Решение по дело №16421/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265954
Дата: 1 октомври 2021 г.
Съдия: Евгени Димитров Георгиев
Дело: 20121100116421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети април, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Евгени Г.

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 16 421/2012 г, докладвано от съдия Г., и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на С.С.Г. срещу У. „ С.А.“ АД:

1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащането на 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

2. иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на 18 495,77 лева обезщетение за забава върху 40 000,00 лева от 15.10.2008 г. до 05.12.2012 г. С.Г. е със съдебен адрес – адвокат Б.К.,*** 1А, Търговски дом, , ет. ********. УМБАЛ „С.А.“ АД е със съдебен адрес – адвокат Л.Н.,***.

 

[2] ОСЪЖДА С.С.Г. да заплати на УМБАЛ „С.А.“ АД 2 917,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК да заплати на СГС следните суми:

-         УМБАЛ „ С.А.“ АД – 125,00 лева за вещо лице;

-         Г.Д. Я. – 187,50 лева за вещо лице.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[5] Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на УМБАЛ „С.А.“ АД – „Д.О.З.“ АД, Г.Д. Я., Х.Г.С.. 

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.           На ищцата

 

[6] С.Г. заявява в искова молба от 05.12.2012 г., че е използвала вътрешноматочна спирала. На 10.01.2008 г. тя се е явила на преглед при д-р Г. Я. от „ДКЦ VIII” ООД, на когото е заявила, че желае да смени спиралата с нова. Д-р Г. Я. е определил 28.02.2008 г. за сваляне на старата спирала на С.Г., когато тя се е явила и според д-р Г. Я. той е свалил старата спирала.

 

[7] На 18.03.2008 г. С.Г. се е явила пред д-р Я., за да ú постави нова спирала. Той е направил това. Седмица по-късно ищцата е ходила на контролен преглед и отново д-р Я. ú е казал, че всичко е наред.

 

[8] В края на април 2008 г. С.Г. е започнала да чувства лек дискомфорт в областта на корема, а от юни 2008 г. леки неразположения и болезненост в долната част на корема. Тя е отдавала това на проблеми с бъбреците и настинки.

 

[9] На 05.08.2008 г. С.Г. за първи път е посетила болницата на ответника УМБАЛ ”С.А.АД (БОЛНИЦАТА). Там е била консултирана от уролог и нефролог, като ú е била поставена диагноза за бъбречно заболяване и е било назначено лечение за него. Към този момент С.Г. е имала рентгенова снимка, на която ясно са се виждали двете спирали, но това не е било отчетено от лекарите. С.Г. е била накарана да откаже болнично лечение.

 

[10] На 07.08.2008 г. С.Г. отново е била в БОЛНИЦАТА, където я е прегледал нефролог. Той отново ú е назначил лечение като за бъбречно заболяване.

 

[11] В края на август ищцата отново се е почувствала зле. Понеже е била изчерпала направленията си, тя е помолила своята приятелка М.Г. да използва нейно направление, за да се яви на изследвания. С.Г. се е явила от името на М.Г. на хематологично изследване, биохимия и урина, на които са се виждали отклонения от нормалните показатели.

 

[12] На 25.08.2008 г. е било направено рентгеново изследване, но не са били забелязани отклонения във вътрешните полови органи. Лечението за бъбречно заболяване е продължило.

 

[13] На 29.09.2008 г. С.Г. пак е била прегледана от нефролог, който е продължил лечението за бъбречно заболяване. В същия ден на ищцата е било направено и ултразвуково изследване, при което нищо не е било отбелязано за органите на ищцата в малкия таз.

 

[14] През нощта на 13.10.2008 г. С.Г. е почувствала силна болка. Затова с линейка тя е била откарана в Спешно отделение на БОЛНИЦАТА. На ищцата са били направени изследвания на кръв и урина, рентгенография и ултразвук. На рентгенографията е била отчетена сянка от спирала, но консултация с гинеколог не е била назначена.

 

[15] На 15.10.2008 г. състоянието на С.Г. се е влошило и симптомите са били такива, че е следвало да бъде назначена консултация с гинеколог. Тогава тя е била преместена в хирургията, консултирана е била и от гинеколог, и е била прегледана с вагинален ехограф. Едва при операцията лекарите са открили, че всъщност проблемите на ищцата са били от гинекологично тазово възпаление, което не е било установено и лекувано навреме и, за което вероятно са допринесли двете спирали в матката ú. Възпалението е предизвикало перитонит и механичен улеус, което е наложило при операцията да бъдат премахнати вътрешно-половите органи на ищцата.

 

[16] Вследствие на това С.Г. е изпаднала в шок, шест месеца е била в болничен, като първият месец е била на легло, с дренажи и не е могла да се обслужва сама. Тя не е имала средства да се издържа. Затова дъщеря ú е напуснала училище, започнала е работа в нощна дискотека, като през деня се е грижила за майка си, а е завършила училище като частна ученичка.

 

[17] Либидото на С.Г. е намаляло поради отстранените вътрешнополови органи. Тя е придобила и комплекс за малоценност.

 

[18] С.Г. все още понякога има болки. Тя е нервна и нетърпелива, липсва ú самочувствие на здрава жена, развила е и остеопороза.

 

[19] Това не би се случило, ако не е било погрешното диагностициране и лечение от лекарите на БОЛНИЦАТА. Затова С.Г. моли съда да осъди БОЛНИЦАТА да ú заплати:

а) 40 000,00 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди;

б) 18 495,77 лева обезщетение за забава от 15.10.2008 г. до 05.12.2012 г. (исковата молба, т. I, л. 4-22[1]; становището, т. I, л. 275-278).

 

2.           На ответника БОЛНИЦАТА

 

[20] Ответникът БОЛНИЦАТА е оспорил предявените искове. Тя твърди, че не е отговорна за поставянето на втората спирала без да се извади първата. БОЛНИЦАТА също заявява, че С.Г. не е била изследвана вместо приятелката си М.Г.. Според БОЛНИЦАТА на 05.08.2008 г. при нея не е била правена рентгенография на ищцата, от която да се е установявало наличието на двете спирали, а, ако е била направена, ищцата е бездействала.

 

[21] При снемането на анамнезата С.Г. е споделила данни единствено за бъбречно заболяване. Това е довело до предписано лечение за бъбречно заболяване, за което тя е била адекватно лекувана. Ако ищцата е съобщила за проблеми с половите органи, лекарите на БОЛНИЦАТА са щели да отреагират, но, тъй като тя не е съобщила, БОЛНИЦАТА не е отговорна за отстраняването на вътрешно-половите органи на С.Г.. БОЛНИЦАТА също е възразила, че е погасено по давност правото на иск на С.Г.. Затова БОЛНИЦАТА моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, т. I, л. 188-199 от делото).

 

3.           На д-р Г. Я. - трето привлечено лице, помагач на БОЛНИЦАТА

 

[22] Д-р Г. Я. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че е провел единствено рутинен гинекологичен преглед на С.Г. и изследване „цитонамазка“ на 31.01.2008 г., но не и други прегледи, на които да е премахвал спирала и да е поставял нова. Той не е извършил противоправно действие/бездействие спрямо С.Г.. Затова д-р Г. Я. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, т. I, л. 219-223).

 

4.           Насрещни твърдения на ищцата

 

[23] С.Г. е заявила, че още при прегледите ú в БОЛНИЦАТА на 05.08.2008 г., е имало медицински показания, при чието наличие лекарите на БОЛНИЦАТА е следвало да преценят, дали тя не е имала и гинекологично заболяване освен установеното бъбречно заболяване. Лекарите не са го направили, а, ако са го направили, те са щели да установят гинекологичното заболяване. Така не би се достигнало до тазовото възпаление и съответно отстраняването на женските полови органи на ищцата.

 

[24] Същевременно, С.Г. е била отговорна към здравето си. Тя е посещавала лекари освен на 05.08.2008 г., на 25.08.2008 г. и на 02.09.2008 г., като е следвала стриктно техните предписания.

 

[25] С.Г. също заявява, че, ако веднага след постъпването ú в БОЛНИЦАТА на 13.10.2008 г., тя е била прегледана от гинеколог и е било установено гинекологичното заболяване, не би се стигнало до перитонита и механичния илеус, установени два дни по-късно. Така не би се достигнало и до отстраняването на нейните полови органи.

 

[26] Тя също заявява, че задължение на лекаря е да зададе такива въпроси на пациента, че да получи необходимите му отговори, за снемане на анамнезата, а не пациентът сам да снеме анамнезата си. Лекарите на БОЛНИЦАТА не са снели внимателно анамнезата на С.Г..

 

[27] С.Г. заявява, че дори на 05.08.2008 г. тя доброволно да се е отказала от болнично лечение, това би освободило лекаря от отговорност, ако той я е уведомил за необходимостта и спешността на изследването и лечението. В случая лекарят не го е направил.

 

[28] С.Г. заявява, че е петгодишна давността за погасяване на правото на иск за обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от увреждането. Затова тя моли съда да уважи предявените искове (становището, т. I, л. 283-293)

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[29] Не се спори, че С.Г. е била родена на *** г. Към 2008 г. тя е имала заболяване на щитовидната жлеза и бъбреците (епикризите, т. I, л. 15-16 от досъдебното производство; решението на ТЕЛК, т. I, л. 166 от настоящото дело).

 

[30] На 31.01.2008 г. и на 14.02.2008 г. д-р Г. Я. е извършил профилактични гинекологични прегледи на С.Г.. При първия преглед той е извършил цитонамазка, резултатът от която е дал на С.Г. при втория преглед (писмото, т. III, л. 127 от досъдебното производство; амбулаторния лист, т. I, л. 332 от настоящото дело).

 

[31] Липсват доказателства д-р Г. Я. да е извършвал други прегледи на С.Г.. Затова съдът приема, че д-р Я. не е извършвал такива.

 

[32] На 05.08.2008 г. С.Г. е посетила БОЛНИЦАТА с оплаквания за коликообразна болка в корема с газове и подуване на корема (амбулаторния лист, т. I, л. 34 от настоящото дело). На нея са ú били направени рентгенографско, ехографско, хематологично изследване, както и изследване на урината (резултата от изследването, т. I, л. 36 от настоящото дело). При рентгенографското изследване е била направена снимка (снимката в плика, който е във въззивното дело от наказателното дело)

 

[33] От рентгенографската снимка се установява, че в малкия таз на С. Г. е имало две Т-образни (Y-образни) сенки. Те са били разположени паралелно една на друга и косо спрямо костите на таза. Рентгеновите характеристики и разположението на сенките съответстват на спирали от различен тип. Едната спирала е била разположена отгоре и отпред с участъци с по-висока плътност, тип Copper T. Втората спирала е била разположена отзад и отдолу, с по-големи размери, еднородна структура, от хормоно-отделящ тип. Mirena е спиралата от този тип, която най-често се използва (заключението и показанията на вещото лице д-р К., л. 720-723 и л. 726-731). Въпреки наличието на спиралите д-р Т., рентгенологът извършващ изследването, не ги е описала в резултата от него (резултата от изследването, т. I, л. 36 от настоящото дело).

 

[34] На 25.08.2008 г. С.Г. отново е посетила БОЛНИЦАТА. Тогава е било извършено рентгенографско изследване, с което са били установени хидронефроза и конкременти в десния бъбрек, но не и противозачатъчни спирали (искането и изследването, т. I, л. 46-47 от настоящото дело). Хидронефрозата и конкрементите в десния бъбрек са били установени и при ултразвуково изследване на С.Г., извършено от БОЛНИЦАТА на 29.09.2008 г. (изследването, т. I, л. 52 от настоящото дело).

 

[35] На 13.10.2008 г. С.Г. отново е постъпила в БОЛНИЦАТА с коликообразни болки. Коремът ú е бил мек, но палпаторно болезнен в долната дясна половина.

 

[36] В същия ден ú е било извършено рентгенографско изследване, при което д-р М. е установил: „сянка на спирала в малкия таз. Суспектна сянка на Копър на ниво L3 вдясно (искането и изследването, т. I, л. 66-67 от настоящото дело; показанията на д-р М., т. III, л. 39 от досъдебното производство; показанията на д-р К., т. II, л. 579 от настоящото дело; показанията на д-р Ш., т. II, л. 561-гръб от настоящото дело; съдебно-медицинската експертиза, т. IV, л. 20 от досъдебното производство и т. I, л. 323 от настоящото дело; съдебно-медицинската експертиза, т. III, л. 159 от досъдебното производство).

 

[37] На 14.10.2008 г. е била извършена консултация с гастроентеролог, а след това с хирург. С.Г. е била изписана от урологичното отделение и преместена в хирургия (история на заболяването, т. I, л. 55-61 от настоящото дело; епикризата, т 1, л. 76 от настоящото дело).

 

[38] Там, на 15.10.2008 г. спрямо С.Г. са били извършени хематологично, биохимично, микробиологично и рентгенографско изследване (т. I, л. 73-75, 83-88, 90-94). При рентгенографското изследване д-р Ч. не е открил свободна течност в корема, която по принцип е индикация за перитонит (показанията на д-р Ч., т. 2, л. 586 от настоящото дело). От обзорната снимка, която той е направил, отново обаче, се установява наличието на двете спирали във влагалището на С.Г. (заключението и показанията на вещото лице д-р К., т. II, л. 720-723 и л. 726-731).

 

[39] След изследванията д-рК.е оперирал С.Г.. При операцията, той е установил, че тя е била получила перитонит и илеус вследствие на вътретазово възпаление, от което са били увредени половите ú органи. Затова той ги е премахнал.

 

[40] Причината за вътретазовото възпаление е била анаеробна бактереологична инфекция отвън-навътре - от влагалището към вътрешните полови органи. Не може да се определи давността на инфекцията (заключението и показанията на вещите лица д-р Н., д-р Т. и д-р Р., т. II, л. 664-669, 670-672).

 

[41] При наличие на такава бактериологична инфекция за преминаването ѝ от влагалището към вътрешните полови органи допринасят: манипулации в матката; прекалено честото третиране с дезинфектант на женските полови органи; чести полови контакти с различни партньори; наличие на спирала. При жени със спирала се увеличава възможността за вътрематочно възпаление четири пъти повече от тези без спирала през първия месец от поставяне на спиралата, а след това тази възможност е еднаква независимо, дали жената е с или без спирала. Поставянето на втора спирала във влагалището не увеличава риска от пренасяне на бактерии към матката (заключението и показанията на вещото лице, т.II2, л. 753-755, 763-765).

 

[42] След операцията до 06.04.2009 г. С.Г. е била в отпуск поради временна неработоспособност – повече от половин година (болничните листа, т. I, л. 150-157 от настоящото дело). Тя не е можела да се обслужва сама. За да може да се грижи за нея, дъщеря ú е преминала във форма на обучение, като частен ученик (молбата, т. I, л. 170 от настоящото дело; показанията на свидетелките З. и Г., т. II, л. 572-577).

 

[43] След операцията С.Г. се е променила. Тя е започнала да линее, не се е чувствала пълноценна като жена, психически е била нестабилна (показанията на свидетелките З. и Г.).

 

[44] Не се спори, че БОЛНИЦАТА не е изплащала на С.Г. обезщетение за неимуществени вреди от отстраняването на половите ú органи. С.Г. е заплатила: 525,00 лева за вещи лица (т. I, л. 409, т. 2, л. 524,  т. II, 625 от настоящото дело); 30,00 лева депозит за свидетел (т. I, л. 239 от настоящото дело). Тя е била представлявана безплатно от адвокат (т. I, л. 3 от настоящото дело), а съдът я е освободил от заплащането на държавна такса (т. I, л. 184 от настоящото дело).

 

[45] БОЛНИЦАТА е заплатила: 187,50 лева на вещи лица (т. II, л. 535); 30,00 лева за свидетел (т. II, л. 585); 2 700,00 лева на адвокат (т. II, л. 681). Съдът е изплатил от бюджета на СГС 475,00 лева на вещи лица (т. II, л. 77 и л. 762). БОЛНИЦАТА не е заплатила 125,00 лева депозит за вещото лице д-р К., а третото лице помагач Г. Я. не е заплатил 187,50 лева депозит за вещо лице.

      

2.           Спорни обстоятелства от значение за решаването на делото

 

[46] Три са основните спорни обстоятелства за правилното решаване на делото. Това са:

1.           поставил ли е д-р Г. Я. спирала на С.Г. и изваждал ли е стара спирала;

2.           имало ли е две спирали във влагалището на С.Г. към 05.08.2008 г. и установявали ли са се те от рентгенографското изследване, извършено от д-р Т.;

3.           имало ли е спирали във влагалището на С.Г. към 13.10.2008 г. и към 15.10.2008 г. Съдът ще разгледа последователно всеки един от тези спорни обстоятелства.

 

2.1      Поставил ли е д-р Г. Я. спирала на С.Г. и изваждал ли е стара спирала

 

[47] Съдът приема, че д-р Я. не е поставил спирала във влагалището на С.Г., защото преки доказателства за това няма – нито писмени, нито гласни. Единствено свидетелката Г. е заявила, че д-р Я. е поставил спирала на С.Г.. Тя обаче, не е присъствала при поставянето, а споделя това, което ú е казала С.Г.. Ето защо доказателствената стойност на показанията на свидетелката Г. в тази им част не е достатъчна, за да убеди съда, че д-р Я. е поставил спирала на С.Г.. Затова съдът приема, че той не е направил това.

 

2.2.    Имало ли е две спирали във влагалището на С.Г. към 05.08.2008 г. и установявали ли са се те от рентгенографското изследване, извършено от д-р Т.  

 

[48] Съдът приема, че към 05.08.2008 г. С.Г. е имала две спирали във влагалището си и това се е установявало от рентгенографската снимка от тази дата, но въпреки това д-р Т. не е отразила в резултата от изследването наличието на спирали. Съдът приема това, защото вещото лице д-р К. е категорична, че от рентгеновата снимка от 05.08.2008 г. несъмнено се установява, че във влагалището на С.Г. е имало две спирали.

 

[49] Не убеждават съда в противното нито грешното изписване на името на С.Г., нито възможността да се постави спирала върху стомаха на С.Г. и при рентгенова снимка да не може да се различи, дали спиралата е във влагалището или върху стомаха. Грешки в изписването на имената се допускат често, включително и от съда. Абсурдно е някой да постави спирала върху стомаха на С.Г., само такава да се отрази на снимката във влагалището ú. В допълнение, макар и с ниска доказателствена стойност, в частното си становище д-р Ч. също е заявила, че на рентгенографската снимка, изготвена от д-р Т. на 05.08.2008 г., се виждат две спирали, които не са отбелязани в резултата от изследването.

 

2.3. Имало ли е спирали във влагалището на С.Г. към 13.10.2008 г. и към 15.10.2008 г.

 

[50] Съдът приема, че към 13.10.2008 г. и към 15.10.2008 г. във влагалището на С.Г. е имало две спирали. Съдът приема това, защото това категорично се установява от рентгенографското изследване на д-р М., който е потвърдил резултата от изследването и при разпита му от наказателния съд. Нещо повече, за наличието на тези спирали споделят при разпита им и д-р Ш., гинекологът, който е прегледал С.Г. преди операцията, и д-р К., гинекологът, който е присъствал на самата операция.

 

[51] Още по съществено, вещото лице д-р К., назначена от настоящия съд, също установява от рентгеновата снимката от 15.10.2008 г. наличието на две спирали във влагалището на С.Г.. Също толкова съществено, ако С.Г. и имала две спирали във влагалището си към 05.08.2008 г. и към 15.08.2008 г., е логично да е ги е имала и към 13.10.2008 г.

 

[52] Патоанатомът д-р П. е заявил, че той не е установил наличието на спирали в матката на С.Г. (показанията на д-р П., т. III, л. 35 от досъдебното производство). Това той е отбелязал и в своето изследване (съдебно-медицинските експертизи, събрани в наказателното производство).

 

[53] Съвкупната доказателствена стойност на резултата от рентгенографското изследване на д-р М., показанията на д-р Ш. и д-р К., показанията на д-р М. пред наказателния съд, и заключението и показанията на вещото лице д-р К. имат много по-голяма доказателствена стойност от заявеното от д-р П.. Това е така, защото не е реалистично да бъркат двама рентгенолози и двама гинеколози. Ето защо съдът приема, че към 13.10.2008 г. и 15.10.2008 г. С.Г. е имала две спирали в матката си.

 

3. Доказателства, които съдът не обсъжда

 

[54] Съдът не обсъжда изследванията, които се намират на л. 43-45 от т. I от настоящото дело. Това са изследвания на името на М.Г., за които С.Г. твърди, че са нейни, защото тя се е явила за извършването им с документ, позволяващ извършването им за М.Г..

 

[55] Ако изследванията са на М.Г., те са неотносими към настоящия спор. Ако пък действително са на С.Г., изготвянето им е било неправомерно.

 

[56] Недопустимо е съдът да основава решението си на доказателства, които са неправомерно създадени. Съдът следва да спазва закона, а не да насърчава заобикалянето му, до което би се достигнало, ако съдът основе решението си на неправомерно създадено доказателство. Ето защо съдът не обсъжда описаните доказателства.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[57] С.Г. е предявила иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава.

 

1.           По иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД

 

[58] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо на изпълнителя на работата.

 

[59] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. БОЛНИЦАТА да е възложила работа на трето лице – лекар;

2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на С.Г.;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[60] Съдът установи, че на 05.08.2008 г. лекари на БОЛНИЦАТА са преглеждали и изследвали С.Г.. Те не са установили наличието на две спирали във влагалището ѝ и не са предприели отстраняването поне на едната спирала. Те са могли да установят наличието на двете спирали. Въпреки това обаче не наличието на две спирали във влагалището на С.Г., а бактериологична инфекция е предизвикала възпалението на нейните вътрешни полови органи, в резултат на което те са били премахнати. Следователно причината за увреждането на С.Г. не са били бездействията на лекари от болницата.

 

[61] Съдът също установи, че наличието на спирала във влагалището увеличава риска за преминаването на бактериологична инфекция от влагалището в матката през първия месец след поставянето на спиралата. В случая самата С.Г. твърди, че нейната първа спирала е била поставена много по-рано, преди 28.02.2008 г, а втората на 18.03.2008 г., което е повече от шест месеца преди установяването на възпалението на половите ѝ органи. Това изключва възможността втората спирала да е допринесла за разпространението на инфекцията.

 

[62] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[63] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. ищецът да има парично вземане към ответника;

2. ответникът да е изпаднал в забава;

3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[64] Съдът не установи С.Г. да има вземане към БОЛНИЦАТА. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

3. По разноските

 

[65] БОЛНИЦАТА търси разноски. Тя е направила такива за 2 917,50 лева.

 

[66] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда С.Г. да заплати на БОЛНИЦАТА 2 917,50 лева. Разноски на третите лица не се дължат. На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда БОЛНИЦАТА да заплати по сметка на СГС 125,00 лева, а Г. Я. 187,50 лева депозит за вещи лица.

Съдия:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] С молба от 13.06.2013 г. С. Г. е поискала от съда да допусне изменение на исковете (т. I, л. 240-242). Съдът не се е произнесъл по това искане. Ето защо съдът приема, че исковете са тези, които са първоначално предявени. Съдът не би и допуснал изменението на исковете, защото чрез него се е търсило обезщетение от първоначално твърдяните увреждания вследствие на противоправното поведение на работещи за ответника, но поотделно за всяко увреждане. Допускането на подобно изменение би било в противоречие с принципа на концентрационното начало, а именно, когато може да се постигне по-голямото, да не се допуска търсенето на по-малкото.