Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 10.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в
публичното заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10481 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД), предявен от „ЗП – М. Б.К.“ против „П.К.-А.“ ЕООД.
Ищцата
твърди на 30.10.2006 г. да е сключила с ответника договор за продажба на лозов
посадъчен материал: сорт „Блек“ 8000 бр., сорт „Палиери“ 8000 броя и сорт
„Италия“ 10000 броя на обща стойност 103900 лв. без ДДС. Ищцата заплатила на
ответника по банков път договорената продажна цена. Поради невъзможност продавачът да предаде
закупените вещи се договорили на 15.09.2007 г.
след снабдяване със същия. Едва преди няколко години ответникът доставил
на ищцата 1332 лозови насаждания на стойност 4 лв. или обща стойност 5328 лв.,
с което ответникът извънсъдебно признал задължението. На 02.02.2017 г.
ответникът получил покана за изпълнение с посочен 15-дневен срок, като при
неизпълнение същата се счита за уведомление за разваляне и ответникът дължи в
7-дневен срок от развалянето връщане на ищцата на сумата от 98572 без ДДС
(разлика между дължимите 103900 лв. и стойността на предоставения посадъчен
материал 5328 лв.). В отговор ответникът предложил вместо пари да предостави на
ищцата вино на претендираната стойност, но тя не приела задължението. С
невлязло в сила решение по гр. дело № 3571/2017 г. на РС гр. Пловдив е уважен
предявен частичен иск за 5000 лв. По изложените съображения претендира осъждане
на ответника да й заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 93572 лв.
без ДДС, дължима на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба
на посадъчен материал от 30.10.2006 г., ведно със законната лихва, считано от
01.08.2018 г. до окончателното изплащане на претендираната сума.
В
отговор на исковата молба ответникът посочва, че претенцията е погасена по
давност. Последното писмено съглашение между страните е от 15.09.2007 г. Твърди
да не е получавал покана за изпълнение, а разписката за получена пратка по
пощата от 01.03.2017 г. не отразява получаване на същата от служител на
дружеството. Извършените престации не могат да бъдат свързани с признание
дължимостта на сумата. Платежното нареждане не установява дали сумата е
получена и дали следва да се отнесе като изпълнение по договора от 30.08.2007
г. От съдържанието на анекса е видно, че лозовият посадъчен материал е бил
изработен, но ищцата не е имала готовност да го получи и го е оставила на
съхранение в ответното дружество. Твърди забава на кредитора. В чл. 5.2. от
договора е уговорена писмена форма на изявленията на страните.
В
съдебно заседание ищцата, чрез адв. Т., поддържа иска и моли същия да бъде
изцяло уважен. Ответникът не изпраща представител и не заявява становище по
спора.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
С решение №
926/16.03.2018 г. по гр. дело № 3571/2017 г. на РС гр. Пловдив „П.К.-А.“ ЕООД е
осъдено да заплати на ЗП М. К. сумата от 5000 лв. – частично от общо дължимата
сума от 98572 лв., платена на отпаднало основание по развален предварителен
договор за покупко-продажба на базов посадъчен материал от 30.10.2006 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски по делото. Решението е предмет на
въззивен контрол и потвърдено изцяло с решение по въззивно гр. дело № 1197/2018
г. на V с-в на ОС гр. Пловдив.
При съобразяване на
Тълкувателно решение 3/2016 от 22.04.2019 год. на ОСГТК на ВКС настоящият
съдебен състав приема, че със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане,
е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен. Недопустимо е в
последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се
пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало и каква е правната
му квалификация.
Съобразявайки влязлото в
сила решение на РС гр. Пловдив, с което частичният иск е уважен за сумата от
5000 лв., съдът намира за установени правопораждащите вземането факти: страните
са сключили договор за продажба на лозов посадъчен материал на обща стойност
103900 лв. без ДДС при постигнато съглашение материалът да бъде получен от
купувача в договорен от страните срок срещу задължение за заплащане на
стойността му до м. март 2007 г. С последващи анекси е уговорено посадъчният
материал да бъде съхраняван при продавача до поискването му от купувача, като
на 31.01.2017 г. купувачът е отправил до продавача покана за изпълнение на
задължението в 15-дневен срок от получаване на поканата, която е достигнала до
продавача на 02.02.2017 г. Прието е от
съда, че поканата съдържа признание за частична доставка на 1332 лозови
насаждения на стойност 5328 лв., поради което се иска предаване на разликата.
В приета и неоспорена в
рамките на настоящото производство Съдебносчетоводна експертиза вещото лице Е. Й.
сочи, че по сметка на „П.К.-А.“ ЕООД е получен превод на 30.08.2007 г. на
109,900 лв. с посочено основание „фактура № 19/29.08.2008 г. – посадъчен
материал с референция 10708300468-000001“ и наредител М. Б.К. ЧЗС.
По делото е приета
Съдебнографологическа експертиза, изготвена от вещото лице д-р С.Б.. Вещото
лице сочи, че подписът в известие за доставка на „Български пощи“ с № на
баркода UD PS 4018 002 CON J до изписани имена И.А.А. е положен от
адресата И.А..
Събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.К.и И.А. сочат, че към 2017
г. ответното дружество не се е занимавало с продажба на десертни лозя.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност.
По постигнато съглашение между страните ответникът е поел задължение за
изпълнение на престацията за прехвърляне на собствеността на движимите вещи,
предмет на договора за продажба, след нарочно поискване от страна на купувача.
Това е сторено с нотариална покана, получена от ответника на 02.02.2017 г.,
т.е. 15-дневният срок, посочен в поканата е изтекъл на 17.02.2017 г., от която
дата съдът намира за установено договорът да е развален поради неизпълнение от
страна на продавача. С факта на разваляне за последния възниква задължението да
върне, на отпаднало основание, получената продажна цена, ето защо неоснователно
е възражението за погасяване на задължението по давност. При съобразяване на
извънсъдебното признание на ищцата за получен посадъчен материал на стойност
5328 лв. задължението е за връщане на остатъка от общо получената сума от
103900 лв., а именно 98572 лв. Т.е. искът е изцяло основателен за
претендираната сума от 93572 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяването му – 01.08.2018 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора
право на разноски има ищцата, като същите са в общ размер 14344 лв. – в това
число държавна такса, депозити за разпит на свидетел, експертизи и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „П.К.-А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на М. Б.К., ЕГН **********, на основание чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД сумата
от 93572 лв., частично претендирана от общо дължимата сума от 98572
лв., дължима на основание развален договор за продажба на посадъчен материал,
сключен на 30.1.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.К.-А.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на М. Б.К., ЕГН **********
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 14344 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: