№ 20
гр. Шумен, 17.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело №
20213600900051 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Титан БКС“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.“....“ №58, представлявано от управителя
С.И.Д. съдебен адрес: гр.Варна, ул.“....“ №10, ет.1, ап.60 срещу Г. СТ. Г., ЕГН
**********, адрес: гр.Шумен, ул.“....“ №9, ет.2,ап.3, съдебен адрес: гр.Шумен,
пл..... №1, ет.2, офис 5 – адв.Д.Н.-ШАК, в която се твърди, че между страните
на 13.03.2018 г. е сключено извънсъдебно споразумение, с нотариално
заверени подписи рег. № 1940 от 13.03.2018 г. на М.А. Нотариус с район на
действие Районен съд - Шумен, вписан в регистъра на Нотариалната камара
под № 709, което е изпълнено от него добросъвестно и в срок. Съгласно чл. 4
от Споразумението, ответникът се е задължил да представи в оригинал
документите, представляващи изпълнително основание за налагане на
възбрани върху притежаваните от дружеството недвижими имоти. Това свое
задължение същият е следвало да изпълни в срок от 10 дни, считано от датата
на постановлението за прекратяване на ч. и. д. № 20159240400009 по описа на
ЧСИ Г.К. вписан в регистъра на КЧСИ под № 924, с район на Д.З. Д.З.. На
23.04.2018 г. било постановено и постановление за частично прекратяване
спрямо Г.Г.. На същата дата били вдигнати и всички запори по ч. и. д. №
20159240400009 по описа на ЧСИ Г.К.. Именно, след 23.04.2018 г. е започнал
да тече и срокът за представяне на документите, въз основа на които били
образувани посочените дела. Въпреки поетото задължение от страна на
ответника, същият не бил предприел никакви действия във връзка с
изпълнение на задълженията си, поради което и представляваното от ищеца
дружество било принудено да поиска съдействие от съда. По искане на ищеца
по т. д. №397/2016 г., състава на Окръжен съд - гр. Шумен е постановил
1
определение №206 от 21.10.2019г., с което е уважил молбата на ищеца и
отменил допуснатото обезпечение. Ответникът депозирал частна жалба
против посоченото определение, жалбата била разгледана от Апелативен съд
- гр. Варна, който с определение № 722 от 21.10.2019г. потвърдил
определението на Окръжен съд-гр. Шумен. По аналогичен начин ищецът
предприел действия по отмяна на определението за допускане на обезпечение
на иск по т. д.№ 34/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр.Шумен. С
определение № 337/19.12.2019 г. съдът оставил без уважение молбата му за
отмяна на определението по допуснатото обезпечение. Посоченото
определение било обжалвано, като Апелативен съд - град Варна постановил
определение № 77 по ч. т. д. №55/2020 г. по описа на Апелативен съд - град
Варна и вместо него постановил друго такова, с което отменил така
допуснатото обезпечение на иска, съответно разпоредил вдигане на
наложените възбрани, Ищецът счита, че видно от представените към
настоящата искова молба писмени доказателства, Г.Г. не само не бил
изпълнил посочените задължения, но се опитал и да осуети отмяната на
допуснатите обезпечения, като бланкетно е обжалвал определение № 206 от
26.07.2019 година. Ответникът не бил изпълнил задължението си за
прекратяване на гражданските и изпълнителните производства, включително
не вдигнал всички наложени обезпечителни мерки по т. д. №34/2016 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Шумен и по т. д.№397/2016 г., състава на
Окръжен съд - гр.Шумен, за периода от възникване на задължението му, а
именно 03.05.2018 г. до датата на постановяване на окончателните актове по
т.д.№397/2016 г., състава на Окръжен съд - гр. Шумен и т. д. №34/2016 г. по
описа на Окръжен съд - гр. Шумен, с които съответните състави били
отменили определенията, с които са наложени съответните обезпечителни
мерки, по молба на ищцовото дружество. Макар и това задължение да не било
закрепено с изричен срок, следвало да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава от поканата му, а доколкото в трайната си практика съдилищата са
единодушни - същият изпадал в забава от момента, в който била подадена
молбата до съответния съд за заличаване на допуснатите обезпечение и
обезсилване на издадените обезпечителни заповеди. Евентуално, това
задължение на ответника, би могло да се приеме, че е възникнало, на
основание чл. 4 от Договора, считано от датата на вдигане на съответните
запори по ч. и. д. № 20159240400009 по описа на ЧСИ Д.З., а именно
23.04.2018 г., от който момент можело да се приеме, че тече и срокът за
доброволно изпълнени еи представяне на съответните изпълнителни
основания (в оригинал), въз основа на които били образувани и посочените
дела, в частност за изпълнение на задължението по чл. 12 от Споразумението.
В този смисъл ищецът счита, че следва да се приеме, че срокът по чл. 12 и
съответно неизпълнението на задължението настъпило от момента на
поканата за изпълнение на конкретните задължения по прекратяване на
изпълнителните и/или търговските дела, като безспорно можело да се приеме,
че това е датата на подаване на молбите за вдигане на наложените
2
обезпечителни мерки, респективно за обезсилване на издадените
обезпечителни заповеди по т. д. № 397/2016 г. на ШОС и т. д. № 34/2016 г. на
ШОС. Ищецът намира, че неустойката, като такава, имала за цел да обезпечи
изпълнението на задължението, като в това се изразявала обезпечителната й
функция. Тя била средство за упражняване на косвен натиск върху длъжника,
да го стимулира да изпълни, под угрозата, че в противен случай, ще е
задължен да я плати и то без да е необходимо кредиторът да доказва размера
на претърпените вреди. Тя била договорна клауза, чийто предмет е условното
задължение за определена престация, което ставало изискуемо при наличието
на уговорената между страните форма на неизпълнение. Предвид изложеното
по-горе, както и предвид факта, че Г. СТ. Г. не бил изпълнил задълженията си
по чл.12 от подписаното между страните споразумение, в частност не бил
предприел никакви действия по вдигане на наложените обезпечителни мерки,
моли съдът да го осъди за заплати предвидената неустойка в размер на
310 000 лева, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът оспорва по същество
изцяло иска. Ответникът счита така подадената искова молба пред Окръжен
съд - Шумен за неоснователна, а обстоятелствата, които се твърдят в нея за
неверни и недоказани.На първо място се позовава на изтекла погасителна
давност спрямо взиманията за всички неустойки по споразумението между Г.
СТ. Г. и „Титан БКС“ ЕООД, сключено на 13.03.2018г. с оглед уреждане на
техни финансови отношения във връзка с напускане на Г.Г. като съдружник в
дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 111, буква „б“ от ЗЗД вземанията
за неустойки се погасявали с кратка тригодишна давност. Споразумението
между страните било подписано на 13.03.2018г., а исковата молба пред
Окръжен съд - Шумен подадена на 20.04.2021г. Видно от датата на подаване
на исковата молба към него момент са били изтекли повече от три години от
датата на подписване на споразумението между страните. В исковата си
молба процесуалния представител на „Титан БКС“ ЕООД правел опит да
подведе съда като вмени на Г.Г. задължения, които той не е имал по
споразумението от 13.03.2018г. Многократно процесуалният представител на
„Титан БКС“ ЕООД твърдял, че Г. е имал задължението да вдигне
наложените обезпечителни мерки по изпълнителните дела, посочени в
споразумението. Такова задължение никога не било уговаряно в
споразумението В споразумението от 13.03.2018г. страните се били
уговорили в чл. 4, че Г. СТ. Г. ще представи в оригинал на „Интернешънъл
Асет Банк“ АД - клон Шумен, изброените в чл. 3 от споразумението
документи, което ще бъде условие преведената по специалната ескроу сметка
суми да бъдат освободени в ползва на Г.. От чл. 3, т. 9 се виждало, че част от
тези документи са постановление за частично прекратяване на и.д. №
66/2016г. на ЧСИ Д.З. и постановление за прекратяване на и.д.№ 9/2015г. на
ЧСИ Г.К.. Предвидено било издаване на постановление за частично
прекратяване на и.д. 66/2016г. поради факта, че по изпълнителното дело били
налице и други присъединени взискатели. Ищцовата страна говорела и за
3
задължения на Г.Г. по чл. 12 от споразумението. В текста на чл. 12 от
