Определение по дело №1597/2016 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   1803            Година   01.07.2016               Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи юли                                                                                                Година 2016 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1597 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 108 и 109 ЗС допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, с изключение на представените от тях снимки на имота, които следва да се приложат към делото, тъй като не представляват писмени доказателства, за да се приемат, като такива (чл. 183 ГПК).

Следва да се уважат исканията на страните и назначи по делото съдебно – техническа експертиза, която, с оглед различните задачи към същата от областта на строителството и на геодезията, следва да се изготви от две вещи лица, които да отговорят на поставените от страните въпроси към същата експертиза в исковата молба и отговора, както и на въпросите: 1/. построена ли е процесната ограда в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ---, респективно - навлиза ли тя в този имот, с кои свои части и с каква квадратура; и 2/. каква част от този имот е завзета по този начин от тази ограда и придадена към съседния имот с идентификатор ---, която част, както и самата ограда, вещите лица да онагледят с точки и колорират с различен цвят на комбинирана скица към заключението, за отговор на които въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на геодезията и строителството, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалият назначаването й ищец и поставилият към нея въпроси ответник да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Следва да се даде възможност на всяка от страните, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води свидетели, като посочи какви точно факти ще установява всеки от тях, едва след което съдът ще се произнесе по това им искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й.

Доколкото страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. Следва да се призоват и вещите лица след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

            СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че ответникът бил вписан в кадастралния регистър, като собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор ---, въз основа на договор от 08.12.1999 г. вписан в СВ с акт № 72/17.09.2007 г. Ищецът придобил правото на собственост върху съседния ПИ с идентификатор ---, с адрес ---, с площ 1469 кв.м., при съседи: ---, ---, ---, ---, с номер по предходен план: ---, при граници на УПИ: североизток - ---озапад - ---, заедно с построените в имота сгради с идентификатори ---.1 и ---.2, което се установявало от представения н.а. с вх. рег. № 10243/26.09.2012 г., акт № 13, том XXVIII, дело 5686/2012г. След придобиването на този ПИ, ищецът съборил сградите в него с идентификатори ---.1 и ---.2, което било отразено в одобрените ККР на С., въз основа на удостоверение № 20-11-10-159/08.02.2013 г., издадено от О.. Във връзка с подадено до О. искане за издаване на разрешение за строеж в собствения му ПИ ---, било установено наличие на грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-65/30.08.2008 г. на изп.д. на А. С.. Със заповед № КД-14-298/09.07.2013 г. на началника на С., която била издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, грешката била отстранена, като границите на ПИ --- били приведени в пълно съответствие с границите на отредения за него --- „-", съгласно действащия план за регулация на С.З.. С разрешение за строеж № 19-95/27.02.2014 г., допълнено със заповед № 19-24-63/21.10.2014 г., било разрешено извършването на поетапно строителство в имота на ищеца. Първи етап - изграждане на складова база - едноетажно хале и двуетажна административна сграда с магазин за строителни материали със застроена площ от 660 кв.м., бил завършен. В изпълнение на задълженията си по чл. 54а, ал. 2 ЗКИР ищецът предоставил на А. данни за новопостроената сграда. На основание чл. 54а, ал. 3 ЗКИР, му било издадено удостоверение № 25-78618 - 17.12.2014 г. на С. и новопостроената сграда била нанесена в одобрените ККР на С.З., като сграда с идентификатор ---.3. Втори етап на строителството му било изграждането на огради: с височина на плътната част от 0.60 м. и ажурна част над нея до височина 2.20 м. над терена по източната улично-регулационна граница - изцяло в имота на възложителя, а по северната, западната и южната граница - осово по регулационните линии. Било видно, че разрешената ограда между ПИ --- (собственост на ответника) и ПИ --- (собственост на ищеца) следвало да бъде изградена осово по регулационната линия между двата имота. Както било посочено, регулационната и кадастрална граница между двата имота съвпадала. Към момента обаче строителството на огради не можело да бъде осъществено, тъй като ответникът вече изградил ограда, разделяща неговия имот и този на ищеца. Последният възложил на правоспособно лице по ЗКИР да извърши геодезическо заснемане на имота му. Установено било несъответствие между материализираната на терена ограда, разделяща ПИ --- (собственост на ответника) и ПИ --- (собственост на ищеца), и границата между същите имоти по кадастралната карта. За данните от заснемането, правоспособното лице изработило чертеж за ПИ ---, на който заснетата ограда била изобразена, като зелена линия. Показаните на чертежа подробни точки от заснемането с номера 34, 74 и 75, се намирали от вътрешната (северната) страна на масивната ограда. Между тях и кадастралната граница между ПИ --- и ПИ --- били налице разлики, както следвало: в точка 34 - 28 см., в точка 74 - 122 см. и в точка 75 - 108 см. Следователно, с толкова сантиметра северната страна на масивната ограда, изградена от ответника, навлязла в имота на ищеца. Площта, заключена между линията на северната й страна и границата между двата имота по кадастрална карта, била 40.30 кв.м. Съществуващото несъответствие на изградената масивна ограда, разделяща ПИ --- и ПИ ---, и границата между двата имота по кадастралната карта, графично било онагледено и на комбинирана скица № 15-547906-15.12.2015 г., която била издадена от С.. Изградената от ответника ограда била с височина от 3.30 м., смесен тип (плътна и лека част). Плътната й част била с височина 2.20 м., с основи, които били вкопани на дълбочина около 30 см. и имали напречно сечение 80 см. Плътната й част била изградена от стоманобетон, измазана с хоросан, с напречно сечение на оградата от 50 см. /на височина от кота 0 до 55 см./ и сечение от 35 см. /на височина от 55 см. до 220 см./. Върху плътната й част била разположена лека част - ламарина с височина от 1.1 м. Оградата не представлявала търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ предвид годината на построяването й след 1999 г., в която ответникът придобил имота. ПИ ---/номер по предходен план УПИ -, -/ първоначално бил частна държавна собственост. Същият бил придобит от дружеството „А." ООД на 22.01.2008 г., което било видно от представения договор от същата дата. През есента на 2005 г., във връзка с намерение за придобиване на имота, представител на същото дружество извършил оглед на място, като били направени снимки. Приложената снимка показвала изглед на част от имота на ищеца, гледан от улицата. На снимката се виждала и намиращата се към онзи момент в имота масивна сграда /метален склад/. Гледан от този ъгъл на снимане, имотът на ответника се намирал в непосредствена близост, отляво на склада, тоест, всяка ограда с височина 3.30 м. щяла да бъде видима от мястото, на което стояло лицето, направило снимката. Ясно се виждало обаче, че между имота на ответника и този на ищеца нямало никаква ограда. Следователно, оградата била построена след 11.10.2005 г., когато била направена снимката. Като се съпоставело горното с датата на придобиване на ПИ --- от ответника, следвало, че описаната по - горе ограда с височина 3.30 м. (плътна част 2.20 м. и ламарина 1.1 м.) била построена от него. За изграждането й, нито било издадено разрешение за строеж, нито имало одобрен архитектурен проект, което било задължително предвид височината й. Доколкото тази ограда, освен, че била разположена изцяло в имота на ищеца, представлявала и незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. З, вр. т. 2 ЗУТ. Поради това ищецът подал две жалби до кмета на О. за установяване на незаконността й /представляваща строеж по смисъла на ЗУТ/ и издаване на заповед за премахването й. Жалбите му обаче били отхвърлени, което било видно от писмо изх. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г. и писмо изх. 10-11.10592/27.08.2014 г. на О.. За да откаже извършване на проверка и издаване на заповед за премахване на оградата, кметът на О. се позовал на декларация от 21.05.2013 г. на управителя на ответника, че оградата била построена през 1985 г. Ищецът бил посъветван да потърси защита на вещните си права по съдебен ред. Отказът да бъдела извършена реална проверка по жалбите му и издадена заповед за премахване на построената от ответника незаконна ограда, обусловило правния му интерес от търсената защита на вещното му право на собственост върху собствения му ПИ ---, чието упражняване в пълен обем било възпрепятствано от действията на ответника. От изложеното било видно, че извършените от ответника действия по изграждане на масивна ограда с височина 3.30 м., смесен тип /плътна част с височина 2.20 м., ламарина с височина от 1.1 м./, която била разположена изцяло в имота на ищеца, били противоправни и водели до конкретно нарушаване правата му на собственик. Оградата била навлязла в собствения му ПИ ---, като площта, заключена между линията на северната страна на оградата и границата по кадастралната карта между същия имот и съседния ПИ ---, собственост на ответника, била 40.30 кв.м. Следователно, към момента посочените квадратни метри от имота на ищеца неправомерно били заградени и се ползвали от ответника. Поради това, към момента на предявяване на настоящия иск, ищецът бил в невъзможност да осъществи втори етап на разрешеното му строителство (изграждане на огради). Това било така, защото оградата между имота му и този на ответника, следвало да бъде разположена осово по регулационната граница между двата имота, която, както посочил, съвпадала с кадастралната такава. Той обаче нямал достъп до тази граница, която към момента попадала в заграденото от ответника и не можел да започне извършване на разрешените му СМР по изграждане на ограда. Това представлявало конкретно нарушаване на правото му на собственост върху ПИ ---. Ограничаването на правата му произтичало пряко от действията на ответника по израждане на ограда с височина 3.30 м. (плътна част 2.20 м. и ламарина 1.1 м.), навлязла изцяло в имота му. Освен това, посочените 40.30 кв.м., колкото била площта заключена между линията на северната страна на оградата и границата по кадастрална карта между имотите на страните, били част от собствения на ищеца ПИ ---. Тези квадратни метри се ползвали от ответника без основание, а ищецът, въпреки, че бил техен собственик, бил лишен от възможността да ги ползва.

            Искането е да се осъди ответника да премахне изградената от него масивна ограда с височина от 3.30 м, смесен тип - плътна част с височина 2.20 м и ламарина с височина от 1.1 м., навлязла в собствения на ищеца ПИ с идентификатор ---, с 28 см (в точка 34), със 122 см в точка 74 и 108 см в точка 75, както и да се признаете за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 40.30 кв.м. от същия ПИ, при граници: от --, северна страна на описаната масивна ограда, кадастралната граница между ПИ --- и ПИ ---, и от запад - ПИ --- и се осъди ответника да предаде на ищеца владението върху тях, което осъществява без основание.

            Правна квалификация на предявения от ищеца негаторен иск за премахване на процесната ограда – нормата на чл. 109 ЗС, а на предявения в обективно съединение с него иск за собственост – нормата на чл. 108 ЗС.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че не оспорвал факта, че бил собственик на ПИ ---, който придобил с договор за приватизационна продажба на обект „А." ЕАД, клон С.З., обособена част от имуществото на „А." ЕАД С. /за краткост - „договор за приватизационна продажба"/ от 08.12.1999 г. Не оспор­вал и факта, че ищецът бил собственик на съседния от север ПИ ---. Не можел обаче да се съгласи с твърдението му, че бил изградил ограда, разделяща двата имота, което неотговаряло на обективната действителност. Това му становище се подкрепяло от обективното обстоятелство, че към датата на придобиване на имота с договора за приватизационна продажба от 08.12.1999 г., оградата съществувала като разделителна линия с този, първоначалния /бившия/ собственик на процесния имот, придобит от ищеца едва през 2012 г. Същата била изградена на мястото, на което съществувала и към момента, доказателство за което била и приложената към писмения му отговор скица /схема, чертеж/ на имот № 5237/26.10.1987 г., който бил собственост на „А." ЕАД С.. Впоследствие, от този имот, с договора за приватизационна про­дажба от 08.12.1999 г., бил обособен и придобит от ответника ПИ ---. От въпросната скица по безспорен начин се установявало, въз основа на изобразените геодезически /картографски/ знаци, че още преди 26.10.1987 г. съществувала оградата, отделяща притежавания от него имот от този на ищеца. С това подобрение, реално изградено по имотната граница между два­та съседни ПИ № --- и ПИ № ---, на практика ответникът закупил процесния имот. Поради факта, че след реализиране на приватизационната сделка, собствения на ищеца имот бил на практика напълно изоставен от тогавашния му собственик, което обстоятелство създавало реални предпоставки за осъществяване на престъпни посегателства от трети лица по отношение на неговата собственост и предвид влошеното състояние на оградното съоръжение, ответникът предприел дей­ствия по отношение на въпросната ограда, свеждащи се до нейното укрепване, измазване и доизграждане на височина, при запазване на първоначално съществуващата ограда. В тази връзка категорично твърдял, че не бил предприемал аб­солютно никакви действия по преместването на линията, по която тази ограда била построе­на, предвид факта, че същата била считана от него за съществуваща разделителна граница със съседния от север имот. Поради това представената с исковата молба снимка от 11.10.2005 г., не следвало да се приема, като писмено доказа­телство, предвид факта, че не попадала в кръга на изрично посочените в раздел IV ГПК доказателства. Независимо от това следвало да се изтъкне, че същата снимка категорично и безусловно доказвала твърдението му относно съществуването на процесната ограда към момента на заснемането й и много пре­ди този момент. Независимо от факта, че от ъгъла на заснемане бил виден основно входа на съседния /сега на ищеца/ имот, който установявал неговата източна граница, внимателният анализ на обекта безспорно установявал малка част от спорната ограда, която посочвал със зелена стрелка на представеното от него копие на същата тази снимка. В тази връзка следвало за пореден път да посочи, че процесната ограда разделяла двата съседни имота по северна за негова и южна за ищеца граници. По този начин на практика имотът на ответника попадал зад заснетата висока метална сграда, находяща се тогава в ищцовия имот. По този начин на практика се доказвала неговата теза за реалното съществуване на процесната ограда между двата съсед­ни имота. Що се отнасяло до твърдяната от ищеца невъзможност да извърши вто­ри етап от разрешено му поетапно строителство на сгради и съоръжения в придобития от него имот, в частност, относимо до изграждането на процесната ограда, раз­деляща двата имота, същото нямало отношение към настоящия казус, защото разрешение за строеж се издавало по искане на заявителя и съобразно представена от негова страна документация. По този начин, издаденото от общината разрешение за строеж, по никакъв начин не целяло да уреди имуществени въпроси, ка­къвто се явявал процесният, а и не обследвало случая по такъв начин, че да дадяло ре­шение за направените от ищеца оспорвания. Наред с това следвало дебело да подчер­тае, че съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на огради, гра­дински и паркови елементи с височина до 2.20 м. над прилежащия терен. Категоричният му извод, че процесната ограда съществувала преди той да придобие имота си /08.12.1999 г./ по границата между двата имота /такава, каквато била и към момента/ и същата единствено била реконструирана и надградена от него. От това обстоятелство следвало, че в конкретната хипотеза, приложение намирал §16 ПР на ЗУТ, установяващ, че оградата по своя характер се явявала търпим строеж. В тази връзка отбелязвал факта, че към датата на придобиване на процесния имот от него на 08.12.1999 г., оградата съществувала, като раз­делителна линия /вътрешна граница/ между двата съседни имота. Безспорно доказа­телство за това било представената с писмения отговор скица от 26.10.1987 г. Следвало изрично да посочи, че в качеството си на купувач по дого­вора за приватизационна продажба от 08.12.1999 г., той обективно не бил в състояние и не разполагал с конкретен документ, установяващ точно в кой момент/колко годи­ни преди придобиването на имота/ процесната ограда била построена, за да бъдела приложена съответната алинея от §16 ПР на ЗУТ. Безспорен бил факта обаче, че пред­ставлявала търпим строеж и била декларирана от него, като собственик, пред О., доказателство за което било представения от него отговор на О. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г. Щом били налице безспорни до­казателства за търпимостта на процесната ограда, то по силата на закона същата не подлежала на премахване и се считала за законосъобразно изградена. В крайна сметка ищецът основавал претенцията си единствено на несъответствие на местонахождението й и грани­цата на имотите по изготвената кадастрална карта. Съгласно Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадаст­ралните регистри обаче и по - конкретно в чл. 14, ал. 1, т. 1 от същата, било посочено, че при нана­сянето на границите на поземлените имоти в кадастралните карти „се установяват приоритетно от означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР место­положение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите”. От своя страна чл. 38, ал. 1 ЗКИР задължавал собственика на имота, за който пред­стояло съставяне на кадастрална карта, „да означи с трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, и да опазва знаците от унищожаване”. По този начин, изхождайки от изложените факти, подк­репени с убедителни доказателства, следвал безспорния извод, че към датата на съз­даване на кадастралната карта, която била одобрена със заповед № 370/26.10.1987 г. /съглас­но отговор на О. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г./, процесната ограда съществувала като отбелязваща границата между двата имота, предмет на настоящо­то производство, но не била отразена коректно в кадастралната карта. Този факт безспор­но се доказвал от отбелязванията в представената от него с писмения му отговор скица на имота от 1987 г. В крайна сметка, правото на собственост върху даден имот и предели­те, върху които то се разпростирало, се определяли на първо място от самия документ, въз основа на който то било придобито, а не се съобразявало с направените отбелязвания при създаването на кадастралните карти и регистри. Нещо повече, при усло­вие, че А., която била създадена със заповед РД - 18 - 65/30.05.2008 г. и изготвената от нея кадастрална скица и граници, не можело да бъдат изменяни, при условие на съществуващ ПУП за про­цесните имоти. На следващо място, било видно от представена като писмено доказателство към исковата молба заповед № КД-14-24-298/09.07.2013 г., издадена от началника на СГКК, че към онзи момент била установена вече до­пусната грешка при създаването на кадастралната карта на С.З., по отно­шение именно границата между двата съседни ПИ --- и ПИ ---. Тази неточност при нанасянето на границите на двата имота в Кадастъ­ра се изразявала в неотчитане съществуването на помещение за главно ел. табло, собст­веност на ответника и приобщаването му към съседния ПИ собственост на ищеца. По отношение на предявения от ищеца иск за собственост на 40.30 кв.м., изразявал становище, че било видно от представения като доказателство към исковата молба но­тариален акт № 190/2012 г., че ищецът придобил собствеността върху процесния ПИ ---, като площта му била 1471 кв.м., а впоследствие, след извършената корекция на кадастралната карта със заповед № КД-14-24-298/09.07.2013 г., изразяваща се в промяна в границите между двата съседни и процесни имота, ка­то била върната част от имота на ответника, установена в размер на 3 кв.м., към настоящия момент ПИ --- на ищеца бил с площ от 1469 кв.м. От тези факти следвал категоричния извод, че от датата на придобиване на собствеността на имота от ищеца до настоящия момент, не било налице изменение в площта на ПИ ---. Това от своя стра­на обективно обстоятелство било в противоречие със заявената от ищеца претенция, че ответникът неправомерно владеел част от имота му в размер на 40.30 кв.м. Наред с изложените по-горе обективни факти, следвало да се посочи, че по отношение на евентуалното „навлизане” на процесната ограда в имота на ищеца, относимо към площта, намираща се между нея и границата на имотите такава, каквато била посочена в кадастралната карта, била нали­це изтекла придобивна давност, на която се позовавал. Основание за това черпел от факта, че към датата на придобиване на имота си на 08.12.1999 г., границата на двата съседни имота била от­делена със съществуващата и към момента ограда, тоест, ако се приемело, че било налице навлизане, то същото било извършено още от предишния собственик на закупения от ответника имот с факта на самото й изграждане. Следова­телно, той придобил имота в границите, реално изградени върху имота, което го правело добросъвестен владелец, придобил собствеността на правно основание, годно да го направи собственик. Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС било необходимо непрекъснато владение в продължение на 5 години, за да придобиел собствеността и върху твърдяната от ищеца част от неговия имот на годно прав­но основание. По този начин и съобразно посочените данни, към 08.12.2004 г. той придобил собствеността чрез добросъвестно владение. Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като незаконосъоб­разни, необосновани и неоснователни. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на тези твърдени от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в искова му молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора си, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

 

            ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: нотариален акт № 190 от 26.09.2012 г., скица на поземлен имот № 15-552885 - 17.12.2015 г. – оригинал, удостоверение       за данъчна оценка изх. № ДО002354БФ/23.02.2016 г. на О., удостоверение № 20-11-10-159/08.02.2013 г. на О., заповед № КД-14-24-298/09.07.2013 г., разрешение за строеж № 19-95/27.02.2014 г., заповед № 19-24-63/21.10.2014 г., удостоверение № 25-78618-17.12.2014 г., скица № 15-466153- 17.12.2014 г., удостоверение за въвеждане в ескплоатация изх. № 19-16- 40/26.02.2015 г., обяснителна записка от януари 2014 г., комбинирана скица от 06.02.2014 г., координатен регистър на подробните точки, чертеж от заснемане 2014 г., комбинирана скица № 15-547906-15.12.2015 г. - оригинал, писмо изх. № 10-11-10592/27.08.2014 г. на О., писмо изх. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г. на О., договор за продажба на недвижим имот от 22.01.2008 г., договор за приватизационна продажба на обект от 08.12.1999 г., скица на имот № 5237/26.10.1987 г., скица на поземлен имот с № 15-12392-14.01.2015 г., писмо от О. № 10-01-1-5847/31.05.2013 г.

 

            ПРИЛАГА по делото представена от ищеца снимка от 11.10.2005 г. и представената от ответника копие на снимка на имота.

 

            НАЗНАЧАВА по делото съдебно – техническа експертиза, като за вещи лица определя Р.Л.П. и Т.Г.Н., които, след като се запознаят с доказателствата по делото, извършат оглед на процесните имоти и ограда, и справки и проучване при страните, в О., С.  и там, където това стане необходимо, да представят по делото заключение, с което да отговорят на всички поставени от страните въпроси към същата експертиза в исковата молба и отговора, както и на въпросите: 1/. построена ли е процесната ограда в собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор ---, респективно - навлиза ли тя в този имот, с кои свои части и с каква квадратура; и 2/. каква част от този имот е завзета по този начин от тази ограда и придадена към съседния имот с идентификатор ---, която част, както и самата ограда, вещите лица да онагледят с точки и колорират с различен цвят на комбинирана скица към заключението, при депозит в размер на 300 лева, вносим от страните по-равно – 150 лева от ищеца и 150 лева от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежните документи, удостоверяващи внасянето му в цялост, като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води в същото трима свидетели, като посочи какви точно факти ще установява с показанията на всеки от тях, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.

 

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води в същото трима свидетели, като посочи какви точно факти ще установява с показанията на всеки от тях, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това му искане.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 28.09.2016 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призоват и вещите лица след внасяне от страните в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на заключението.

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: