№ 430
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200654 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-011474 от
06.12.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Ц. К. В. е наложена глоба в размер на 1200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа становище за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното Наказателно постановление, като се релевира възражение, че
АУАН бил издаден в нарушение на чл. 34 ЗАНН. В тази връзка се моли за
отмяната на обжалвания акт. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
АУАН и НП са издадени за това, че на 13.03.2021г., в 17,18 часа, в гр.
Пловдив, на бул. „България" № 232, посока на движение от изток към запад,
жалбоподателката управлява лек автомобил „Порше 911 Турбо С“ с рег. №
*** – собственост на фирма „ОББ Интерлийз“ ЕАД – клон Пловдив и
регистриран ползвател фирма „Рента Груп“ с ЕИК 20077186, като се движи
със скорост 155 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в
населено място 50 км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус
3% в полза на водача. Наказуема скорост 150 км/h. Нарушението е установено
с АТСС – ТFR1 - M № 581 и фиксиранов клип № 27406, който е показан на
водача при съставянето на акта.
Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, неоспорена от
страна на жалбоподателката, се доказва от:
- приложения по делото АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В тази връзка
следва да се съобрази, че от жалбоподателката не са представени, каквито и
да било доказателства за опровергаване на констатациите в АУАН. Нещо
повече, същата не оспорва фактическата обстановка, като релевира съвсем
различни възражения за незаконосъобразност на атакуваното НП.
- показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН. Показанията на свид. Г. съдът кредитира
изцяло като достоверни, еднопосочни и съответни на останалите
доказателствени източници по делото, поради което и базира фактическите си
изводи и въз основа на тях.
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. По делото е представено статично изображение по образец
съгласно инструкцията за експлоатация, на което е виден автоматично
разпознатия номер, който изцяло съвпада с отразения в ЕФ. Освен това е
налице и пълно съвпадение между посочения в ЕФ номер на автомобил и
този, който се забелязва на снимката. Изрично са отбелязани датата, часа и
мястото на извършване на нарушението.
- приложената по делото декларация по чл. 188 ЗДвП, подписана от
2
жалбоподателката, от която е видно, че именно тя е управлявала МПС в
процесните време и място. В процесния случай жалбоподателката, под страх
от наказателна отговорност, е посочила в декларацията по чл. 188 ЗДвП, че
лично е управлявала на 13.03.2021 г., в 17,18 часа процесния лек автомобил,
поради което авторството на деянието се явява доказано по несъмнен начин.
Още повече, че жалбоподателката не е оспорила авторството след връчването
на АУАН, нито е представила доказателства на съдебна фаза, с които да
опровергае презумптивната доказателствена сила на АУАН и верността на
декларираното от нея по реда на чл. 188 ЗДвП.
Изцяло правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з532/
12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от - 3 %. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно представения по делото протокол за техническа проверка
допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия
при скорост над 100 км/час е +/- 3 %. Именно този толеранс е отбелязан като
приложен, както в АУАН, така и в НП.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 155 км/
час. 3% от тази величина се равняват на 4,65 км/час. След приспадане на
толеранса се получава 150,35 км/час. При преглед на предвидените санкции в
чл. 182, ал. 1 ЗДвП е видно, че законът борави с цели числа на наказуемата
скорост. Поради изложеното получената скорост от 150,35 км/час следва да
се закръгли до най-близкото цяло число, като изцяло законосъобразно това
закръгляне е извършено в полза на наказания субект, а именно към по-
ниското цяло число - 150 км/час.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
3
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2. 1) мобилни -
прикрепени към превозно средство и 2. 2) мобилни - временно разположени
на участък от пътя.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/
12.05.2015 г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от представеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
последваща проверка № 8-33-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к.адм.н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020
Административен съд – Пловдив, и др.
Техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка,
което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от
проверка № 8-33-20.
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., който съдържа всички необходими реквизити и е
представен в четлив екземпляр.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
4
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Във връзка с условията за законосъобразност на използването на АТСС
следва да се посочи и че към датата на извършване на нарушението, след
предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр. 6 от 16.01. 2018 г.,
вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак
Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не
представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.
Спазено е и изискването, макар да не е било задължително, на чл. 10, ал. 3
от Наредбата, като по делото е представена снимка на разположението на
АТСС. Нещо повече изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично
отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време
и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между
представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на
АТСС.
Във връзка с условията за законосъобразно използването на АТСС следва
да се посочи, че представеният по преписката Протокол по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Удостоверителната сила на протокола в процесния случай не е разколебана,
поради което законосъобразното използване на АТСС се явява доказано по
несъмнен начин.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
доколкото превишение от 100 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер, изчислен по формулата посочена в чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП -700 лв. + 50 лв. за всеки 5 км/час превишение над 50 км/час.
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е оспорена
по делото, а и се установява от представените Заповед № 8121з515/
5
14.05.2018 г. и Заповед от № 8121з – 825/ 19.07.2019 г.
Противно на възражението на жалбоподателката, при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, които
съгласно Тълкувателно Постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС и ВАС са
давностни, а не преклузивни.
Когато отговорността на дееца се реализира с ЕФ, законодателят е въвел
отклонение от принципа за личната отговорност, като е предвидена
своеобразна презумпционна отговорност на собственика на МПС, поради
което ЕФ автоматично се издава на собственика, като попълването от същия
на декларация по чл. 188 ЗДвП не е част от фактическия състав по издаване на
ЕФ на негово име.
В този смисъл - Решение № 2072 от 4 ноември 2021 г. на Пловдивският
административен съд, ХХІІІ-ти състав, касационно дело № 2113/ 2021 г.,
Решение № 1986/27.10.2021 г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав по а. н. д. № 1750 по описа на съда за 2021 година, и др.
При издаване на ЕФ, попълването на декларация по чл. 188 ЗДвП е право
на наказаното лице, но не и задължение на контролния орган, като правната
последица от упражняване на това право е анулиране на вече издадения на
собственика електронен фиш и издаване на нов ЕФ на действителния водач.
Поради това може да се приеме, че само в тази хипотеза, когато се ангажира
отговорността на собственика с ЕФ, той се счита за открит като
презумпционен нарушител още от датата на заснемането.
Така Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 786 от
08.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 3876 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
Съвсем различно е положението, обаче когато отговорността за нарушение
на режима на скоростта се ангажира с АУАН и НП, в който случай намира
приложение не специалната норма на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, а общата на чл. 188
ЗДвП.
В чл. 188 ЗДвП отново е предвидена презумпционна отговорност за
собственика, но за разлика от ЕФ, който автоматично се издава на
собственика и впоследствие евентуално се анулира, презумпционната
отговорност на собственика по чл. 188 ЗДвП е субсидиарна, тоест намира
проявление само ако не може да се ангажира личната отговорност на
6
действителния водач. Посоченото ясно се очертава от текста на чл. 188, ал. 1,
изр. 2 ЗДвП, в който изрично е посочено, че "Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. "
Налага се извод, че в чл. 188 ЗДвП законодателят е приел комплексен
подход, като е регламентирал два вида отговорност:
- лична отговорност на действителния водач, която е първична и
- презумпционна, субсидиарна отговорност на собственика, която намира
проявление, ако не може да бъде ангажирана отговорността на действителния
водач, поради неустановяването му.
От гореизложеното следва, че когато е заснето нарушение на скоростта с
АТСС и отговорността се реализира с АУАН и НП, попълването на
декларация по чл. 188 ЗДвП е част от фактическия състав по определяне на
пасивно легитимирания да понесе отговорността субект.
Едва след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП за контролния орган
става ясно установимо ли е действителното лице, което е управлявало
автомобила и ако да - каква е неговата самоличност; дали следва за
допуснатото нарушение да се ангажира личната отговорност на действително
установения водач или при невъзможност за това презумпционната
субсидиарна отговорност на собственика.
Тоест конкретният субект, чиято отговорност следва да се ангажира става
известен на контролните органи едва от момента на попълване на
декларацията по чл. 188 ЗДвП, поради което и трайната съдебна практика
приема, че в тези случаи нарушителят се счита открит именно от момента
на попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП, а не от заснемане на
нарушението, като от датата на попълване на декларацията по чл. 188
ЗДВП започва да тече и тримесечия срок по чл. 34 ЗАНН.
В този изричен смисъл е трайната практика на административен съд-
Пловдив, обективирана в редица решения, включително Решение № 1156 от
08.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2021 г. на XX състав на Административен
съд - Пловдив, Решение № 136 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3364 / 2019
г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2190 от
30.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2217 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2355 от 12.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2550 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
7
Решение № 1759 от 01.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1301 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
В този смисъл е и практиката на Административните съдилища от цялата
страна - Решение № 1960 от 09.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 1877 / 2021 г. на
XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение от 03.11.2021 г. по к.
адм. н. д. № 10213 / 2021 г. на Административен съд Велико Търново,
Решение № 5522 от 15.10.2020 г. по адм. д. № 6097/2020 г. на
Административен съд – София, Решение № 4438 от 04.08.2020 г. по адм. д. №
10836/2019 г. на Административен съд – София, Решение от 30.09.2020 г. по
к. адм. н. д. № 253 / 2020 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора
и много други.
В процесния случай жалбоподателката е попълнила декларация по чл. 188
ЗДвП на дата 16.11.2021 г., в която е посочила себе си като водач по времето
на извършване на нарушението.
Именно от тази дата на контролните органи е станало ясно, че с АУАН и
НП следва да се ангажира именно нейната лична отговорност като
действителен водач, а не личната отговорност на някое трето лице или
презумпционната отговорност на собственика, поради което именно от тази
дата – 16.11.2021 г. се счита открит нарушителя и започва да тече
тримесечния срок.
АУАН е издаден на 16.11.2021 г. /в деня на подписване на декларацията по
чл. 188 ЗДвП/, а НП на 06.12.2021 г., тоест сроковете по чл. 34 ЗАНН се
явяват спазени.
Допълнителен аргумент, че именно на дата 16.11.2021 г. е открит
нарушителя, е, че видно от текста на АУАН и НП, жалбоподателкята е
наказана в качеството на действителен водач на автомобила, а не в качеството
на собственик.
За необходимостта да се прави разграничение относно качеството в което
се наказва субекта - на действителен водач или на собственик – Решение №
1893 от 19.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1497 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
8
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
Не на последно място, следва да се отбележи и че изцяло съобразно
изричната разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДВП, доколкото за наказуемо
превишение от 100 км/час в градски условия се предвижда наказание
лишаване от правоуправление - в случая е издадено НП, а не ЕФ, въпреки, че
нарушението е заснето с АТСС.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски би имала въззиваемата страна, ако бе
ползвала по делото услугите на юрисконсулт. Това обаче не е сторено,
доколкото по делото е представено само съпроводително писмо от законния
представител на въззиваемата страна –началника на сектор пътна полиция.
Липсва обаче участие на юрисконсулт, включително и чрез писмено
становище, поради което разноски не могат да се присъдят.
Така изрично Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 /
2020 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Определение №
658 от 10.08.2011 г. по ч. пр. д. № 38/2011 г. на Върховен касационен съд.
Разноски в конкретния случай не могат да се присъдят и доколкото липсва
такова изрично формулирано искане от въззиваемата страна, а съгласно т. 11
от ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС претенцията за разноски следва да бъде
изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-011474 от
06.12.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на Ц. К. В. ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 1200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
9
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10