№ 196
гр. Бургас, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20252000500331 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Гражданско дело № 20242100101547 по описа за 2024 г. на Окръжен
съд – Бургас е образувано по исковете на Г. С. С. с ЕГН ********** с адрес
гр. Средец, ул. „Г.С.Раковски“ № 48А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Княз
Борис I“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 9 – адв. П. Д. против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 -
Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ за заплащане на обезщетения по чл.
432 от Кодекса за застраховането в размер на 26000 лева за неимуществени
вреди (болки и страдания) и 48 лева за имуществени вреди (разходи за
лечение), претърпени вследствие на телесни увреждания, получени при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.07.2022 г. в гр. Бургас, м. с.
„Върли бряг“, предизвикано от С. Г. Г. с ЕГН ********** с. Д. при
управление на лек автомобил „Мерцедес Е 240” с рег. *** (застрахован при
ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“), ведно мораторни лихви съответно от 6724,08 лева и 12,42
лева, начислени за периода от 26.09.2022 г. до завеждането на делото на
1
07.10.2024 г., както и законната лихва след този момент до окончателно
изплащане.
Водачът на застрахования автомобил С. Г. е конституиран като трето
лице – помагач на ответника.
Деликтът е признат за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр.
първо, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал, 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 103 от
ЗДвП със споразумение от по чл. 381 от НПК, одобрено с протоколно
определение от 14.12.2023 г. по приложеното НОХД № 1620/2023 г. на ОС –
Бургас. Ищецът Г. пострадал при изпълнение на служебните си задължения
като полицейски служител и получил средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение на движението на лявата ръка поради фрактура на
лъчевата кост.
С Решение № 577 от 14.07.2025 г. по цитираното гражданско дело
Бургаският окръжен съд е отхвърлил исковите претенции. Приел е, че за
претърпените болки и страдания на ищеца се полагало обезщетение от 15000
лева. Признал и претендираните разходи за лечение от 48 лева. Отбелязал е
обаче, че обезщетенията за тези вреди следвало да се редуцират съответно до
7500 лева и 24 лева поради съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД при степен
1/2. Исковете били неоснователни, тъй като ищецът вече бил компенсиран по
реда на чл. 238 от ЗМВР.
Ищецът Г. С. С. е подал въззивната жалба, с която моли решението
да бъде отменено като неправилно поради противоречие с материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Първоинстанционният съд игнорирал представените като
доказателства 4 бр. амбулаторни листове за извършени медицински прегледи.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил занижен. Той бил
определен в разрез с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не била
съобразена и трайната съдебна практика.
Необосновани били изводите за съпричиняване от страна на
пострадалия, който бил умишлено увреден при изпълнение на служебните си
задължения като полицейски служител. Не било установено негово
противоправно поведение, което да е в каузална връзка с увреждането.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е оспорил
жалбата с нарочен писмен отговор, в който е изложил съображения в подкрепа
на първоинстанционното решение. Ищецът не бил оценил адекватно
опасността от увреждането и е имал възможност да се предпази като се
2
отдалечи на безопасно разС.ие от мястото на инцидента. Затова каузалният му
принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следвало да се оцени още по-високо – на 90 %
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата и по доказателствените искания на ответника с определение от
16.09.2025 г.
По същество съдът съобразява следното:
С протоколно определение от 14.12.2023 г. по приложеното НОХД №
1620/2023 г. на Окръжен съд – Бургас е одобрено споразумение по чл. 382 от
НПК, по силата на което С. Г. Г. (трето лице – помагач на ответника) е признат
за виновен в това, че на 23.07.2022 г. при управление на лек автомобил
„Мерцедес Е 240“ с рег. *** в района на м.с. Върли бряг, община Бургас
нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1,
чл. 103 от ЗДвП и като преодолял изградено препятствие с полицейски коли,
блокиращо движението, умишлено причинил на ищеца Г. С. С. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на лъчевата кост на лявата му ръка –
престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр. първо, вр. ал.1 от НК. В условията на
идеална съвкупност Г. е признат за виновен също, че е управлявал автомобила
след употреба на наркотични вещества - амфетамини и метамфетамини -
престъпление по чл.343б, ал.3 вр. чл.23, ал.1 от НК.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Съгласно чл. 383 от НПК одобреното споразумение има последици
на влязла в сила присъда и следва да бъде зачетено относно авторството
престъпното деяние, връзката му със съставомерния резултат и виновността
на дееца.
Пред първата инстанция е била изслушана и автотехническа
експертиза за изясняване на начина, по който е настъпил пътният инцидент.
Установено е, че помагачът С. Г. управлявал застрахования
„Мерцедес Е 240” с рег. ***, без да изпълни указания на контролните органи
да спре за проверка на южния вход за гр. Бургас в местността „Пода“.
Отклонил се към м.с. Върли бряг. Там пътят му бил препречен от косо спрели
полицейски автомобили „Грейт Уол“ с рег. № *** и № ***. Ищецът С. бил
водач на първия автомобил като непосредствено преди инцидента стоял зад
него (на около половин метър зад левия калник). Трябвало да поддържа връзка
с оперативния дежурен чрез радиостанция (виж обясненията на вещото лице
3
при разпита му в съдебно заседание на 24.04.2025 г.) Като е осъзнал, че
нарушителят Г. ускорява, за да премине през изградената барикада, С. се
отдръпнал още назад. При последвалия сблъсък обаче служебната му кола се
завъртяла и го ударила. Той загубил равновесие и при падането на земята
счупил лявата си ръка в областта на китката. При разпита пред съда вещото
лице е изразило становище, че ищецът е действал правилно. Пояснило е, че
изчисленията му относно разС.ието, на което пострадалият би се отдалечил
при напускане местопроизшествието, имат чисто хипотетичен характер. Не
следва друго от показанията на свидетеля И.Р., колега на ищеца - очевидец на
инцидента. Те също са коментирани от вещото лице. Данни за проявен от
ищеца непрофесонализъм не се откриват и в материалите по приложеното
наказателно дело.
При тази фактическа обстановка настоящият състав приема, че не е
доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Противоположните изводи
на първоинстанционния съд са необосновани.
Видно от заключението по изслушаната медицинска експертиза,
ищецът е получил счупване на лъчевата кост на лявата ръка, в областта на
шиловидният й израстък – т. нар. „фрактура на Хътчинсън“. Приложена му е
била гипсова имобилизация за 30 дни. Налагала се е и последяваща
рехабилитация за раздвижване. При обичаен ход на възстановителния процес
трайното затрудняване на движенията на ръката би трябвало да продължи
около 4 - 5 седмици. Вещото лице не е извършило личен преглед на
пострадалия. При изслушването пред съда то е коментирало решенията на
лекарската консултативна комисия, предписващи отпуск за временна
нетрудоспособност за около четири месеца. Отбелязало е, че протичането на
възстановителния процес е строго индивидуално.
Разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели И. С. и И.Р.
(брат и колега на ищеца) говорят за трудностите и неудобствата, изпитвани от
пострадалия по време на възстановителния период. Последният бил изпаднал
в силен емоционален стрес. Не желаел да коментира случилото се. Изпитвал
обичайния физически дискомфорт от обездвижването. Свидетелските
показания са обсъдени подробно в мотивите на първоинстанционното
решение. Те следва да бъдат кредитирани доколкото не противоречат на
медицинската експертиза.
След цялостен анализ на събраните доказателства и при спазване на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД настоящият състав приема, че на
4
ищеца се полага обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18000 лева.
Първоинстанционният съд е определил занижена компенсация от 15000 лева.
Няма спор, че във връзка с лечението са направени разходи от 48
лева.
На основание чл. 432 вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ ответното
застрахователно дружество дължи обезщетения за вредите ведно с лихви от
уведомяването му на 26.09.2022 г.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая
следва да бъде приспаднато обезщетението в размер на 10498,56 лева, което
ищецът е получил по чл. 238 от ЗМВР. Видно от справката на л. 136 от делото
на ОС, сумата му е била изплатена с трудовото възнаграждение за месец
февруари 2024 г.
За периода от 26.09.2022 г. до 29.02.2024 г. компенсациите от 18000
лева и и 48 лева са генерирали лихви от 3139,25 лева и 8,37 лева. Общият
дължим размер към 29.02.2024 г. възлиза на 21195,62 лева. След приспадане
на обезщетението по чл. 238 от ЗМВР в размер на 10498,56 лева остава
неизплатена част от обезщетението за неимуществени вреди на стойност
10697,06 лева, която следва да се присъди с лихви от 01.03.2024 г. За периода
до завеждането на делото на 07.10.2024 г. лихвите възлизат на 900,85 лева.
Изложеното обосновава отмяна на първоинстанционното решение в
частта относно отхвърлянето на иска за обезщетение за неимуществени вреди
на стойност 10697,06 лева ведно с мораторна лихва в размер на 900,85 лева,
дължима за периода от 01.03.2024 г. до завеждането на делото на 07.10.2024 г.,
както и законната лихва след този момент до окончателно изплащане. В тази
част претенциите следва да се уважат. В останалата част решението следва да
се потвърди.
Новият резултат по исковете налага преразпределение на разноските
пред първата инстанция, както следва:
При съобразяване на ориентировъчните правила по Наредба №
1/2004 г. на ВАС съдът приема, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА,
което би било дължимо на процесуалния представител на ищеца за изцяло
успешно проведена защита, възлиза на 3272,76 лева. Съобразно постановения
резултат в тежест на ответника следва да се възложи част от тази сума –
1157,78 лева.
Присъдените в полза на ответника разноски следва да се намалят от
5
1590 лева на 1027,52 лева.
По разноските пред настоящата инстанция:
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1157,78 лева.
В полза на ответника се присъждат разноски от 646,24 лева (за
платено адвокатско възнаграждение).
Ответникът дължи и държавни такси от 463,92 лева и 231,96 лева -
съответно за първоинстанционното и въззивното разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 577 от 14.07.2025 г. по гражданско дело №
20242100101547 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас в следните части:
(1) В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Г. С. С. с ЕГН ********** с
адрес гр. Средец, ул. „Г.С.Раковски“ № 48А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Княз Борис I“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 9 – адв. П. Д. против „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 -
Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ за заплащане на обезщетение по чл.
432 от Кодекса за застраховането в размер на 10697,06 лева за неимуществени
вреди (болки и страдания), претърпени вследствие на телесни увреждания,
получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.07.2022 г. в
гр. Бургас, м. с. „Върли бряг“, предизвикано от С. Г. Г. с ЕГН ********** с.
Д. при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 240” с рег. *** (застрахован
при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“), ведно мораторна лихва в размер на 900,85 лева,
начислена за периода от 01.03.2024 г. до завеждането на делото на 07.10.2024
г., както и законната лихва след този момент до окончателно изплащане; (2) В
ЧАСТТА, с която ищецът Г. С. С. е осъден да заплати на ответника
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД разноски пред първата инстанция
над размера от 1027,52 лева (хиляда и двадесет и седем лева и петдесет и две
стотинки) до горницата от 1590 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 - Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ да
заплати на Г. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Средец, ул. „Г.С.Раковски“ №
48А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6, вх. А, ет. 2, офис №
9 – адв. П. Д. сумата от 10697,06 лева (десет хиляди шестстотин деветдесет и
седем лева и шест стотинки), представляваща неиздължено обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени вследствие на телесни
увреждания, получени при пътнотранспортно произшествие, настъпило на
23.07.2022 г. в гр. Бургас, м. с. „Върли бряг“, предизвикано от С. Г. Г. с ЕГН
********** с. Д. при управление на лек автомобил „Мерцедес Е 240” с рег.
*** (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“), ведно мораторна лихва в
размер на 900,85 лева (деветстотин лева и осемдесет и пет стотинки),
начислена за периода от 01.03.2024 г. до завеждането на делото на 07.10.2024
г., както и законната лихва след този момент до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 577 от 14.07.2025 г. по гражданско
дело № 20242100101547 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 - Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ да
заплати на П. Д. Д. – адвокат от АК - Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул.
„Княз Борис I“ № 6, вх. А, ет. 2, ап. 9 сумата от 2315,56 лева (две хиляди
триста и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща общата
стойност на дължими възнаграждения по чл. 38, ал 2 от ЗА за защита на ищеца
Г. С. С. пред първата и въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г. С. С. с ЕГН ********** с адрес гр. Средец, ул.
„Г.С.Раковски“ № 48А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Княз Борис I“ № 6,
вх. А, ет. 2, офис № 9 – адв. П. Д. да заплати на „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 - Адвокатско съдружие
„Найденов и В.“ разноски през въззивната инстанция в размер на 646,24 лева
(шестстотин четиридесет и шест лева и двадесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил
Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 - Адвокатско съдружие „Найденов и В.“ да
заплати по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 463,92 лева
(четиристотин шестдесет и три лева и деветдесет и две стотинки) и държавна
такса за въззивното разглеждане на делото в размер на 231,96 лева (двеста
тридесет и един лева и деветдесет и шест стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8