Решение по дело №1496/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260209
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20204430201496
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……..

гр. Плевен, 16.12.2020г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в открито съдебно заседание на двадесети  ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

при участието на секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1496/2020г. по описа на РС-Плевен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

С наказателно постановление №19-0257-000476/04.07.2019г. на ***РУ към О.М.П.н.Й. ***В., ЕГН ********** е наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от адв.Н.Д. от АК ***-с пълномощно.

Ответникът по съдебното производство не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с което е изпратил административно наказателната преписка в съда, е изразил становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното наказание следва да се потвърди.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление и датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Акт за установяване на административно нарушение е съставен на 23.06.2019г. от п.и. М.П., срещу Й.В., за това, че на 23.06.2019г. около 9 часа в с.***,посока центъра, като водач на л.а. ***,извършил следните нарушения:

1.Управлява МПС,без да притежава СУМПС.2. Отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта.3.Управлява без поставена предна регистрационна табела на определеното за това място.

Жалбоподателят отказал да подпише  акта.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП,в което били отразени нарушенията,посочени и в акта.

От показанията на свидетелите М.Г.,Л. ***,А.С. се  установява, че на отразената в акта  за установяване на административно нарушение дата автомобила, посочен в акта и НП аварирал. Когато пристигнали полицаите, минаващи случайно от там, установили автомобила паркиран , а пътниците от автомобила извън него. Въпреки,че  Й.В. заявил,че не той е управлявал автомобила,полицаите съставили на него АУАН и издали талон за медицинско иследване.  

Жалбоподателят твърди, че не е управлявал автмобила нито преди, нито по време на пристигане на полицейските служители.

По същество Съдът намира отразеното в НП за недоказано от обективна  страна.

   Воденото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП  и  дали е извършено от него виновно.

    Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган, като представител на административно наказателното обвинение.

    Следва да се има предвид също така, че отразеното в акта за констатиране на административното нарушение не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 НПК обвиняемият (в административно наказателното производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 103 ал. 1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че от обективна страна  има административно нарушение и, че от субективна страна  е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

          Съдът споделя изложените от жалбоподателя съображения обосноваващи извод за  незаконосъобразност на обжалвания административен акт. В административно-наказателния процес е налице презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на вината. Съставеният акт няма презумптивна доказателствена сила. Изложените в акта твърдения и обвинения трябва да имат категорични и ясни очертания – кое е лицето нарушител,какви действия е извършил или какво бездействие е налице, съставляват ли те административно нарушение и основание ли са за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази яснота е от важно значение, тъй като отразява кой е нарушителя и субективното му отношение към нарушевието, т. е. неговата вина.

Не се спори относно обстоятелството,че жалбоподателя  В. не е представил СУМПС, отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и автомобила не е имал поставена предна регистрационна табела на определеното за това място. Тези констатации, обаче не са били извършени в момента на управляние на МПС от  В..

ЗДвП регламентира задължение на определена категория субекти да притежяват съответните документи и да спазват определеоно поведение. Тази категория субекти са водачите на моторни превозни средства.Не всяко лице притежаващо или не свидетелство за управление следва да се счита за водач на МПС. Според разпоредбата на §6 т.25 от ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази категория субекти водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.В тази връзка едва когато едно лице  управлява МПС, за него възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбите на ЗДвП. Предвид приетото за установено, съдът намира, че при пристигане на служителите на полицията на мястото, за жалбоподателя не е възникнало задължението да притежава СУМПС,нито е имал задължение  да му бъде извършена проверка за алкохол и съответно не  е осъществил състава на нарушенията по ЗДвП,за които е санкциониран. Като е направил обратния извод наказващият орган е постановил необоснован акт .

 

          НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и не могат да бъдат направени категорични изводи за авторството на деянието. Самото съставяне на акта представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.

В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства. Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и наказано  лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.

НП по същество се явява необосновано, тъй като  събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен начин, че В. е  извършила нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП. Фактическите констатации, отразени в АУАН  са били оспорени пред наказващия орган, като оспорването на фактически установените данни от актосъставителя, се поддържано и пред  настоящата съдебна инстанция.

  За пълнота следва да се отбележи,че АНО се е въздържал да представи доказателтва по делото,че  актосъставителя п.и. М.П., който е служител в РУ към ОДМВР има право да съставя актове по ЗДвП.

По делото е направено искане от адв.Д. за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото   договор за правна помощ е че адв. Н.Д. от ***адвокатска колегия е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя Й. ***В..

Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението  при интерес от 1000 до 5000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .

Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ***, представлявана от ***следва да бъде осъдена да заплати на Й. ***В., ЕГН ********** сумата от 500,00 лева,съобразно пълтомощното, за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Н.Д. от ***адвокатска колегия

Водим от горното, Съдът

                                    Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0257-000476/04.07.2019г. на ***РУ към О.М.П. с което  на Й. ***В., ЕГН ********** е наложено на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2000 лв., на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 50 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

НА ОСНОВАНИЕ  чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с  8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ***представлявана от ***да ЗАПЛАТИ на  Й. ***В., ЕГН ********** сумата от 500,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат Н.Д. от ***адвокатска колегия по НАХД № 1496/2020 година по описа Районен съд Плевен.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: