в 7-дневен срок от получаването ù да му заплати остатъка
от сумата по фактурата в размер на 27 500 лв. С нотариална покана от 12.01.2021 г., за която
е безспорно, че е била получена от адресата, „ГК България“ЕАД е посочило, че извършените
от него плащания в погашение на вземането по същата фактура от 91 552.72 лв., през
3
периода от 19.09.2018 г. до 21.07.2020 г. са в общ размер от 64 052.72 лв. с ДДС. Със същата
покана, „ГК България“ЕАД е предложило на изпълнителя „Алди Комерс Груп“ЕООД да му
изплати дължимия остатък в размер на 27 500 лв. на три части, съответно две вноски от по
10 000 лв. с ДДС, платими до 30.01.2021 г. и до 28.02.2021 г. и сумата от 7500 лв. с ДДС,
платима в срок до 30.03.2021 г. По делото липсват доказателства съдържащото се в отговора
на „ГК България“ЕАД предложение за разсрочено плащане на задължението да е било
прието от „Алди Комерс Груп“ЕООД.
Като писмени доказателства в първоинстанционно производство са представени два
приемателно-предавателни протокола, удостоверяващи приемането на извършените по
договора работи от представители на Столичната община, съставени между нея като
възложител и „Алди Комерс Груп“ЕООД като изпълнител. Със съставения на 5.02.2018 г.
приемателно- предавателен протокол е удостоверено приемането на строително-монтажните
работи, като извършени на обект „118 СУ „Академик Людмил Стоянов“, изпълнени с много
добро качество, а с протокола от 15.06.2018 г. – приемането на работите, извършени на
обект „82 ОУ „Васил Априлов“ със задоволително качество. В двата протокола липсват
възражения за недостатъци на изпълнението в количествено и качествено отношение, и е
посочено, че обектите са изцяло завършени. Доказателствената стойност на протоколите е
оспорена от „ГК България“ЕАД с възражението, че те не са подписани от негов
представител.
Съгласно заключението на назначената в първоинстанционно производство съдебно-
счетоводна експертиза, през периода от 22.08.2017 г. до 22.07.2020 г. по процесния договор
са разплатени 393 651.23 лв., по дати и суми, посочени в съставена от вещото лице таблица,
като незаплатена е останала сумата от 27 500 лв. Експертизата е дала заключение, че фактура
№ ********** от 18.06.2018 г. е осчетоводена в счетоводството на „ГК България“ЕАД с
основание/счетоводен текст „Дарение към ОУ Васил Априлов. р-н Младост“. Отчетена е
като разход по счетоводна сметка 609 „Други разходи, по счетоводна партида Разходи за
дарения, несвързани лица“. Фактурата е включена в дневника за покупки и в справката
декларация по ЗДДС на дружеството за м. 11.2018 г. и при отчитането ù за целите на
ЗДДС не е ползвано право на данъчен кредит. С определение от о.с.з. на 24.09.2021 г.
първоинстанционният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, със задача да даде
заключение за извършените в изпълнение на договора строително-монтажни работи,
тяхното качество и стойност, а с определение от о.с.з. на 19.11.2021 г. е отменил
определението за допускането ù поради невнасяне от страна на ищеца на определения от
съда депозит.
Съдът намира, че от горните доказателства, произтичат следните правни
изводи :
По иск за реално изпълнение с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, ищецът следва да установи, че между него и ответника е
налице валидно сключен договор, който е породил желаните от страните по него правни
последици, както и че е изправна по него страна- че изпълнил (ако според уговореното или
4
по естеството на задължението следва да престира пръв) или е готов да изпълни
задълженията си по него. Тежестта да установи положителния правопогасяващ факт на
изпълнението или фактите, на които основава своите правоизключващи, правоотлагащи или
правопрекратяващи възражения, лежи върху ответника.
По делото е безспорно, а това се установява и от събраните доказателства, че между
„ГК България“ЕАД като възложител и „Алди Комерс Груп“ЕООД като изпълнител, е бил
сключен договор от 3.08.2017 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на два
обекта – училищни сгради, находящи се на територията на Столичната община. Не се спори
също, а това се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
съгласно уговореното с договора и двата анекса към него- съответно № 1 от 1.11.2017 г. и №
2 от 13.12.2017 г., възложителят е изплатил на изпълнителя общо сумата от 393 651.23 лв. с
ДДС, като от издадената от „Алди Комерс Груп“ЕООД фактура № ********** от 18.06.2018
г. за окончателно плащане на възнаграждението, незаплатена е останала сумата от 27 500 лв.
с ДДС. Спорен между страните е въпросът дали са налице предвидените в договора
предпоставки, от които възниква задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, респ. правото на изпълнителя да търси неговото изпълнение. В клаузата на
чл. 2 от договора, изменена с анекс № 2/13.12.2017 г. е уговорено, че възложителят приема
извършените съобразно неговите указания ремонтни работи за всеки от обектите поотделно,
с подписване на приемателно-предавателен протокол, отразяващ съответствието на
извършеното от изпълнителя с одобреното от възложителя. Същевременно според клаузата
на чл. 8.3 от договора, в редакцията, приета със същия анекс, окончателното плащане в
размер на 183 771.55 лв., от които 107 477.62 лв. без ДДС за обект „118 СУ“ и 76 293.93 лв.
без ДДС за обект „82 ОУ“ се извършва за всеки от обектите поотделно в срок от 10 работни
дни след приемане на ремонтните работи на съответния обект без забележки от СО-
р-н „Младост“ и получаване от възложителя на издадена от изпълнителя фактура. По
делото е установено, че със споменатите два протокола, съответно от 5.02.2018 г. и от
15.06.2018 г. Столичната община е приела извършените по договора ремонтни работи без
възражения за недостатъци на изпълнението в количествено или качествено отношение.
Нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД установява задължение на възложителя да приеме
извършената съгласно договора работа, а на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД- да заплати
възнаграждението за приетата работа. В случая исковата сума от 27 500 лв. представлява
част от окончателното плащане по договора от 3.08.2017 г., а в клаузата на чл. 8.3 от
договора, в редакцията ù, приета с анекс № 2/3.08.2017 г., окончателното плащане,
формирано като разлика между авансово и междинно заплатените суми и стойността на
действително извършените работи, е обусловено от тяхното приемане от Столичната
община- р-н „Младост“ без забележки, което е удостоверено по делото с представените
два протокола. Неоснователно е заявеното от „ГК България“ЕАД оспорване на споменатите
протоколи, като лишени от доказателствена стойност поради това, че те не са подписани от
негов представител. Като ответник по предявените искове жалбоподателят не е оспорил
нито автентичността (истинността по авторство) на споменатите протоколи, нито
правомощията за тяхното подписване на лицата, които са ги съставили. От това следва, че
5
протоколите представляват автентични частни диспозитивни документи, които обективират
волеизявлението на посоченото в клаузата на чл. 8.3 от договора трето лице за приемане на
извършените от „Алди Комерс Груп“ЕООД работи, без забележки за недостатъци, с чието
съставяне възниква задължението на възложителя да заплати възнаграждение за
изработеното в относително определения 10-дневен срок. Настоящият състав намира за
неоснователен довода на жалбоподателя за недължимост на възнаграждението, поради
неприемане на строителните работи от него, по начина, уговорен в клаузата чл. 2, в
редакцията приета с чл. 1 от анекс № 2/13.12.2017 г.- с двустранно съставен между
възложителя и изпълнителя приемателно-предавателен протокол. В нормата на чл. 293, ал. 2
от ТЗ е установен общият принцип за нищожност на изявлението по сключването,
изпълнението или прекратяването на търговската сделка, ако не е направено в установената
от закон или от страните форма. За разлика от гражданското право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните, неспазването на формата за
действителност на търговската сделка или на действията по нейното изпълнение или
прекратяване не води автоматично до нищожност, а изисква кумулативно оспорване на
действителността на сделката, респ. на валидното осъществяване на действията, за които е
уговорена особената форма за тяхното извършване или удостоверяване (така №
71/22.06.2009 г. по т.д.№ 11/2009 г. на ВКС, І т.о. и др.). Тази предпоставка е негативно
формулирана в нормата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, която не допуска страната да се позовава на
нищожността, ако от поведението ù може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. С оглед нормата на чл. 293, ал. 2 от ТЗ, в предметния обхват на ал. 3 се
включват и действията по изпълнението и по неговото приемане, когато е уговорено то
да бъде удостоверено с писмен документ. Безспорно е, че между „ГК България“ЕАД и
„Алди Комерс Груп“ЕООД не са били двустранно съставени протоколи, удостоверяващи
приемането на изпълнението от страна на възложителя. Същевременно по делото е
установено, че жалбоподателят не само не е оспорил стойността на изпълнените по договора
работи, като съответстваща в количествено и качествено отношение на уговореното, а
напротив : осчетоводил е издадената от изпълнителя фактура № ********** от 18.06.2018 г.,
извършил е частично плащане в погашение на вземането по нея и в отговор на изпратената
му от изпълнителя нотариална покана за заплащане на исковата сума от 27 500 лв. е
предложил разсроченото ù плащане на три месечни вноски, през периода от 30.01.2021 г. до
30.03.2021 г. Преценени по съвкупност тези конклудентни действия изключват волята на
възложителя за оспорване действителното извършване на възложените с договора
ремонтни работи, независимо, че то не е удостоверено с двустранно съставени приемателно-
предавателни протоколи. Ето защо, общо заявеното възражение за неизпълнен договор, без
посочване на конкретни параметри на неизпълнението по количества и видове работи, не е
от естество да обоснове извод за недължимост на уговореното възнаграждение. По тези
съображенията следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за
основателност на иска с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изхода на преюдициалния спор по иска за главното вземане, доказан по
6
своето основание е искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на мораторните вреди от
неговото неизпълнение в размер на законната лихва за период преди подаване на исковата
молба. Със споменатата нотариална покана изпълнителят е определил 7-дневен срок за
заплащане на дължимото за извършените по договора възнаграждение, с чието изтичане на
30.12.2020 г. възложителят е изпаднал в забава по отношение изпълнението на главното
парично задължение. Ирелевантно е обстоятелството, че с насрещна нотариална покана „ГК
България“ЕАД е направило предложение за разсрочено заплащане на исковата сума на три
месечни вноски, доколкото няма данни то да е било прието от „Алди Комерс Груп“ЕООД.
Ето защо искът е основателен за периода на забавата от 31.12.2020 г. до 18.02.2021 г.- деня,
предхождащ предявяването на иска на 19.02.2021 г., след което законната лихва е дължима
като правоувеличаваща последица на позитивното съдебно решение (чл. 214, ал. 2 от ГПК),
а не като предмет на самостоятелен иск.
Предвид изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на въззивния съд по
съществото на предявените искове с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Въззиваемото дружество не е направило искане за присъждане на разноски по водене
на делото пред въззивната инстанция и няма данни то да е сторило такива.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско
отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055 от 20.01.2022 г. по т.д.№
323/2021 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 12 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7