Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 29.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав
в открито съдебно заседание, при закрити
врата, на двадесет и трети
октомври две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 833 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба, вх. № 60337/30.04.2018 г. на
Национална агенция за приходите, гр. София за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***,
поради настъпила неплатежоспособност и свръхзадълженост на дружеството.
Молителят твърди, че е активно процесуално легитимиран да предяви молбата,
тъй като съгласно чл. 3, ал. 1, т. 10, вр. ал. 10 ЗНАП представлява държавата пред
съответния окръжен съд в производства за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на нейни частноправни длъжници. От друга страна,
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 вр. ал. 7, т. 6 ЗНАП, вземанията на държавата от
задължения към изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови
инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи,
администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и
надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор, се установяват
и събират от Националната агенция за приходите.
Държавата
била носител на изискуемо вземане срещу „В.“ ЕООД, ЕИК********,
произтичащо от договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна
програма „Развитие на човешките ресурси“ BG
051РО001-1.2.03.1593, сключен на 24.03.2014 г. между Агенция по заетостта,
в качеството на Междинна агенция по ОП РЧР и ответника, с регистрационен № ESF-****04062 за
финансиране на проект „Създаване, стартиране и развитие на търговска фирма,
предлагаща производство и продажба на сладкарски изделия“.
Съгласно чл.
3.3 от договора общият размер на допустимите разходи за изпълнение на проекта
възлизал на 19997,75 лева, като на 23.05.2014 г. в полза на бенефициента била
преведена сумата 3999,55 лева – авансово плащане, като на 24.10.2014 г. била
преведена и сума в размер на 6488,44 лева – междинно плащане. Срокът за
изпълнение на проекта бил 6 месеца и започвал да тече от деня, следващ
извършването на авансовото плащане. В искането за окончателно плащане били
констатирани несъответствия и на бенефициента бил предоставен срок от 5 работни
дни за отстраняването им и представяне на необходимата документация, но тъй
като не изпълнил това задължение, следвало да върне сумата 7806,92 лева,
получена като авансово и междинно плащане, намалена с признатите и верифицирани
разходи (2681,07 лева). Неизпълнението
на това задължение пораждало и задължение за заплащане на законната лихва.
Поканата за връщане на авансова получената сума била получена от „В.“ ЕООД, ЕИК********, на 21.12.2015 г., затова считано от 05.01.2016 г.
същото изпаднало в забава и дължало законна лихва.
На
17.06.2016 г. от Националната агенция за приходите бил издаден акт № 29 за
установяване на частно държавно вземане, съгласно който, към датата на
издаването му, държавата имала изискуемо вземане от длъжника „В.“ ЕООД, в размер на 7806,92 лева – главница и 356,00 лева – обезщетение за забава
за периода от 05.01.2016 г. до 17.06.2016 г., което продължавало да нараства.
Изпълнение на тези задължения „В.“ ЕООД не релевирало, което сочело, че
дружеството е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми
частноправни задължения към държавата, съответно било и свръхзадължено.
В тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на
чл. 632 ТЗ - установяване неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността
на ответника и откриване на производство по несъстоятелност, като длъжникът
едновременно с това бъде обявен в несъстоятелност.
Ответникът „В.“ ЕООД не депозира отговор на молбата.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „В.“ ЕООД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 2 лева, изцяло внесен.
Не е спорно и от представен документ, именуван договор за безвъзмездна помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ BG
*******1.2.03, „Насърчаване
стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ –
компонент 2, се установява, че на 24.03.2014 г. между Агенция по заетостта, в
качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“ и ответното дружество „В.“ ЕООД възникнало правоотношение, с
предмет предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Създаване,
стартиране и развитие на търговска фирма, предлагаща производство и продажба на
сладкарски изделия“ в размер на 19997,75 лева, представляваща 100 % от общия
размер на допустимите разходи по проекта, със срок за изпълнение 6 месеца,
считано от първия ден на месеца, следващ датата на извършеното по договора авансово
плащане.
Видно от представеното бюджетно платежно нареждане на 22.05.2014 г. в полза
на бенефициента по договора - „В.“ ЕООД е преведена сумата 3999,55 лева,
което означава, че срокът за изпълнение на проекта е изтекъл на 01.12.2014 г.. Въз
основа на искане от 06.08.2014 г. в полза на бенефициента е извършено и
междинно плащане на 6488,44 лева, видно от платежно нареждане №
Е00877/16.10.2014 г.. По отношение на отправеното от „В.“ ЕООД искане
за извършване на окончателно плащане по договора от междинната агенция били
констатирани пропуски, които бенефициентът следвало да отстрани в срок от 5 работни
дни, считано от получаване на уведомлението – 20.11.2015 г., видно от
представеното известие за доставяне. Поради бездействието на бенефициента, Агенция по заетостта отправила до „В.“ ЕООД изявление
за връщане на получената като авансово и междинно плащане сума в размер на 7806,92 лева, което връщане
било дължимо в 14-дневен срок. Изявлението на Агенция по заетостта, в
качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“ е изпратено с писмо с обратна
разписка, връчено на 21.12.2015 г..
Представен е акт № 29 за установяване на частно държавно вземане от 17.06.2016
г. на НАП, в който е установено, че държавата има изискуемо вземане към „В.“ ЕООД в размер на 8162,92 лева, от
която сума – 7806,92 лева – главница и 356 лева – обезщетение за забава за
периода 05.01.2016 г. – 17.06.2016 г.. Актът е връчен на дружеството на 21.01.2017
г..
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „В.“ ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ ответното дружество не е вписано
като собственик на ППС.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по
партидата на дружеството за периода 2013 г. – 2016 г. са обявени годишни финансови
отчети, като за 2017 г. е подадена декларация по чл. 38, ал. 9 т. 2 от Закона за счетоводството за липсата на
осъществявана търговска дейност. При това положение приложението на презумпцията за настъпила
неплатежоспособност поради незаявяване за обявяване на годините финансови
отчети за последните три години е изключено.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което формира
следните изводи:
Ответното дружество „В.“ ЕООД е извършвало икономическа
дейност за периода до 31.12.2015 г., като за 2013 г., 2016 г. и 2017 г. не е
отчитало приходи и разходи, поради което вещото лице заключава, че структурата
на активите и пасивите към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. следва да бъде
идинтична с тази към 31.12.2015 г. (при неизвършване на търговска дейност няма
основание за изменение на актива и пасива на търговеца). Затова вещото лице е
формирало изводите си на база обявените ГФО само за 2014 г. и 2015 г.. Към
31.12.2015 г. дружеството е разполагало с дълготрайни активи – машини,
производствено оборудване и съоръжения на стойност 7000 лева и краткосрочни
активи на стойност 3000 лева, формирани от стоки (1000 лева) и парични средства
в наличност (2000 лева). Към 31.12.2014 г. краткосрочните активи включват
по-голям обем парични средства на каса – 4000 лева.
Пасивите представляват краткосрочни задължения, които към
31.12.2014 г. са на стойност 9000 лева и към 31.12.2015 г. на стойност 10000
лева, но вещото лице не е установило наличието на подробна аналитична
информация относно счетоводно отразените задължения, респ. не може да бъде
извършена преценка включват ли тези задължения частноправните вземания на
държавата по договора за
предоставяне на безвъзмездна помощ по оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ BG 051РО001-1.2.03.1593.
Показателите за обща ликвидност са много под
препоръчителната стойност за целия изследван период, съответно 0,56 за 2014 г.
и 0,30 за 2015 г. (съответно 2016 г. и 2017 г.), като тези за бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност са съответно 0,44 към 31.12.2014 г. и 0,20 за останалия
изследван период, което отразява липсата на налични парични средства, с които
дружеството да обслужва паричните си задължения. Показателите на финансова
автономност и степента на задлъжнялост са неблагоприятни, като само в рамките
на референтната стойност е коефициентът на обща задлъжнялост, но това е резултат
на отчетените дълготрайни активи, които обаче през 2015 г. са разпоредени, тъй
като е отчетен приход от продажба на ДМА на стойност 9000 лева.
Това означава, че към 2016 г. дружеството не разполага с ДМА, съответно не
разполага с имущество, с което да покрие задължението по оперативната програма,
по която е било бенефициент.
С определение от 16.08.2018 г. съдът е дал възможност на
молителя и на кредиторите на дружеството в 14-дневен срок от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на СГС в
размер на 6000 лева, които да обезпечат развитието на производството, като това
процесуално задължение не е изпълнено нито в определения 14-дневен срок, нито
към приключване на устните състезания по спора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По
отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната
агенция за приходите разполага с активна
процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец,
носител на задължение за
удовлетворяване на частно държавно вземане, ето защо следва да се прецени дали в полза на държавата е
възникнало вземане за връщане на предоставена безвъзмездна помощ по договор за безвъзмездна помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ BG
051РО001-1.2.03, „Насърчаване
стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ –
компонент 2, сключен на 24.03.2014 г..
Сключването на посочения
договор, е юридическият факт, породил правоотношение между Агенция по
заетостта, в качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“ със съдържание задължението на
агенцията да предостави на ответника в настоящото производство безвъзмездна
финансова помощ за изпълнението на проект „Създаване, стартиране и
развитие на търговска фирма, предлагаща производство и продажба на сладкарски
изделия“, като не е
спорно и от събраните доказателства се установява, че на 22.05.2014 г. в полза на „В.“ ЕООД е преведена сума в размер на 3999,55 лева, представляваща авансово плащане,
а на 24.10.2014 г. – сума в размер на 6488,44 лева – междинно такова.
Елемент от съдържанието на
сключения договор са разпоредбите, съдържащи се в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1303/2013 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за
Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния
фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския
фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския
фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и
Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО)
№ 1083/2006 на Съвета, както и
издадените вътрешни нормативни актове, уреждащи правомощията на националните
органи във връзка с управлението на оперативните програми.
Съгласно чл.
122, т. 1 от Регламент (EO) № 1303/2013 държавите-членки гарантират, че системите за
управление и контрол на оперативните програми са установени в съответствие с
членове 72, 73 и 74,
като член 143 предвижда държавите-членки на първо място да носят отговорност за разследването на нередностите
и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на
дължимите суми.
С оглед така вменената отговорност, на държавата-членка е предоставено
право да извършва необходимите финансови корекции
във връзка с отделните или системни нередности, установени в операциите или в
оперативните програми. Финансовите корекции се изразяват в отмяната на всички
или на част от публичния принос за дадена операция или оперативна програма.
Държавите-членки вземат предвид характера и сериозността на нередностите и
финансовата загуба за фондовете или за ЕФМДР и прилага пропорционална корекция – чл. 143, т. 2
Регламент (EO) № 1303/2013.
В изпълнение на задълженията, предвидени в Регламент (EO) № 1083/2006,
националното законодателство съдържа норми, установяващи изискваните от
европейското законодателство гаранции за ефективно управление и контрол на
оперативните програми, като регламентира изпълнението
на проект, финансиран от европейските фондове, чрез предоставена безвъзмездна
помощ (при липса на насрещна престация), да е обект на засилен контрол.
В насока осигуряване на контрол върху бенефициентите на
финансова помощ по оперативни програми, последните са длъжни в 2-месечен срок
от изтичане срока за изпълнение на проекта да представят заключителен доклад –
чл. 2.5 от приложимите към договора общи условия. Неизпълнението на това
задължение (респ. представянето на такъв, без представяне на необходимите
разходооправдателни документи) поражда право за договарящия орган да прекрати
договора (по правната си характеристика се касае за разваляне) и да претендира връщане
на платените суми.
След като бенефициентът „В.“ ЕООД не доказва да е представило изисканите му документи същото е било
в неизпълнение на договорно задължение и за Агенция по заетостта, в
качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“ е възникнало правото да развали договора, което е упражнено с изпращането
на писмото от 15.12.2016 г., съответно за ответника е възникнало задължението
да върне сумата получена по договора в размер на 7806,92 лева. Неизпълнението на
това задължение е довело до пораждане на акцесорно задължение за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, които задължения са предмет
и на издадения акт
№ 29 за установяване на частно държавно вземане от 17.06.2016 г..
Актът за установяване на
частно държавно вземане е издаден като констатация за неизпълнени задължения по
договора, сключен между длъжника и Агенция по
заетостта, в качеството на Междинна агенция по ОП „РЧР“. Актът не
подлежи на контрол по административен ред, тъй като няма характер на
индивидуален административен акт, съответно
събирането на вземането, както и оспорването му се извършват по
гражданскоправен ред – така определение
№ 79 от 30.01.2012 г. по ч. т. д. № 813/2011 г., Т.К., І Т.О. на ВКС. Констатациите в акта не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила, съответно възникването на
установеното частноправно вземане на държавата следва да бъде доказано в
производството.
С оглед обсъдените доказателства и при
процесуалното бездействие на претендирания длъжник, съдът приема, че държавата
е носител на частноправно вземане за сумата 7806,92 лева, представляваща подлежащото на връщане получено
авансово и междинно плащане, намалено с верифицираните разходи, поради
разваляне на договора за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ BG 051РО001-1.2.03,
„Насърчаване стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска
дейност“ – компонент 2, заедно
със законната лихва върху сумата от деня, следващ изтичане на срока за
доброволно изпълнение – 05.01.2017 г. до датата, предхождаща предявяване на
молбата по чл. 625 ТЗ (24.04.2018 г.), в размер на 1824,17 лева, определен по
реда на чл. 162 ГПК въз основа на заключението на СФИЕ.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя – така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на Национална агенция за
приходите, с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално
легитимирано лице – субституент на държавата, която съдът приема да носител на
изискуеми и неудовлетворени частни вземания, произтичащи от развалянето на договор за безвъзмездна помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ BG
051РО001-1.2.03, „Насърчаване
стартирането на проекти за развиване на самостоятелна стопанска дейност“ –
компонент 2, в общ размер на 963,09 лева – главница и обезщетение за
забава.
Разгледана по същество молбата по чл. 625 ТЗ е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени
състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание,
приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64,
ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят се позовава на всяко от тези основания,
при условията на кумулативност.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение
на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3) задължение
по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима
към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се
отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по
чл.290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д.
№ 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т.д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. №
937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и
други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните
краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да
е налице приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния
му характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на
съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели
за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност. Заключението, изготвено от вещото лице обаче се основава на счетоводни документи
до 31.12.2015 г., тъй като такива след този период,
касаещи търговската дейност
на ответника не са изготвени, тъй като „В.“ ЕООД е
преустановило търговска дейност.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността
на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, установените задължения са краткосрочни и
изискуеми – същите са формирани от частно-правни задължения, които са с
настъпил падеж.
Преценката за способността на предприятието да погаси
тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които
едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните
активи (т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без
тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако
ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи
на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните
активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година),
участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната
ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
(всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни
активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира
входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни,
заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да
бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването
на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай,
предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения
чрез останалите елементи на краткосрочните активи.
В случая за част от отчетния период (2014 г. и 2015 г.),
за който е било възможно изчисляване на показателите за ликвидност, последните
са несъответни на приетите за допустими стойности, като няма основание да се
счита, че при преустановена търговска дейност същите са променили стойностите
си в благоприятна за длъжника насока. Така изчислените от вещото лице стойности
на показателите за ликвидност сочат на невъзможност търговецът да погасява
краткосрочните си задължения. Такава невъзможност е налице за целия изследван
период 2014 г. – 2015 г., респ. състоянието не е преодоляно и през 2016 г. и
2017 г..
Изпълнение на задълженията към държавата не се
установява, което означава, че е налице хипотезата на спиране на плащанията. При
спиране на плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, но
само ако спирането е по отношение на някое от задълженията, изчерпателно
изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма съмнение, че „В.“ ЕООД е спряло плащанията на частноправни задължения,
което обосновава прилагането на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително
фактът-презумпционна предпоставка не се оспорва от ответника. Ето защо, следва
да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012
г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата
е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че установеното непогасено задължение на „В.“
ЕООД е с настъпила на 05.01.2017 г. изискуемост, тъй като към този момент е
изтекъл предоставения срок за връщане на получената сума като авансово и
междинно плащане, затова макар показателите за ликвидност да са били влошени още
към 31.12.2014 г., то към този момент не се установява да е налице изискуемо
задължение, по отношение на което търговецът да е бил в неизпълнение. Затова
като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 05.01.2017 г.,
към която затрудненията на ответника имат траен характер без да представляват
проявление на временни затруднения в дейността на предприятието, съответно
състоянието при прекратена търговска дейност не би могло да бъде преодоляно.
В молбата на НАП се претендира в условията на
кумулативност да е налице и състояние на свръхзадълженост, като основание за
откриване на производство по несъстоятелност, поради което ако това състояние
предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за откриване на
производство по несъстоятелност, защото поглъща неплатежоспособността.
За да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му
задължения (чл. 742 ТЗ). В решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г.
на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността, при
свръхзадължеността, легално дефинирана в чл. 742 ТЗ, не е нужно задълженията да
са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения.
Двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, са самостоятелни.
Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая, или
евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на
двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на
постановяване на решението.
Преценката налице ли е свръхзадълженост следва да отчита
действителната, а не балансова стойност на активите на предприятието, тъй като
е възможно счетоводно да не са отчетени парични задължения или необосновано да
са вписани активи, които не са действително придобити. В този смисъл, следва да
се преме, че за целия изследван период задълженията на „В.“ ЕООД са
превишавали активите, като дружеството не е разполагало със собствен капитал,
т. е. настъпило е състояние на
свръхзадълженост, което датира още към 31.12.2014 г., затова тъй като
към приключване на устните състезания са налице и двете основания за откриване
на производство по несъстоятелност, но при по-ранна дата на свръхзадължеността,
охраняването на интересите на всички кредитори налага да бъде открито
производство по несъстоятелност на основание свръхзадълженост. Този извод не се
опровергава от факта на счетоводно отразяване наличието на дълготрайни
материални активи към 31.12.2015 г., тъй като това счетоводно отразяване не
съответства на осчетоводеното разпореждане със същите, поради което следва да се
приеме, че и към края на финансовата 2015 г. задълженията на „В.“ ЕООД са
превишавали активите на дружеството и състоянието на свръхзадълженост не е
преодоляно.
Предвид липсата на данни за
наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на
началните разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено
задължение от молителя, респ. от други негови кредитори за внасяне на сумата
6000 лева, указано им с определение от 16.08.2018 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен
синдик не се назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание
на кредиторите.
Необходимо е да се отбележи, че молителят е направил изрично искане за
постановяване на решение при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ. Съгласно решение № 124 от 21.01.2014 г. по т. д. № 1058/2012 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС разпоредбата урежда две самостоятелни
хипотези на обявяване длъжника в несъстоятелност, с прекратяване на дейността
му: едновременно с откриване производство по несъстоятелност (преценима в настоящия случай) и след постановяване решението за откриване производство
по несъстоятелност. За разлика от хипотезата на чл. 632, ал.
1 ТЗ, в която, при установяване определените в същата норма предпоставки (недостатъчност на наличното имущество за покриване
началните разноски и непредплащането им по реда на чл. 629б ТЗ), съдът задължително обявява
длъжника в несъстоятелност (какъвто извод се
налага и в настоящия случай), разпоредбата на
чл. 630, ал. 2 ТЗ предвижда, че
съдът може да обяви длъжника в несъстоятелност, когато е очевидно, че
продължаване дейността му би било увреждащо за масата на несъстоятелността. Преценката за увреда
масата на несъстоятелността от продължаване на дейността на длъжника е и
субективна по своя характер, не почива само на обективни критерии, които сами
по себе си еднозначно установяват действителна увреда, а на такива, които
предпоставят извод за възможност от бъдеща такава. Същевременно обявяването в несъстоятелност лишава
кредиторите, а и длъжника от възможността за оздравяване, която е от съществен
интерес за всяка от страните. В този смисъл, в
производството следва да са налице доказателства, че продължаването на
дейността от длъжника би се отразило
неблагоприятно върху масата на несъстоятелността, а такива доказателства не са
събрани, поради което и предпоставките за постановяване на решение при
условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ, не са налице. Това обаче е без значение поради
наличие на предпоставките на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С оглед изхода на спора в полза на
молителя се поражда правото да получи разноските за производството, които претендира да възлизат на сума в общ размер от 1050
лева, формирана от внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице, заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника „В.“ ЕООД и да бъдат събрани от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище *** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2014 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по
отношение на „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „В.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище ***.
СПИРА производството по т. дело № 833/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „В.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери,
че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632,
ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването
му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския
регистър на „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище ***, да заплати на Национална
агенция за приходите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1050 (хиляда и
петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в 7-дневен
срок от обявяването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ
за обявяването му, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: