Р Е Ш Е Н И Е
№505
гр. Хасково, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря Гергана
Мазгалова и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев от ОП - Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело № 568 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от Б.З. -
гражданин на М., с адрес: РПЦ Харманли, гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение №
УПХ-53/19.06.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, поради нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените
съображения, обосноваващи отказа били изцяло незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне
страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му.
Жалбоподателят сочи, че е от етноса на берберите-амазиги, който не бил обичан
от арабите в М.. Нарушени били административнопроизводствените правила, тъй
като в решението не се съдържал нито един аргумент за това, дали молбата за
закрила била явно неоснователна или не. Не били обсъдени въпросите, свързани с
обстановката в М.. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат
разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към
основателността на молбата за закрила по същество. Липсвали и аргументи за
приетото от органа становище, че молителят се позовава на обстоятелства, извън
предмета на закона, както и такива за приетата липса на посочена от молителя
причина за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част
на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били
посочени фактическите основания за правните изводи на административния орган.
Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства. В
този смисъл решението представлявало своеобразна компилация между изводи по
същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно
незаконосъобразно, до степен, че граничило с нищожност на административния акт.
Нарушението на материалния закон се изразявало в неяснота относно приетия от
административния орган извод, че по отношение на чужденеца били налице
основания за прилагане на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Не било ясно защо било
прието, че изложеното от кандидата за закрила било извън предмета на закона. В
хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се
опитал да изложи своите опасения относно обстановката в М., която се влошавала
непрекъснато. Бил в опасност, чувствал уязвим и нямало към кого да се обърне за
помощ. Твърди, че в оспореното решение не било изследвано законодателството в М..
Сочи, че завил пред административния орган, че ако бъде върнат в страната си
това щяло да доведе до опасност от сериозни посегателства и реален риск за
живота и сигурността му. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за
живота си там и това била причината да напусне М.. Искал да живее в Б.. На
следващо място се счита, че неправилно административният орган тълкувал и
прилагал и нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15
буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Твърди се, че обжалваното решение противоречи
на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което се моли да бъде
отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания
молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (Р. Б.), чрез процесуален представител моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълните съображения
излага в писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна, предлага да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба №105400-506/08.06.2020г. в
СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Б. З. от М.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №437 от 12.06.2020 г., с рег. №УП-15563/12.06.2020г.
на ДАБ, подадена с името Б.З.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за
самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП-15563/12.06.2020 г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената Б.З., гражданин на Мароко, роден на *** г. в М. гр.
Г., …. На същата дата лицето е регистрирано с имената Б.З., роден на *** г. в гр.Г…
в М., със същия постоянен адрес, гражданин на М., етническа принадлежност –…,
религия – …, професия - .., образование - …, .., без документи за самоличност.
С писмо с рег.№УП-15563/12.06.2020 г.
на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че на границата лицето се представило като Б. З., роден на *** г., от
М.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 16.06.2020 г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 15563/16.06.2020 г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на
регистрационния лист. Имал национален паспорт и лична карта, които оставил в Т.,
при един приятел. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Чужденецът посочил, че
напуснал М. легално, през февруари 2020 г. Заедно с приятел заминали за гр.И.,
Т.. През месец май 2020 г., с група от четирима души влезли нелегално в
България, през зелена граница. Преди това влезли в Г., през река, но не подали
молба там. Когато напуснал М. искал да отиде в Б., при негов приятел, който
работил там нелегално, за да работи и той. Напуснал страната си, защото където
и да работел му плащали малко, а там където искал да отиде плащали добре.
Другата причина за напускане на М. била свързана с това, че арабите мразили
берберите, давали им малки заплати. Той бил берберин и поради това било много
трудно да го вземат на работа и да му плащат добре, като на арабин. Не заявил
да има други проблеми заради етническата си принадлежност. Не бил арестуван,
нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Споделил, че е мюсюлманин-сунит
и нямал проблеми заради изповядваната религия. Не членувал в политическа партия
или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Не бил
член на въоръжено формирование или групировка. Посочил още, че има начално
образование, учил до седми клас. Не желаел да се завърне в родината си, тъй
като нищо нямало да бъде променено.
С Решение № УПХ – 53/19.06.2020 г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на Б.З. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във
вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 24.06.2020 г., а жалбата е подадена на 29.06.2020 г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – младши
експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определен със
Заповед № РД05-233/23.03.2016 г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48,
ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при постановяването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чуждият гражданин е регистриран на 12.06.2020 г., а оспореният акт е
издаден на 19.06.2020 г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока
по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС
по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да
се отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност
на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от
ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай
съгласно разпоредбата на чл.58 ал.9 изр.2 от ЗУБ такова становище не се
изисква.
Административният акт отговаря и на
общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на търсещия закрила да разбере мотивите на
административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е
съответно и на материалния закон.
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се
предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване,
основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и
поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на М. ниското заплащане на труда му. Другата
причина за напускане на страната била свързана с това, че арабите мразили
берберите, давали им малки заплати. От изложената бежанска история на
жалбоподателя е видно, че последния е живял спокоен живот в М.. Не се
установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8,
ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. Твърдяната омраза от
страна на арабите към берберите се изчерпва само с по-ниското заплащане на
положения труд. Няма данни за други обстоятелства, който бих могли да се
определят като попадащи в обхвата на чл.8 от ЗУБ. В този смисъл, административният
орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от
бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно
липсата на предпоставките за предоставяне на бежански статут. Правилно е
отчетено, че причината, поради която Б.З. е напуснал държавата си по произход,
не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да
бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за
наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове
на семейството му по причини, възведени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В тази връзка, от
материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо
чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма,
поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в
цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”.
Следователно не е налице страхът на търсещия закрила от преследване по
причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Заявеното от последния не може да бъде
свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е
изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивирана единствено
от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована
преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне
на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и 2. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание
или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание;
3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, търсещото
закрила лице въобще не е навело като причина за напускането на страната си по
произход наличието на опасност да бъде осъдено на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложено на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е
направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е
бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011
г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната
норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични
заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е
подчинено на условието последният да представи доказателства, че той
представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение
елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита
за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен
конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти,
сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-
членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига
толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в
съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се
излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено
с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на
Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в
Справка с вх. № МД-271/18.05.2020г., относно М., на Дирекция „Международна
дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.6 от Устройствения правилник на
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира,
поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни
държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна
информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на
човека. Съгласно чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и
справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за
кризисните райони и за бежанските потоци.
Следователно цитираната справка е
изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което
представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето,
което го е издало, като при извършената от него проверка е установило именно
фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви
други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана
в изготвената справка. От същата става ясно, че ситуацията в тази страна не е
такава, която да обосновава предоставяне на международна закрила на гражданите
ѝ. От данните в справката и от приобщения доказателствен материал може да
се направи извода, че дори и да се завърне в държавата си по произход,
жалбоподателят би могъл да води нормален живот, при условията на
социално-икономическата обстановка в М.. Ситуацията в тази страна не достига
границите на въоръжен конфликт и жалбоподателят не е изложен на риск от тежки
заплахи поради такъв конфликт, поради което в случая не са налице
предпоставките на чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Разширенията, дадени в тълкувателно
решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването
на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от
Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на
нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9,
ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в
една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да
понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се
ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход
търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва
да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред
него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да
се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията
в М., удостоверено в приложената по делото справка, може да се направи извода,
че в тази страна не е налице безогледно насилие. Напротив - доказателствата по
делото, с оглед приетата писмена справка на Дирекция ”Международна дейност“,
данните в които не се опровергават от събрания по делото доказателствен
материал, сочат, обстановката в страната е спокойна и няма дори индикации за
насилие или други действия, даващи основание да се счита, че гражданите на М.
следва да се третират като лица, на които следва да се предостави хуманитарен
статут, на основание национален или международен акт в областта на хуманитарното
право. В случая, предвид обстановката М., жалбоподателят би могъл ефективно да
се ползва от закрилата на правителството си. В тази връзка, интервюиращият
орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част.
Не се установява да са налице и
останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко са налице субективни опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство.
Обсъдена е обстановката в М., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното
в решението на интервюиращия орган, като е разгледано и положението на
различните етнически групи в страната, вкл. и това на берберите. Изводите на органа,
че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер
или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.З. - гражданин на М.,
срещу Решение № УПХ-53/19.06.2020 г. на Интервюиращ орган към Държавната
агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: