№ 3869
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513142 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б.Л. ЕООД – длъжник по изпълнително дело №
20228470400230/2022 по описа на ЧСИ Н.П., против постановление за разноските от
03.11.2022 г. г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетия размер на
юрисконсултско възнаграждение на взискателя. Сочи се, че приетото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева, е прекомерно, тъй като чл. 27, ал.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на от 50
до 150 лева. Самото дело не се отличава с правна и фактическа сложност. Сочи се, че
единственото предприето действие от взискателя е подаване на молба за образуване на ИД.
Оспорва се приложението на чл. 13,т 2 от НЗПП, тъй като не се касае за случай на
подготовка на документи. Моли да се намали юрисконсултското възнаграждение до размера
на сумата от 50 лева, и да се измени и постановлението в частта относно таксите по т. 26 от
Тарифата. Претендират се разноски в производството.
Взискателят по изпълнителното дело Ю.Б. АД оспорва жалба. Сочи се, че
присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева съответства на
действителната правна и фактическа сложност (клоняща според ответника към повишена
такава) поради липсата на доброволно плащане. Поддържа се, че се налага извършване на
редица действия от взискателя, свързани с установената липса на активи, необходимостта от
проверки в ТРРЮЛНЦ и пр.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител излага становище за
неоснователност на жалбата. Излагат се аргументи, че липсва доброволно плащане, както и
следва да се приложи чл. 13, т. 2 от НЗПП.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото
доказателства, намира следното:
Производството по изпълнителното дело 20228470400230/2022 по описа на ЧСИ
Н.П., е образувано на 29.09.2022 г. по молба на Ю.Б. АД срещу длъжника Б.Л. ЕООД за
1
сумата от 225 лева – разноски за съдебното производство по ИЛ от 16.05.2022 г. по гр. дело
45249/2020 г. на СЕС,160 състав. Претендирани са и разноски в размер на 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 29.09.2022 г. ЧСИ П. е приел разноски в производството в
размер на 200 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
На 04.10.2022 г. на длъжника е връчена ПДИ, като са посочени сумите за събиране,
вкл. и по 200 лева – юрисконсултско възнаграждение и такса по т. 26 от Тарифата в размер
на 51 лева.
На 20.10.202 г. длъжникът подава молба до ЧСИ П. с искане за изменение на
определените разноски за юрисконсултско възнаграждение и определянето им до минимума
от НЗПП – 50 лева. Иска се и намаляване на таксата по т. 25 от Тарифата.
С атакуваното постановление от 03.11.2022 г. искането е оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Депозираната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу
подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Т.е
максималният размер е размерът, посочен в чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно която за представителство в изпълнително производство възнаграждението
е от 50 до 150 лева.
В конкретния случай, установява се, че в рамките на изпълнителното производство,
за представителство на взискателя по делото са предвидени разноски в размер на 200 лева.
С оглед обхвата на извършените действия – подаване на молба за образуване на ИД,
с посочване на изпълнителни действия в молбата, и нова молба за посочване на нов
изпълнителен способ – молба от 05.12.2022 г. (която съдът следва да вземе предвид съгласно
правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК), без след това да са извършвани други действия към
настоящия момент, както и липсата на реално погасяване на задължението в срока за
доброволно изпълнение, като съобрази размера на събраното вземане, настоящата съдебна
инстанция, намирал, че възражението за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО за сумата над 100 лева до пълния
определен размер от 200 лева.
Следва да се допълни, че максималният размер по Наредбата за заплащане на
правната помощ е 150 лева.
Неоснователен е довода и на взискателя и на ЧСИ, че следва да се приложи и чл. 13,
т.2 от ЗПП, доколкото там посочените суми се прилагат, ако не е налице последващо
осъществяване на процесуално представителство.
Относно искането да се намали и определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ
Според настоящата съдебна инстанция, при определяне на „паричното вземане“ и
„събрата сума“, въз основа на която се изчислява размера на пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и разноските на взискателя (ако са доказани) за
адвокатското възнаграждение за представителство в рамките на изпълнителното
производство. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира както паричното вземане, предмет на изпълнение в изпълнителния процес, посочено
в изпълнителния лист като титул, удостоверяващ правото на принудително изпълнение на
взискателя, така и разноските на взискателя в рамките на изпълнителния процес, за които
няма издаден изпълнителен лист, но които подлежат принудително изпълнение на
основание постановлението за разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези
2
разноски е парично вземане и за събирането му се прилагат общите правила. То е вземане,
което е различно от това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране
на двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата, приложими с
оглед характера на вземането. Следователно, за събиране на вземането на взискателя за
разноски за адвокат/юрисконсулт ще се дължат онези такси разноски по изпълнението,
които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за
събиране на което е образувано принудителното изпълнение. Това се потвърждава от
случая, когато притезанието, за което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В
последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за
събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на
взискателя за адвокат/юрисконсулт, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление
и това е изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по постановлението на ЧСИ за
разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени
в закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат съответните
такси по Тарифата като за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не
може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по
постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист. (в този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№ 3/2015г. на
ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от Тарифата, с която
при определяне основата за изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
изрично са изключени определени разноски на взискателя по изпълнението – авансовите
такси по т. 29 от Тарифата, но не са изключени направените от него разноски за адвокат.
В конкретния случай се установява, че дължимият размер на таксата по т.26, б“б“ от
ТТРЗЧСИ, с оглед намаления размер на юрисконсултското възнаграждение възлиза на 32,50
лева (10 лева+0.10*225 лева).
Водим от горното, СГС, Търговско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Л. ЕООД, ЕИК **** длъжник по изпълнително дело №
20228470400230/2022 по описа на ЧСИ Н.П., постановление за разноските от 03.11.2022 г.
г., с което ЧСИ Н.П. е отказал да намали приетия размер на юрисконсултско
възнаграждение на взискателя и таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ разпореждане от 29.09.2022 г. по изпълнително дело № 20228470400230
по описа на ЧСИ Н.П., в частта относно разноските като НАМАЛЯВА присъденото
юрисконсултско възнаграждение до размера на 100 лева и такса по чл. 26 от Тарифата за
сумата до размер на сумата от 32,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис – на ЧСИ Н.П., рег. № 847 по изпълнително дело № 20228470400230.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4