Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……
град
София, ….12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя
гр.д. № 1678/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 162646/04.07.2017
г., постановено по гр. д. № 51119/2016 г. на СРС, III ГО, 113
състав, частично са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Х. установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 575,58
лв., представляваща доставена неплатена топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***********,
представляващ апартамент № 11 с абонатен № 287314, за периода 01.05.2013 г. -
30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и сумата от 131,61 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
за периода от 30.06.2013 г. до 26.05.2016 г., за които суми по гр. д. №
29857/2016 г. на СРС, III ГО, 113 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.06.2016 г. С
решението претенциите на ищеца по иска за заплащане на цена за доставена
топлинна енергия, за разликата до пълния предявен размер, са отхвърлени като
неоснователни. Решението е постановено при участие на „Б.“ ООД – трето лице
помагач на страната на ищеца.
Недоволен от
постановеното решение, в отхвърлителната му част,
ищецът е подал въззивна жалба от 24.07.2017 г., в
която са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Счита, че вземанията му за стойността на услугата дялово разпределение и за мораторна лихва върху нея били доказани, тъй като съгласно
чл. 22, ал. 2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избран от тях търговец на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Тази сума е била фактурирана в съответствие с договорните
задължения между ищеца и фирмата за дялово разпределение, като дължимостта ѝ не била
оспорена от длъжника. Претендира отмяна на решението на СРС, в обжалваната
част, както и присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на въззивната жалба.
С въззивна жалба от 24.07.2017 г. ответникът обжалва решението,
в установителната част, като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че ищецът не представил доказателства за наличието
на облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между страните,
както и за ползване на услугата от страна на ответника. За да изготви
заключението си вещото лице единствено описало съставените от ищеца документи
без да извършва проверка за достоверността на съдържащите се в
тях данни и реалното постъпване на топлинна енергия с необходимото количество и
качество в абонатната станция. Моли за отмяна на решението в обжалваната част.
От страна на ищеца и третото
лице-помагач не са постъпили отговори на въззивната
жалба на ответника в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК.
С определение от 07.02.2019 г. съдът
е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение доказателствените искания на страните.
Според чл. 269 изр. 1 ГПК съдът
прави служебна проверка, като при настоящата се констатира решението на първоинстанционния съд да е валидно и допустимо в
обжалваните части. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбите – изр. 2 на цитираната правна норма, при което настоящият съдебен
състав намира следното:
За да уважи частично предявените установителни искове, районният съд е заключил, че между
страните е налице договорно правоотношение с предмет - доставка на топлинна
енергия, възникнало между търговец и физическо лице, при предварително
установени от ищеца общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, поради което
ответникът дължал стойността на потребената в имота
топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. Решаващият състав е
кредитирал заключенията на приетите по делото СТЕ и ССчЕ,
съгласно които реалното количество потребена от
ответника топлинна енергия за процесния период е на
стойност от 575,58 лв., до
която стойност предявеният установителен иск за
топлинна енергия е бил уважен, като е била уважена и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху главницата в размер от 131,61 лв. Съдът
е приел за неоснователно възражението на ответника за погасяване на претендираните вземания по давност.
По отношение правилността на решението
в обжалваната част във връзка с наведените във въззивните
жалби оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
С исковата молба ищецът е
претендирал всички суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 29857/2016 г. на СРС, III
ГО, 113 състав, а именно: 667,39 лв., включваща стойност на доставената
топлинна енергия в размер от 575,58 лв. и стойност на извършеното в имота топлинно
счетоводство в размер от 91,80 лв., както и обезщетение за забава върху
главниците за периода 30.06.2013 г. - 26.05.2016 г. в общ размер от 154,92 лв. В
мотивите на решението си районният съд е формирал извод за дължимост
на претендираните от ищеца суми и за тяхното правилно
отчитане и фактуриране, който извод въззивният съд
намира за правилен и законосъобразен. Първоинстанционният
съд изрично е посочил, че се позовава на заключението на приетата СТЕ, в т. 2
от която е отчетено, че дяловото разпределение в топлоснабдения
имот е извършено в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката.
Въпреки това в диспозитива си е отхвърлил исковете над
575,58 лв. за разликата до пълния предявен размер като неоснователни, т.е. по
същество се е произнесъл за неоснователност на претенцята
на ищеца за дялово разпределение. Този извод на съда не кореспондира със
събраните в производството доказателства, както и с приетото в мотивите на
съдебния акт. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното от въззивника „Т.С.“ ЕАД решение, в отхвърлителната
част, и постановяване на друго, с което претенциите на ищеца в първоинстанционното производство да бъдат уважени изцяло с
присъждане на разноски в полза на ищеца в заповедното и исковото производство
пред СРС.
В останалата част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно, което води до извод за неоснователност
на въззивната жалба на С.Н.Х..
При този изход на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски във въззивната
инстанция има въззивникът „Т.С.“ ЕАД в общ размер от
325 лв.
Предвид размерите на обжалваемите интереси, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК /изм.
ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017 год./.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 162646/04.07.2017 г.,
постановено по гр. д. № 51119/2016 г. на СРС, III ГО, 113 състав, в частта, с
която са отхвърлени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Х. с правна квалификация 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
реда на чл. 422 ГПК, че С.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата от 91,80
лв., представляваща дялово разпределение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.06.2016
г. до изплащането ѝ,
и сумата от 25,89 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за
периода 30.06.2013 г. – 26.05.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.Н.Х., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
***********, разноските за заповедното производство в размер от 350 лв., както
и за първоинстанционното исково производство в размер
от 775 лв.
ОСЪЖДА С.Н.Х., ЕГН ********** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
разноски за въззивното производство в размер от 325
лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на „Б.“ ООД, ЕИК ********** като трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.