РЕШЕНИЕ
№ 1504
гр. Варна, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20203110111516 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите
на чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 ЗЗД.
Ищцата Н. А. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес *, чрез адв. К.Р. от
ВАК, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди всяка от
ответниците СВ. В. СВ. ЕГН**********, с постоянен адрес * и В. В. Г. ЕГН
**********, с постоянен адрес *, да и заплати сумата от по 12 779 лв., която
сума е сбор от 11 600 лева, представляваща 1/3 от половината от
получените наемни цени от наследодателя на ответниците Венелин
Георгиев С. за съсобствените им преместваеми обекти за търговия-павилиони
за услуги, разположени в поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр.
Варна, находящ се на адрес: *, за периода от 31.07.2018г. до 31.07.2019г., и
1179 лева, представляваща 1/3 от дължимата лихва за забава върху
главницата от 34 800 лева за периода от 30.08.2018г. - 30.08.2019г., както и
законната лихва за забава върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира да и бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
1
Ищцата и наследодателят на ответниците - В. Г. С., починал на
20.07.2019г., са бивши съпрузи, с брак, прекратен с влязло в сила на
01.02.2016г. съдебно решение №303/01.02.2016г. по гр.д. №15119/2015г. на
ВРС. Бракът е прекратен на осн. чл.50 от СК. Придобитото по време на брака
имущество в режим на СИО след развода е останало в режим на обикновена
съсобственост при равни квоти. По време на брака със семейни средства са
закупени 10 павилиона и е издадено от Община Варна – район Приморски
разрешение за поставяне на временни преместваеми обекти, с което е
предоставена възможност да се разположат павилионите с търговска цел
върху недвижим имот, лична собственост на В. С., находящ се в г*, с
идентификатор * по КККР на гр. Варна. С разрешение за строеж №
41/19.01.07г., издадено от гл. архитект на район „Приморски", общ. Варна, на
В. С. е било разрешено да изгради в описания имот бетонова площадка за
поставяне на преместваеми обекти. Отбелязано е върху документа, че
разрешението е влязло в сила на 19.02.07г. Павилионите са монтирани в
посочения имот и функционират като магазини, отдавани под наем и към
настоящия момент. След прекратяване на брака, до 31.07.2019 г., наемните
цени са получавани единствено от В. С.. С покана /чрез Еконт/, получена от
Венелин С. на 13.08.2018г., ищцата е отправила искане за заплащане на
припадащия й се дял от наемните цени за минал период, както и за в бъдеще,
но такова не е последвало. Поради това е предявен иск пред ВОС, гр.д.
№2163/2018 г. /в.гр.д. №289/19 г. на Апелативен съд Варна/, за периода от
1.02.2016 г. до 31.07.2018г. ,който иск е уважен за сума в размер на 45 332.50
лв. Настояща искова претенция е за последващия период от 31.07.2018г. до
31.07.2019г. Ищцата сочи, че договори за наем са сключени със следните
търговски дружества: 1.„Е. П. ЕООД ЕИК *, 2. "В.", ЕИК *, ДДЗЗД „Ф.-С.",
ЕИК *, 4."М. И. Б." ООД, ЕИК *, 5. „Н. “ ЕООД, ЕИК *, 6. ДЗЗД „Р.И", ЕИК
*, 7. "Ш. М" ЕООД, ЕИК *, 8. "А." ЕООД, ЕИК *, като две от дружествата са
наели по два обекта. Обявените наемни цени в договорите за наем са
различни от тези, които в действителност се плащат. Ищцата получава наема
от 1.08.2019 г.Действителната наемна цена за всички 10 обекта е била
уговорена и действително платена на В. С. в размер на 5800 лв. За
претендирания период от 12 месец - от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г., В. С. е
получил наемна сума в размер на 69 600 лв.
Половината от същата, в размер на 34 800 лв., се дължи на другия
съсобственик, притежаващ ½ ид.ч. от преместваемите обекти, придобити и
поставени по време на брака. Декларираните от С. пред НАП месечни наеми,
в размер на 308.33 лв. за един обект, са съгласно договорите за наем.
Посочената цена се различава съществено от тази, която наемателите по
догори със С., са издължили лично на ищцата за м. август 2019 г.
Ищцата е сключила нови договори с всички наематели на десетте
обекта.След справка и съпоставяне с наемни цени за района е установено, че
средната наемна пазарна цена за този район по местонахождение на обектите
2
е 600 лв. Предвид изложеното и обстоятелството, че В. С. е получавал за
посочения период пълния размер на наемите и е лишил другия съсобственик
от гражданските плодове, счита, че същият се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцата. Сочи, че съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерно със своята част.
Наемът, събиран от единия собственик, съставлява добив от вещта по
смисъла на чл.93 от ЗС, следователно е полза, която се извлича от имота, като
всеки от останалите собственици има право на част от нея,съобразно своя
дял. Съгласно правило на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството, ако приетото
наследство е обременено със задължения, то всеки наследник отговаря за
задълженията на наследодателя съобразно получения наследствен дял. Това
правило разпределя отговорността между наследниците, но не ограничава
нейния размер. Наследниците отговарят за пълния размер на задълженията на
своя наследодател.
Предвид изложеното за ищцата е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск с основание чл.30, ал.3 от ЗС, срещу
наследниците на В. С. и ответници по делото. Ищцата сочи, че видно от
представеното Удостоверение за наследници, приложено по делото тримата
наследници на В. С. са негови деца. СВ. В. СВ. - дъщеря, Г. В. СВ. - син, В. В.
Г. - дъщеря.
И тримата наследници са приели наследството, като липсва вписване в
особената книга на съда по реда на чл.52 ЗН, за приемане на наследство по
опис или отказ за тримата наследници. Съгласно Удостоверение за
наследници на В. С., наследствените права на тримата са равни т.е. по 1/3 за
всеки от тях. Периодът, за който се претендира сумата, е от 31.07.2018г. до
31.07.2019г. Месечната сума, представляваща наем за десетте обекта е в
размер на 5800 лева. За посочения период, получената от С. сума от наем е в
размер на 69 600 лева. Припадащата се сума на всеки от бившите съпрузи е ½
от цялата сума, т.е. 34800 лева. С. е оставил трима наследници. Искът към
всеки от тях е в размер на 1/3 от сумата 34800 лева, т.е. 11600 лева. Разликата
от 11600 лева до 12779 лева, в размер на 1179 лева, e 1/3 от лихвата за
посочения период. Лихвата (обезщетение за забава) върху цялата сума 34800
лева е 3538 лева (за периода 31.07.18г. 31.07.19г.). Претендираната сума в
размер на 3538 лева към всеки от наследниците – 1179 лева, представлява
обезщетение за забавено плащане за същия период, както и се претендира
законната лихва върху главницата, считано от 1.09.2019г., датата, на
предявяване на иска, до окончателното издължаване.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците депозират отговори на
исковата молба.
В отговора си ответницата СВ. В. СВ. изразява становище за
допустимост и основателност на исковата претенция спрямо нея. Ответницата
3
прави признание на иска, така както е предявен от ищцата. Изразява съгласие
и потвърждение относно обстоятелствата, на които се основава искът и
обоснования с тях петитум. Сочи, че модулните павилиони са придобити по
време на брака между ищеца и наследодателя Венелин С., в режим на СИО.
Придобиването е станало в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи.
Съгласно чл.24, т.1 от СК, съпрузите имат равни права върху общото
имущество, без оглед дали са движими или недвижими вещи. Съгласно чл. 31
от ЗС всеки от съсобствениците може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение, по начин, по който да не пречи на останалите
съсобственици да си служат с нея, според правата им. Когато общата вещ се
ползва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата от нея. Моли да не бъде осъждана на разноски, тъй като
е признала иска и не е дала повод за завеждане на делото.
В отговора си ответницата В. В. Г. изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че В. Г. С. и ищцата Н.
А. Я. са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в законна сила
решение по гр. дело №15119/2015 г. на Районен съд Варна. Не оспорва, че
ответниците са деца на починалия Венелин С., заедно с непълнолетния Г. В.
СВ.. Оспорва твърдението, че имуществото в град Варна, район Приморски,
*, кадастрален идентификатор *, представляващо 10 павилиона за търговска
цел са закупени със семейни средства, че са монтирани в посочения имот и
функционират като магазини, отдадени под наем. Твърди, че павилионите не
са 10, както е посочено в исковата молба, а 8 и са поставени върху поземлен
имот, изключителна собственост на Венелин С., придобити с договор за
покупко – продажба, обективиран в нотариален акт №*, том *, н.д. №* от
30.08.1995 г. на Нотариус с район на действие Районен съд Варна. Венелин С.
сключва граждански брак с Н. А. на 24.02.1996 г., който брак е прекратен с
влязло в законна сила решение по гр.дело №15119/2015 г. на Районен съд
Варна. В горецитираното Решение, което е под №303 от 01.02.2016 г.,
страните са заявили, че са уредили имуществените си отношения и няма да си
дължат издръжка. Разрешението за поставяне на преместваемите обекти е
издадено на 04.01.2013 г. на основание чл.7, ал.З от НРПО по чл.56 от ЗУТ,
вр. с пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ.Бетоновата площадка, послужила за основа,
върху която са поставени преместваемите обекти е изградена преди това.
Твърди, че за нея не е налице твърдяното в исковата молба обогатяване, тъй
като не се е ползвала от вещта и няма увеличаване на нейното имущество,
нито е ползвала плодовете от вещта. Твърди, че върху тези павилиони не
може да възникне СИО, тъй като не са самостоятелен обект и не могат да се
придобият от лица, различни от собственика на земята. Процесните
павилиони не са самостоятелни обекти и нямат траен градоустройствен
статут и не са нанесени на кадастралната карта. Същите са изградени в имот,
лична собственост на Венелин С. и само той има право да събира ползите.
Павилионите са преместваеми обекти и са изградени със средства, които не са
семейни средства и нямат характер на имущество, придобито по време на
4
брака. Според документите ищцата Неда Атанасова е била бременна с
второто си дете и не е имала фактическа и физическа възможност реално да
участва в работите на обекта. Няма данни да е упражнявала трудова дейност
към този момент.
Ответницата оспорва твърдението, че вещите, наречени 10 броя
павилиони са съсобствени и следва да се присъдят половината от
ползите.Твърди, че павилионите са индивидуална собственост на С..
Оспорва, че наемните цени до 31.07.2019 г. са получавани само и
единствено от В. С., както и че последният е бил поканен чрез куриерска
фирма да заплаща дял от наемните цени за минал период на ищцата. Такава
покана не е получавана от С., а дори да е получавана в писмото е липсвала
сочената покана. Относно заявеното в исковата молба, че за периода
01.02.2016 г. до 31.07.2018 г. искът на ищцата за заплащане на сумата от 45
332,50 лева е уважен посочва, че към 10.02.2020 г. няма влязъл в сила съдебен
акт. Ако се приеме, че 10 броя модули преместваеми павилиони са в режим
на СИО, оспорва да са трансформирани в обикновена съсобственост при
равни дялове. Твърди, че ищцата няма принос тъй като е налице окончателно
прекъсване на фактическата, духовна и икономическа връзка между
съпрузите поради фактическа раздяла, доказателство за което е раждането на
третия ответник. Това е абсолютно основание за оборване на законовата
презумпция за наличие на съпружеска имуществена общност досежно
възмездното придобиване на недвижим имот по време на брака. Ако съдът
приеме, че посоченото имущество е трасформирано в обикнована
съсобственост при равни дялове, то оспорва, че за периода 31.07.2018 г. до
31.07.2019 г. ищцата не е получила дял от него.
Оспорва твърдението, че наемната цена на обектите е различна от
цената, посочена в договорите за наем. Твърди, че посочената в исковата
молба месечна наемна цена от 600 лева за обект не е доказана и не отговаря на
писмените доказателства. Твърди, че месечната наемна цена за обектите е в
размер на 3080 лева. Оспорва, че за процесния период С. е получил годишен
наем от 69 600 лева, както и че припадащата се част на всеки от бившите
съпрузи е в размер на 34800 лева за съответната идеална част.
Оспорва че лихвата (обезщетението за забава за периода 31.07.2018г. –
31.07.2019г. върху цялата сума 34800 лева е 3538 лева, респективно, че 1/3 от
лихвата за посочения период е 1179 лева, дължима от всеки от наследниците.
Оспорва претендираната законна лихва върху главницата, считано от
01.09.2019г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Моли съда да отхвърли иска и да й присъди разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител-адв. Р. моли за
5
уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата СВ. В. СВ., не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответницата В. В. Г. чрез проц. представител
адв.П., поддържа отговора на исковата молба. По съществото на спора моли
за отхвърляне на насочените срещу нея искове и присъждане на разноски.
Проц.представител на страната представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно договор за наем от 01.11.2017год. сключен между В. Г. С. и
Г. стил ДЗЗД, С. отдава под наем на ДЗЗД Г. Стил за ползване по
предназначение и срещу заплащане следния свой собствен имот-търговски
обект за обществени услуги: помещение,наричано имот в *, което помещение
да се ползва за магазин от наемателя. Уговорения месечен наем е в размер от
100лв. Договорът е сключен със срок от 01.11.2017год. до 31.10.2018год.
Съгласно договор за наем от 01.08.2017год. сключен между В. Г. С. и
Т.-А ЕООД,С. отдава под наем на Т.-А ЕООД за ползване по предназначение
и срещу заплащане следния свой собствен имот-търговски обект за
обществени услуги:помещение, наричано обект в *, което помещение да се
ползва за магазин от наемателя. Уговорения месечен наем е в размер от
100лв. Договорът е сключен със срок от 5 месеца, считано от 01.08.2017год.
до 31.12.2017год.
Съгласно договор за наем от 01.06.2017год. сключен между В. Г. С. и
Б.К. ЕАД, С. отдава под наем на Б.К ЕАД за временно и възмездно ползване
следния недвижим имот, а именно: Търговски обект,представляващ Павилион
№4, находящ се в *,разположен в парцел пл.№*,кв.* по плана на кв.*град
Варна с площ 28кв.м.,наричан за краткост в договора „имота“ срещу което
наемателят се задължава да заплаща наемната цена в размера и при условията
на настоящия договор.Уговорен е месечен наем в размер на 660лв. за целия
нает имот. Договорът е сключен за срок от 3 години, считано от датата на
подписване на приемо-предавателния протокол по т.1.4. Съгласно т.1.4.
владението на имота се предава от наемодателя на наемателя н тридневен
срок от датата на подписване на настоящия договор.
Съгласно договор за наем от 03.12.2013год. С. като наемодател отдава
на наемателя – не се чете наименованието на субекта с ЕИК *за ползване по
предназначение и срещу заплащане на месечен наем от 350лв.търговски
обект за обществени услуги, наричан имот, който да се ползва като магазин за
цветя. Договорът е сключен, считано от 03.12.2013год. до 31.12.2014год.
6
Съгласно приет по делото анекс към този договор, договорът става безсрочен,
като прекратяването му става с двумесечно предизвестие от всяка от двете
страни.
Съгласно договор за наем от 07.01.2014год.С. като наемодател отдава
под наем на Е. ЕООД за ползване по предназначение и срещу заплащане
следния свой собствен имот-търговски обект за обществени услуги-
помещение –обект, находящ се в *,който обект да се използва за обменно
бюро срещу месечн наем в размер на 500лв.Договорът е сключен, считано от
01.01.2014год. и е безсрочен.Съгласно приет по делото анекс към този
договор , считано 01.07.2017год. месечната наемна цена на договора се
променя на 500лв.
Съгласно договор за наем от 04.12.2012год. С. предоставя на
наемателя А. И. Б. ООД за ползване по предназначение и срещу заплащане на
месечен наем на следния свой собствен имот-търговски обект за обществени
услуги-помещение, който имот да се използва за офис срещу месечен наем от
300лв.Съгласно анекс №1 от 01.01.2015год. ,считано от 01.01.2015год.
договорът става безсрочен.
С договор за наем от 01.10.2016год. С., като наемодател отдава под
наем на М. Ф. ООД, ЕИК* за ползване по предназначение срещу заплащане
следния свой собствен имот-търговски обект за обществени услуги –
помещение, имот находящ се в *, който да се ползва за магазин срещу
месечен наем от 150лв. за срок от 01.10.2016год. до 01.10.2018год.
С договор за наем от 01.03.2016год. С., като наемодател предоставя на
наемателя за ползване по предназначение и срещу заплащане на месечен
наем, имот - търговски обект за обществени услуги – помещение, имот
находящ се в *, който да се ползва за магазин срещу месечен наем от 150лв.за
срок от 01.03.2016год. до 01.03.2017год.
Съгласно договор за наем от 03.12.2013год., С. като наемодател
предоставя за ползване на Н. * ЕООД П. П. 14 Н. С. Е. град Варна за ползване
по предназначение и срещу заплащане на месечен наем , имот - търговски
обект за обществени услуги – помещение, имот находящ се в * срещу месечен
наем от 170лв.за срок от една година от 03.12.2013год. до
31.12.2014год.Съгласно анекс към договора за наем от 03.12.2013год.
,считано от 01.01.2015год. договорът става безсрочен.
Съгласно договор за наем от 03.12.2013год. С. като наемодател
предоставя на ДЗЗД „О. Р.“ срещу заплащане на месечен наем, имот -
търговски обект за обществени услуги – помещение, имот находящ се в *,
който да се ползва за магазин срещу месечен наем от 200лв.за срок от
03.12.2013год. до 31.12.2014год.Съгласно приет по делото анекс към договора
,считано от 01.01.2015год. договорът става безсрочен.
7
С договор за наем от 01.11.2017год. С. като наемодател предоставя на
А. т. ЕООД , ЕИК *срещу заплащане на месечен наем, имот - търговски обект
за обществени услуги – помещение, имот находящ се в *, който да се ползва
за магазин срещу месечен наем от 100лв.за срок от 01.11.2017год. до
31.10.2018год.
Съгласно договор за наем от 03.01.2018год.С. като наемодател
предоставя на Ш. М ЕООД срещу заплащане на месечен наем, имот -
търговски обект за обществени услуги – помещение, имот находящ се в *,
който да се ползва за магазин срещу месечен наем от 500лв.за срок от
01.01.2018год. до 31.12.2018год.
Приобщено към доказателствата по делото е разрешение за поставяне
№Ч-1/04.01.2013ГОД. за преместваем обект за търговия , на основание
чл.7,ал.3 от НРПО по чл.56 от ЗУТ във връзка с параграф 5,т.80 от ДР на ЗУТ
на павилион за услуги върху собствен имот, на адрес * на площ 10 модула по
15кв.м.
От приетото по делото удостоверение за наследници/л.47/ се
установява, че В. Г. С. е починал на 20.07.2019год. в град Шабла и след своята
смърт е оставил за законни наследници следните лица: СВ. В. СВ., В. В. Г. и
Г. В. СВ..
Приобщени по делото са покани от Н. АН. ЯНК./л.54,л.55/ до В. Г. С..
Отговор на покани/л.56/.
Приета по делото е годишна декларация на В. Г. С. за 2018год.
По делото са ангажирани специални познания ,чрез заключението на ВЛ-
Р. ИВ. П., което съдът цени като обективно и компетентно дадено.
В полза на всяка една от страните са ангажирани гласни доказателства,
чрез разпит на двама души свидетели при условията на довеждане.
Показанията на свидетелите съдът цени в частите, които съдържат данни за
относими по делото обстоятелства.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За да бъде уважен искът по чл. 30, ал. 3 ЗС, следва да бъде доказан
следният фактически състав: наличие на съсобственост, ползване на
съсобствената вещ само от наследодателя на ответниците, опосредено чрез
извличане на ползи от нея, липса на разпределение на ползите.
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва
в ползите и тежестите на общата вещ, съразмерна на частта си. Правилото на
тази разпоредба е конкретно проявление на принципа за забрана на
неоснователното обогатяване, а такова е налице при всяко нееквивалентно
8
имуществено разместване на блага /Решение № 18 от 26.01.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1407/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И./. С нея е
предвидено ,че ако някой от съсобствениците сам е ползвал и получавал
приходи от ползването на имота, за него възниква задължение да обезщети
останалите съсобственици за онази част от ползите, които са съразмерни на
притежаваните от тях части от съсобствения имот. Понятието "ползи на
общата вещ" по чл. 30, ал. 3 ЗС е с по-широко съдържание от понятието
"използване на общата вещ" по чл. 31, ал. 2 ЗС и включва не само прякото
служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните
квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и
увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. За
разлика от чл. 30, ал. 3 ЗС, разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид само
личното ползване на съсобствената вещ. Касае се за такова служене със
съсобствена вещ, при което последната не се използва като средство за
производство или стока, нито съсобственикът, който я ползва събира някакви
доходи от нея, а извлича полза само за задоволяване на свои лични нужди,
съобразно предназначението на вещта. Вземането за обезщетение на
съсобственика, който не си служи с вещта срещу съсобственика, който я
използва по свои нужди, представлява граждански плод от правото на
собственост на съсобственика-кредитор върху общия имот. Размерът на
обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
/Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията С. П./.
Когато наемодателят на недвижим имот е сключил наемен договор от
свое име за целия обект, само той има вземане за наема от наемателя в пълния
му размер. Правото на останалите съсобственици върху припадащите се
части от наема, съобразно притежаваната от тях идеална част от имота се
изразява във вземане срещу наемодателя, упражняващ като ползвател правото
на собственост на другите съсобственици като такъв, събиращ целия наем и в
това качество им дължи частта, която им се следва съобразно размера на
идеалната им част. /Решение № 83 от 10.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1107/99
г., IV г. о., докладчик зам.-председателят Б. П./.
При фактически състав на чл. 30 ал. 3 от ЗС като конкретно
проявление на забраната за неоснователно обогатяване, вземането е
изискуемо от деня на получаване на престацията, защото неоснователността
на преминаването на блага от имуществото на едно лице в патримониума на
друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент.
Към момента, в която ползвания съсобственик получи облагата, той е длъжен
да предаде припадащата й се част на неползващия съсобственик.
Следователно, за да стане изискуемо вземането за обезщетение по чл. 30 ал. 3
от ЗС, не следва да бъде отправена писмена покана до длъжника.
9
Съдът установи от фактическа страна, че ищцата и наследодателя на
ответниците имат съсобственост върху 10 броя павилиони ,находящи се в *. В
хода на производството по делото ищцата, която носи доказателствената
тежест не установи точно,конкретно и ясно как точно С. е ползвал
съсобствените павилиони, чрез отдаването им под наем на конкретни лица,
при какъв размер на наема за процесния период от време, от 31.07.2018г. до
31.07.2019г.
От представените по делото договори за наем липсва конкретика на
обектите, която конкретика не е изяснена и с други ангажирани от страна на
ищцата доказателства. Предвид на това,съдът не може да се позове и на
даденото точно описание на павилионите със СТЕ , тъй като не е ясно точно
кой павилион по кой договор има относимост. С оглед на това съдът не може
да изведе извод за получените средства от наетите обекти и техния размер.
Липсват доказателства от които съдът да направи извод за размера на
наемната цена, която е получена от наследодателя на ответниците за
претендирания период от време. Представените по делото договори за наем
са множество, без липса на индивидуализация на имотите с оглед на което не
може да се изведе извод за действието на тези договори в процесния период
от време и точния размер на наема , който е получаван по тях. Размерът на
обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
/Решение № 87 от 10.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 803/2008 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията С. П./. В настоящия случай съдът не може да се позове на
договорите за наем, тъй като същите са дванадесет на брой и няма внесена
яснота от ищеца, кои точно от договорите се отнасят за процесните
обекти.Действително съгласно съдебната практика при липса на данни за
точния размер на получаван наем съдът трябва да изследва този въпрос,
посредством съдебно-счетоводна експертиза, която да установи пазарния
размер на наема. /Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6301/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. С., Решение № 198 от
10.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2441/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Гълъбина Генчева/. Но в настоящия случай съдът не може да използва
ангажираните в тази насока доказателства, чрез заключението на ВЛ по
съдебната експертиза , тъй като липсва безпротиворечив извод, че за
процесния период от време ,всеки един от процесните обекти е бил обвързан
с конкретен договор за наем.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита,
че фактическия състав на нормата, установено в чл.30,ал.3 от ЗС не се доказа
в настоящия случая с оглед на което искът следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния иск за лихви.
10
Предвид изходът от спора и направеното искане за присъждане на
разноски, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в полза на
ответника В. В. Г. в общ размер на 500 лв., съгласно списъка по чл. 80 от
ГПК и доказателствата по делото за плащане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н. А. Я. ЕГН **********, с
постоянен адрес г*, чрез адв. К.Р. от ВАК, за осъждане на всяка от
ответниците СВ. В. СВ. ЕГН**********, с постоянен адрес * и В. В. Г. ЕГН
**********, с постоянен адрес *, да и заплати сумата от по 12 779 лв., която
сума е сбор от 11 600 лева, представляваща 1/3 от половината от получените
наемни цени от наследодателя на ответниците В. Г. С. за съсобствените им
преместваеми обекти за търговия-павилиони за услуги, разположени в
поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Варна, находящ се на адрес:
*, за периода от 31.07.2018г. до 31.07.2019г., и 1179 лева, представляваща 1/3
от дължимата лихва за забава върху главницата от 34 800 лева за периода от
30.08.2018г. - 30.08.2019г., както и законната лихва за забава върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Н. А. Я. ЕГН **********, с постоянен адрес *, чрез адв. К.Р.
от ВАК да заплати на В. В. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес *,сумата
от 500лв. /петстотин лева/, представляваща реализирани от ответницата
съдебно деловодни разноски по делото, изразяващи се в платено
адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11