№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Албена Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 474 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е след отмяна на основание
чл.303, ал.1, т.4 ГПК влязлото в сила решение № 694/19.07.2019г. по в.т.д. № 971/2019г.
на Окръжен съд – Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното
решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С.К.П. срещу „ЗК Лев
Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1
250.00 лева – част от претенция в размер от 50 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на
27.04.2016 г. по път № 902, трети клас, посока гр. Варна, виновно причинени от
водача Антония М.И., управлявала л.а. „***“ с ДК № ***, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК
„Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.11.2017г. до окончателното издължаване, както и
за сумата 55.67 лева - обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева за периода 26.05.2017г. - 01.11.2017г.,
като делото е върнато на ОС-Варна за ново произнасяне от друг съдебен състав.
Варненският окръжен съд е сезиран с въззивна
жалба вх. № 12846/24.04.2019г. от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. Станислав Р.,
против Решение № 4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 648/2019 г. по
описа на ВРС, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С.К.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумите от 1 250.00
лева – част от претенция, цялата в размер на 50 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, претърпени, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016 г., около
14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, по вина на Антония М.И.
– водач на л.а. „***“ с ДК № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност в ЗК „Лев инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на
претендираната сума; 55.67 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки) – обезщетение за забава върху главницата от 1 250.00 лева, начислено за периода
26.05.2017 год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Сочи се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон и при разглеждането му са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди, че първоинстанционния съд макар да е приел, че
частичният иск за неимуществени вреди е предявен за 1 250.00 лева, го е намерил за основателен за
сумата от 25 000 лева, което представлявало грубо нарушение на
процесуалния закон. На следващо място излага становище, че съдът се е
произнесъл само по едно от двете му възражения за съпричиняване, като не е
посочил в каква степен е приносът на увредения за настъпване на вредоносния
резултат. В заключение оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като изключително завишен и противоречащ на правилото на чл. 52 от ЗЗД и
натрупаната по прилагането му съдебна практика. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на депозираната въззивна жалба от С.К.П., чрез адв. М.Т., с
който изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Сочи, че на 27.04.2016 г. около 14 часа при управление на личния
и́ автомобил , марка "***", модел „***" с peг. № ***, по
път № 902, трети клас, в посока гр. Варна към отбивката за бар „Наздраве“, при
липса на насрещно движещи се автомобили, предприема изпреварване от лявата
страна на движещия се с превишена скорост пред нея автомобил марка „***",
модел „***", *** на цвят, с peг. № ***. Същият, без съобразяване с
изискванията на чл. 28, ал.1, т.1 от ЗДвП, предприел завиване наляво, докато тя
осъществява изпреварване и се намира в лентата за насрещно движение. С цел да
избегне сблъсък между двата автомобила, въззиваемата отклонила линията на
движение на управлявания от нея лек автомобил вляво, при което последният
излязъл извън пътното платно и се блъснал челно в крайпътно дърво, вляво по
посока на движението. Вследствие на удара, С.П. получила телесни наранявания,
контузия на главата, счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в
долна трета, травматичен оток, кръвонасядания, придружени с множество
натъртвания, кръвонасядания по клепачите на двете очи, синини и по-леки
охлузвания. При назначената и проведена съдебномедицинска експертиза с
единствена задача, да се изясни каква е степента на телесното и́ увреждане
се констатирало, че пострадалата е получила контузия на главата, счупване на
носни кости, счупване на дясна лъчева кост, травматичен оток и кръвонасядания
по носа и по клепачите на двете очи. Счупването на дясната лъчева кост е
обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от
около 2,5-3 месеца, при условие на благоприятно протичане на оздравителния
процес. С.П. е имала смущения на съня в продължение на месеци след инцидента,
изразяващи се както в невъзможност да заспи поради натрапчиви мисли и спомени,
свързани с катастрофата и водача на другия автомобил, така и в неспокоен и
нездрав сън, поради кошмари, възпроизвеждащи или свързани с преживяното. Дълъг
период от време е имала т.н. 'флашбек', често е отказвала да се вози в
автомобил и се е противопоставяла семейството и́ да пътува извън града.
Твърди, че и към настоящия момент носът и́ е деформиран и има функционални
проблеми предстои й нова операция, но поради получения страх от лекари и
болнични заведения не желае да бъде извършена подобен тип интервенция сега.
Горното наложило преди това да и́ бъде предписана консултация с психиатър
и психолог за ограничаване на стреса. Излага още, че и към настоящия момент има
дефицит на функционалността на ръката, който е възможно да продължи през целия
й живот. Не може да върши много от домакинските си задължения, както и част от
служебните си такива. Често изпитва болки на мястото на травмата, умора в
ръката при извършване на обичайни ежедневни дейности, което се потвърждава и от
приетите и неоспорени съдебни експертизи по делото. По посочените съображения
въззиваемата страна излага становище, че първоинстанционния съд е постановил
правилно съдебно решение, съобразено с действащото законодателство и съдебната
практика, поради което моли същото да бъде потвърдено, като и́ бъдат
присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно
заседание въззиваемата страна С.П. чрез процесуален представител поддържа
изложените доводи и възражения. Въззивникът и третото лице помагач не се явяват
и не се представляват.
Варненски окръжен съд като
взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения
на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Оплакването за
недопустимост на решението на ВРС в обжалваната част е неоснователно. Предмет
на разглеждане е частичен иск за неимуществени вреди в размер на 1250,00 лева,
при заявен общ размер на претенцията 50 000,00 лева. При произнасяне по
частичен иск, ако приеме иска за установен по основание, съдът следва да съпостави
общия размер, до който счита, че претенцията е основателна, с размера на
претендираната част и ако последният е по-малък – да уважи предявения частичен
иск. Съгласно ТР № 3/2016 на ОСГТК на ВКС, с предявяването на частичен иск ищецът
въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално
право – при парични притезания предмет на делото е претендираната част от
дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение.
Видно от диспозитива на обжалваното решение, ВРС не се е произнесъл в по-голям
обем от заявеното искане – част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 250,00 лева, следователно не е нарушено диспозитивното начало.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск
при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради
което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
С решение № 26/27.03.2020
г. по т.д. №3025/2019 г. по описа на ВКС
на РБ, І ТО, е отменено като неправилно по реда на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК,
решение № 694/19.07.2019г. по в.т.д. № 971/2019г. на Окръжен съд – Варна, като
противоречащо на влязлото в сила Решение № 4974/04.12.2018 г., постановено по
гр.д. № 648/2019 г. по описа на ВРС, с което исковете, предявени от С. П. на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 27.04.2016 г. по
път № 902, трети клас, посока гр. Варна, виновно причинени от водача Антония М.И.,
управлявала л.а. „***“ с ДК ***, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Лев Инс“ АД, са
уважени.
С влязлото в сила решение
на ВРС по иска за претърпени имуществени вреди е прието, че е налице противоправно
поведение на водача на л.а. „***“ с ДК ***, чиято отговорност е застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Лев Инс“
АД. За да остави в сила решението на ВРС, касационната инстанция е приела, че процесното
ПТП е резултат от маневра на управлявания от Антония И. л.а. „***“, извършена в
нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП – завиване наляво за навлизане в друг път без
водачът да се е убедил преди започване на маневрата, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него. Възприет е следният механизъм на настъпване на процесното
ПТП: При движение по третокласен път, който е двупосочен, прав участък,
хоризонтален, със суха настилка, двете ленти за движение , отделени с
прекъсната осева разделителна линия, лекият автомобил „*** ***“, управляван от
ищцата П., предприема изпреварване на движещите се пред него автомобили (л.а.
„Сеат Кордоба“, управляван от Г.Д. и л.а. „***“, управляван от Антония И.) чрез
навлизане в лявата лента (за насрещно движение), като в момента, когато
процесният автомобил „*** ***“ се изравнява с автомобила „Сеат Кордоба“,
водачката на автомобил „***“ предприема маневра завиване наляво към път
обозначен с пътен знак А28- „Кръстовище с път без предимство отляво“. Когато
забелязва приближаващия я при изпреварване автомобил „*** ***“, водачката на
автомобил „***“ намалява скоростта си почти до спиране, за да избегне удара,
като със същата цел водачката на изпреварващия автомобил отклонява автомобила
наляво, навлизайки в лявата отбивка, през левия банкет и се удря челно в
крайпътно дърво. Като е взел предвид, че пряката зона на видимост на
автомобилите преди маневрите е била над 105.63 метра, но когато опасността се
появява (л.а. „***“ предприема маневрата завой наляво), двата автомобила са
били на разстояние един от друг около 25.92 метра, ВКС е приел, че при
установена опасна зона за спиране на изпреварващия автомобил от 71 метра същият
не би могъл да избегне удара. При скорост на движение на изпреварващия
автомобил от 71.64 км./ч. дължината на опасната му зона на спиране е 71 метра.
Водачката на л.а. „***“ е имала видимост назад към изпреварващия автомобил „***
***“ през лявото странично огледало, осигуряващо видимост по-голяма от опасната
зона за спиране или повече от 71 метра, но когато е предприела маневрата разстоянието
е било 25.92 метра. Следователно, преди началото на предприетата маневра завой
наляво водачката на л.а. „***“ не се е убедила чрез проверка в лявото странично
огледало, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след нея. Обстоятелството, че с Постановление от 27.09.2017г. на
Варненска районна прокуратура по ДП №287/2016 по описа на РУ – Аксаково
наказателното производство срещу лицето А. И. е прекратено на основание чл.343,
ал.1, б. „б“, вр. с чл.342, ал.1 НК, тъй като към момента на деянието –
27.04.2016г. тя не е разбирала свойството и значението на извършеното и не е
можела да ръководи постъпките си е без значение, тъй като постановлението за
прекратяване на досъдебното производство не е акт по чл. 300 ГПК и няма
обвързваща съда доказателствена сила, като в настоящото производство не са
ангажирани доказателства, че А. И. към релевантния момент на процесното ПТП не
е разбирала свойството и значението на своите постъпки, респ., че не може да
носи отговорност за вреди.
Предвид изложеното,
Варненският окръжен съд е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която се
ползва влязлото в сила решение № 4974/04.12.2018 г., постановено по гр.д. №
648/2019 г. по описа на ВРС, по отношение на правопораждащите деликтната
отговорност на водача на л.а. „***“ факти, а именно извършването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца.
Спорни в настоящото
въззивно производство са въведените с въззивната жалба оплаквания за завишен
размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, както и за наличие
на съпричиняване от страна на ищцата, поради предприемане на маневра
изпреварване на непозволено място – преди кръстовище, съответно какъв е
приносът на ищцата за настъпване на вредите.
С въззивната жалба не се
оспорва причиняването на неимуществени вреди на ищцата, а единствено размера на
определеното от съда обезщетение.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки,
дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има
остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице
ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.; р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г.
на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, II ТО и други.).
В конкретния случай, не се оспорват
установените от ВРС факти, относими към вида и характера на причинените болки и
страдания. В резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла телесни увреждания,
изразяващи се в счупване на носни кости, счупване на дясна лъчева кост в долна
трета, с разместване на фрагментите под ъгъл и ширина, кръвонасядания и
травматичен оток на лицето. Травматичните увреждания при ищцата са обусловили
силни физически болки и дискомфорт. Имобилизацията на двете ръце,
невъзможността за нормално хранене и самостоятелно санитарно обслужване, са
обусловили допълнителни неудобства и притеснения за пострадалата. От данните по
делото /свидетелски показания, съдебно – психиатрична експертиза/ се установява
поява на чувство на страх от преживяното, а така също и срам, в резултат на
невъзможността за самостоятелни грижи и зависимостта от околните. Претърпеният
инцидент провокирал страх от шофиране при ищцата. Поради външното
обезобразяване на лицето и и силните болки, в резултат на удара, вкл. и
счупения нос, П. се е затворила в себе си, отказвала е да излиза от дома си и
да общува с други хора. За период от повече от година тя не е могла да
изпълнява обичайните си трудови задължения. От заключението по съдебно –
психиатричната експертиза, а също и от гласните доказателства, се установява,
че в емоционален план, ищцата все още не е преодоляла инцидента, изпитва
затруднения и болки, когато си служи с ръцете, все още изпитва страх да шофира,
не е състояние да упражнява пълноценно домакинските и трудовите си задължения.
Всичко това създава допълнителни затруднения и негативни емоции, още повече че
се касае за жена на 46 години, в активна и трудоспособна възраст.
При така установените факти Варненски
окръжен съд приема, че справедливото обезщетение за причинените на ищцата, в
резултат на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 30 000,00
лева.
По
възражението за съпричиняване съдът намира следното:
Съгласно
практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по реда на чл. 290 от ГПК
решения № 159 от 24.11.2010 г. по т.д. № 1117/2009 г. на II т.о. и № 98 от
08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., принос за настъпване на
увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на
увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е върху
страната, която твърди, че е налице съпричиняване. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води
до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в
някаква степен да го обуславя.
В случая е безспорно установено,
че ищцата е предприела маневрата изпреварване на два автомобила – л.а. „Сеат
Кордоба“, управляван от Г. Диманов и намиращия се пред него л.а. „***“,
управляван от делинквента А. И.. Изпреварването е предприето в участък,
обозначен с предупредителен пътен знак А28 – „Кръстовище с път без предимство
отляво“. Видно от разпоредбата на чл. 43 от ЗДвП изпреварването на кръстовище
на неравнозначни пътища, т.е. когато изпреварващият се движи по пътя с
предимство, не е абсолютно забранено. Същевременно, поставянето на пътен знак
А28 има за цел да предупреди водачите, че приближават конфликтна зона –
кръстовище, където е възможно да се появят превозни средства, които се включват
в главния път или такива,които напускат главния път. След възприемането на знак
А28 водачът на ППС може и е длъжен да предвиди, че на пътя може да се появи
препятствие – друго превозно средство, което извършва маневра завой в
обозначеното кръстовище. При това положение, преди да предприеме изпреварване,
водачът е длъжен да се увери, че движещият се пред него автомобил не е
сигнализирал, че ще предприеме завой наляво, т.е. ще пресече лентата за
насрещно движение, в която предстои да се извърши и изпреварването. В случай,
че пред изпреварващия има повече от един автомобил и евентуално подаден сигнал
от намиращия се по-напред автомобил не може да бъде възприет поради
ограничаване на видимостта от непосредствено движещото се пред изпреварващия
ППС, водачът, следва да започне изпреварването като съобрази възможността това,
намиращо се по-напред ППС да е подало или да подаде сигнал за предприемане на
завой наляво или дори да предприеме маневрата без да е подало светлинен сигнал,
и да съобрази скоростта си с възможната промяна в траекторията на движение на
това ППС чрез навлизане в лентата за изпреварване.
В случая, ищцата не е
съобразила скоростта си с възможното предприемане на маневрата завой наляво от
движещия се пред „Сеат“-а л.а. „***“, с което е нарушила разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни
между другото при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Завиващият
наляво л.а. „***“ е бил предвидимо препятствие, тъй като маневрата е извършена
на място, обозначено с пътен знак А28 – „Кръстовище с път без предимство
отляво“. Невъзможността на ищцата да намали скоростта, колкото е необходимо,
или да спре и да избегне сблъсък със завиващия автомобил като остане на пътното
платно, е резултат от несъобразяването на скоростта на движение с конкретните
пътни условия. Тъй като това поведение е противоправно и се намира в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване отстрана на
ищцата. Съдът намира, че приносът на водачката на л.а. „***“ е по-голям, тъй
като в момента на предприемане на маневрата завой наляво автомобилът „***“,
управляван от ищцата вече се е намирал в лентата за изпреварване, поради което
определя съпричиняването в размер на една трета.
При това положение
дължимото на ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди би било
20 000,00 лева, което е повече от предявената частична претенция от
1 250,00 лева. Следователно, налице са всички предпоставки, обосноваващи
основателността на исковата претенция. До същия краен извод е достигнал и ВРС,
поради което решението следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 400,00 лева, както и 450,00 лева адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело във връзка с обезпечение на иска съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
На ищцата следва да се
присъдят и разноските в производството по отмяна пред ВКС в размер на 550,00
лева, съгласно представен списък.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение
№ 4974/04.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 648/2019 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която „ЗК
Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на С.К.П. сумите от 1 250,00 лева – част от претенция,
цялата в заявен размер 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва
върху горепосочената главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба – 01.11.2017 год. до окончателното изплащане на претендираната сума;
55.67 лева (петдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) – обезщетение за
забава върху главницата от 1 250.00 лева, начислено за периода
26.05.2017 год. – 01.11.2017 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ******, да заплати на С.К.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 850.00
лева, представляваща възнаграждение за адвокатска
защита, от които 400,00 лева във въззивното производство пред ВОС и 450,00 лева
за образуване на изпълнително дело във връзка с обезпечение на иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 550.00 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
производството по т.д. 3025/2019 г. по описа на ВКС на РБ, І ТО, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.