Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е

 

№ 313                                                     08.10.2018г.                                              гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      Първо гражданско отделение

На седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

г.д.№ 75 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Постъпила е искова молба от М.А.К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Н., №***, чрез адв. Константин Тодоров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 17, ет. 2 е предявила иск против Г.Н.Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Х. Д.“ №*, ет.*  и против В.П.К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б. М.“ бл. *, вх.*, ет. * за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.55.2.9, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. **, намиращ се в сграда номер 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.621.55, площ на обекта 65.83 кв.м., състоящо се от спалня, дневня, кухня, баня, VVC, антре, ведно с прилежащото избено помещение №25 с площ от 3 кв. м., 0,733 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи – на същия етаж 07079.621.55.2.8; под обекта 07079.621.55.2.6; над обекта 07079.621.55.2.12; при квоти – 5/12 ид.ч. за ищцата и 7/12 ид. ч. за първия ответник, образувани вследствие прекратяване на СИО с решение по брачно дело №408/2006г. по описа на БРС, която СИО била образувана вследствие изтегления по време на брака за покупката на процесния имот жилищен кредит в размер на 12762.00лв., равняващи се на 10/12 ид.ч. от същия. Моли, след уважаване на основния иск, да се уважи и претенция на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №**, том *, рег.№1***, дело№***/**.**.20**г. на нотариус Огнян Желев. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че с първия ответник били бивши съпрузи. С решението за развод семейното жилище било разпределено за съвместно ползване. Процесното жилище било отстъпено като обезщетение срещу отчужден имот на бившия съпруг Г.Т. със Заповед № 1209/1985г. на ОбНС – Бургас, и било на стойност 15 611лв. Общата стойност на отчуждения имот била 2849 лв., видно от Заповед №445/1985г. за отчуждаване на недвижим имот на ОбНС – Бургас. Разликата от 12762лв. била заплатена от двамата бивши съпрузи с изтеглен по време на брака заем от Държавна спестовна каса – Първомайски районен клон, видно от писмо № 10/3352/25.11.1986г., който заем бил връщан от двамата пак по време на брака им. Тази част от жилището, на стойност 12762лв., представлявала съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се трансформирала от бездялова в обикновена такава, при квоти 5/12 ид.ч. за ищцата и 7/12 ид.ч. за първия ответник. Ищцата декларирала своята част след прекратяване на брака и плащала данъци за имота. Това винаги представлявал актуалният й адрес по лична карта, което било известно на Т. Случайно ищцата разбрала, че процесният имот бил продаден на лицето В.П.К. с нот. акт №**, том *, рег.№1***, дело ***/**.**.20**г. на нотариус Огнян Желев. За изповядване на сделката бил създаден документ с невярно съдържание. По този начин с измама ищцата била лишена от собствеността, за което сезирала Районна прокуратува – Бургас – вх.№6484/2017г. Поради гореизложеното за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл.21, ал.1 и чл.23, ал.2 от СК.

Ответникът Г.Т. не оспорва факта, че с ищцата са бивши съпрузи; както и че процесният имот е придобит като обезщетение срещу отчужден имот.

Посочва, че доплащането на жилището станало със средства, които нямали брачен произход, а именно – пари от жилищно-спестовен влог на ответника, както и заплати и командировки, събирани от майката на ответника до сключване на гражданския им брак. Ответникът заявява, че представеното от ищцата писмо 10/3352/25.11.1986г. издадено от ДСК се явявало ирелевантно за спора, тъй като преди него със Заповед от 04.10.1985г. ответникът бил признат за собственик.

На следващо място се казва, че считано от септември 2006г. до момента на продажбата – 28.06.2017г. имотът бил владян единствено и само от ответника и поради това обстоятелство бил придобит по давност. Ищцата К. напуснала Б.  в началото на месец юни 2007г. и към настоящия момент същата живеела и работела в гр. С. Оспорва факта, че същата е заплащала данъци за жилището. Единствените разходи по жилището се полагали от ответника. Представеното по делото копие от лична карта, издадено на 13.03.2017г.с адресна регистрация в Б. доказвало, че ищцата съзнателно сменила личната си карта, вписвайки като постоянен адрес гр. Б., ж.к. „Б.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. **. Завява и че определените квоти в исковата молба по отношение на евентуална съсобственост на процесния имот били изчислени неправилно.

Ответницата В.К. оспорва предявения иск. Посочва, че преди да й бъде продаден проценият имот Т. й се легитимирал като собственик с допълнителна заповед № 1209/04.10.1985г. на Община Бургас, издадена на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./, чрез която придобил собствеността върху процесния имот. Нямала данни за права на ищцата върху имота.

Не били налице и доказателства за придобиването на имота да били влагани семейни средства. Също така посочва, че първият ответник я е уверил, че от повече от 10 години ищцата била отстранена от имота и не предявявала претенции към него.

По делото е постъпила молба-становище от ищцата по делото – М.К., с която тя допълва и пояснява исковата си молба, като взема отношение по депозираните отговори на исковата молба от ответниците. Не въвежда нови факти и обстоятелства по делото. Отправят се доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и допускане на свидетелски показания.

Бургаският окръжен съд като съобрази, че за допустимостта на производството следи към всеки един момент на същото и като взе предвид че към момента не са налице доказателства, че производството е  недопустимо, приема, че следва да допусне до разглеждане предявения иск.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 124 от ГПК, във вр с чл. чл.21, ал.1 и чл.23, ал.2 от СК по повод искова молба предявена от М.А.К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Н.“, №***, чрез адв. Константин Тодоров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 17, ет. 2 е предявила иск против Г.Н.Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Х. Д.“ №*, ет*  и против В.П.К., ЕГН ********** ********** от гр. Б., ж.к. „Б.“ бл. *, вх.*, ет. *  за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.55.2.9, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „Б. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. **, намиращ се в сграда номер 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.621.55, площ на обекта 65.83 кв.м., състоящо се от спалня, дневня, кухня, баня, VVC, антре, ведно с прилежащото избено помещение №25 с площ от 3 кв. м., 0,733 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи – на същия етаж 07079.621.55.2.8; под обекта 07079.621.55.2.6; над обекта 07079.621.55.2.12; при квоти – 5/12 ид.ч. за ищцата и 7/12 ид. ч. за първия ответник, образувани вследствие прекратяване на СИО с решение по брачно дело №408/2006г. по описа на БРС, която СИО била образувана вследствие изтегления по време на брака за покупката на процесния имот жилищен кредит в размер на 12762.00лв., равняващи се на 10/12 ид.ч. от същия. Моли, след уважаване на основния иск, да се уважи и претенция на основание чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт №**, том *, рег.№1***, дело№***/**.**.20**г. на нотариус Огнян Желев. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

От представените писмени доказателства и становищата на страните безспорно се установява следното :

По делото е представен Нотариален акт  за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №**, том **, дело №1***/19**г. на нотариус Тодор Томов – нотариус при РС – гр. Бургас, с който лицето М. С. В. прехвърля на Г.Т. чрез майка му М. А. следният имот: 71/111 – кв.м. ид.ч. от парцел 2221, ведно с построените в него постройки в кв. „Б. М.“ срещу задължението същият да гледа и издържа прехвърлителката до живот, като й осигури спокоен живот.

По делото са представени Протокол от 23.10.1983г., Заповед №10433/13.07.1984г., от които е видно, че на основани е чл. 98 от ЗТСУ Общинският народен съвет е отчуждил терен заедно със сградите в кв. 369/VII, ул. „Г. Иванов“ 31 – собственост на Г.Н.Т., като го е обезщетил с едно двустайно жилище за задоволяване на жилищни нужди на едночленното му семейство на основание чл.253 ППЗТС с оценка 2425лв.

С представената Заповед от 04.10.1985г. на Общинския народен съвет гр. Бургас е видно, че на основание чл. 100 от ЗТСУ на Г.Т. е отстъпено като обезщетение срещу отчужден имот в к-с „Б. М.“ следното жилище: кв. 369а/VII – жилище № 25 на 3 етаж, вх. Б, на 65,83кв.м. и подробно описано в заповедта. С Допълнителна заповед №1209 от 04.10.1985г. на Г. Т. е определен апартамент № 25. Стойността на даденото като обезщетение жилище е в размер на 15 611лв. Със Заповед № 445/23.03.1985г. на Общинския народен съвет – гр. Бургас процесният имот е оценен на 2849лв. съгласно протокол на комисията.

По делото е представен списък, издаден от ДСК – Първомайски районен клон №10/25.11.1986г., с който на основание чл. 24 от Наредбата за кредитната дейност на ДСК дават съгласие да бъдат снабдени с документи за собственост лица, направили стойностно покритие на апартаменти в ЕПЖБ №4 к-с „Б. М.“, със собствени средства и заем от ДСК. Под номер 20 в списъка е намира и ответникът – Г.Т. Подписан е от гл. юрисконсулт В. А. и от директора – И. К. След изискана справка от ДСК се установи, че тези лица действително са работили на тази длъжност в ДСК. А след оспорване на подписите им е допусната съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която даде заключение че това подписите са положени действително от А. и К.

По делото е приложен акт за граждански брак № 37859 от 04.01.1985г., издаден от Общински народен съвет – гр. Бургас, за сключен между ищцата и ответника брак. Също така е приложено решение от 25.07.2006г. по гр.д. № 408/2006г. по описа на БРС, с което бракът между двамата е прекратен.

            След изискана от ДСК справка, с която да се установи дали е теглен кредит от ДСК, е издадено удостоверение, с което Банката удостоверява, че досиетата по кредитните сделки се съхраняват до 5 години след окончателното погасяване на кредита; операционните бележки, безкасовите и касовите документи, свързани с движението по жилищния влог, се съхранявали до 5 години от тяхното издаване. Относно съхранение на документ за опрощаване на жилищен кредит, свързан с раждане на второ дете удостоверяват, че няма такъв в архива на Банка ДСК.

            След издаване на съдебно удостоверение, от „Параходство Български морски флот“ АД е изпратено писмо, в което е описано, че за периода от м. 07.1980г. до месец 09.1986г. по партидата на ответника Т. в проверените разплащателни ведомости не са били извършвани удръжки от трудовите възнаграждения за погасяване на жилищен кредит. За периода от м.10.1986г. до месец 03.1991г. на основание разплащателните ведомости било установено извършването на удръжки от трудовите възнаграждения на ответника, като за това са приложили справка, находяща се в настоящото дело. За периода от м. 04.1991г. до месец 01.2010г., при извършване на проверка на разплащателните ведомости и фишове за трудови възнаграждения на лицето не било установено извършване на удръжки за погасяване на жилищен кредит. В архива на дружеството не се съхранявал документ, въз основа на което са правени удръжки, поради изтекла давност за съхранение на такива документи.

            Безспорно е по делото, че процесният имот бил прехвърлен чрез покупко-продажба осъществена с нот. акт №**, том *, рег.№1***, дело ***/**.**.20**г. на нотариус Огнян Желев с продавач Т. и купувач – вторият ответник по делото.

Спорно е по делото разликата от 12 762лв. за апартамента дали е платена от двамата съпрузи по време на брака чрез отпуснат заем от Държавна спестовна каса или е заплатена от Г. Т. чрез негови лични средства, а именно пари от жилищно-спестовен влог на ответника, както и заплати и командировки, събирани от майка му до сключване на гражданския им брак.

При предявен установителен иск за установяване на съсобственост, като се претендира съвместен принос, то в тежест на ответника е да обори наличието му. Съдът намира предявения иск за неоснователен със следните мотиви. Безспорно се установи, че процесният имот е бил предаден в собственост на ответника като обезщетение за отчужден негов личен имот. Не се спори и че е следвало да се заплати сумата от 12 762 лв. – разлика в предварителната оценка и действителната стойност на апартамента. Ищцата прави възражение, че е теглен заем по време на брака за покриване на посочената разликата. В нейна тежест бе да докаже наличието му. В тази връзка се изиска от ДСК справка с кредитното досие към момента на придобиване на имота, но се оказа, че липсват данни поради изтекла давност за пазене на архива. Също така, при действащата към момента на придобиване на апартамента Наредба за кредитната дейност на ДСК и конкретно чл. 24 от същата се установи, че едновременно с издаването или вписването на документите за собственост на жилищни имоти, закупени или построени със заеми от ДСК, се вписва и законната ипотека върху имота. По делото липсват каквито и да е доказателства за наличие на законна ипотека върху имота. Също така в чл. 2 от същата Наредба са описани осем различни вида заеми, отпускани на гражданите за жилищно строителство, като в тежест на ищцата беше да докаже по безспорен начин, че отпуснатият заем е бил за покриване на разликата между пълната цена на апартамента и оценката на отчуждения имот. Доказателства в тази връзка изобщо липсват. Също така обстоятелството, че на 22.03.1990г. е опростена част от заем в размер на 5000лв. за раждане на второ дете също не води до еднозначен извод, че този заем е във връзка с твърдения от ищцата заем от ДСК.

В тази връзка следва да се посочи, че от работодателя на ответника – „Параходство Български морски флот“ АД е приложена справка, в която е видно, че същият е бил на трудово правоотношение с дружеството от месец 07.1980г. до 01.2010г., т.е. е имал събрани лични средства към датата на придобиване на имота. Също така ищецът е представил копие от част от спестовна книжка, с печат на нея „унищожена“, от която се вижда, че към 1981г; 1982г. ответникът е имал налични лични събрани финансови средства.

Недоказано остана твърдението на ищцата, че е съсобственик на 5/12 идеални части от процесния имот. Неясно е и от къде същата е формирала размера на идеалните части. А също и как сумата от 12 762лв. се равнява на 10/12 ид.ч. от процесния имот. На следващо място фактът, че ищцата работи на трудов договор в „Софийска вода“ АД в гр. С., както самата тя потвърди в съдебно заседание свидетелства за това, че същата се намира там и фактически не може да упражнява постоянна фактическа власт върху имота. Това, че постоянният й адрес се намира в гр. Б., ул. „Б.“, бл. *, както й и обстоятелството, че е титуляр на партидите към „В и К“ ЕАД Бургас и „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не налагат извод за упражняване на фактическа власт върху имота. По отношение на намерението да се свои имота , съдът намира, че законовата презумпция е оборена, защото видно от мотивите на представеното от ищцата Решение №25.07.2006год. постановено по гр.д.№408/206год. на Районен съд-Бургас, с което е прекратен бракът на старните по делото , съдът е приел, че семейното жилище към датата на фактическата им раздяла , която дата не се обсъжда, е процесното жилище и то е собственост на ответника Т.. Съдът приема , че липсата на реакция от страна на ищцата на това твърдение на ответника и извод на съда в продължение на дванадесет години е доказателство за верността на твърдението на ответниците, че имотът се владее изцяло от ответника Т. след прекратяване на брака му с ищцата. Не са представени убедителни доказателства за извършването на каквито и да е действия на ищцата , с които да е отблъснала или оспорила това владение. Заплащането на текущите сметки за периодите на престой на децата на страните в имота не са доказателство за отблъскване на владението на ответника Т. и установяване на съ-владение от ищцата и него. Ищцата в нито един момент не твърди, че сама е владяла имота, което също е индиция, че признава правото на ответника като собственик , но твърди, че е съсобственик на имота.

Поради гореизложеното се формира извод, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен със следните аргументи :

Ищцата твърди, че е собственик на 5/12ид.ч. от имот с идентификатор 07079.621.55.2.9, представляващ апартамент с площ от 65.83кв.м., на адрес гр.Б., ж.к.Б. М., бл.*, вх.*, ет.*, ап.**. Твърди, че съсобствеността е възникнала, в резултат на изплащането на разликата между оценките на отчуждения имот-лична собственост на ответника и имотът, с който е обезщетен ответника – процесният имот. Установява се безспорно, че отчужденият имот е оценен на 2849лв., а отстъпеният в обезщетение процесен имот е оценен на 15611лв.

Видно от представените доказателства, които не са оспорени, със Заповед по чл.95 от ЗТСУ(отм.) на 25.03.1985год. и отчужден и обезщетен ответникът Т.. Съгласно чл. 103 от ЗТСУ(отм.) в редакцията му към датата на придобиване на имота от ответника Т. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г.) Собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95.  Когато се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения като обезщетение имот, тя се заплаща по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Ако разликата не бъде внесена, органът по чл. 95 отменя първоначалната заповед за обезщетяване и обезщетява правоимащия с отстъпване на имот с по-малка стойност. Отпуснатият кредит за жилищно строителство се обезпечава със законна ипотека върху имота. По делото не се доказаха твърденията на ищцата, че разликата в стойността на имота е заплатена със заемни средства. Няма ангажирани доказателства за вписване на законна ипотека върху имота, което би било задължително, в случай , че е сключен договор за жилищен заем. Не се твърди сключването на друг вид заемни договори, които да са заплащани по време на брака. Поради което съдът счита, че твърденията на ищцата, че разликата в стойностите на отчуждения и процесния имот са изплатени със заем са недоказани. Няма доказателства и не се твърди , заповедта по чл.95 от ЗТСУ(отм.) на 25.03.1985год. да е отменена на основание чл.103, ал.3 от ЗТСУ(отм.), следователно може да се предположи с голяма степен на вероятност, че разликата е била внесена в определения в ППЗТСУ (отм.) срок, а не както ищцата твръди със жилищен заем. Представиха се доказателства, че отгветникът Т. вече е работел към момента на отчуждаването и е имал спестявания , които да му позволят да покрие в лични средства разликата. От друга страна е малко вероятно през трите месеца между сключването на граждански брак и издаването на заповедта по чл.95, страните да са успели да спестят  или изобщо да получат от трудови и други възнаграждения сума в размер на над 12 000лв., която към момента е била в размер на над 100 минимални работни заплати.

С горните аргументи съдът приема , че презумпцията за съвместен принос е оборена и стойността на имота, получен като обезщетение от ответника Т. за отчуждаване на негов имот – лична собственост е заплатена изцяло с лични средства.

 Независимо от горното, съдът намира, че дори да не беше придобил имота изцяло като лична собственост , по делото се събраха достатъчно доказателства , за да се приеме, че само ответникът Т. е владял имота изцяло, лично за себе си след развода с ищцата, като аргументи по отношение на наличието на двата елемента на владението – фактическа власт и намерение да се свои вещта са изложени по-горе.

По допустимостта на предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140 от ГПК.

Поради отхвърлянето на иска, на ищцата не следва да се присъдят разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците се дължат направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както следва: по 2060лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат на ответника Г.Т. и на ответника В.К.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.А.К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Н.“, №***, чрез адв. Константин Тодоров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 17, ет. 2 иск против Г.Н.Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Х.Д.“ №*, ет.*  и против В.П.К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б.“ бл. *, вх.*, ет. *  за приемане на установено по отношение на ответниците, че ищцата е съсобственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.55.2.9, с адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап. **, намиращ се в сграда номер 2 разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.621.55, площ на обекта 65.83 кв.м., състоящо се от спалня, дневня, кухня, баня, VVC, антре, ведно с прилежащото избено помещение №25 с площ от 3 кв. м., 0,733 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи – на същия етаж 07079.621.55.2.8; под обекта 07079.621.55.2.6; над обекта 07079.621.55.2.12; при квоти – 5/12 ид.ч. за ищцата и 7/12 ид. ч. за първия ответник, образувани вследствие прекратяване на СИО с решение по брачно дело №408/2006г. по описа на БРС, която СИО била образувана вследствие изтегления по време на брака за покупката на процесния имот жилищен кредит в размер на 12762.00лв., равняващи се на 10/12 ид.ч. от същия; както и заплащане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Н.“, №***, чрез адв. Константин Тодоров, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Мара Гидик“ № 17, ет. 2 да заплати на Г.Н.Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Х. Д.“ №*, ет.*  сумата от 2060лв. – съдебно-деловодни разноски; както и на В.П.К., ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Б.“ бл. *, вх.*, ет. * сумата от 2060лв. – съдебно-деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд - Бургас .

 

 

                                                                      СЪДИЯ :