Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.04.2019
гр.Плевен
17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на двадесети март
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на
прокурора
Иво Радев като разгледа докладваното
от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело №889
по
описа за 2018г. и
за да се произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.258 и сл. ГПК .
С решение на Луковитски Районен
съд №29 от 04.04.2018г., постановено по гр.д.№278/2017г.по описа на същия съд Районен
съд Ловеч,представляван от председателя М.Ш.гр.Л.ул.“******“№***е осъден да
заплати на Т.М.Ц.,ЕГН ********** ***,на осн.чл.2б от ЗОДОВ сумата 1 500лв.,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди,пряка и непосредствена последица
от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. №771/2014г.по описа
на Районен съд Л. в разумен срок,ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска-06.04.2017г.до окончателното изплащане на задължението,като в
останалата част над присъдените 1 500лв.до претендирания размер от 3 500лв.искът
е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Със същото решение на Луковитски РС
на осн.чл.78 ал.1 ГПК във вр.с чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ,Районен съд Ловеч ,
представляван от председателя М. Ш.,гр.Л., ул.“Т.“ №.. е осъден да заплати на Т.М.Ц.,ЕГН
********** *** деловодни разноски в размер на 10 лв.държавна такса и
600лв.адвокатско възнаграждение,съразмерно с уважената част от иска.С
определение на Луковитски Районен съд №191 от 09.10.2018г.по гр.д.№278/2017г.е
оставена без уважение като неоснователна молбата с вх.№1695/30.04.2018г.на
основание чл.248 ГПК,подадена от Районен съд Л. за изменение на решение
№29/04.04.2018г.в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение на Луковитски РС е
постъпила въззивна жалба от Районен съд Л., представляван от председателя М. Ш..Изложени
са доводи,че обжалваното решение е необосновано, постановено при неправилно
приложение на материалния закон,което е основание за неговата отмяна и
постановяване на ново решение,с което искът да бъде отхвърлен,евентуално да
бъде редуциран размера на обезщетението. Твърди се,че при постановяване на
решението,Луковитски РС не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,не
се е произнесъл по наведените от ответника възражения ,като в тази насока са
изложени подробни доводи и съображения във въззивната жалба.В заключение въззивникът
моли съда да отмени решението на Луковитски РС и постанови друго,с което искът
да бъде отхвърлен,евентуално да се определи размер на обезщетението,по-нисък от
присъдения.С жалбата е направено възражение за прекомерност на направените
разноски от въззиваемия за настоящата инстанция,в случай,че същите са над
минимума,определен в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.
От Районен съд Ловеч,представляван
от председателя М.Ш.е постъпила и частна жалба срещу определението на
Луковитски РС от 09.10. 2018г.,с което е оставена без уважение молбата по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.В частната жалба са
изложени подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт.В
заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени определението по чл.248 ГПК на Луковитски РС и измени решението в частта за разноските.
В съдебното заседание на 20.03.2019г.пред
ПОС,на което бе даден ход по същество на въззивната и на частната жалба не се
яви представител на Ловешки Районен съд.
Въззиваемият
Т.М.Ц. чрез своя пълномощник адвокат Т.Г. от САК е депозирал писмен отговор в
срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е
неоснователна,а обжалваното решение на Луковитски РС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.Подробни съображения в тази насока са изложени в писмения
отговор.Претендират се и направените разноски за въззивната инстанция.
От ответника по частната жалба Т.Ц.
,чрез неговия пълномощник адвокат Т.Г. от САК е депозиран писмен отговор в
срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който е взето
становище,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.В тази насока са изложени подробни доводи.Претендират се и разноски в
размер на 100лв.
В съдебното заседание на
20.03.2019г.пред ПОС въззиваемият Т.Ц. чрез своя пълномощник адвокат Т.Г. от
САК поддържа изразеното становище в отговорите
на постъпилите въззивна и частна жалби, като моли Окръжния съд да
потвърди обжалваното решение на Луковитски РС , както и постановеното от същия
съд определение по чл.248 ГПК.Претендират се и разноските за настоящата
инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Представителят на Прокуратурата на
РБ-прокурор Иво Радев от ОП Плевен взема становище,че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а частната
жалба срещу определението по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Окръжният съд, като прецени визираните
във въззивната и в частната жалби оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства приема
за установено следното :
Първоначално въз основа на така постъпилите
въззивна и частна жалба , пред Ловешки Окръжен съд е образувано въззивно
гр.д.527/2018г.,което е прекратено,поради отвод на всички съдии от този съд и
на основание чл.23 ал.3 ГПК делото е изпратено на Великотърновски Апелативен
съд за определяне на друг равен по степен съд.С определение на ВТАС
№421/18.12.2018г. постановено по в.ч.гр.д.№513/2018г.делото е изпратено за
разглеждане на Окръжен съд Плевен,въз основа на което пред ПОС е образувано
настоящото въззивно гр.д.№889/2018г.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК.Частната жалба е подадена в срока по
чл.275 ал.1 ГПК.И двете жалби са допустими, подадени от надлежна страна срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове.
Окръжният съд намира,че обжалваните решение на
Луковитски РС,както и определението на същия съд по чл.248 ГПК ,постановени по
гр.д.№278/2017г. са недопустими и следва да бъдат обезсилени,по следните
съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство,а и пред Луковитски РС е предявен от Т.М.Ц. *** срещу Районен съд Ловеч иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ ,като претенцията е ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 500лв.,в резултат на нарушено право на разглеждане на гр.д. №771/2014г. по
описа на Ловешки РС в разумен срок,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.Така
предявеният иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е допустим,доколкото е
безспорно,че към момента на завеждане на исковата молба-06.04.2017г.,
гр.д.№771/2014г.по описа на Ловешки РС е било висящо.Окръжният съд изцяло
възприема изразеното становище в решение на ВКС №153 от 13.06.2018г.по
гр.д.№4658/2017г.,ІV г.о ,в което е прието,че предявяването на иск за
обезщетение на вреди ,поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по висящо
производство е допустимо.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.60а от ЗСВ, регламентираща административната процедура,по която може да се претендира
обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок
чрез подаване на заявление до Инспектората на ВСС.Нормата на чл.60а,ал.2 ,т.1
от ЗСВ, предвижда ,че заявления могат да се подават от страни по приключени граждански,административни
и наказателни дела,което изключва започване на тази административна процедура
по висящи дела. Разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ също се отнася до приключени производства.
Съгласно чл.10 ал.1 ЗОДОВ делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие
на прокурор.В ТР на ОСГК на ВКС
№3/22.04. 2004г.по тълк.гр.д.№3/2004-т.15 е прието,че участието на прокурор по
делата по ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ,загл.изм. ДВ бр.30/2006г./ е задължително, съгласно
чл.10 ал.1,като в тези случаи прокурорът участва в качеството на представител
на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й
на контролираща страна/чл.27 ал.2 ГПК,в сега действащия ГПК- чл.26 ал.3/.В
същото ТР е прието,че не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата
на РБ е конституирана като единствен ответник ,че ако наред с Прокуратурата на
РБ, като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е
задължително-чл.10 ал.1 ЗОДВПГ/ чл.10 ал.1 ЗОДОВ/.
В
конкретната хипотеза при разглеждане на гр.д.№278 /2017г.по описа на Луковитски
РС ,императивната разпоредба на чл.10 ал.1 от ЗОЗОВ не е спазена и
производството е проведено без участието на Прокуратурата на РБ,която
задължително следва да участва като контролираща страна в процеса.Касае се за
съществено процесуално нарушение,допуснато от първата инстанция,което не може
да бъде поправено от въззивната ,тъй като неучаствалата страна в производството
пред Луковитски РС ще бъде лишена от една инстанция. Съгласно дадените
разяснения в ТР на ОСГТК на ВКС №1/09.12.2013г.по тълк.д.№1/2013г.-т.6, ако в
първата инстанция не е бил конституиран необходим другар,чието участие в
производството е задължително,въззивният съд следва да обезсили
първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане с участие на необходимия другар.В ТР е прието,че постановките на
т.17 от ТР№1/2000г.от 04.01.2001г.по гр.д.№1/2000г.на ОСГК на ВКС в частта
относно задължителното другарство не са актуални при действието на ГПК в сила
от 01.03.2008г.В случая при предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ,Прокуратурата на РБ
няма качеството на необходим другар,но е страна,чието участие в производството
е задължително по силата на самия закон-чл.10 ал.1 от ЗОДОВ,поради което дадените разяснения в цитираното ТР са
приложими и в конкретната хипотеза.
С оглед изложеното,Окръжният съд
приема ,че постановеното от Луковитски РС решение,предмет на обжалване в
настоящото производство е недопустимо и следва да бъде обезсилено,без съдът да
се произнася по съществото на спора.Делото следва да бъде върнато на Луковитски
РС ,за ново разглеждане от друг състав на същия съд.При новото разглеждане на
делото Луковитски РС следва да конституира като контролираща страна
Прокуратурата на РБ,която ще се представлява в процеса от съответния прокурор в РП Луковит.По
идентични съображения следва да бъде обезсилено като недопустимо и
постановеното от Луковитски РС определение по чл.248 ГПК,доколкото
произнасянето по разноските,респ.за изменението на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК ,е в зависимост от това как съдът ще се
произнесе по същество на предявения иск.
Разноски за настоящата инстанция не
следва да се присъждат,тъй като съдът не се произнася по съществото на правния
спор.
Водим
от горното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на осн.чл.270 ал.3 ГПК като
недопустими решение на Луковитски
Районен съд №29 от 04.04.2018г.,постановено
по гр.д. №278/2017г.по
описа на същия съд и определение на Луковитски РС по същото дело №191 от 09.10.2018г.,постановено на
основание чл.248 ГПК.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Луковитски
Районен съд.
При новото разглеждане на делото да се конституира
като контролираща страна Прокуратурата на РБ,съгласно чл.10 ал.1 ЗОДОВ.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване , съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :