№ 1298
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110138524 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетното дете АНТ. АЛ. К., действащо
чрез неговия баща и законен представител АЛ. АНТ. К., срещу ЕВ. ЦВ. Д. иск
с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 от СК. С исковата
молба се заявява претенция съдът да постанови решение, с което да увеличи
размера на първоначално определената издръжка на ищеца, като осъди
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на сумата от 300 лева,
дължима до 25-то число на текущия месец, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 01.07.2021 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендират се разноски.
Ответницата в отговора на искова молба оспорва иска по размер, като
счита същият за неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.
Излага, че непосредствени грижи за отглеждането на детето полагат неговите
баба и дядо по бащина линия, като претендираната сума за месечна издръжка
е непосилна, доколкото има задължения по два кредита в големи размери и
живее под наем. Сочи възможност да заплаща издръжка в предвидения от
закона минимум.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане № ********** от 08.08.2013 г., издадено въз
основа на акт за раждане № 0444/08.08.2013 г., съставен в гр. София, район
„Лозенец“, се установява, че ищцата АНТ. АЛ. К. е родена на 03.08.2013 г.,
съответно е малолетна, както и че същата е дъщеря на ответницата.
1
По делото се установява, че с решение № 10255 от 05.07.2016 г.,
постановено по гр. дело № 27672/2015 г. по описа на СРС, 83-ти състав,
влязло в сила на 21.02.2017 г., ЕВ. ЦВ. Д. е осъдена да заплаща на детето
АНТ. АЛ. К., чрез неговия баща и законен представител АЛ. АНТ. К.,
месечна издръжка в размер на 110 лева, считано от влизане в сила на
решението в частта за местоживеене на детето до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищецът по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособен,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
В процесния случай, от присъждането на издръжката на ищеца до
приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено
изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия не малък период от време /близо пет години/
ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му
от средства за съществуване и социално-културно развитие /доколкото всеки
човек има нужда от такива/, които не могат да бъдат задоволявани с
2
издръжката в досегашния й размер. От представените по делото
доказателства се установява, че за учебната 2020/2021 г. АНТ. АЛ. К. е
записана като редовен ученик в първи „б“ клас в 148 ОУ „Професор д-р
Любомир Милчев“ гр. София. Отделно, видно от находяща се на л. 109 от
делото служебна бележка, ищцата се обучава през учебната 2021/2022 г. във
вокално майсторство в Център за изкуства „Зорница“ при платени посещения
в размер на сумата от 240 лева месечно.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на родителите на ищцата се установява, че за бащата на
последната няма данни за сключени трудови договори на основание чл. 62, ал.
5 от КТ, както и няма данни за регистрация като сомоосигуряващо се лице.
Ответницата е в трудоспособна възраст, работоспособна е, като считано от
27.12.2011 г. полага труд по трудово правоотношение с „Агенция по
вписванията“, където заема длъжността „старши експерт“ и щатната й
заплата е в размер на сумата от 1 334 лева /видно от находящата се на л. 22 от
делото служебна бележка/, като за периода м. 12.2019 г. – м. 11.2021 г.
средномесечният й осигурителен доход е в размер на сумата от 1 444,48 лева.
Предвид изложеното, при съобразяване с горепосочения доказателствен
материал съдът намира, че е във възможностите на майката да заплаща
издръжка на ищеца в размер на сумата от 270 лева месечно. Този размер е
съобразен както с нуждите на детето - обичайни за дете на неговата възраст,
така и с възможностите на майката, които от постановяването на решение №
10255 от 05.07.2016 г. са се увеличили. В тази връзка следва да бъде
посочено, че съдът не възприема доводите на ЕВ. ЦВ. Д., изложени във
връзка с неоснователността на исковата претенция, свързани с това, че
същата заплаща наем и ежемесечни вноски по два кредита. Това е така, тъй
всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява
условия на живот, необходими за това. С други думи, наличието на кредити
към една или друга банкова институция, респ. на задължения за заплащане на
суми по договор за наем, не следва да освобождава дължащия издръжка
родител, още повече, когато той сам се е поставил в това положение.
Отделно, от представения по делото договор за кредит за текущо потребление
от 25.11.2016 г. и от приложения погасителен план към същия се установява,
че кредитът е бил отпуснат за сумата от 12 000 лева, като последната му
погасителна вноска е била на 25.11.2021 г., или към момента на приключване
устните състезания по настоящото производство коментираното задължение е
отпаднало, а последващият сключен от ответницата потребителски кредит –
на 21.04.2021 г., е на значително по-ниска стойност, а именно за сумата от
5 550 лева и отново с отдалечен падеж – до 30.04.2026 г., при средна месечна
вноска в размер на сума малко над 110 лева.
Или, СРС намира, че присъдената издръжка в полза на ищеца от 110 лева
месечно, следва да бъде увеличена на 270 лева, съответно, искът е частично
основателен до посочената сума, която е дължима считано от 01.07.2021 г. -
датата на исковата молба, а в останалата част до пълния предявен размер от
300 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
3
Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
С оглед предвиденото в чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като
това се отнася и за исковете за нейното изменение. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но
ответната страна не е претендирала присъждането на такива. Що се касае до
направената в тази насока искане от процесуалния представител на ищеца в
проведеното на 09.02.2022 г. открито съдено заседание, същото се явява
неоснователно, доколкото в хода на производството тази страна не е
представила доказателства за действителното извършване на разноски по
делото.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 230,40 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 10255 от 05.07.2016 г.,
постановено по гр. дело № 27672/2015 г. по описа на СРС, 83-ти състав,
влязло в сила на 21.02.2017 г. /поправено поради допусната очевидна
фактическа грешка с решение № 20256290/19.11.2020 г. на СРС/, в полза на
АНТ. АЛ. К. месечна издръжка в размер на 110 лева на основание чл. 150,
предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА ЕВ. ЦВ. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете АНТ. АЛ. К., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител АЛ. АНТ. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, считано от 01.07.2021 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част за
разликата до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЕВ. ЦВ. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
4
сумата от 230,40 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 23.02.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 23.02.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5