Решение по дело №830/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			10.12.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19 ноември		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		830		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

  Образувано е по жалба от „Вяра-М99"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С.б.,община С.б.,област Кюстендил,ул.”Победа”№19, подадена чрез управителя Мирослав Илиев  срещу Наказателно постановление № К-0049530 от 17.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите София,Софийска,Кюстендил,Перник и Благоевград със седалище София към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 206,ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 114, т.1 от същия закон. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.  Алтернативно, ако съдът счете, че не е налице липса на материална компетентност от страна на АНО, моли да приеме, че е налице маловажен случай.

  В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя адвокат Ю.Д.,която поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез процесуален представител. С писмото пристигнало до Районен съд Дупница,във връзка с депозирана жалба е изразено становище, че жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид становищата на страните, съдът прие следното:

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

При извършена проверка на 29-01.2019г., в обект-заведение за хранене и развлечения,находящ се в гр.С.б.,ул.”***”№39,от служители на въззиваемата страна било установено, че жалбоподателят извършва туристическа дейност „ресторантьорскво” в некатегоризиран туристически обект заведение за хранене и развлечения,находящо се в гр.С.б.,ул.”***”№39,в нарушение на нормативните изисквания на чл.114,т.1 от Закона за туризма.В хода на проверката не е представено удостоверение за категоризация на обекта или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на туристическия обект. В търговската зала били разположени 30 места за сядане, а на открито на обособена тераса 8 места ,или общо 38 броя места за сядане.По време на проверката се предлагали за продажба на потребителите-топли,безалкохолни и алкохолни напитки,бира,вина,супи,студени мезета,топли мезета,основни ясния и десерти.За констатираното нарушение бил съставен констативен протокол № К-2683854 от 29.01.2019г.

 

Със същия документ е дадено задължително предписание –на 15.02.2019г., в КЗП в 11.00 часа да се яви управителят или упълномощено от него лице за приключване на проверката.

На 01.02.2019 г. в КЗП било представено временно  удостоверение № З-177-1 от 07.02.2019г.Видно от копието на заявление /намиращо се на л.5 от делото/, е че на 18.06.2018г., и направено искане за подновяване на разрешението,до Кмета на Община С.б..

 

За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0049530 от 15.02.2019г. срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпвали писмени възражения срещу акта.

Така съставеният акт за установяване на административно нарушение,послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите М.В.П.,И.И.К.,А.П.К., Илия Милчов Илиев,съпоставени с писмените доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН е съставен от оправомощено за това лице, а издаденото Наказателното постановление е издадено от компетентен  административнонаказващ орган.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.**от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя.  Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ предвижда задължение за лицата, извършващи хотелиерство или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗТ, да предоставят туристически услуги в категоризирани туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Безспорно стопанисваният от жалбоподателя обект представлява туристически обект по смисъла на чл. 3, ал.2, т.2 от ЗТ.

Установените при проверката данни действително водят до извода за осъществено нарушение на чл. 114, т.1 от ЗТ. Чрез разпоредбата на §5, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗТ (Обн. ДВ брой 30/26.03.2013 г., в сила от тази дата) е предвидено, че подновяването на категорията на категоризираните до влизането в сила на закона туристически обекти в изпълнение на срока по чл. 133, ал.2 от ЗТ се извършва в определени срокове, между които /по т.2.2/ за категоризираните туристически обекти през 2006 и 2007 г. - през 2015 година. Към последните е спадал и стопанисвания от жалбоподателя  обект, тъй като отнасящото се за него удостоверение за категоризация е издадено от кмета на Община С.б.. След като това е така, а от доказателствата по делото е видно, че подновяването на неговата категория не е било извършено до изтичането на определения срок,и че към момента на проверката в ресторанта не е имало валидно удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, води до извода, че е налице нарушението на чл. 114, т.1 от ЗТ, тъй като жалбоподателят на посочената дата е предоставял туристическа услуга в некатегоризиран туристически обект или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Същевременно обаче съдът намира, че в конкретния случай извършеното нарушение  може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

При преценката дали извършеното административно нарушение представлява маловажен случай, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта  на конкретно увредените обществени отношения.   В конкретния случай следва да се съобрази, видно от материалите по делото-на 18.06.2018г., е подадено заявление до Община С.б..Тъй като предназначението на обекта е бил променен, Общината не е издала удостоверение за категоризация,а е обяснила, че дейност може да се извършва и издаденото удостоверение за търговска дейност.След проверката от страна на служители на въззиваемата страна на жалбоподателя било издадено временно удостоверение за категоризация.

Т.е. нарушението е било отстранено веднага.  На следващо място не са установени други нарушения от страна на жалбоподателя, като в АУАН актосъставителят изрично е отразил, че нарушението е първо за търговеца. Съдът, като съобрази посочените обстоятелства, както и липсата на настъпили допълнителни негативни последици от нарушението, намира, че  процесното административно нарушение, за което е наказан жалбоподателя, представлява  маловажен случай по смисъла на  чл. 28 от ЗАНН,  тъй като в незначителна степен е засегнало правата на потребителите.  При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-0049530 от 17.05.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите София,Софийска,Кюстендил,Перник и Благоевград със седалище София към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на „Вяра-М99"ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С.б.,община С.б.,област Кюстендил,ул.”Победа”№19,на основание чл. 206,ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 114, т.1, от същия закон,като незаконосъобразно.

 

 

       Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Кюстендилски  административен съд, по реда на АПК.

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: