Решение по дело №18314/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20221110118314
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14186
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110118314 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД от „(**************),със седалище и адрес на
управление гр.С(**************)против Л. Л. С.,ЕГН **********,с адрес
гр.С(**************),с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4567,99
лева главница за вода и ВиК услуги за периода 04.02.2012 г. до 16.03.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение и ответникът С. е задължен да заплаща цената на доставена
вода и ВиК услуги в срока по общите условия. Сочи се,че на 17.02.2021 г.
ответникът е депозирал заявление пред ищеца с искане за откриване на
партида на свое име,като съсобственик на имота,а към заявлението е
представено и съгласие от другия съсобственик. Твърди се,че ответникът е
наследник на (**************) С.а и за периода 04.02.2012 г. до 06.03.2016 г.
отговаря в качеството си на наследник,а за периода 07.03.2016 г. до
16.03.2021 г. отговаря в качеството си на потребител. Ищецът твърди,че
незаплатената главница за процесния период възлиза на 4567,99 лева.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но с оглед депозираното възражение срещу
заповедта за изпълнение е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът Л. С. оспорва иска
като твърди,че е начислена парична сума от 469,41 лева погрешка,ответникът
е поставил нови водомери,но за период от четири години неговата
наследодателка не е допускала инкасатори за отчитане на водомери и е
1
начислявана вода на база. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК (**************) претендира
сумата от 4567,99 лева,ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 46075/2021
г. по описа на СРС,42 състав.
Прието е заявление от Л. Л. С.,депозирано до (**************) относно
промяна на партида за недвижим имот – апартамент (**************) на
основание собственост,а към заявлението има и декларация за съгласие от
страна на съсобственика (**************)
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява,че в имота е имало два броя водомери,но с писмо от
04.01.2012 г. е указано,че водомерите следва да бъдат подменени,последно
отчетено потребление по водомери е от 03.05.2012 г.,след което е начислявана
вода на база 2 лица,начислената консумация е 2104,244 куб.м. за
индивидуално потребление и 73,063 куб.м. за общо потребление. На
01.02.2021 г. са поставени нови два водомера като начислените за новия
клиентски номер с абонат Л. Л. С. възлизат на 4567,99 лева като начислената
цена е според утвърдените към процесния период цени на КЕВР,по фактурите
няма извършени и осчетоводени плащания.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение или заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47 от
ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на
соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът
следва да проведе доказване,че съществува договорно правоотношение,да
докаже доставеното количество вода,да установи цената на същата,а в тежест
на ответника е възложено да докаже,че е изпълнил точно своите договорни
задължения или са налице обстоятелства,изключващи дължимост на
паричните суми.
Софийският районен съд счита,че е доказано в отношенията между
страните,че договорно правоотношение съществува – ищецът е
дружество,което доставя вода и предоставя ВиК услуги до имота,а
ответникът С. е собственик на имота,в която насока следва да бъде взето
предвид,че ответникът е подал искане за откриване на партида,което
представлява изявление,насочено към възникване на договорно
правоотношение,не е спорно и обстоятелството,че ответникът С. е придобил
право на собственост на основание наследяване от (**************) С.а.
2
Легалната дефиниция на понятието потребител е уредена съгласно § 1,т.2 от
ДР на ЗРВКУ и предвижда,че потребител е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота. Следователно възникването на
договорно правоотношение е обусловено от доказване притежавано право на
собственост или вещно право на ползване върху имота. При наличието на
договор за продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги страната
потребител е задължена да заплаща цената на доставена вода и предоставени
услуги в срока по общите условия. В хода на производството не са събрани
доказателства ответникът да е заплатил цената или част от същата,поради
което съдът счита,че искът е доказан по основание. Не може да бъде възприет
доводът на ответника С.,че претендираната цена за главница за вода и ВиК
услуги е неправилно начислена,защото имотът е бил необитаем,а и защото
цената не е основана на показанията на водомери. В тази насока следва да
бъде отчетено,че не се доказва потребителят на вода да е подавал до
доставчика уведомление,че в имота не се живее и не се потребява вода,а при
липса на узаконени водомери в имота начисляването на вода на база е
регламентирано в общите условия. За да възприеме,че исковата претенция е
доказана по основание,съдът взе предвид,че според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза претендираната цена съответства на утвърдената
цена от КЕВР. С оглед това,че правата и задълженията на страните се
уреждат от общите условия на доставчика,както и като взе предвид,че
съгласно чл.17,ал.4 от общите условия доставката,монтажът,проверката и
осигуряването изправността на индивидуалните водомери е задължение за
потребителя,а в противен случай количеството вода се определя при
съобразяване чл.25,ал.8 и следв. от общите условия,съдът намира,че
начисляването на количество вода на база,когато не е осигурено поставяне на
водомер ( според заключението по съдебно-счетоводната експертиза на
04.01.2012 г. е съставено уведомително писмо относно необходимост за
замяна на водомери ) се явява правомерно. Така мотивиран,съдът счита,че е
доказано,че за периода 04.02.2012 г. до 16.03.2021 г. потребената в имота вода
възлиза на стойност 4567,99 лева,в която насока съдът взе предвид
заключението по съдебно-счетоводната експертиза. За да бъде уважена
исковата претенция за реално изпълнение на договорно задължение,не е
достатъчно да бъде доказано каква е престацията на доставчика,но и следва
да бъде установено дали ответникът С. е пасивно легитимиран да отговаря за
изпълнението на същата. В настоящия случай ищецът с исковата молба
сочи,че до смъртта си на 06.03.2016 г. потребител на вода и ВиК услуги е
(**************) С.а,а наследниците й по закон са както ответникът,така и
Павел Тошев. В хипотезата,когато се претендира изпълнение спрямо
наследник по закон,наследникът по закон отговаря до размера на
наследствения си дял. При наличието на признание от ищцовото дружество на
неизгоден за него факт,а именно,че ответникът е един от наследниците по
закон,съдът намира,че исковата претенция за парични суми,начислени в
периода 04.02.2012 г. до 06.03.2016 г. е доказана по основание и по размер за
½ от дълга и подлежи на уважаване за сумата от 637,55 лева,определена по
реда на чл.162 от ГПК за периода до 06.03.2016 г.,както и за сумата от
1646,45 лева за периода след 06.03.2016 г. или искът подлежи на уважаване за
сумата от 2284 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 4567,99
лева искът подлежи на отхвърляне. Възникването на наследствено
3
правоприемство означава,че всеки от наследниците придобива права и
отговаря за задълженията до размера на наследствения си дял,а при
наличието на двама наследници по закон,доколкото не се установява
противното,следва да се приеме,че дяловете им са равни. При наличието на
изложени от ищеца обстоятелства,че ответникът С. не е единствен наследник
по закон,съдът счита,че ответникът трябва да отговаря до размера на ½ от
задължението,начислено за периода,за който наследодателката С.а е
потребител. Софийският районен съд намира,че и за периода до 17.02.2021 г.
ответникът С. отговаря до размера на ½ от задължението,отчитайки
обстоятелството,че подаденото от ответника заявление за откриване на
партида на негово име е от датата 17.02.2021 г. и считано от тази дата може да
бъде възприето,че договорното правоотношение се реализира между ищеца и
ответника еднолично,докато за периода до тази дата договорното
правоотношение съществува не само с ответника,но и с другия наследник по
закон,поради което за този период от време липсва основание да бъде
претендирана цялата начислена парична сума от ответника С.. Така
мотивиран,съдът намира,че искът подлежи на уважаване за сумата от 2284
лева,а за разликата до пълния претендиран размер исковата претенция следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 70,68 лева за заповедното производство и
в размер от 270,68 лева за исковото производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД по отношение на Л. Л. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С(**************),че съществува вземане на
„(**************),със седалище и адрес на управление
гр.С(**************)представлявано от В(**************),в размер от 2284
( две хиляди двеста осемдесет и четири ) лева главница за вода и ВиК услуги
за периода 04.02.2012 г. до 16.03.2021 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска – на 05.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 46075/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от (**************) против Л. Л. С. в частта за
разликата над 2284 лева до пълния претендиран размер от 4567,99 лева.
ОСЪЖДА Л. Л. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С(**************) да
заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на
„(**************),със седалище и адрес на управление
гр.С(**************)представлявано от В(**************) сумата от 70,68
лева ( седемдесет лева шестдесет и осем стотинки ) съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и в
размер от 270,68 лева ( двеста и седемдесет лева шестдесет и осем стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
4
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5