№ 915
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100514232 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 20109906 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 15357/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 140 състав, „У.Е.У.“ ЛТД, е осъдено да
заплати на Ю. Б. Ц., сумите, както следва: 400 евро, представляваща
обезщетение за отказан достъп до борда на самолета за полет W6-4301 на
„У.Е.У. ЦРТ“ от София, България, до Лондон, Великобритания, на дата
27.09.2019 г., както и лихва за забава в размер на 33,68 лв. за периода от
10.10.2019 г. до 12.03.2020 г. върху главницата от 400 евро; 947,79 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и лихва за забава в
размер на 40,81 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 12.03.2020 г. върху
главницата от 947,79 лв.; 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
както и лихва за забава в размер на 21,53 лв. за периода от 10.10.2019 г. до
12.03.2020 г. върху главницата от 500 лв. Със същото решение са отхвърлени
исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди до пълния
предявен размер от 1444,13 лв., както и исковете с правно основание чл. 86
ЗЗД, както следва: за мораторна лихва върху главницата, представляваща
обезщетение за отказан достъп до борда на самолета – до пълния предявен
размер от 41,07 лв., за периода от 27.09.2019 г. до 09.10.2019 г. и за периода
от 13.03.2020 г. до 02.04.2020 г., за мораторна лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – до пълния предявен
размер от 75,82 лв., за периода от 27.09.2019 г. до 09.10.2019 г. и за периода
от 13.03.2020 г. до 02.04.2020 г., за мораторна лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – до пълния предявен
размер от 26,25 лв., за периода от 27.09.2019 г. до 09.10.2019 г. и за периода
1
от 13.03.2020 г. до 02.04.2020 г.
С определение № 20185381 от 14.09.2021 г. по гр. д. 15357/2020 г. по
описа на Софийския районен съд, 140 състав, постановено по реда на чл. 248
ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на
решението в частта за разноските.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 947,79
лв. до пълния предявен размер от 1444,13 лв., ведно със законната лихва от
27.09.2019 г., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Ю. Б. Ц.. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част. Излагат се аргументи, че
искът бил доказан за пълния претендиран размер. Твърди се, че ответникът не
бил престирал нищо по сключения договор, поради което ищецът бил сторил
разходи. Размерът на тези разходи бил доказан, но евентуално се претендира,
че обезщетението е следвало да се определи като се приложи чл. 162 ГПК.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира разноски за оказана
безплатна правна помощ.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна – „У.Е.У.“ ЛТД, чрез упълномощения
представител адв. К. И.. В отговора се излагат аргументи за това, че искът бил
останал недоказан в частта, с която е поискано обезщетяване на разходите за
закупуване на билет, за административна такса и за такса багаж. Не било
доказано и плащането на такса за трансфер, както и на разноски за храна и
напитки. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен искът срещу дружеството.
Постъпил е отговор на въззивната жалба и от третото лице – помагач –
„Г. Х.Б.“ ООД, чрез упълномощения му представител адв. Х. Р.. В отговора се
излагат аргументи за това, че въззивната жалба на ищеца била изцяло
неоснователна и недоказана. Твърди се, че част от имуществените вреди,
твърдени във въззивната жалба, били обезщетени, като на ищеца били
присъдени 400 евро на основание чл. 4, т. 3 Регламент (ЕО) № 261/2004 на ЕП
и Съвета. В другата си част – за обезщетяване на разноските за храни и
напитки, претенцията била недоказана.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответното дружество –
„У.Е.У.“, чрез адв. К. И., срещу първоинстанционното решение в частта, с
която дружеството-ответник е осъдено да заплати сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за отказан достъп до борда на самолета, сумата
от 947,79 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за отказан
достъп до борда на самолета, както и сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за отказан достъп до борда на самолета,
законната лихва и разноските по делото. Излага се, че в обжалваната част
решението било неправилно поради необоснованост. Подробно се
аргументира, че ищецът не бил изпълнил задължението си да се представи
своевременно за качване на борда, поради което не била налице хипотезата на
„отказан достъп на борда“ по смисъла на Регламент 261/2004 г. Излага се, че
искът бил неоснователен. Сочи се, че твърденията за претърпени вреди в
размер на 1394,13 лв. не били доказани. Не било доказано извършването на
2
разноските, чието обезщетяване се претендира. Възразява се срещу
претенцията за неимуществени вреди, като се твърди недоказаност по
основание и размер. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на
ново, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната
жалба на ответното дружество от ищеца. Подробно се аргументира, че
решението било правилно и обосновано в обжалваната от ответника част,
поради което се иска неговото потвърждаване. Иска се оставяне на
въззивната жалба без уважение. Претендират се разноски.
Отговор на жалбата на ответника е постъпил и от третото лице –
помагач – „Г. Х.Б.“ ООД. Излага се, че жалбата била редовна, допустима и
основателна.
В срока по чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила и
частна жалба от Ю. Ц. срещу определение № 20185381 от 14.09.2021 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.
Подробно се излага, че определението било неправилно поради
необоснованост и противоречие с материалния закон. Иска се неговата
отмяна, като решението бъде изменено в частта за разноските и Ю. Ц. бъде
осъден да заплати на „У.Е.У.“ ЛТД сумата от 89,10 лв. вместо 93,75 лв., а
„У.Е.У.“ ЛТД бъде осъдено да заплати на адв. В. сумата от 686,85 лв. вместо
471,40 лв.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „У.Е.У.“ Лтд., подаден
чрез адв. И., в който се поддържа, че разноските са правилно разпределени от
първоинстанционния съд, поради което се иска частната жалба да бъде
оставена без уважение.
Не е постъпил отговор на частната жалба от страна на третото лице –
помагач – „Г. Х.Б.“ ООД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
Производството по гр. д. № 15357/2020 г. на Софийския районен съд,
140 състав, е образувано по искова молба, подадена от Ю. Б. Ц. против
„У.Е.У.“ ЛТД, с която е предявен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“
на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Европейския Парламент и на Съвета от
11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 12 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г.
Ищецът твърди, че закупил билет за полет W6-4301 от София до
Лондон с час на излитане 06:10 на 27.09.2019 г. като заплатил сумата от 262,
99 лева, сумата от 16 лева – административна такса, както и 50 лева – такса за
багаж от 20 кг. и 60 евро (левова равностойност от 117, 35 лева) за трансфер
от летището на пристигане – Лутън до гр. Лондон. Твърди, че на 27.09.2019 г.
пристигнал на летището в гр. София заедно със спътниците си около 4:40
часа. Снабдил се с бордна карта. Твърди, че в 5:20 часа докато чакал на
3
опашката, служител на представител на превозвача внезапно казал „закъснели
сте, гейта затвори, самолетът тръгва без вас“. Поддържа, че неоснователно не
бил допуснат до самолета. Наложило се да закупи заместващ билет със
същата крайна дестинация на стойност 850 лева, като същевременно загубил
платените от него 60 евро за трансфер. Бил принуден да направи разходи за
кафе, вода, напитки и други стоки от първа необходимост. Преживял и
притеснения във връзка с грубото отношение на служителите, поради което
претъпял и душевни болки и страдания и дискомфорт. Моли съда да осъди
ответника да заплати обезщетение за неоснователно отказан достъп до борда
на полет W6 4301 в размер на 400 евро, сумата от 41,07 лева – обезщетение
за забава върху главницата от 400 евро за периода 27.09.2019 г. до 02.04.2020
г., сумата в размер на 1444,13 лева – имуществени вреди, сумата от 75,82 лева
– обезщетение за забава върху претендираната сума за главница от 1444,13
лева за периода 27.09.2019 г. до 02.04.2020 г., сумата от 500 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 26,25
лева - обезщетение за забава върху претендираната сума за главница от 500
лева за периода 27.09.2019 г. до 02.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „У.Е.У.“ ЛТД,
с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва твърдението, че
между страните е бил сключен договор за въздушен превоз за редовен полет
W6 4301 на въздушния превозвач „У.Е.У.“ от летище София до летище
Лутън, Лондон, който следвало да се осъществи по разписание в 06:10 часа
местно време на 27.09.2019 г. Не оспорва твърдението, че разстоянието между
София и Лондон надвишава 1500 км. Оспорва твърдението, че ищецът се е
явил за качване на борда в 05:20 часа, съгласно условията на въздушния
превозвач. Поддържа, че съгласно чл. 9.11 от Общите условия ищецът е
трябвало да се яви на изхода за качване и готов за качване на борда на
самолета не по-късно от 30 минути преди заминаване на полета или 5:40 часа
– трябвало е да е предал багажа си, да се е регистрирал на гишето и да чака на
изхода за качване. Посочва, че в настоящия случай не било налице
недопускане до борда на самолета, тъй като той бил отстранен от полета, тъй
като е пристигнал много късно на гишето за регистрация. Оспорва и
твърдените имуществени вреди в размер на 1444,13 лева, освен по
изложените основания и тъй като сумата не била доказана. Не били
представени доказателства, че ищецът е купил билет за процесния полет в
размер на 262,99 лева, такса за багаж от 20 кг. в размер на 50 лв. и
административна такса в размер на 16 лева. Не били доказани също така и
другите разходи, които ищецът твърди, че е направил. Оспорва и че са
причинени неимуществени вреди в претендирания размер от 500 лева. Моли
исковата молба да бъде отхвърлена и претендира заплащане на направените
по делото разноски.
С определение № 20267241 от 03.12.2020 г. като трето лице – помагач
на страната на ответника е конституирано „Г. Х.Б.“ ООД, което в становище
от 14.01.2021 г. е заявило, че оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не
се е явил навреме на гишето за целите на качването му на борда на самолета, а
в 5:50 часа, поради което в 05:57 часа е отпаднал от списъка на пътниците.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
4
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното:
Не е спорно между страните, а и се установява, че между „У.Е.У.“ ЛТД
и Ю. Б. Ц. е сключен договор за въздушен превоз, като ищецът е закупил
билет за полет W6 4301 от летище София до летище Лутън, Лондон на
27.09.2019 г., 06:10 часа и час на пристигане 7:30 часа. Установява се, че е
издадена бордна карта на ищеца, в която е посочено, че той следва да
пристигне на летището в 03:40 часа. Предвидена е проверка на границата в
4:40 часа, пристигане на изхода – 5:25 часа, затваряне на изхода – 5:40 часа и
излитане на самолета в 6:10 часа. Не е спорно, че стойността на билета за
полета е в размер на 262, 99 лева.
Към договора за въздушен превоз са приложими Общи условия за
превоз на пътници и багаж, в сила от 13.08.2018 г., като съгласно чл. 9.11 от
тях пътникът следва да бъде при изхода за качване не по-късно от 30 минути
преди часа на заминаване на полета по разписание.
Не е спорно между страните, че ищецът е отстранен от полета (чек аут)
на 27.09.2019 г. в 5:57 часа (извлечение от система на летищен агент „Г. Х.Б.“
ООД и писмо от третото лице – помагач). Посочено е, че причина за
отстраняването от полета е неявяване на гейта, поради което местата са
дадени на пътници от листата за чакащи.
Установява се от писмо изх. № 94-00-75 от 15.02.2021 г. на ДП
„Ръководство въздушно движение“ и писмо изх. № 100-1423/02.02.2021 г. на
Летище София, че полет W6 4301 на авиокомпания Уиз Еър е излетял от
летище София за летище Лутън, Лондон на 27.09.2019 г. в 06:30 (6:31) часа.
На 27.09.2019 г. е купен билет за Ю. Ц. за полет до Лондон, летище
Хитроу с авиокомпания Луфтханза на стойност 850 лева.
Във връзка с установяване на обстоятелствата относно времето на
пристигане на Ю. Б. Ц. на изхода на излитане и причините за отстраняването
му са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.А. Ц.а,
П.В.В. и А.Г.Б.. В показанията си свидетелите А. Ц.а и П.В. установяват, че
били група от 4 човека (сред които и Ю. Ц.), които тръгнали заедно към
летището. Пристигнали на летището около 5:00 часа. Чекирали багажа си и
отишли към изхода за излитане. Там имало много хора. След втората
проверка на ръчния багаж се отправили към гейта. Служителите им казали, че
няма да бъдат качени на борда на самолета, тъй като билетите им били
препродадени. Когато били отстранени, други хора влизали и се качвали в
автобуса, който бил отвън, а гейтът не бил затворен. Наложило се да закупят
нови билети за същия ден.
В показанията си свидетелят Б., работил на длъжност „чекинг агент“
при „Г. Х.Б.“ ООД, който установява, че по протокол сваляли всички
пътници, които не са се появили на минус петнадесетата минута на гейта.
Имало възможност, освен това и редовно се случвало, да бъдат продадени
повече билети. Заявява, че ищецът не му е познат и не може да каже каква е
конкретната причина за отстраняването от полета.
Установява се от записванията в системата на „Г. Х.Б.“ ООД, че в 05:11
часа на 27.09.2019 г. е извършена регистрация на ищеца, а в 05:23 часа е
извършена регистрация и на багажа му, като е отстранен от полета в 05:57
5
часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети,
пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на
територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети
между 1500 и 3500 километра. В чл. 8, § 1, б. „а“ е предвидено, че пътниците
имат право и на възстановяване на пълната стойност на билета на цената, на
която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от
вече осъществения път, ако полетът не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с когото е уместно,
като тази възможност е предвидена и за пътници, чиито полети формират част
от пакет. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от
това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в съдържанието на
което е включено задължение за ответника да изпълни полет с № W6 4301 на
27.09.2019 г. от летище София до летище Лутън, Лондон, като ответникът е
следвало да установи, че са били налице основателни причини да откаже
достъп до полета на ищеца, а ищецът е следвало да установи, че е изпълнил
задължението си да се яви в определения преди полета час – чл. 9.11 от
Общите условия – 30 минути преди полета.
В разпоредбата на чл. 2, б. „й“ от Регламента е предвидено, че „отказан
достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет,
въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията,
изложени в член 3, параграф 2, освен в случаите когато има основателни
причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани
със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за
пътуване. Предвидено е, че правилата на регламента намират приложение,
при условие че пътникът има потвърдена резервация за полета и се е явил в
посочения час или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час за излитане (чл. 3, § 2). В случай, че на пътникът е отказан
достъп до полета са дължими обезщетения по чл. 7, 8 и 9 от Регламент №
261/2004 г.
Не е спорно между страните, че Ю. Ц. е имал резервация за полет с №
W6 4301 на 27.09.2019 г. от летище София – Лутън, Лондон, както и че
съгласно приложимите към договора за въздушен превоз общи условия е
6
следвало да се яви на изхода за полет 30 минути преди определения по
разписание час на излитане, в конкретния случай – 6:10 часа (3:10 –
универсално време) или е следвало да се яви в 5:40 часа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че ищецът Ц. е бил на летище София, като е пристигнал около 5:00 часа и се е
явил за регистрация за полета в 5:11 часа. Часът на проверката е отразен в
системата на дружеството, което е извършвало дейност като летищен агент и
е обслужвало превозвача на летище София. Показанията на разпитаните
свидетели А. Ц.а и П.В., преценени при условията на чл. 172 ГПК и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, установяват, че Ю. Ц.
се е явил на изхода за полета преди 5:40 часа, когато е бил определения
съгласно чл. 9.11 от Общите условия час за това. Установява се също така, че
след отстраняването изходът не е бил затворен за пътници, а устното
обяснение за това е било препродажба на билети. В показанията си
свидетелят Б. – служител на третото лице – помагач е потвърдил установената
практика да бъдат продавани повече билети от местата в самолета, поради
което било обичайно пътници да бъдат отстранявани. Освен това, посочва, че
правилото било да се премахват пътници, които не са дошли 15 минути преди
излитането на самолета.
Следователно, въпреки възложената от чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствена тежест, ответникът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е била налице основателна причина да откаже достъп на
ищецът до резервирания полет.
Предвид на изложеното, предявеният иск по чл. 7, § 1, б. „б“ от
Регламент № 261/2004 г. се явява основателен и първоинстанционното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в тази част.
С исковата молба са предявени искове за обезщетение на имуществени
и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отказания достъп до
резервирания от Ю. Ц. полет. Освен правото да претендира обезщетение по
чл. 7 от Регламента, на основание чл. 4, § 3 от него във връзка с чл. 8 е
предвидено, че на пътника може да се даде възможност да избере да му бъде
възстановена пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част
или части от неосъществения път, и за част или части от вече осъществения
път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на
първоначалния план за пътуване, или премаршрутиране, при сравними
транспортни условия, до неговия краен пункт на пристигане. Предвидено е
също така в чл. 9, че при отказан достъп до полет на пътника се предлага
безплатно храна и напитки според времето за изчакване; настаняване в хотел
в случаите, когато се налага да престои за една или повече нощи или когато
се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника;
превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място). От
събраните по делото доказателства не се установява превозвачът да е
предприел действия, с които да обезпечи изпълнение на правата на пътника
по чл. 8 и чл. 9, поради което и в конкретния случай, не може да се обсъжда
тяхното приложение.
Претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл. 12 от
Регламент 261/2004 г., като съгласно § 1 регламентът се прилага без да се
засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази разпоредба
7
дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите,
включително и неимуществени, причинени от неизпълнение на договор за
въздушен превоз.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за
задълженията и договорите, освен реално изпълнение на договорно
задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му
причинени от неизпълнението – пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника – всички
преки и непосредствени вреди.
Във връзка с установяване на имуществените вреди, настъпили в
резултат на неосъществения полет са представени доказателства,
установяващи, че ищецът е пътувал с друг полет, осъществен от друг
превозвач. Видно от Протокол № ********** на 27.09.2019 г. за Ю. Ц. е
резервиран полет по маршрут София – Мюнхен, Мюнхен Лондон, като
стойността на билета е 850 лева. Тази е и стойността, която настоящият
съдебен състав приема за установена като платена за ищеца. Това е и сумата,
която представлява вреда за неосъществения полет, доколкото превозвачът не
е изпълнил задължението си по чл. 8 от Регламент 261/2004 г. да осигури на
пътника възстановяване на сумата или премаршрутиране при сходни условия.
Доколкото не се твърди, че договорът за превоз е развален поради
неизпълнение, а се поддържат само твърдения, че е налице негово
неизпълнение, то за ищеца не е възникнало основание да претендира
възстановяване на даденото по договора за превоз, а единствено възможност
да претендира стойността на заплатена сума за осъществяване на полет, който
да замести този, до който не е допуснат. Не се установяват от събраните по
делото доказателства направените разходи за административни такси и за
трансфер от летище Лутън в претендирания размер, поради което и
предявеният иск се явява неоснователен в тази му част.
Във връзка с неизпълнението на договора за превоз Ю. Ц. е направил
разходи за адвокатско възнаграждение за извънсъдебно уреждане на спора в
размер на 50 евро, като по делото е приет договор за правна защита и
съдействие с предмет отправяне на писмена претенция за заплащане на
обезщетение за отказан достъп до полет, удостоверяващ извършеното
плащане. Направените разходи, свързани с реализиране на правата на ищцата
по Регламент № 261/2004 г., представляват разходи, които са свързани с
неизпълнение на договорно задължение на въздушния превозвач и
представляват имуществени вреди, настъпили от неизпълнението на
задължението му по процесния договор. Предвид на изложеното, предявеният
иск се явява основателен и за тази сума.
С исковата молба ищецът претендира заплащането на неимуществени
вреди, настъпили в резултат на отказа на ответника да го допусне до
резервирания от него полет. В решение от 29.07.2019 г. по дело С-354/18 на
СЕС е посочено, че в член 7, § 1 от Регламент № 261/2004 е предвидено
обезщетение за пътниците в размер, който зависи от разстоянието на полета.
По-конкретно, в посочения член 7, параграф 1, б. „б“ е предвидено
обезщетение от 400 евро за всички полети на разстояние повече от 1500
километра. С така определената сума се цели да бъдат поправени
8
стандартизирано и незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се
на отказан достъп на борда при въздушния превоз на пътници, без да трябва
да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати
ползи пред компетентните национални юрисдикции. С такива предварително
определени суми се цели обезщетяване само за вредите, които са почти
еднакви за всички засегнати пътници.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в
резултат на обстоятелствата, при които е отказан достъп на Ю. Ц., той се е
почувствал разстроен, наложило се да остане на летището, където заедно с
другите отстранени пътници е следвало да преговаря със служители на
ответника за решаване на проблема. Негативните преживявания на ищеца,
във връзка с отказания достъп до процесния полет са неимуществени вреди, в
случая са такива, които обичайно би изпитал всеки пътник, на когото е била
отказана възможността да се качи на борда на самолет. Същите не се
отличават с голям интензитет и продължителност, ищецът в същия ден е
успял да закупи нов билет и да пристигне в крайната дестинация. С оглед на
това, неоснователна се явява претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лв. С оглед на това,
първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено в
тази част, като вместо това се постанови решение, с което искът да се
отхвърли като неоснователен.
По частната жалба:
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Посочената разпоредба поставя като условие за присъждане
на адвокатско възнаграждение наличието на основание за присъждане на
разноски в полза на безплатно представляваната страна. Съгласно нормата на
чл. 78 ГПК, право на разноски има страната съразмерно с уважената част от
иска, респективно съразмерно с отхвърлената част от иска.
Въззивният съд не споделя доводите в жалбата, че адвокатското
възнаграждение за оказаната от адв. В. безплатна правна помощ следва да се
определи съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. В мотивите на определение № 533 от 30.10.2017 г. по ч. т. д. №
1649/2017 г. на ВКС, I т. о., е прието, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от
исковете поотделно, а от аритметичния сбор на всички претенции. Съгласно
трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 366/18.07.2016 г.
по ч. гр. д. № 2443/2016 г., IV г. о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д.
№ 868/17 г., III г. о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г.,
IV г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове. Също така трайно в
съдебната практика се приема, че правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно да се определя адв. възнаграждение за всеки предявен иск поотделно,
е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не
и както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също
правоотношение и са с едно и също основание.
По разноските в производството:
9
При този изход на спора, следва да бъдат ревизирани и разноските в
първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сторените
от последния разноски съобразно уважената част от исковите претенции в
размер на 153,97 лв. за производството пред СРС, поради което за разликата
над сумата от 153,97 лв. до присъдената сума от 196,13 лв.
първоинстанционното решение следва да се отмени. За настоящата инстанция
ищецът въззивник има право на разноски в размер на 20,42 лв. – заплатена
държавна такса, съобразно уважената част.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адв. В. В. сумата в размер на 355,86 лв. с ДДС, като за
разликата над сумата от 355,86 лв. с ДДС до присъдената 471,60 лв. с ДДС,
първоинстанционното решение следва да се отмени. За настоящата инстанция
на адв. В. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер
на 241,12 лв. с ДДС, съобразно уважената част.
Предвид изхода на спора на ответника „У.Е.У.“ ЛТД следва да се
присъдят допълнително разноски за производство пред СРС в размер на 86,24
лв., както и разноски в размер на 137,54 лв. за настоящата инстанция,
съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20109906 от 05.05.2021 г. по гр. д. № 15357/2020
г. по описа на Софийския районен съд, 140 състав, в частта, с която „У.Е.У.“
ЛТД, вписано в регистър на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Лаурус Офиси, К*******, Будапеща, Унгария, е осъдено
да заплати на Ю. Б. Ц., ЕГН **********, сумата 500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отказан
достъп до борда на самолета за полет W6-4301 на „У.Е.У. ЦРТ“ от София,
Република България до Лондон, Обединено Кралство Великобритания на
27.09.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното й плащане, в частта, с която „У.Е.У.“
ЛТД, вписано в регистър на дружествата под № 01-10-140174, е осъдено да
заплати на Ю. Б. Ц., ЕГН **********, направените в първоинстанционното
производство разноски за сумата над 153,97 лева до сумата 196,13 лева, както
и в частта, с която „У.Е.У.“ ЛТД, вписано в регистър на дружествата под №
01-10-140174, е осъдено да заплати на адв. В. А. В. – САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. сумата в размер над от 355,86 лв. с ДДС до сумата 471,60 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Б. Ц., ЕГН **********, против „У.Е.У.“
ЛТД, вписано в регистър на дружествата под № 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Лаурус Офиси, К*******, Будапеща, Унгария, иск за
сумата 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на отказан достъп до борда на самолета за полет W6-
4301 на „У.Е.У. ЦРТ“ от София, Република България до Лондон, Обединено
10
Кралство Великобритания на 27.09.2019 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20109906 от 05.05.2021 г. по гр. д. №
15357/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 140 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба с вх. №
2514166/23.09.2021 г. срещу определение № 20185381/14.09.2021 г. по гр. д.
№ 15357/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 140 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЛТД, вписано в регистър на дружествата под № 01-
10-140174, да заплати на Ю. Б. Ц., ЕГН **********, сумата 20,42 лева на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски за настоящата
инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ ЛТД, вписано в регистър на дружествата под № 01-
10-140174, да заплати на адв. В. А. В. – САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата в размер на 241,12 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА Ю. Б. Ц., ЕГН **********, да заплати на „У.Е.У.“ ЛТД,
вписано в регистър на дружествата под № 01-10-140174, още сумата 86,24
лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете и сумата 137,54 лева,
представляваща направени във въззивното производство разноски, по
съразмерност на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Г.
Х.Б.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11