Решение по дело №2234/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1285
Дата: 23 юни 2021 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20207180702234
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1285

 

Гр. Пловдив, 23.06.2021 год.

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря К.Р. ,

 като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2234 по описа за 2020 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

 

Образувано  е по жалба на „Анет“ ЕООД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Ал. Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71  срещу Заповед № 625/23.06.2020 год., издадена от Кмета на Община „Родопи“, обл. Пловдив ,с която е наредено да се премахне незаконен строеж:„Пристройка към хале за арматурни заготовки“, намираща се в УПИ II - 1,2, стопанска дейност, масив 184 по плана на стопански двор, с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив.

На първо място се иска издадената заповед да бъде провъзгласена като нищожна, поради липса на предмет. Оспорва се, че съоръжението, което е разпоредено за премахване, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ,като същото по своите характуристики представлява преместваемо съоръжение. Поддържа се, че при постановяване на оспорената заповед административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а именно на чл. 35 от АПК. Твърди се, че не е спазен и основният принцип за истинност по чл. 7, ал. и ал. 2 от АПК. Твърди се още, че определеното съоръжение като „пристройка“ може да бъде третирано като част от законно разрешение за строеж „Хале за арматурни заготовки“ Поддържа се, че са налице редовни строителни книжа. В случай, че не се възприемат доводите за наличие на редовни строителни книжа, то се застъпва становище, че разпоредената за премахване „пристройка“ представлява търпим строеж по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗУТ. Оспорва се също и местоположението на пристройката. Подробни съображения по отношение на законосъобразността на акта са изложени в самата жалба. Направено е искане за присъждане на разноски.Представя писмена защита.

         Ответникът по жалбата -  Кмет на Община „Родопи“,обл.Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание , оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че оспорената заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални правила и формални изисквания. Излага доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.1 и  т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване.Претендират се разноски по делото.Представя писмена защита.

Съдът, като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:

І.По допустимостта .

Жалбата е подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от лице има­що правен интерес от зая­веното оспорване /“Анет“ЕООД е адресат на заповедта/ и против подлежащ на съде­бен контрол индивидуален административен акт, поради което се явява допусти­ма.

II.Разгледана по същество жалбата е  основателна.

От фактическа страна се установява следното.

На 19.04.2019 г. длъжностни лица от общинската администрация при община-Родопи, са извършили проверка на строеж :„Пристройка към хале за арматурни заготовки“, намираща се в УПИ II - 1,2, стопанска дейност, масив 184 по плана на стопански двор, с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрен със заповед № 1068 от 13.10.1998г., собственост на „Анет“ ЕООД.

Съставен е  Констативен акт (КА) № 26  от 19.04.2019г. (л.123), с който е описано и удостоверено посоченото обстоятелство. 

В графа „Изпълнение на строежа“ в КА строежът е описан по следния начин:“Пристройката е ситуирана на северната регулационна граница с   УПИ I,стопанска дейност,масив 184 по плана на Стопански двор на с.Брани поле,община „Родопи“-Пловдив,от изток-до съществуващо в имота хале за арматурни заготовки,а от запад-частично допряна до съществуващ навес.

Пристройката е  с ограждащи стени от термопанели. Покривното покритие е с ламарина, покривът е едноскатен, с наклон на запад. Оттичането на дъждовните води се осъществява с олук и водосточна тръба, които отвеждат водите върху покрива на съществуващия от запад навес. Размерите на сградата са: от юг - 10.00 м., от запад - 9.32 м. Височината до стрехата е 4.00 м. „

Прието е, че описаният строеж е в нарушение разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Съставена е окомерна скица на разположението на строежа в имота с посочени отстояния.

Подадено е Възражение вх. № 9423-502#17 от 27.05.2019 г. до кмета на община-Родопи против отразеното в цитирания по-горе констативен акт. (л.136).

Въз основа на Констативен акт №  26 от 19.04.2019 г.  кметът на община-Родопи е издал обжалваната Заповед № 625 от 23.06.2020г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж :“Пристройка към хале за арматурни заготовки“, намираща се в УПИ II - 1,2, стопанска дейност, масив 184 по плана на стопански двор, с. Брани поле, общ. Родопи, обл. Пловдив, с извършител „Анет“ ЕООД.

 В процесната заповед е посочено, че строежът представлява пристройка с ограждащи стени от термопанели. Покривното покритие е с ламарина, покривът е едноскатен, с наклон на запад. Оттичането на дъждовните води се осъществява с олук и водосточна тръба, които отвеждат водите върху покрива на съществуващия от запад навес. Размерите на сградата са: от юг - 10.00 м., от запад - 9.32 м. Височината до стрехата е 4.00 м. Пристройката е ситуирана на северната регулационна граница с УПИ III-1, стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с. Брани поле, община „Родопи" Пловдив, от изток - допряна до хале за арматурни заготовки, а от запад - частично допряна до навес.

Възприето е, че става дума за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и същият е от пета категория и съгласно установеното с КА и с оглед събраните по преписката доказателства, че строителните дейности са извършени в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ и § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Според мотивите на обжалвания административен акт е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. 

По делото е приложена административната преписка по издаване на оспорената заповед.

За изясняване на делото от фактическа страна,в съдебно заседание  беше допуснат и разпитан в качеството на свидетел Д.П.К.. Св. К. заяви, че е бивш собственик на имота и през 1996г./две години по-късно/ продал част от него на Г.У., който изградил ограда и през 2000г. построил навеса. Г-н С. ,управителят на „Анет“ЕООД,само сменил ламарината с термопанели,защото било грозно преди това.Свидетелят не може да посочи кога във времето се е случило това..     

По искане на жалбоподателя ,по делото е допусната и приета СТЕ.

Вещото лице установява,че строежът, описан в обжалваната заповед като "Пристройка към хале за арматурни заготовки" се намира от запад на сградата, построена със строителни книжа - одобрени проекти на 25.01.2001г. и разрешение за строеж №31/28.02.2001г. като "Хале за арматурни заготовки". И халето и пристройката са едноетажни. Пристройката е долепена до плътна тухлена стена с дебелина 25см. /29см. с мазилки/ на халето и има връзка с него през отвор в стената с размери 184/203см. В зоната на контакта ограждащите термопанели на халето са предварително премахнати. От север пристройката достига до плътна тухлена стена 25см., представляваща ограда със съседния имот. От запад се намира навес с по-малка ширина от пристройката, който служи за вход към нея. В стенното ограждане на пристройката, същевременно вътре в навеса е монтирана двукрила врата с размери 230/230см. Също в стенното ограждане, над навеса, са монтирани ред ниски прозорци по цялата ширина на пристройката. От юг е свободно дворно пространство на имота. В пристройката няма вътрешни преградни стени.

Конструкцията на процесната пристройка е стоманена, изпълнена от различни по вид профили. Стенното ограждане е от термопанели с дебелина 5см. По контура от юг и запад са монтирани стоманени колони са със сечение кутия 10/10см. Такива колони са: по южната фасада 2 броя и по западната фасада 4 броя. На 3м. от пода, между колоните са заварени греди от същия профил. Вътре в сградата има 2 колони от стоманени тръби с диаметър 14см. От север и изток по контура на пристройката няма вертикални носещи елементи от стоманени профили. Покривната конструкция се състои от 2 стоманени ферми в посока изток-запад и монтирани върху тях в обратна посока стоманени греди от U180 - 5 броя, които представляват столици за покривните термопанели. Двете ферми стъпват от изток върху тухлената стена на халето. Те са изпълнени от стоманени тръби, като долния и горния пояс са от тръби с диаметър 9см., а всички вертикали и диаготали - от тръби с диаметър 4см. Петте греди върху фермите стъпват от север върху тулената стена на границата на имота. Покривът е едноскатен, с наклон на запад. Покривното покритие е с термопанели. Височината на пристройката е 4,55м. до тухлената стена от изток при халето, а 4,00м. от запад на фасадата към двора. Изпълнени са стрехи от по 40см. от юг и запад. Височината на пристройката до стрехата е 4,05м. от прилежащия терен в двора.

Технически данни за процесния строеж: застроена площ на процесния строеж - 84,72 кв.м.;височина до стрехата - 4,05м.

Процесната пристройка попада в зоната, определена в застроителното решение  от 1998г. като "Граница на застрояване по чл.51 от Наредба №5". Тя не е показана като съществуваща сграда.

Вещото лице установява,че през 2000г. е внесен Окончателен генерален план на УПИ II-1,2 - стопанска дейност от масив 184 по плана на Стопански двор с.Браниполе, съдържащ части: "Архитектура", "Геодезическо заснемане", "Вертикална планировка", "Технологична", "Пътна", "Електро" и "ВиК" и съгласуван с органите на РСПАБ, ХЕИ, Областно пътно управление, "ВиК"ЕООД, "НЕК"АД. Графичната част на архитектурния проект на генплана е приложена по делото на л.197. Други части от преписката по проекта не са приложени.

В архива на Община "Родопи" окончателния генплан е съхранен в цялост. В геодезическото заснемане към генплана през 2000г., на мястото на процесния строеж - пристройка към хале за арматурни заготовки не е отразена съществуваща сграда.

След неколкократни преработки на генплана, той е одобрен от АГК при Община "Родопи" с решение по т.10 от Протокол №23/03.07.2000гедвижданията на Окончателния генплан от 2000г. са описани в т.В./, 2./. Процесната пристройка попада частично, със северната си част, в предвиденото ново застрояване на 1 етаж за склад с ширина 6м. Южната й част не попада в предвиденото застрояване.

На въпроса дали е налице функционална свързаност на процесната "пристройка" с подобект "Хале за арматурни заготовки", за който е налице издадено разрешение за строеж №31/28.02.2001г.,вещото лице дава отговор,че процесната пристройка е свързана функционално с халето чрез отвор в неговата западна ограждаща стена. Отворът е с размери 184/203см., без монтирана врата.

В съдебно заседание,вещото лице дава следните обяснения:“Халето има граници, обозначени точно. Видимо пристройката е извън тези граници. Не бих твърдяла, че има отклонения ,тъй ката става въпрос за разрешение за сградата. Генплана към определена година се отразява съществуващото на място като сгради, бетон, и бъдещото застрояване, така, че представляват и двете. Към момента на съставяне на генплана процесната пристройка е била несъществуваща. Пристройката е строеж и подлежи на цялата процедура. За халето е налично само разрешението за строеж. Тъй като няма чертежи не мога да кажа какво включва това хале.“

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като компетентно,обективно изготвено и неоспорено от страните.

В последното съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя е представил следните писмени доказателства:договор за покупко-продажба от 1994г,/л213 и сл./,от който е видно ,че К. е закупил процесния стопански двор в с.Брани поле и НА №30от 02.05.1995г. за закупуване на южната част на имота от Г.У..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Заповед № 625/23.06.2020г.е  издадена от кмета на Община „Родопи“,с която е разпоредено премахване на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж, определен като такъв от пета категория, е издадена от материално и териториално компетентния административен орган .

Възраженията на жалбоподателя, че описаната в заповедта пристройка  представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, са неоснователни. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като първите две норми класифицират обектите според тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - съобразно техните конструктивни особености. В случая обектът, описан в заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект с оглед на неговото предназначение, тъй като се използва в частен интерес, а не за увеселителни, за търговски и други обслужващи дейности, нито е елемент на градското обзавеждане, както и рекламен, информационен или монументално – декоративен елемент. На следващо място, съгласно определението за преместваем обект, дадено в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, едно от условията, за да е налице такъв обект е възможността да бъде отделен от повърхността, мястото на което е поставен и да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация. Константна е съдебната практика на ВАС, че за да е налице преместваем обект, който да отговаря на посоченото условие, е необходимо обектът да може да бъде отделен от повърхността и да бъде преместен в пространството като цяло, тъй като само тогава няма да изгуби своята индивидуализация. Видно от доказателствата и от описанието на обекта /в т. ч. заключението на СТЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено/,пристройката към хале за арматурни заготовки няма конструктивна самостоятелност като общо съоръжение.

За преценката досежно валидността и законосъобразността на акта реле­ван­­т­на е и прав­на­та квалификация на изграденото на място, което според тази ин­­с­­тан­ция на съ­да безспорно съставлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ЗР на ЗУТ.

В тази смисъл и съдът приема за установено, че разпореденият  за премахване обект-пристройка към хале за арматурни заготовки ,представлява строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ; същият е в резултат от извършени строителни и монтажни ра­бо­ти по сми­съ­ла на § 5 т.40 от ДР на ЗУТ.

В случая в КА и в заповедта на ответника е посочена категорията на стро­ежа – пета категория съгласно Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата за видовете строежи на Министерството на регионалното развитие е благоустрой­ството /МРРБ/ и чл.137 ,ал.1,т.5,б.“в“ от ЗУТ-„строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория“

Така определената категория на строежа се потвърждава  от констатациите на вещото лице,поради което доводите в тази насока от жалбоподателката са неоснователни.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ -  без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.

Доколко описаните в заповедта и в обуславящия нейното издаване Констативен акт № 26/19.04.2019г.. вид, местонахождение, характер и параметри на осъщественото строителство отговарят на действителните такива, е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на оспорената  заповед.

За удоволетворяване на изискванията за форма е без значение какво наименование е използвано от административния орган за незаконния  строеж, след като е дадено подробно описание с технически параметри, което позволява еднозначното му идентифициране и изключва възможността да възникне грешка при премахването му.

Тези констатации са илюстрирани в графичен вид, посредством окомерна скица на разположението на строежа в имота

Вещото лице посочва,че са налице някои неточности в описанието на строежа,но размерите на строежа съвпадат с тези,които то е дало в заключението си.Налице е една техническа неточност ,но това не води до някакъв съществен порок на акта.

Относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилното приложението на материалния закон,съдът излага следните мотиви.

В конкретния случай, както се установи от изложените факти и обстоятелства, не е изяснено кога е построена процесната „пристройка“ и от кого е построена. Видно от Постановление за възлагане на ЧСИ Тодор Луков, вписано в Службата по вписванията с №22885/04.10.2011 г., акт №127, том 68,дружеството-жалбоподател е придобило „...подобрения и приращения в горепосочения имот, представляващи навеси, покривни конструкции и масивни постройки...".

Става ясно от свидетелските показания ,че  процесната пристройка  е съществувала още,когато „Анет“ЕООД е закупила южната част от Г.У. и то в периода 2016 -2017г  ,като по никакъв начин не се установява ,че именно дружеството-жалбоподател е извършител на строежа.

От друга страна вещото лице е констатирало,че за масив 184 от Стопански двор на с.Браниполе е одобрено Застроително решение с регулационен план съгласно Заповед №1068/13.10.1998г. на Кмета на Община "Родопи". С плана са отредени: УПИ I-3 - стопанска дейност, УПИ II-1,2 - стопанска дейност и УПИ III-1 - стопанска дейност. Процесният строеж попада в отреждането за УПИ II-1,2 - стопанска дейност. В проекта са предложени два варианта за застрояване на имота, като с решение по т.11 на Протокол №34/14.09.1998г. на АГК при Община "Родопи" окончателно е приет Втори вариант, подписан от всички заинтересовани страни. Одобреният ПУП включва и схеми - по части "ВиК" и "ЕЛ". Процесният строеж "Пристройка към хале за арматурни заготовки" попада в зоната, определена в застроителното решение като "Граница на застрояване по чл.51 от Наредба №5". Процесният строеж не е показан като съществуваща сграда.

По делото не е приложена графичната част на одобрения проект - Застроително решение с регулационен, одобрен със Заповед №10б8/13.10.1998г. на Кмета на Община "Родопи".

Отделно от това вещото лице е констатирало,че в архива на Община "Родопи" окончателния генплан е съхранен в цялост. В геодезическото заснемане към генплана през 2000г., на мястото на процесния строеж - пристройка към хале за арматурни заготовки не е отразена съществуваща сграда.

Или, административният орган в настоящия случай е постановил оспорения акт в нарушение разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да изясни релевантните факти и обстоятелства в производството по чл. 225а от ЗУТ. Независимо от представените пред административния орган писмени доказателства от жалбоподателя- копие от Генерален план на парцел II-1,2, стопанска дейност, масив 184, по плана на с.Брани поле, приет от АГК при община Родопи с Решение № 10, взето с Протокол № 23/08.07.2000г.,чертеж „Ситуация“ към част „Архитектура“ на инвестиционен проект за строителство на хале за арматура, одобрен с Решение № 15, Протокол № 2/15.01.2001г. на АГК при община-Родопи, РС № 31/28.02.2001г., декларации от И.С.М.с изх. № 7/03.01.2019г., от Г.С.Е.с изх. № 4/03.01.2019г. и от Д.П.К. с изх. № 5/03.01.2019г., административния орган не е преценил фактическата обстановка съобразно релевантните писмени доказателства относно вида на строежа, годината на строителство и какво точно представлява същият предвид наличните строителни книжа и други документи и изпълнението му на място- дали е налице цял навес или постройка на допълващо застрояване- навес и съответства ли изграденото на одобрените и налични строителни книжа, респективно налице ли е описаното в КА строителство. При наличие на неяснота относно горните обстоятелства, АО е следвало при необходимост да събере допълнителни доказателства, включително чрез посочените доказателствени средства в чл. 39 от АПК, между които и заключения на вещи лица, с оглед преценка и на отразеното в КА № 26/19.04.2019г. При тази фактическа обстановка АО е извел неправилен извод за наличие на обстоятелствата по чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ относно процесния строеж.

Горното е достатъчно основание да се приеме,че е налице една незаконосъобразна заповед,която следва да бъде отменена.

Административният орган не е изследвал и въпросът дали процесната пристройка като част от хале за арматурни заготовки  не е част от законно разрешен строеж.

Установи се по делото, че за строителството на ..Хале за арматурни заготовки" има одобрени на 25.01.2001 г. инвестиционни проекти и издадено от главния архитект на Община „Родопи" Разрешение за строеж №31/28.02.2001г. Самото Разрешение за строеж е приложено от ответника като част от административната преписка, но архитектурният проект така и не беше представен, въпреки изрично вмененото от съда задължение за общинската администрация. Такъв проект очевидно съществува, защото, както заяви и вещото лице, към преписката са приложени челните листове за отделните части, но не и чертежите към тях. В тази връзка е нужно да се отбележи, че общинската администрация е задължена съгласно чл.155, ал.1 от ЗУТ да съхранява безсрочно оригиналът на разрешението за строеж, като по силата чл.155, ал.З от ЗУТ към разрешението за строеж се прилага заверено копие от одобрения инвестиционен /екзекутивен/ проект. Идентична е разпоредбата на чл.230, ал. 2 от ППЗТСУ /отм., но в сила към момента на издаване на PC №31 от 28.02.2001 г./, която казва, че одобрените проекти и екзекутивна документация се съхраняват безсрочно в техническата служба на общината.

В Разрешение за строеж №31/28.02.2001г. изрично е отбелязано, че се издава на базата на Генерален план, одобрен с протокол №23/03.07.2000г„ Решение №10 на АГК при Община „Родопи"-Пловдив.

Без съмнение, когато са налице строителни книжа за дадена сграда в имота, задължение на контролните органи и служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ при осъществяване на проверка на реализирана „пристройка" към същата тази сграда /както самите те приемат/ да отчетат, че в случая може да се касае до възможно отклонение от одобрения проект при осъществяване строежа на хале за арматурни заготовки.

В тази хипотеза няма как да се говори за изцяло незаконно строителство по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Преценката за незаконност в тези случаи би могла да се направи с оглед нормата на чл.225, ал.2, т.З от ЗУТ, според която даден строеж е незаконен само ако е изпълнен при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти по чл.154, ал.2, т. 1-4 от ЗУТ, т.е. т. нар. „недопустими" съществени отклонения. Подобна преценка в светлината на осъществени отклонения от одобрените проекти не е направена.

Категорично тук за т.нар. „недопустими" съществени отклонения по чл.154, ал.2, т.1-4 от ЗУТ не може да се говори. Въпросният затворен понастоящем обем е допустим по действалите към момента на осъществяването му правила и нормативи и градоустройствени планове - генерален план от 2000г.

Безспорно доказателство, че „пристройката" е направена за нуждите на халето за арматурни заготовки, е нейната несамостоятелност във функционално и технологично отношение. Същата е функционално и технологично обвързана с целия производствен процес, осъществяван в сградата, разрешена като хале за арматурни заготовки. В тази част от производствения обект е разположено технологично оборудване и скъпи машини на доверителя ми, необходими за дейността на цеха, без които той няма да може да функционира. Наличието на технологично оборудване и машини в „пристройката" се потвърди от вещото лице.

Горното отново сочи на  нарушение на чл.35 от АПК, тъй като преди издаването на административния акт очевидно не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, касателно безспорно наличните строителни книжа по отношение построяването на халето за арматурни заготовки, с чиято дейност е функционално и технологично свързан процесния обект - потвърдено и от вещото лице. Дори само на посоченото основание оспореният административен акт се явява незаконосъобразен.

При всички случаи ,обаче ,наличието на строителни книжа прави задължително да се прецени в детайли може ли евентуалното отклонение да се причисли към недопустимите съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти, и едва при пълна убеденост в това да се съставя констативен акт за премахването му. Липсата на такава преценка отново прави заповедта за премахване издадена в нарушение на чл.35 от АПК.

Както вече се посочи ,оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,а от тук и при неправилно приложение на материалния закон.

 

 

 

 

 

 

 

Оспореният акт не е в съответствие и с целите на закона /ЗУТ/ - недопускане на незаконно строителство и премахване на същото при законосъобразно процедиране и отчитане на релевантните положителни и отрицателни предпоставки за постановяването на заповед за премахване.

На основание изложеното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният акт отменен като незаконосъобразен.

С оглед на претендираните от страните и доказани по делото направени разноски и на основание чл. 143, ал.1 АПК, следва да се присъди на жалбоподателя разноски по делото общо в размер на 450 лв., както следва: платена ДТ в размер на 50 лв., платен депозит за възнаграждение на ВЛ в размер на 400 лв. 

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл. 2 от АПК, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав ,

                                                             

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ  по жалба на „Анет“ ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Ал. Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71   ,Заповед № 625/23.06.2020 год., издадена от Кмета на Община „Родопи“, обл. Пловдив .

ОСЪЖДА  Община „Родопи“ да заплати на „Анет“ ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив бул. „Ал. Стамболийски“ № 106, ет. 6, ап. 71  ,разноски по делото в размер на 450/четиристотин и петдесет/лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: