Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 16.07.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №915/20172014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от Ж.И.П., с която е предявен срещу З.Б.В.И.Г. АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 150000 лв., представляваща част от обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.12.2013 г., при което починал фактическият съжител на ищцата. Претендира законната лихва от деликта и разноските.

            Ищцата твърди, че при произшествието, осъществило се на 23.12.2013 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починал С.М.Т., с когото е била във фактическо съжителство. От загубата на своя близък е понесла неимуществени вреди – болки и страдания.

            Ответникът оспорва иска. Оспорва материалната легитимация на ищцата, като твърди, че същата извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение при смърт, тъй като не е живеела заедно с починалия и не е била във фактическо семейство с него.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязла в сила присъда от 29.04.2014 г. на ОС – Пазарджик по НОХД №117/2014 г. К.И.М.е признат за виновен в това, че на 23.12.2013 г. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ******АМ при движение в гр. Пазарджик по ул. ******, нарушил правилата за движение – чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 ЗДвП, като блъснал челно пресичащия на пешеходна пътека пешеходец С.М.Т. и по непредпазливост причинил смъртта му. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това за настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява чрез включване по изключение на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите си ВКС приема, че съгласно нормите на ЕС, в съответствие на които следва да се приведе българското законодателство, обезвреда следва да се гарантира на всяко физическо лице, претърпяло вреди от престъпление и на членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление. Като „членове на семейството” са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, поС.на и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Ето защо, за да се приеме, че ищцата е сред лицата, които имат право на обезщетение при смърт, следва по делото да се установи, че нейната връзка с починалия отговаря на критериите, посочени в цитираното тълкувателно решение – да е живяла с жертвата в ангажирана, поС.на и стабилна интимна връзка в общо домакинство.

По делото не е спорно между страните, че регистрирания поС.ен и настоящ адрес на ищцата не е в гр. Пазарджик, където е живеел починалия, а в гр. Перник. От представените от ответника писмени доказателства – справка от НАП се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение без прекъсване в периода 1985 г. – 2017 г. в Мини-Перник, предприятие, находящо се в гр. Перник.

От показанията на свидетеля Я.Н., близък на ищцата, се установява, че свидетелят познава починалия С.Т.като приятел на ищцата от 2009 г. и в определен период от време според свидетеля двамата са живеели заедно, като свидетелят не сочи конкретно кой е този период. От 2009 г. свидетелят неколкократно (5-6 пъти) е откарвал ищцата от Перник, където е бил домът й, до Пазарджик – до дома на С., като свидетелят не знае дали ищцата е имала ключове от дома на С.. Свидетелят знае, че С. е имал деца, но не знае дали ищцата е познавала децата му и дали е поддържала някаква връзка с тях, нито знае за други членове на семейството на С.. За процесното произшествие, при което С. е загубил живота си, свидетелят разказва, че ищцата е научила след повече от седмица след събитието, тъй като не е можела да се свърже със С. по телефона около коледните празници. Не знае ищцата дали е присъствала на погребението, знае, че не го е организирала тя.

При така установените факти, съдът приема, че естеството на отношенията между ищцата и починалия не е такова, че същите да могат да се квалифицират като фактическо съпружеско съжителство - в ангажирана, поС.на и стабилна интимна връзка в общо домакинство. На първо място познанството им не е дълготрайно – продължило е около 4 години. Двамата не са съжителствали поС.но заедно в едно домакинство и в общ дом – ищцата е имала свой дом и работа в гр. Перник, а починалият е живеел в гр. Пазарджик. Дори и да се приеме, че двамата са били интимни партньори и са прекарвали много време заедно – тъй като ищцата е гостувала в дома му при всяка възможност, това не е достатъчно, за да се приеме една връзка за приравнена на семейна. Основното съображение за това е както обстоятелството, че двамата не са живели в едно домакинство и в общ дом, така и обстоятелството, че семействата им не са се сближили както при съпружеска връзка – за смъртта на С.Т.ищцата е разбрала повече от седмица след събитието, което сочи, че не е била възприемана от близките му като негова съпруга. Обстоятелството, че не ищцата е организирала погребението и по всяка вероятност дори не е присъствала на него също сочи, че двамата не са били в съюз, идентичен на брачните партньори. Всичко това води до извод, че макар и да са били близки приятели, отношенията между ищцата и починалия не се характеризират с трайност, нито с онази „особено близка привързаност“, при която съгласно ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС обезщетение може да се присъди по изключение и на други лица, извън най-близкия родствен и семеен кръг на починалия. Съгласно цитираното тълкувателно решение обезщетение на лицата извън най-близките родственици се дължи „само в изключителни случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето”. По делото такава близка и трайна семейна връзка между ищцата и починалия не се установи. Ето защо съдът приема, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.Т.при процесното пътно-транспортно произшествие.

От изложените съображения следва, че в полза на ищцата не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение от процесното застрахователно събитие. Предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

По разноските:

       На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение (300 лв.), експертизи и такси за удостоверения, в размер на 510 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.П., ЕГН:**********, срещу З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:*******, иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на С.М.Т. при произшествие, осъществено на 23.12.2013 г.

ОСЪЖДА Ж.И.П., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.В.И.Г. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 510 лв., представляваща съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: