Номер ІV-260283 Година 2020, 1
септември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на първи септември година
две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 1912 по описа за 2020 година
Производството
е по чл.274 и сл.от ГПК, вр.с чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната жалба
(вх.№ 25172/03.07.2020 г. на БРС), подадена от от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, против Разпореждане №
9568 ОТ 15.06.2020 г. по ч.гр.д.1759/2020 по описа на Районен съд Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Е.Г.Г. от ***, в качеството
му на поръчител, за
сумата 13 912,78 лв, представляваща главница, сумата 787,39 лв,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 07.09.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата 32,44 лв,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на
настъпване на изискуемостта, за периода от 08.09.2019 г. до 14.02.2020 г.,
сумата 110,04 лв, представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от
14.02.2020 г до 10.03.2020 г., сумата 120 лв, представляваща
разходи при изискуем кредит, сумата 924,66 лв, представляваща отложени лихви по
допълнително споразумение от 27.06.2016 г. за срок от 48 месеца, ведно със
законна лихва, считано от 11.03.2020 г. до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските,
направени в заповедното производство.
Твърди се, че обжалваното
разпореждане е неправилно, тъй като са неправилни изводите на съда, че заявлението на „БАНКА ДСК" АД за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в посочената част срещу
поръчителя Е.Г.Г. е неоснователно, тъй
като липсват доказателства за уведомяване на поръчителя за предсрочна
изискуемост на кредита. Твърди се, че Банката-заявител добросъвестно е
изпълнила необходимите съгласно закона и съдебната практика действия, относно
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на кредитополучателя
за това обстоятелство преди упражняване на правото си да подаде заявление по
чл. 417 от ГПК. Сочи се съгласно т.18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
задължителна предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
свеждането до знанието на длъжника-кредитополучател на волята на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем. Твърди се, че съгласно трайната съдебна
практика, вкл.по чл.290 от ГПК, формирана след постановяване на ТР №4/2013 г.
по т.д. №4/2013 г., предсрочната изискуемост настъпва по отношение на
кредитополучателя, а не по отношение на поръчителя. Позовава се на
съображенията на ВКС в мотивите на два цитирани акта на ВКС, съгласно които не
е необходимо обявяване на предсрочната изискуемост по отношение на поръчителя,
а само до кредитополучателя, доколкото отговорността на поръчителя е акцесорна
и само при изискуемо вземане спрямо кредитополучател, се задейства
отговорността на поръчителя. Сочи се, че както в ТР на ВКС, така и в
задължителната за съдилищата практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, отсъства
изискване за уведомяване и на поръчителя, за да бъде валидно упражнено правото
на кредитора да превърне кредита в предсрочно изискуем.
Претендира се отмяна на
обжалваното разпореждане и постановяване издаване на заповед за незабавно
изпълнение и на изпълнителен лист и против поръчителя. Претендират се съдебни
разноски за настоящото производство.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по
заявлението от „Банка ДСК” ЕАД гр.София, ЕИК *********, за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК против Х.И. ***, и Е.Г.Г. от ***, за
разпореждане солидарно да платят по договор за кредит за текущо потребление от
29.12.2008 г. и въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката от
11.03.2020 г., сумата 13 912,78 лв - главница, сумата 787,39 лв -
договорна лихва, начислена за периода от 07.09.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата
32,44 лв - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на
настъпване на изискуемостта, за периода от 08.09.2019 г. до 14.02.2020 г.,
сумата 110,04 лв - обезщетение за забава, начислена за периода от 14.02.2020 г.
до 10.03.2020 г., сумата 120 лв - разходи при изискуем кредит, сумата 924,66 лв
- отложени лихви по допълнително споразумение от 27.06.2016 г. за срок от 48
месеца, ведно със законна лихва, считано от 11.03.2020 г. до датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение, както и за присъждане на
разноските, направени в заповедното производство.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 1172 от 15.06.2020 г., с която е разпоредил
длъжникът-кредитополучател Х.И.И. да заплати на заявителя ппретендираните суми.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане, съдът е
оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение
за претендираните суми против втория длъжник – поръчителя Е.Г.Г., поради
обстоятелството, че този длъжник не е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост на задължението по договора по признание на самия заявител.
Изложени са съображения, че според съда, уведомяването на длъжника, който е
поръчител по договора, за настъпване на предсрочната изискуемост, е необходима
предпоставка за разпореждане плащане в заповедното производство на задълженията
по договора и от него. Съдът се е позовал на тълкуването на закона, дадено в
т.18 от ТР № 4/2013 година по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС. Също е
цитирана съдебна практика, съгласно която, според заповедния съд, не е
посочено, че поръчителят не следва да бъде уведомен за размера на дълга към
него момент.
Заявлението
е отхвърлено и по отношение и на двамата длъжници, и в частта на претенцията за
начисляване на законна лихва върху главницата, считано от 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. на основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., в редакцията, до изменението и с ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020
г., в която част разпореждането на БРС не е обжалвано от заявителя, поради
което е влязло в сила в тази си част.
Видно
от представените по делото доказателства, по договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 04.03.2010
г., от 23.06.2011 г., и от 27.06.2016 г., и Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, заявителят като кредитодател е предоставил на
длъжника Х.и.И. като кредитополучател, сума в предоговорен размер от
17 087,54 лв. Съгласно Договор за поръчителство от 27.06.2016 г. между
Банката-заявител и длъжника Е.Г.Г., последният е приел да стане поръчител по
посочения по-горе договор за кредит за текущо потребление за обезпечаване изпълнението на задълженията на Х.И.И. по
Допълнително споразумение от 26.06.2016 г. по Договора за кредит за текущо
потребление за сумата 17 087,54 лв, със срок на погасяване 120 месеца и
променлив лихвен процент от 13,45% към датата на сключване на споразумението. В
т.2 е посочено, че поръчителят отговаря солидарно е кредитополучателя.
В приложеното извлечение от сметка са посочени неплатените 6 бр.
вноски с падежни дати, съставляващи допусната забава в плащанията на главница и
лихва над 90 дни – на 07.09.2019 г. –
31,04 лв, на 07.10.2019 г. – 258,03 лв, на 07.11.2019 г. – 258,03 лв,
07.12.2019 г. – 258,03 лв, 07.01.2020 г. – 258,03 лв и 07.02.2019 г. – 258,03
лв. Посочено е, че поради допуснатата забава в плащанията на главница и лихва
над 90 дни, на длъжника-кредитополучател Х.И. е връчено лично (на 07.02.2020
г.) обявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочено е също,
че на длъжника-поръчител Е.Г., не е изпращано уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Посочено е, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 14.02.2020 г. поради забава в плащанията на дължими
вноски и обявяване на предсрочна та изискуемост на длъжниците.
В приложеното към заявлението Извлечение от счетоводните книги на
Банката-заявител са посочени претендираните от заявителя солидарно суми против двамата
длъжници – кредитополучател и поръчител. Приложени са договорът за кредит за
текущо потребление, допълнителните споразумения, вкл.Допълнителното
споразумение от 27.06.2016 г. за преструктуриране на договора за текущо
потребление е Договора за поръчителство от същата дата между Банката-заявител
и длъжника Е.Г.Г.. Приложени са Общи услови и Погасителен план и ГПР.Приложено
е и Уведомление изх.№ 0080-20-00255/29.01.2020 г. до длъжника Х.И.И., както и
Потвърждение за получаване, подписано от длъжника и удостоверяващо връчването
на уведомлението на 07.02.2020 г.
В
производството по чл.419
от ГПК предмет на проверка от въззивния
съд е дали документът по чл.417, т.2 - извлечение от счетоводни книги, е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител – чл.
419, ал. 3 от ГПК.
За да е
редовно от външна страна, извлечението от счетоводните книги на банката следва
да отговаря на изискванията на чл.60,
ал.2, т.1–3
от ЗКИ. Представеното по делото извлечение
от счетоводните книги съдържа данни за кредитора, длъжниците, от какво
произтича вземането – договор за потребителски кредит от 29.12.2008 г., предоговореният
размер – 17087,54 лв, срокът на договора – 290 месеца, както и датата на
настъпване на предсрочната изискуемост – 14.02.2020 г. Посочени са неизплатените
6 бр. вноски, на стойност 1 321,19 лв. Посочен е общият размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума – 14700,17 лв, от които
главница в размер от 13 912,78 лв, възнаградителна лихва в размер на 787,39
лв за периода до датата на настъпване на предсрочната изискуемост. Посочени са обезщетението
за забава до датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 32,44 лв за
периода 08.09.2019 г. – 14.02.2020 г. и след настъпване на предсрочната
изискуемост (от 14.02.2020 г - 10.03.2020 г.) - 110,04 лв и разходи при
изискуем кредит в размер от 120 лева, както и отложени лихви по Допълнително
споразумение от 27.06.2016 г. за срок от 48 месеца – 924,66 лв. Посочени са и
общо дължимата сума по кредита без отложените лихви – 14 842,65 лв, и с
отложени лихви по Допълнително споразумение от 27.06.2016 г. – 15 887,31
лв. От посоченото е видно, че представеното по делото извлечение от счетоводни
книги, отговаряйки на всички законови изисквания, е редовно от външна страна и
следователно твърденията в тази насока са неоснователни.
В
заявлението и в жалбата "Банка ДСК" ЕАД се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на договора, поради допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем. Признавайки, че е обявила предсрочната изискуемост само на
длъжника-кредитополучател и не е обявила предсрочната изискуемост на
длъжника-поръчител, Банката се е позовала на разрешението, дадено в т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, „в хипотезата на предявен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост“. Банката се е позовала и на последваща тълкувателното
решение съдебна практика (Решение № 40 от
17.06.2015 г. по
т.д.601/2014
г., т.
к., І т. о. на ВКС и Определение
№ 6 от 05.01.2016 г. по т.д.770/2015 г., 2-ро ТО на ВКС), съгласно която предсрочна изискуемост на кредита, настъпва считано от
датата, на която волеизявлението на банката за обявяването му за предсрочно
изискуем е достигнало до длъжника - кредитополучател, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока, като от този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя. така и по отношение
на поръчителя.
Съдът не
споделя съображенията на първоинстанционния съд, че уведомяването на длъжника - поръчител по
договора, за настъпване на предсрочната изискуемост, е необходима предпоставка
за разпореждане плащане в заповедното производство на задълженията по договора
и от него.
Настоящият състав споделя изразеното становище в Решение № 149 от 19.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 2142/2015
г., I т.о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, а именно, че
„съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен
иск по чл.422,
ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор
за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са
били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От
този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.“. Според
настоящия състав, това
следва от акцесорния характер на отговорността на поръчителя. Ако се приеме, че
е налице задължение на кредитора да уведомява и поръчителя за обявяване на предсрочна
изискуемост, това би довело до настъпване на изискуемостта на кредита в
различен момент спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя по кредита.
Предвид изложеното, съдът приема, че с обявяването на
предсрочната изискуемост на длъжника-кредитополучател Х.И. на 07.02.2020 г.,
поради наличието на неплатени към този момент 6 погасителни вноски, на
основание чл.19, ал.2 от ОУ на Банка ДСК ЕАД за предоставяне на кредити за
текущо потребление, кредитът е станал предсрочно изискуем както по отношение на
длъжника-кредитополучател, така и по отношение на длъжника-поръчител – Е.Г..
Ето защо разпореждането на БРС в обжалваната част следва да
бъде отменено и вместо него следва да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и по отношение на солидарния длъжник Гроздев за
сумите: 13 912,78 лв – главница; 787,39 лв - дължима договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 07.09.2019 г. до датата на настъпване на
предсрочна изискуемост - 14.02.2020 г.; 32,44 лв - обезщетение за забава
/лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.09.2019 г. до датата на
настъпване на изискуемост 14.02.2020 г.; 110,04 лв - обезщетение за забава за
периода от 14.02.2020 г. до 10.03.2020 г.; 120 лв - разходи при изискуем
кредит; 924,66 лв - отложени лихви по допълнително споразумение от 27.06.2016
г. за срок от 48 месеца, ведно със законната лихва върху главницата от
13 912,78 лв, считано от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.03.2020 г. до
12.03.2020 г. включително, законна лихва върху главницата от 13 912,78 лв,
считано от 09.04.2020 г. до окончателното й плащане, както и сумата 417,75 лв -
разноски, направени в заповедното производство, от които сумата 317,75 лв,
представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
сумата 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В частта, с която с
обжалваното разпореждане е отказано издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист против длъжника Г. за заплащане на законна лихва върху
главницата от 13 912,78 лв, представляваща задължение по договор за кредит
за текущо потребление от 29.12.2008 г. по договор за кредит за текущо потребление
от 29.12.2008 г., допълнително споразумение от 04.03.2010 г., допълнително
споразумение от 23.06.2011 г. и допълнително споразумение от 27.06.2016 г., и
въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката от 11.03.2020 г., за
периода считано от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., обжалваното разпореждане
следва да бъде потвърдено по съображения, изложени в мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща.
