Решение по дело №826/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 302
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Теодора Начева Петкова
Дело: 20214430200826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Плевен , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430200826 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

Постъпила е жалба от Н. Б. ИЛ. от ***, с ЕГН **********, против НП
№ 20-0938-005390/30.12.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Твърди се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Г. от ***,
който изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП. Не
представя писмена защита в указания срок.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не
ангажира становище по съществото на жалбата.

1
Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.12.2020 г. жалбоподателят Н. Б. ИЛ. управлявал в гр. Плевен
собственото си МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***. В 16:35 часа на
пл. „Кирил и Методий“ до „МОЛ Панорама“, с посока на движение към ул.
„Асен Халачев“, свидетелите Д. Л. Д., ВЛ. М. ТР. и Н. В. Г. – длъжностни
лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен, спрели жалбоподателя за
проверка, тъй като длъжностните лица констатирали, че не е поставил предна
регистрационна табела на определеното от производителя място на
управляваното от него МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***. В хода
на проверката свидетелите установили, че въпросната регистрационна табела
се намира в купето на автомобила. За констатираното нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия „GA“ бл. № 301575
от 22.12.2020г.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
без възражения. В законоустановения тридневен срок няма данни да е било
депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени
писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява на първо място от
показанията на свидетелите Д. Л. Д., ВЛ. М. ТР. и Н. В. Г.. Същите си спомнят
в детайли нарушението като са категорични, че регистрационната табела е
била в купето на автомобила но не на видимо място в т.ч. на таблото. Св. Д. в
допълнение посочва, че ж-лят даже изнесъл регистрационната табела за да я
покаже на проверяващите. Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от
издадения АУАН Серия „GA“ бл. № 301575 от 22.12.2020г. на л.4, чиято
презумптивна доказателствена сила не е опровергана, както и от приложените
и неоспорени сведение на л.7; справка за нарушител/водач на л.9-10 и Заповед
2
рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР. Съдът не кредитира
показанията на допуснатия до разпит свидетел Й.Х. И. – баща на ж-ля, който
твърди че регистрационната табела е била на видимо място, а именно на
таблото доколкото в тази част показанията на свидетеля влизат в
противоречие с показанията на полицейските служители, които са обективни,
безпристрастни и без никаква индиция за заинтересованост от изхода на
делото. Обратното - св.И. е баща на ж-ля и при съобразяване на този факт и
предвид противоречието на неговите показания с тези на полицейските
служители, тези на св. И. в тази част не следва да бъдат ценени. В останалата
част показанията на св.И. следва да бъдат кредитирани от съда като съответни
на останалите доказателства в това число в частта в която твърди че е била
повредена предната броня. В тази част показанията на св.И. се подкрепят от
тези на св. Т.. Подкрепят се и от представеното в с.з. писмено доказателство
на л.26-27 за закупена предна броня.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП № 20-0938-
005390/30.12.2020г., в което жалбоподателят е административнонаказан за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По същество с НП № 20-0938-005390/30.12.2020г. на *** Сектор към ОД
на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя Н. Б. ИЛ.
е вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на
22.12.2020г., съобразно който „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата”.
Впрочем описаната по-горе фактическа обстановка не се и оспорва от
жалбоподателя. По делото не се спори, че на процесната дата жалбоподателят
е управлявал въпросното МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***, както
и че не е имал регистрационна табела, поставена на определеното за това
място. Съдът, както беше посочено и по-горе не споделя и твърдението, че
табелата е била на видимо място на таблото на автомобила по съображения
изложени по-горе и въз основа на ценени показания и АУАН. Но дори да
3
беше така нарушението отново следва да се счита за извършено доколкото не
таблото на автомобила е мястото където следва да бъде поставена табелата.
Съдът счита за ирелевантно обстоятелството за настъпило ПТП, в резултат на
което се твърди, че табелата е била паднала, което дори да беше така макар да
няма представени доказателства, то наличните способи за придвижване със
свалена рагистрационна табела са други и не следва да бъдат обсъждани
понастоящем.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно
и точно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от
ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации
не са опровергани, сам по себе си е писмено доказателствено средство за
нарушението, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. В заключение следва да се
посочи, че в описаната санкционна разпоредба на чл.175, ал.1 т.1 от ЗДвП е
посочено пр.3, което е неправилно доколкото предложението в тази
разпоредба е едно единствено, но това според съда не е процесуално
нарушение, още по-малко съществено, а следва да се възприеме за техническа
грешка, която е несъществена и по никакъв начин не е довела до накърняване
на правото на защита на ж-ля.
Предвид гореизложеното Съдът намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези
случаи по реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание –
лишаване от правоуправление за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50
до 200 лева. АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен
интерес, само в частта досежно наложеното наказание лишаване от
правоуправление като законосъобразно е наложил на жалбоподателя
наказание в предвидения в закона минимален размер по отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, а именно от един месец.
4
Съдът не е съобразил обаче тежестта на нарушението и липсата на данни за
по-добро материално положение досежно наказанието глоба, като е наложил
същото в максимален размер, а именно от 200 лв. Същото следва да бъде
намалено от 200 лева на 50 лева, какъвто е законоустановения минимум, като
по този начин би било съобразено с целите на административното наказание,
посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В този
смисъл следва да се измени НП.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-005390/30.12.2020г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя Н. Б. ИЛ. от ***, с ЕГН ********** за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, като НАМАЛЯВА
наложеното административно наказание глоба на 50/петдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
005390/30.12.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна
полиция“-Плевен, в останалата част, а именно в частта, в която на
жалбоподателя Н. Б. ИЛ. от ***, с ЕГН ********** е наложено
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 /един/ месец като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Постъпила е жалба от Н. Б. И. от ***, с ЕГН **********, против НП №
20-0938-005390/30.12.2020г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец. Твърди се, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Г. от ***,
който изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП. Не
представя писмена защита в указания срок.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не
ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 22.12.2020 г. жалбоподателят Н. Б. И. управлявал в гр. Плевен
собственото си МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***. В 16:35 часа на
пл. „Кирил и Методий“ до „МОЛ Панорама“, с посока на движение към ул.
„Асен Халачев“, свидетелите Д. Л. Д., В. М. Т. и Н. В. Г. – длъжностни лица
при Сектор „Пътна полиция“-Плевен, спрели жалбоподателя за проверка, тъй
като длъжностните лица констатирали, че не е поставил предна
регистрационна табела на определеното от производителя място на
управляваното от него МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***. В хода
на проверката свидетелите установили, че въпросната регистрационна табела
се намира в купето на автомобила. За констатираното нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП длъжностните лица съставили АУАН Серия „GA“ бл. № 301575
от 22.12.2020г.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал
без възражения. В законоустановения тридневен срок няма данни да е било
депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени
писмени доказателства.
Горната фактическа обстановка се установява на първо място от
показанията на свидетелите Д. Л. Д., В. М. Т. и Н. В. Г.. Същите си спомнят в
1
детайли нарушението като са категорични, че регистрационната табела е била
в купето на автомобила но не на видимо място в т.ч. на таблото. Св. Д. в
допълнение посочва, че ж-лят даже изнесъл регистрационната табела за да я
покаже на проверяващите. Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от
издадения АУАН Серия „GA“ бл. № 301575 от 22.12.2020г. на л.4, чиято
презумптивна доказателствена сила не е опровергана, както и от приложените
и неоспорени сведение на л.7; справка за нарушител/водач на л.9-10 и Заповед
рег.№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР. Съдът не кредитира
показанията на допуснатия до разпит свидетел Й.Х. И. – *** на ж-ля, който
твърди че регистрационната табела е била на видимо място, а именно на
таблото доколкото в тази част показанията на свидетеля влизат в
противоречие с показанията на полицейските служители, които са обективни,
безпристрастни и без никаква индиция за заинтересованост от изхода на
делото. Обратното - св.И. е *** на ж-ля и при съобразяване на този факт и
предвид противоречието на неговите показания с тези на полицейските
служители, тези на св. И. в тази част не следва да бъдат ценени. В останалата
част показанията на св.И. следва да бъдат кредитирани от съда като съответни
на останалите доказателства в това число в частта в която твърди че е била
повредена предната броня. В тази част показанията на св.И. се подкрепят от
тези на св. Т.. Подкрепят се и от представеното в с.з. писмено доказателство
на л.26-27 за закупена предна броня.
Въз основа на издадения АУАН е издадено оспореното НП № 20-0938-
005390/30.12.2020г., в което жалбоподателят е административнонаказан за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По същество с НП № 20-0938-005390/30.12.2020г. на *** Сектор към ОД
на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на жалбоподателя Н. Б. И. е
вменено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение на
22.12.2020г., съобразно който „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата”.
Впрочем описаната по-горе фактическа обстановка не се и оспорва от
жалбоподателя. По делото не се спори, че на процесната дата жалбоподателят
е управлявал въпросното МПС – лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ***, както
и че не е имал регистрационна табела, поставена на определеното за това
място. Съдът, както беше посочено и по-горе не споделя и твърдението, че
табелата е била на видимо място на таблото на автомобила по съображения
изложени по-горе и въз основа на ценени показания и АУАН. Но дори да
беше така нарушението отново следва да се счита за извършено доколкото не
таблото на автомобила е мястото където следва да бъде поставена табелата.
Съдът счита за ирелевантно обстоятелството за настъпило ПТП, в резултат на
2
което се твърди, че табелата е била паднала, което дори да беше така макар да
няма представени доказателства, то наличните способи за придвижване със
свалена рагистрационна табела са други и не следва да бъдат обсъждани
понастоящем.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът
за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно
и точно е описано нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.140, ал.1 от
ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за
нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации
не са опровергани, сам по себе си е писмено доказателствено средство за
нарушението, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. В заключение следва да се
посочи, че в описаната санкционна разпоредба на чл.175, ал.1 т.1 от ЗДвП е
посочено пр.3, което е неправилно доколкото предложението в тази
разпоредба е едно единствено, но това според съда не е процесуално
нарушение, още по-малко съществено, а следва да се възприеме за техническа
грешка, която е несъществена и по никакъв начин не е довела до накърняване
на правото на защита на ж-ля.
Предвид гореизложеното Съдът намира, че в разглеждания случай
действително виновно е допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези
случаи по реда на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е предвидено наказание –
лишаване от правоуправление за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50
до 200 лева. АНО се е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен
интерес, само в частта досежно наложеното наказание лишаване от
правоуправление като законосъобразно е наложил на жалбоподателя
наказание в предвидения в закона минимален размер по отношение на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, а именно от един месец.
Съдът не е съобразил обаче тежестта на нарушението и липсата на данни за
по-добро материално положение досежно наказанието глоба, като е наложил
същото в максимален размер, а именно от 200 лв. Същото следва да бъде
намалено от 200 лева на 50 лева, какъвто е законоустановения минимум, като
по този начин би било съобразено с целите на административното наказание,
посочени в чл.12 от ЗАНН, както и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. В този
смисъл следва да се измени НП.
3