споразумението се четяло, че неустойки се дължат, ако Г. не изпълни
вменените му задължения и не прекрати упоменатите изпълнителни и
граждански производства. Видно от доказателствата по делото обаче
(приемо- предавателен протокол между Г.Г. и „Интернешънъл Асет Банк“ АД
- клон Шумен, който ответникът представя с този отговор), задълженията по
чл. 4 и чл. 12 били изпълнени от Г. на 30.04.2018г. - 7 дни след датата на
прекратяване на и.д.№ 66/2016г. на ЧСИ Д.З. и в срока, указан в чл. 4 от
споразумението. В споразумението обаче никъде не било посочено
задължение на Г. СТ. Г. да вдигне наложени по изпълнителните дела
обезпечения. Това обстоятелство се дължало на факта, че вдигането на
обезпеченията е част от правомощията на частния съдебен изпълнител.
Съгласно чл. 433, ал. 3 от ГПК във всички случаи при прекратяване и
приключване на изпълнението съдебният изпълнител вдига служебно
наложените възбрани и запори незабавно след като постановлението за
прекратяване делото влезе в сила. Поради посоченото моли искът да бъде
отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
В допълнителната искова ищецът оспорва възраженията заявени в
отговора , включително и това за погасителна давност, като развива
съображения отсноно началото на течение на давностния срок. На следващо
място посочва, че задължението по чл. 6 да не било закрепено с изричен срок,
следвало да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от поканата му, На
второ място ищецът счита, че били недоказани твърденията на ответната
страна, че същият надлежно е изпълнил задълженията си по процесното
споразумение, респективно, че не е налице неизпълнение. Подвеждащи и
неверни били доводите в отговора на искова молба, че Г.Г. не е имал
задължение да вдигне наложените обезпечителни мерки по изпълнителните
дела. Следвайки правната и житейска логика при тълкуване на процесното
споразумение ставало ясно, че действителната воля на ищеца, респективно
поето задължение от ответника, при подписване на същото е именно
прекратяване на гражданските и изпълнителните производства, включително
вдигане на всички наложени обезпечителни мерки по т.д.№34/2016 г. по
описа на Окръжен съд - гр.Шумен и по т.д. №397/2016 г., състава на Окръжен
съд - гр. Шумен, доколкото именно от тяхното действие търговско дружество
е търпяло вреди, респективно е имало интерес от тяхното премахване и
освобождаване имуществото му от тежести.
Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба, в която са
развити допълнителни съображения за неоснователност на иска. По
отношение на възраженията от допълнителната искова молба, че Г. СТ. Г. не
бил изпълнил онова, което е договорил с „Титан БКС“ ЕООД счита, че с
отговора на исковата молба били представени достатъчно доказателства, от
които се виждало ясно какви са били задълженията му, както и документи от
които се виждало, че същите били изпълнени, както са били уговорени. В
споразумението от 13.03.2018г. никъде не било уговорено задължение за Г.
4
СТ. Г. да вдига наложени запори поради факта, че същото е задължение на
Частния съдебен изпълнител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Матриалното правотношение от което произтича заявеното право е
възникнало въз основа на сключено между страните Споразумение от
13.03.2018г., с което са уредени множество насрещни права и задължения.
Ищецът твърди, че са налице обстоятелства обосноваващи правото му да
търси неустойка съгласно т.4 и 6 от посоченото споразумение, а именно
неизпълнение от страна на ответника на следните задължения : 1.
Непредставяне в срок на постановления за прекратяване на и.д.№ 9/2015г. на
ЧСИ Г.К. и и.д.№66/2016г. по описа на ЧСИ Д.З. 2. Неизпълнението на
задължение на ответника да предприеме всички фактически и правни
действия за изпълнение на споразумението, в частност да прекрати
упоменатите граждански и изпълнителни дела , в частност да вдигне всички
обезпечителни мерки, в частност наложените възбрани по т.д.№34/2016г. по
описа на ШОС и по т.д.№397/2016г. по описа на ШОС.
Между страните не е налице спор относно валидното сключване на
споразумението, като ответникът въвежда две възражения срещу иска. На
първо място, надлежно, с отговора на исковата молба твърди, че вземането на
ищеца е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, буква „б“ от
ЗЗД вземанията за неустойки се погасяват с кратка тригодишна давност.
Същественият спор между страните е относно началото на течението на
давностния срок. По общо правило погасителната давност започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, което налага да се
анализират обстоятелствата заявени от ищеца във връзка с твърдяното
неизпълнение.
Както беше посочено по-горе, ищецът твърди, че съгласно чл.4 от
споразумението, ответникът е поел задължение да представи в оригинал
документите представляващи изпълнително основание за налагане на
възбрани върху притежаваните от дружеството имоти. Това задължение е
следвало да бъде изпълнено от ответника в срок от 10 дни, считано от датата
на постановлението за прекратяване на и.д.№66/2016г. по описа на ЧСИ Д.З.
и постановление за прекратяване на и.д.№6/2015г. по описа на ЧСИ Г.К.. На
23.04.2018г. е постановено частично прекратяване на и.д.№6/2015г. по описа
на ЧСИ Г.К. и след тази дата е започнал да тече 10 дневен срок за ответника
да изпълни горепосоченото задължение. От посоченото се изяснява, че
съгласно твърденията на ищеца неизпълнение е настъпило на 03.05.2018г.,
когато е станало и изискуемо вземането за неустойка. Предвид
обстоятелството, че исковата молба е подадена на 20.04.2021г. или преди
изтичане на три години от настъпване на изискуемостта на вземането,
възражението за погасяването му по давност се явява неоснователно.
Аналогични са мотивите на съда и по отношение на следващото заявено
5
основание за възникване на вземане за неустойка – според ищеца в посочения
по-горе срок, до 03.05.2018г., ответникът е следвало да предприеме
действията свързани с прекратяване на делата и вдигане на възбрани и
запори.
Доколкото съдът приема, че възражението за погасителна давност е
неоснователно, следва претенциите да бъдат разгледани по същество. За да
бъде извършена правилна преценка за наличието на неизпълнение от страна
на ответника, и оглед въведените от него възражения, трябва да се направи
анализ на клаузата на чл.12 от споразумението вменяваща задължение на
ответника за плати неустойка. Този текст предвижда, че в случай, че
ответникът не изпълни кое да е от вменените му задължения, не прекрати
упоменатите изпълнителни и граждански производства, то дължи неустойка в
размер на 310 000 лева. Изводът, който налага формулировката на този текст
е, че неустойка се дължи за което е да е неизпълнение на споразумението,
като е извършена конкретизация специално за задължението му за
прекратяване на упоменатите в споразумението изпълнителни дела. Както
беше посочено по-горе, ищецът въвежда твърдения за неизпълнение на
задължението ответникът да представи оригинал документите,
представляващи изпълнително основание за налагане на възбрани върху
притежаваните от дружеството имоти. В чл.3 от споразумението
изчерпателно са изброени документите, които ответникът поема задължение
да представи, като това задължение е обвързано в правото му да получи по
специална ескроу сметка договорената в споразумението сума от 310 000
лева. С изключение на документите посочени в чл.3,т.9 ( постановление за
частично прекратяване на и.д.№66/2016г. по описа на ЧСИ Д.З. и
постановление за прекратяване на и.д.№6/2015г. по описа на ЧСИ Г.К.) не е
предвиден конкретен срок. В т.4 е определен срок за представяне на
документите по чл.3,т.9, а именно десет дни от влизането им сила и
получаването на изпълнителните листи по прекратените и.д. Видно от
представения от ответника Приемно-предавателен протокол 30.04.2018г. той
е представил пред банката открила ескроу сметката всички посочени в т.3
документи, като включително е спазил срока по чл.4, който съобразно
твърденията на ищеца е изтекъл на 03.05.20218г. Ищецът твърди, че
ответникът не е предал документите, представляващи изпълнително
основание за налагане на възбрани върху притежаваните от дружеството
имоти. От така посоченото не става ясно какви точно документи се визират,
защото възбраната може да бъде наложена въз основа на различни съдебни
актове или по искане на съдебен изпълнител. От всичко изложено в исковата
молба може да се направи заключение, че ищецът счита, че за ответника е
съществувало задължение да предаде обезпечителни заповеди издадени по
т.д.№397/2016г. по описа на ШОС и т.д.№34/2016г. по описа на ШОС. Съдът
счита, че такова задължение за ответника не е предвидено в споразумението,
твърдението на ищеца, че е следвало да предаде и документите,
представляващи изпълнително основание за налагане на възбрани върху
6
притежаваните от дружеството имоти е интерпретация на договорената
клауза и не съответства на действителното и съдържание. Същото важи и за
твърдението, че ответникът е имал задължение да прекрати упоменатите
граждански и изпълнителни дела, в частност да вдигне всички обезпечителни
мерки, в частност наложените възбрани по т.д.№34/2016г. по описа на
ШОС и по т.д.№397/2016г. по описа на ШОС. Самият ищец заявява, че
посоченото от него и конкретно твърдението, че ответникът е следвало да
вдигне всички обезпечителни мерки, в частност наложените възбрани по
т.д.№34/2016г. по описа на ШОС и по т.д.№397/2016г. по описа на ШОС
представлява тълкуване на споразумението , в духа на правната и житейска
логика. Съдът не споделя разбирането на ищеца, че визираните от него клаузи
подлежат на подобно тълкуване, те са ясни, недвусмислени и не дават
основание да бъде извършено правно обосновано, още по-малко житейски
обосновано предположение, че ответникът е поел задължение да извърши
фактически и правни действия във връзка с издадените в негова полза
обезпечителни заповеди.
Поради посоченото, съдът намира, че по делото не са събрани
убедителни доказателства, че ответникът е имал задължение да извърши
описаните по-горе действия – да представи оригинал документите,
представляващи изпълнително основание за налагане на възбрани върху
притежаваните от дружеството имоти и да да вдигне всички
обезпечителни мерки, в частност наложените възбрани по т.д.№34/2016г.
по описа на ШОС и по т.д.№397/2016г. по описа на ШОС, следователно
неизпълнението им не представлява основание за присъждане на неустойка
съгласно чл.12 от споразумението. Посоченото води до неоснователност на
иска, което налага отхвърлянето му.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
извършените деловодни разноски в размер на 7 730 лева – адвокатски
хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Титан БКС“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“....“ №58, представлявано от
управителя С.И.Д. съдебен адрес: гр.Варна, ул.“....“ №10, ет.1, ап.60 срещу Г.
СТ. Г., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“....“ №9, ет.2,ап.3, съдебен
адрес: гр.Шумен, пл..... №1, ет.2, офис 5 – адв.Д.Н.-ШАК, иск по чл.92, ал.1 от
ЗЗД, за заплащане на сумата 310 000 (триста и десет хиляди) лева – неустойка
за неизпълнение на задължение по т.4 и 6 от Споразумение от 13.03.2018г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Титан БКС“, ЕИК ********* да заплати на Г. СТ. Г., ЕГН
7
********** деловодни разноски в размер на 7 730 (седем хиляди седемстотин
и тридесет ) лева – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
8