РЕШЕНИЕ
№ 58
П. 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200129 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление № **-0314-000021 от
07.02.2025г. на Началника на РУ Петрич при ОД МВР Благоевград, с което на
А. Р. А., с ЕГН-**********, и с адрес /населено място/ за извършено
нарушение на чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,
ал.3, връзка с чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като се твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилен в разрез с материалния закон.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя.
В съдебна фаза жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от
редовно упълномощения процесуален представител, адв. Е. Г. от БАК. Сочи,
че оспорва НП и иска от съда да отмени обжалвания акт, тъй като за
процесното МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със сертификат т.н. зЕ. карта. Посочва, че видно от приложения
превод на български език от английски, се установява, че тази сключена във
Великобритания застраховка важи и за всяка държавна членка на ЕС.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалния
представител депозира писмени бележки , чрез които защитава заеманата в
жалбата позиция.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното
НП от ВПД Началник РУ в ОДМВР- Благоевград, РУ- Петрич, редовно
1
призован, не взема участие и не се представлява.
Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура –
Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват
становище по жалбата и наказателното постановление.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На 24.01.2025 г. около 10:44 ч. свидетелите А. К. Г. - актосъставител и С.
Д. Х.-свидетел по установяване на нарушението и на акта (служители на РУ-
Петрич), се намират при изпълнение на служебните си задължения на
кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „С., гр.П., където спират за проверка,
движещото се в посока П. ул. „С.“ № **, моторно превозно средство (МПС) -
лек автомобил марка и модел „Ауди А5“, с рег. № YB18WWC, регистриран в
Обединеното кралство Великобритания - собственост на чужд гражданин П.И.
(P.I.l), роден на /дата на раждане/, с адрес /населено място/ и управляван от
жалбоподателя А. Р. А., с ЕГН **********, с адрес /населено място/, със
СУМПС № ***, издадено от ОДМВР- Благоевград, при която проверка
полицейските служители констатират липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката, за процесния лек
автомобил.
Във връзка с неговите правомощия и предвид констатираната липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, мл.
автоконтрольор Г. постъпва към съставяне на АУАН серия GA Акт № 3390107
от същата дата, а именно 24.01.2025 г., срещу жалбоподателя и в неговото
присъствие. Това негово служебно и процесуално действие извършва с
участието на свидетеля Х.. В изготвения АУАН се излага от актосъставителя
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на
МПС, което не е собственост на водача, при неизпълнение на задължението за
сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично
посочвайки и качеството на нарушителя като водач на МПС. Досежно
квалификацията в АУАН, нарушението е правно квалифицира с разпоредбата
на чл. 638, ал.3 КЗ, която актосъставителя изрично текстово е посочил, че се
касае за „лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Така изготвения АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя.
Последния не е направил никакви възражения в самия акт, относно
обстоятелствата изложени в него. В законоустановения 7- дневен срок не е
постъпило и възражение от страна на жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното
Наказателно постановление. В издаването на същото са възприети в цялост
фактическите обстоятелства, изложени в АУАН, както за правната
квалификация на нарушението, наказващия орган е определил, не нормата на
2
чл. 638, ал.3 от КЗ, която цифрово е посочил актосъставителя в своя акт, а за
виновно нарушена е посочена нормата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, която с оглед
изложената фактическа обстановка е правилната, още повече че нормата на
чл.638, ал.3 е санкционна такава и наказващия орган е наложил именно по
силата й, на жалбоподателя в качеството му на управлявал МПС,
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева. От приложените по
настоящата административна преписка е видно, че НП е редовно връчено -
лично на жалбоподателя, на 20.02.2025 г..
От приложената справка за нарушител/водач, също се установява, че
наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя на
горепосочената дата. В тази насока, а именно възражения относно начина по
който е било връчено наказателното постановление и дали също не е в
законоустановения срок в настоящото производство не са направени.
Относно материална компетентност на държавните органи да издават
такива актове, а именно АУАН и НП, са представени Заповеди № 244-
324/13.02.2017г., и № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и от длъжностна
характеристика на мл. автоконтрольор се установява, че същите носят
санкционна власт и са оправомощени изрично за предприемане на такива
действия.
Страните също така не спорят и относно изложеното в актовете, че
управляващият МПС-то и жалбоподател не е негов собственик, във връзка с
чието управление към датата и момента на установяване на нарушението няма
сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, което също не е спорно, както и че наложената глоба не е
заплатена, което се установява и от справката за нарушител/ водач.
Горната фактическа обстановка съдът приема за изяснена, вземайки
предвид приложените по делото писмени доказателствени средства, както и
изложените гласни такива, а именно показанията на свидетелите Г. и Х.
дадени в съдебно заседание проведено на 07.04.2025 г.. Същите потвърждават
отрицателния факт за отсъствие на Застрахователен договор, като в първия
момент не са имали спомени за случилото се, а в последствие и след
представянето на съставения АУАН, посочват конкретно, че на жалбоподателя
му било изрично заявено, че водачите са длъжни да имат сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за територията
на Р България. Сторените пред съда показания и от двамата служители на РУ
Петрич са еднопосочни, безпротиворечиви, взаимно се допълват и с оглед
което съдът не намира причина същите да не бъдат кредитирани още повече,
че по никакъв начин не бяха оспорени или събрани противни доказателства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
3
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
Съдът, в допълнение на това, излага и тезата, че по никакви причини
свидетелите - полицейски служители, не са имали някакви лични причини
относно лицето на жалбоподателя А., което да се отрази в това, че са го били
спрели за проверка.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок
почл.59, ал.2 от ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед
на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на
НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
установяването на което е сторено със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., в
т.3, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП
за нарушения по ЗДвП.
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– аргумент от чл.314, ал.1 НПК, връзка с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това
си правомощие, съдът служебно ( чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 от
НПК, връзка с чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл.647, ал.2 от КЗ и предвид приложената по делото
заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и
чл.57 от ЗАНН.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на наказателното постановление по следните съображения:
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушаването от страна на А. А. на разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, съгласно която Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България,
когато няма валидна за територията на Р България застраховка. Нормата
4
предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на
разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В
конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на
управлявания от него лек автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление
на автомобила, санкционираното лице не е имало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като
водач е длъжно да има съгласно чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. В тази връзка
жалбоподателят не представи доказателства за наличие на „ГО” на процесния
автомобил към датата и часа на нарушението.
Съдът следва да подчертае няколко термина, които са относими към
изясняване на качеството на жалбоподателя, т.е. поради каква причина му е
наложено административното наказание, какво означава термина „гражданска
отговорност“ и при какви условия следва същата да бъде сключена, както и
какво важи за държавите извън ЕС.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството
на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуването на § 6, т.25 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. В цитирания абзац е дадена легална дефиниция на
термина „водач“. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да
установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление“ на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само
привеждането му в движение. В случая безспорно е установено, от
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, че към
процесната дата и час, А. е бил водач на процесното МПС.
От друга страна Задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите по
раздел II, буква „А“, т.10.1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата
на чл.461, т.1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т.34 от ДР на КЗ,
легално определение на понятието „автомобилист“- това е собственикът,
ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с
притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.
Съгласно чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ, Договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България,
когато няма валидна за територията на Р България застраховка. Лицето по чл.
483, ал.1, т.2 от КЗ е длъжно да сключи гранична застраховка „Гражданска
5
отговорност“ на автомобилистите на граничния контролно - пропускателен
пункт (ГКПП), от който влиза на територията на Република България. Лицето
по ал.1, т.2 трябва да има валидна гранична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при влизане на територията на Република
България, при условие че притежава валиден сертификат- зЕ. карта.
В разпоредбата на чл. 483, ал.4 от КЗ, изрично са посочени
предпоставките при които водачите на МПС- та, не са длъжни да сключват
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а именно:
1. от друга държава - членка и
2. когато изплащането на обезщетение във връзка с гражданската
отговорност на виновния водач е гарантирано от компетентна институция на
Държава членка и МПС или съответното лице е включено в списък, изготвен
от компетентния орган на Държавата - членка, посочващ освободените МПС-
та или лица от задължението за сключване на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, и предоставен на Република
България.
В случая отговорността на жалбоподателя в НП е ангажирана по
предвидения в чл.483, ал.1 т.2 от КЗ състав, предвиждащ
административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС,
което не е негова собственост, предвид неоспореното по делото
обстоятелство, че лекият автомобил е собственост на друго лице, различно от
жалбоподателя, а именно собственост на P. I., с адрес /населено място/.
В обсъждания контекст е необходимо да се посочи, че санкционираното
лице е годен адресат на задължението по чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ. По делото
липсват и данни за сключена на ГКПП застраховка „Гражданска отговорност“,
поради което и А. е нарушил вмененото му задължение по чл.483, ал.1, т.2 от
КЗ. В конкретния казус А., се явява "лице по ал. 1, т. 2", понеже,
управляваното от него МПС, е от трета държава, а именно Великобритания,
която към датата на извършване на административното нарушение е страна
извън Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство
(ЕИП). Това е така, тъй като същата е напуснала ЕС на 31.01.2020 година,
съгласно Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и Европейската общност за
атомна енергия (2019/C 384 I/01). Великобратния не се явява и страна по
Споразумението за ЕИП, в което членуват страните от ЕС, както и Исландия,
Норвегия и Лихтенщайн. От посочената дата (31.01.2020 година) до
31.12.2020 година тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното
кралство. С изтичането на този преходен период, с оглед липсата на
продължаване на периода, считано от 01.01.2021 година Обединеното
кралство се третира като трета страна извън ЕС и ЕИП по смисъла на § 1, т. 7
от ДР на КЗ и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС. По
делото има данни, че посоченото МПС е с валидна регистрация във
6
Великобритания, при която като застраховано лице визира собственика на
процесното МПС, а именно П.И. /POMPA IONEL/. Доводи в обратната насока
няма наведени. /вж. Решение № 1120/07.02.2025 г. на АС- Пловдив по КАНД
№1833/2024 г., Решение № 726/23.05.2024 г., на РС- Пловдив по АНД №
217/2024 г. и др./
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че процесното
МПС е регистрирано във Великобритания и е с английски регистрационен
номер, като следва да се вземе предвид, че в Обединеното кралство
управлението на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност"
представлява нарушение на закона. Въпросната застраховка е еквивалентът на
застрахователна полица "Гражданска отговорност" в Република България. При
сключване на такава застраховка във Великобритания се застрахова
лицето, което управлява автомобила, а не самото МПС, каквито
доказателства не бяха представени в хода на развилото се в настоящото
производство съдебно следствие. Ето защо, и поради тази причина, съдът не
може да приеме защитната теза на жалбоподателя, в която е посочено, че
застраховката и зЕ.та карта е валидна и за държави - членки на ЕС. В този
смисъл, следва да се подчертае, че законодателството в Обединеното Кралство
и в Р България има разлики, тъй като в първото относно процесния автомобил
е застрахован само собственика му, без никакви данни дали водача бива
застрахован, а в Р България е достатъчно регистрацията да важи само за
съответното МПС.
Безспорно се установи, че жалбоподателят при извършване на
проверката не е представил полица за регистрация на превозното средство с
английски застраховател, като лице, което има право да шофира автомобила.
Въпреки тази полица да е представена в съдебното заседание проведено на
12.05.2025 г., с превод на българския език, този факт идва отново да потвърди
гореизложеното, а именно че застрахован към момента на проверката е бил
само собственика на МПС- то, без никакви данни за водача. Отделно от това в
същия този сертификат за застраховка на МПС, изрично е посечено в т.5
„Лица или категории лица, които имат право да управляват“ лице с име - Е.Д.,
което лице макар и посочено само с двете си имена по никакъв начин не може
да се установи съвпадение с имената на жалбоподателя, управлявал МПС-то -
А. Р. А..
Чрез представена от жалбоподателя задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ сключена след проверката и след постановяването
на АУАН, съдът счита, че по този начин, още веднъж се удостоверява горното
обстоятелство, а именно, че жалбоподателят при извършване на проверката
/дата и час/ не е представил полица за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, която да важи в територията на Р България относно превозното
средство, което е от трета държава.
Осъщественото от А. деяние, във форма на бездействие е съставомерно
и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото
7
жалбоподателят като водач на МПС, който го ползва, като го управлява е бил
длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за сключване на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", съответно да положи
необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като
общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл да
предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди
предприемането на управлението на процесното МПС, а такава възможност е
имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо
внимание.
Тъй като на жалбоподателя се вменява във вина нарушение по чл.483,
ал.1 т.2 от КЗ, то следва да се отбележи, че това е отразено в
обстоятелствената част и диспозитив на НП, то и в АУАН е следвало да се
опишат правнорелевантните за това нарушение факти съгласно чл.42, ал.1, т.4
от ЗАНН, които да са основани на правна норма, която е нарушена, което е
изрично визирано в т.5 от същата норма, съответните разпоредби касаещи
съдържанието на наказателното постановление – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
които да са основани на правна норма, която е нарушена – визирано в т.6 от
същата правна норма, което не е сторено. Така, от АУАН въпреки изричното
изложение в обстоятелствената част, че се касае за лице, което не е собственик
и управлява МПС, но пък актосъставителя е посочил, че относно това МПС
„чието притежание и използване“ няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка ГОА по КЗ. Тоест едновременно водача на МПС-то
е повдигнато обвинение за това че притежава МПС-то, а и за това че е
използвал МПС-то, като изрично се подчертава, че то е собственост на трето
лице. От друга страна за нарушена правна норма актосъставителя в АУАН е
определил чл.638, ал.3 от КЗ, която норма сама по себе си е санкционна, а в
наказателното постановление наказващия орган е определил чл.483, ал.1, т.2
от КЗ. То за нарушителя не става ясно, дали автомобилът е негова собственост
или на трето лице, негов ползвател ли е , без да се сочи на какво основание-
договор за управление, наем или други, както и не става ясно в какво го
обвиняват и коя именно е нарушената правна норма, което е от значение за
преценка на нарушението.
Вътрешното противоречия в АУАН, липсата на съответствие и единство
между описаното нарушение, нарушената правна норма и нейното смислово
изразяване, както и липсата на единство и съответствие с издаденото въз
основа на него на атакуваното наказателно постановление е съществено
процесуално нарушение, тъй като от една страна засяга правото на защита на
санкционираното лице, правото му да разбере в извършването на какво точно
нарушение е обвинено, което води до ограничаване на възможността му да
организира и осъществи защитата си, а и не на последно място води и до
невъзможност за съда да прецени правилно ли е приложена нормата, посочена
като нарушена.
Изискването на закона е във всеки конкретен случай да е доказана по
безспорен начин не само вината на нарушителя, но това да е извършено при
8
спазване на процедурата за издаване на АУАН, в същият да име единство
между описаното нарушение, нарушената правна норма и нейното смислово
изразяване и единство с издаденият въз основа на него НП следва отново да
спазва тези единства, за да се реализира администартивно-наказателната
отговорност на нарушителя, която предпоставка не е изпълнена. Изложеното
мотивира извод за отмяна на обжалваното НП.
Само за пълнота настоящият съд счита че следва да изложи своето
становище досежно приложението на чл.28 от ЗАНН, направена като
алтернативно искане в жалбата до съда, а именно: преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл.28, връзка §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл.57 от ЗАНН - процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административно нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност по - ниска от обичайната
за този рода нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според настоящия състав. Посоченото
нарушение е с формален характер, поради което не следва да се изисква
настъпване на престъпен резултат от същото.
В допълнение на това, съдът следва да подчертае, че само и именно
поради изложените по-горе процесуални нарушения, счита че са налице
основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като
цялостно събрания доказателствен материал, а и с оглед характеристичните
данни на жалбоподателя, сведени от справка за нарушител/водач, на
жалбоподателя са съставени 21 на брой наказателни постановления, като това
от 2023г. е на същото основание-чл.483, ал.1, но т.1 КЗ, малко повече от тях на
брой са АУАН, както и многобройни на брой фишова-54, от които само за
2024г. са 6 на брой и касаят идентични нарушение на ЗДвП, такива по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и по чл.100, ал.1, т.1 от същия
закон, които за сравнително младата му възраст /същия е на 35 години/, съдът
счита че са много голям брой, а от това съдът стига до извода, че
характеристичните му данни относно неговото управление на МПС не са
позитивни. От показанията на свидетеля Г., който заявил в съдебното
заседание, че имал някаква информация, че жалбоподателя се занимавал с
търговия на автомобили, съдът счита, че жалбоподателя на още по-голямо
основание е следвало да бъде запознат с българското законодателство и да е
бил наясно, че следвало да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която да е валидна в територията на Р
България. Поради тези изложени съображения, съдът счита, че настоящия
казус не би следва да се третира като „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН.
По въпроса за разноските
9
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство са
претендирани разноски и от страна на жалбоподателя, като с оглед изхода на
делото съдът следва да уважи искането в цялост. Като при решението си съдът
съобрази , че размера на същото следва да се съобрази с вида и количеството
на извършената дейност и се оглед разпоредбите на действащите
правноотносими норми. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, делото не представлява фактическа и
правна сложност съдът намира, че на претендиращата страна следва да бъде
присъдено разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, които са
своевременно заявения, в доказан, чрез договор за правна защита и съдействие
серия АВ №********** от 04.03.2025г. претендиран размер, а именно 400
лева, платени в брой на процесуалния защитник от жалбоподателя.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **-0314-000021 от
07.02.2025г. на ВРД Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което
на А. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл.483, ал.1, т.2 от Кодекс за застраховането КЗ/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да заплати на А. Р. А., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/ сторени разноски за един адвокат пред
настоящия първоинстанционен съд в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл.211 от
АПК пред Административен съд Благоевград в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10