Основателно
е и следва да се уважи искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски за производство пред въззивната
инстанция, като на жалбоподателя се присъдят 158,88 лв. за внесената държавна
такса, съобразно уважената част и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 70 лв на основание чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.25а,
ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ.
На основание чл.81,
вр.чл.78, ал.1 от ГПК и по съразмерност с уважената част на жалбата сумата 228,88
лв следва да се възложи на длъжника, като така определените разноски следва да се включат в заповедта
за изпълнение, която заповедния съд следва да издаде в изпълнение на въззивния
съдебен акт.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 9568 ОТ 15.06.2020 г. по ч.гр.д.1759/2020 по
описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил заявлението на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Московска" № 19, за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника Е.Г.Г. от ***, ЕГН **********, в качеството му
на поръчител, за
сумата 13 912,78 лв, представляваща главница, сумата 787,39 лв,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 07.09.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата 32,44 лв,
представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на
настъпване на изискуемостта, за периода от 08.09.2019 г. до 14.02.2020 г.,
сумата 110,04 лв, представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от
14.02.2020 г до 10.03.2020 г., сумата 120 лв, представляваща
разходи при изискуем кредит, сумата 924,66 лв, представляваща отложени лихви по
допълнително споразумение от 27.06.2016 г. за срок от 48 месеца, ведно със
законна лихва върху
главницата от 13 912,78 лв, считано от 09.04.2020 г. до окончателното й
плащане, както и за
сумата 417,75 лв - разноски, направени в заповедното производство, от които
сумата 317,75 лв, представляваща внесена по сметка на Бургаски районен съд
държавна такса и сумата 100 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК в полза на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Московска" № 19, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Е.Г.Г. от ***, в качеството му на поръчител, за сумата
13 912,78 лв, представляваща главница, сумата 787,39 лв, представляваща
договорна лихва, начислена за периода
от 07.09.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата 32,44 лв, представляваща обезщетение
за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта, за периода от 08.09.2019 г. до 14.02.2020 г., сумата 110,04 лв,
представляваща обезщетение за забава, начислена за периода от 14.02.2020 г до
10.03.2020 г., сумата 120 лв, представляваща разходи при изискуем кредит,
сумата 924,66 лв, представляваща отложени лихви по допълнително споразумение от
27.06.2016 г. за срок от 48 месеца, ведно със законна лихва върху главницата от 13 912,78 лв,
считано от 09.04.2020 г. до окончателното й плащане,
както и за сумата от 417,75
лв - разноски, направени в заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 9568 ОТ 15.06.2020 г. по ч.гр.д.1759/2020 по описа на Районен съд Бургас, в
частта, с която съдът е отхвърлил заявлението
на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Московска" № 19, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника Е.Г.Г. от ***, в качеството му на поръчител, за
законна лихва върху главницата от 13 912,78 лв, представляваща
задължение по договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2008 г. по
договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2008 г., допълнително
споразумение от 04.03.2010 г., допълнително споразумение от 23.06.2011 г. и
допълнително споразумение от 27.06.2016 г., и въз основа на извлечение от
счетоводни книги на банката от 11.03.2020 г., за периода считано от 13.03.2020
г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА Е.Г.Г. от ***, ЕГН **********, да
заплати на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Московска" № 19, съдебни разноски за въззивното производство в
размер на общо 228,88 лв (двеста двадесет и осем лева и осемдесет и осем
стотинки).
Делото да се
върне на Бургаски районен съд за издаване на Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417
от ГПК.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.