Р Е Ш
Е Н И Е
№ /06.04.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 416
по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215,
ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Н.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу заповед № 1098/08.07.2022 г. на кмета на
община Добрич, с която е наредено на жалбоподателката да премахне строежи: “Гараж
със ЗП 33, 9 кв.м.” и “Пристройка със ЗП 10, 60 кв.м. към жилищна сграда с
идентификатор 72624.604.146.2 по КК на град Добрич“, разположени в ПИ
72624.604.146 по КК на гр. Добрич с административен адрес : ул. ХХХХХХХХ. В жалбата
се излагат доводи за неправилност на заповедта поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Счита се, че заповедта не е фактически и правно мотивирана.
Не е ясно кои материалноправни норми на закона са нарушени. Не е посочено защо
административният орган приема сградите за незаконни, след като те са
съществували още с построяването на къщата и са нанесени в кадастралната карта
на град Добрич. Не е изяснено дали се касае за нов строеж или за текущ ремонт
на съществуващ на място обект. Твърди се, че пристройката е под общ покрив с
къщата и премахването ѝ би довело до цялостно увреждане на сградата.
Къщата е единственото жилище на семейството на жалбоподателката, в което едно
от децата е с тежки здравословни проблеми и е освидетелствано с решение на ТЕЛК.
Счита се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
Не е извършена преценка за характера, вида и обема на незаконното строителство,
поради което липсва баланс между обществения интерес, който следва да бъде
защитен чрез премахването, и личния интерес на жалбоподателката и нейното
семейство. Твърди се, че заповедта противоречи на принципите на истинност и
служебно начало, залегнали в чл. 7 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК.
Административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК за
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По тези
съображения се иска отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът – кметът на община
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Счита,
че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на
всички процесуални правила.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и
възражения, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Не е спорно между страните, а
това се установява и от приложения по делото нотариален акт № 119, т.ІІІ, рег.
№ 7176, дело № 331 от 2016 г., че на 16.09.2016 г. жалбоподателката Д.Н.К. е
закупила 290/820 идеални части от дворно място, съставляващо поземлен имот с
идентификатор 72624.604.146 по КК на град Добрич, находящ се в град Добрич,
ж.к. „Запад“, ул. „Панайот Станчев“ № 36, ведно с построените в същото дворно
място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 72624.604.146.2 със ЗП от 61
кв.м. по скица, а по нотариален акт 72 кв.м. и гараж с идентификатор
72624.604.146.5 със ЗП от 11 кв.м. по скица, а по нотариален акт 16, 80
кв.м.
Не е спорно и това, че съсобственици
на останалите идеални части от поземления имот са Росен Димов Петров и Пепа
Димова Иванова на основание наследяване от Д.П.И.и нотариален акт № 121, т.
ІІІ, дело № 1539 от 26.12.1960 г., видно от данните в КРНИ на град Добрич и
удостоверение за наследници с изх. № 94Р-00-79≠2/10.05.2022 г. на л. 46
от делото.
От приложената по делото скица –
извадка от действащия ПУП – ПРЗ на град Добрич се установява, че поземлен имот
с идентификатор 72624.604.146 е урегулиран в един общ УПИ ІХ – 146, 152 в кв.
10 по плана на ж.к. „Запад“ в град Добрич.
През 2019 г. и 2020 г. Росен
Димов Петров е подал сигнали за извършено незаконно строителство от Д.Н.К. в
съсобствения им УПИ. В сигналите е посочено, че старият гараж и част от старата
къща са съборени и на тяхно място са построени масивен гараж и пристройка без
строително разрешение.
С писмо с рег. №
94Д-288/17.03.2020 г. кметът на община Добрич е уведомил Д.Н.К., че във връзка
с постъпилите сигнали служители от общинската администрация са извършили проверка
на място и по наличната документация в техническия архив, при която е
установено, че няма одобрени строителни книжа за извършените от нея СМР на
жилищната сграда и изградената пристройка към сградата. Със същото писмо е даден
едномесечен срок на жалбоподателката да предостави строителни книжа за
извършените строително ремонтни дейности.
С писмо с вх. №
94Д-00-288/09.04.2020 г. Д.Н.К. е представила разрешение за строеж № 209 от
24.06.1980 г., всички документи за собственост – нейните и на нейните
праводатели, както и скица и заповед № 18-858/24.01.2020 г. на началника на
СГКК – Добрич за нанесена промяна в границите на жилищната ѝ сграда от 61
кв.м. на 100 кв.м.
С писмо с рег. №
94Д-00-288/21.04.2020 г. от кмета на община Добрич до жалбоподателката са
поискани допълнителни доказателства относно разликата в застроената площ на
жилищната сграда от 28, 00 кв.м. - договор в нотариална форма съгласно чл. 183,
ал. 1 от ЗУТ и строителни книжа. Поискани са и обяснения за това кога е
извършен ремонтът на жилищната сграда и в какво се изразява той – основен или
текущ е съобразно определенията, дадени в § 5, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗУТ.
Жалбоподателката не е представила
нови доказателства, нито обяснения по случая.
На 04.04.2022 г. Росен Димов
Петров е подал два нови сигнала за извършено незаконно строителство в имота, видно
от писмо с рег. № 94Р-00-79≠9/05.05.2020 г. на кмета на община Добрич (л.
32).
На 04.05.2022 г. е извършена
проверка на място от трима служители в дирекция УТСК при община Добрич, за
което е съставен констативен акт № 1 от същата дата. При огледа в присъствието
на жалбоподателката е установено, че в поземлен имот с идентификатор 72624.604.146 от лицето (южна фасада) на
сграда с идентификатор 72624.604.146.2 до уличната имотна граница е изграден гараж със ЗП 33,9 кв.м., със
стоманобетонна носеща конструкция (колони и греди), зидария от бетонни блокчета
с външни размери 4,15м/6,80м/5,00м/9,00м и приблизителна застроена площ 33,9 кв.м. Покривът е двускатен (кота корниз +2,10;
кота било +2,50) с дървена покривна конструкция, покритие от битумни керемиди. Функционалното предназначение на
сградата е гараж.
При направена справка в кадастралната карта на град Добрич е установено, че в обхвата на имота е нанесена сграда с
идентификатор 72624.604.146.5, с функционално предназначение хангар, депо,
гараж. Според
данните в КК сградата е с размери 2,5м/4,5м и със
застроена площ 11 кв.м. След проследяване на
изображенията на имота в Google – карти (л.8,9 от делото) е установено
наличието на сграда с различна
конструкция (полумасивна с двускатен ламаринен покрив), за която е било издадено разрешение
за строеж № 209 от 1980 г. за построяването на гараж от 16,8 кв.м.
Въз основа на снимков материал от извършена проверка през
2019 г. по
преписка с peг. № 94-00-121/05.04.2019 г. на община Добрич е установено, че сградата с идентификатор
72624.604.146.5 е премахната и е изграден нов обект „Гараж със ЗП 33,9 кв.м.“.
От извършена проверка в имота по преписка
с peг. № 94-00-79/17.02.2020 г. на община Добрич е установено, че в жилищна
сграда с идентификатор 72624.604.146.2 са осъществени строително-ремонтни
работи. Направена е пристройка по северозападната фасада на сградата — с
масивна конструкция, дървена покривна конструкция, покритие от керемиди с
приблизителна площ от 10,60 кв.м. Установено е, че няма представен договор в
нотариална форма на основание чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и строителни книжа.
На базата на тези констатации е
направено заключение, че са нарушени разпоредбите на чл. 142, ал. 1, чл. 148,
ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, което е основание за започване на
административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ – издаване на заповед
за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Счетено
е, че обектите не са търпими по смисъла на ЗУТ предвид на годината на
изграждане след 2001 г., след придобиването на имота от собственика на
16.09.2016 г. Към акта е приложена окомерна скица, в която са отразени
местоположението и параметрите на незаконните строежи. Приложен е и снимков
материал, отразяващ състоянието на пристройката към момента на огледа.
Екземпляр от акта е връчен лично
на жалбоподателката на 22.06.2022 г., видно от разписка за връчване на л. 39 от
делото.
В законоустановения срок не е
постъпило възражение срещу акта по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Въз основа на съставения
констативен акт е издадена и обжалваната заповед № 1098/08.07.2022 г. на кмета
на община Добрич, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи : “Гараж
със ЗП 33, 9 кв.м.” и “Пристройка със ЗП 10, 60 кв.м. към жилищна сграда с
идентификатор 72624.604.146.2 по КК на град Добрич“, разположени в ПИ
72624.604.146 по КК на гр. Добрич с административен адрес : ул. ХХХХХХХХ, с
възложител Д.Н.К.. В мотивите към заповедта е прието, че строежите са незаконни
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като са извършени без одобрени
инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и без съгласие в нотариална
форма от останалите съсобственици съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Направен е
извод, че обектите не отговарят на условията на § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ и
не са търпими по смисъла на ЗУТ, поради което подлежат на премахване по реда на
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
От приложената по делото преписка
по издаването на заповед № 18-858/24.01.2020 г. на началника на СГКК – Добрич е
видно, че с нея е одобрено изменение в КК на съществуващи обекти
72624.604.146.1 и 72624.604.146.2 чрез промяна на границите и контурите им,
като сградата на Д.Н.К. е нанесена с площ от 100 кв.м., а сградата на
наследници на Д.П.И.– с площ от 85 кв.м. Изменението е допуснато по заявление
на жалбоподателката с вх. № 01-416312/16.09.2019 г. Искането е мотивирано с
обстоятелството, че сградата на К. не е отразена вярно в КККР. В заповедта за
изменение е прието, че е налице грешка в кадастралната карта, която подлежи на
отстраняване по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, тъй като при
извършените проверки на място е установено, че жилищните сгради са налични на
място, но са отразени в КККР с различна от действителната площ - сграда
72624.604.146.1 е отразена с площ от 130 кв.м., а сграда 72624.604.146.2 – с
площ от 61 кв.м.
По делото са разпитани двама
свидетели – Г.Г.и Г.Г., които дават показания, че закупеният от
жалбоподателката имот бил в лошо състояние и се нуждаел от ремонт. Описват, че
на мястото на винкелова маркиза към къщата е изградена ниска стена с прозорци с
дограма. Махната е ламарината, сложени са няколко реда тухли и помещението е
затворено за детска стая. Сочат, че къщата и пристройката са разположени под
един покрив. Свидетелите не дават конкретни сведения за ремонта на гаража. Не
могат да кажат дали той е разширяван. Не помнят как е изглеждал преди. Спомнят
си само, че има сменен прозорец от ПВЦ дограма. Твърдят, че ремонтът на
жилищната сграда и гаража е направен след закупуването на имота около 2016 г. –
2017 г., когато жалбоподателката е била бременна с второто си дете.
За
изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебнотехническа
експертиза, съгласно заключението по която описаните в заповедта обекти за
премахване съответстват на съществуващото положение в имота. При огледа и
измерването на място вещото лице е установило, че гаражът е със ЗП около 30
кв.м., а пристройката е със ЗП около 10 кв.м. Обектите са нанесени на
комбинирана скица, съставляваща приложение 1 към заключението, като гаражът е
означен под № 2, а пристройката е отразена в червен щрих. Пристройката е
категоризирана като такава следствие на несъответствието между изграденото на
място и предходната скица на сградата по КК. В заключението е посочено, че ако
проверката се ограничи само в съпоставянето по КК, може да се направи извод, че
северната част на сградата, маркирана с червени кръстчета към приложение 1, е
премахната. Според вещото лице несъответствието в КК само по себе си не е
доказателство за пристрояване с оглед на липсата на точност и пълнота на
геодезическите заснемания. Позовавайки се на свидетелските показания, вещото
лице е приело, че не е изключено пристройката да е съществувала, но да не е
нанесена по предходната КК, ако е сметнато, че не е елемент на КК. Към момента
на съставяне на КА пристройката вече е съществувала и няма видими следи от
пристрояване. Липсват характерни следи от пристрояване – фуги и пропуквания
между основната и пристроената част. Вещото лице е установило, че пристройката
е под общ покрив с основната жилищна сграда и премахването ѝ би увредило
покрива. Цялата сграда е ремонтирана, като използваните видими строителни
материали са нови – керемиди, дограма, мазилки. В съществуващата степен на
завършеност на сградата (измазана и боядисана) е трудно да се определи
категорията на ремонта – „основен“ или „текущ“, без разкриване и обследване на
конструктивни елементи. По видимите части на жилищната сграда ремонтът може да
се определи като текущ. Съгласно експертизата гаражът в сегашния си вид се различава
от описаното в разрешение за строеж № 209 от 1980 г. В РС гаражът е описан със
ЗП от 16, 8 кв.м., а на място е около 29, 67 кв.м., като заема дистанцията южно
от жилищната сграда до уличната регулация. В заключението е посочено, че за
процесните обекти няма представени други строителни книжа освен разрешението за
строеж от 1980 г. Вещото лице е класифицирало пристройката от пета категория
строеж съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ, а гаражът – от шеста
категория строеж съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 147, ал. 1 от ЗУТ.
Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено
освен в частта, в която ремонтът на жилищната сграда е определен като „текущ“.
В тази част заключението не е съобразено с показанията на свидетелите, които
изрично са посочили, че е имало дострояване на стена с прозорец от дограма,
което изключва наличието на хипотезата на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.
От представеното по делото ЕР №
4067 от 08.12.2020 г. на ТЕЛК „МБАЛ – Добрич“ АД е видно, че малолетният син на
жалбоподателката Петър Калинов Петров е освидетелстван с 90 % вид и степен на увреждане
с чужда помощ.
Съгласно удостоверение на община
Добрич от 21.02.2023 г. Д.Н.К. не притежава други недвижими имоти на
територията на общината освен дворното място и построените в него жилищна
сграда и гараж на ул. „Панайот Станчев“ № 36.
При така очертаната фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган съгласно определената от вещото лице категория на
строежите и приложимия за тази категория строежи чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в изискуемата
от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за
издаването ѝ, включително чрез препращане към съдържанието на
констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ.
Заповедта в частта относно
разпореденото с нея премахване на гараж е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел.
Като правно основание за издаване
на заповедта в тази част е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж.
От доказателствата по делото се установява
безспорно, че построеният в поземлен имот 72624.604.146 строеж е реализиран на
мястото на стар полумасивен гараж с двускатен ламаринен покрив със ЗП от 16, 80
кв.м. Старият строеж е изграден въз основа на разрешение за строеж № 209/1980
г. и се е намирал на отстояние от жилищната сграда. Новият обект е долепен до
жилищната сграда и е със съвсем различна конструкция, застроена площ и размери
от съществуващия по-рано гараж, което е видно от съпоставката с нанесения в
кадастралната карта гараж с идентификатор 72624.604.146.5 със ЗП от 11 кв.м.,
както и от съпоставката между сателитните снимки на имота от април 2012 г. и
септември 2021 г. Съгласно описанието в акта и в заповедта сега намиращият се до уличната имотна граница гараж е със стоманобетонна носеща конструкция (колони и
греди), зидария от бетонни блокчета, приблизителна застроена площ от 33,9 кв.м. и самостоятелен двускатен покрив с
дървена покривна конструкция и покритие от битумни
керемиди. От
естеството на извършените СМР следва извод, че в случая не се касае за текущ
ремонт на съществуваща сграда съгласно определението на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ,
за който не се изисква разрешение за строеж, а за нов строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ с подмяна на конструктивни елементи и основни части без
запазване на старото строителство. Този извод не се опровергава нито от
показанията на свидетелите, в които не се съдържа никаква конкретна информация
за гаража, нито от заключението на вещото лице, в което е посочено само, че
гаражът в сегашния си вид се различава от описаното в разрешението за строеж от
1980 г. С оглед на изложеното правилно и законосъобразно административният
орган е приел, че сградата с
идентификатор 72624.604.146.5 е премахната и на нейно място е изграден нов гараж с по-голяма площ и с напълно
променени очертания в хоризонтално и вертикално отношение.
За строителството на такъв обект
са били необходими одобрен инвестиционен проект и надлежно разрешение за строеж
съгласно чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и тъй като имотът, в който е
разположен, е съсобствен, е бил необходим и сключен договор в нотариална форма
с останалите собственици съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. По делото не се твърди
и не се установява жалбоподателката в качеството си на възложител на строежа да
разполага със строителни книжа и договор в нотариална форма за изграждането на
сега съществуващия в имота гараж. Без правно значение е приложеното по
преписката строително разрешение от 1980 г., защото в случая е налице съвсем
нов обект, за изпълнението на който е следвало да бъдат издадени съответните
строителни книжа. Фактът, че сега съществуващият гараж е изграден на мястото на
стария строеж, не изключва необходимостта от издаване на разрешение за строеж и
одобряване на инвестиционен проект, които са изискуеми във всички случаи на
ново строителство. При това положение правилно и обосновано административният
орган е квалифицирал строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ. В случая не е спорно, че процесното строителство е извършено след
закупуването на имота от жалбоподателката през 2016 г. С оглед на периода на изграждане
на новия гараж законосъобразно административният орган е приел, че той не може
да се определи като търпим по правилата на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ и е
разпоредил премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
В заповедта се съдържа подробно описание
на незаконния строеж, което позволява еднозначната му идентификация. Приложената
към констативния акт окомерна скица илюстрира ясно и точно местоположението и
техническите параметри на гаража, които съответстват на фактическото положение
на място, видно и от заключението на вещото лице. Кметът на община Добрич е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства и правилно е приложил
нормативната уредба. Действително административният орган не е посочил, че е
налице нарушение на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, но този пропуск не
е съществен, защото в заповедта са изложени конкретните фактически съображения,
обосноваващи незаконността на строежа. Освен това нарушените правни норми са
цитирани в констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е неразделна част
от мотивите на административния акт. Административният орган е осъществил
правомощията си по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, след като се е уверил, че липсват
строителни книжа и договор в нотариална форма за построяването на гаража. Строежите
в страната могат да се извършват само ако са разрешени в съответствие с
изискванията на приложимия устройствен закон и разпоредбите по неговото
прилагане. Всяко друго строителство, което не отговаря на тези основни
изисквания, е незаконно и подлежи на премахване. Именно това е постановил и кметът
на община Добрич, поради което заповедта в частта относно разпореденото с нея премахване
на гаража не противоречи и на целта на закона. Не е налице несъразмерност на
мярката по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК с оглед на вида и естеството
на незаконния строеж. Следователно жалбата срещу тази част от заповедта е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до заповедта в частта
относно разпореденото с нея премахване на пристройка към жилищна сграда, съдът
намира, тя е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на
закона.
Според мотивите на заповедта по
северозападната фасада на жилищна сграда с идентификатор 72624.604.146.2 е направена
пристройка с масивна конструкция, дървена покривна конструкция и покритие от
керемиди с приблизителна площ от 10, 60 кв.м. За да стигне до този извод,
административният орган се е позовал на извършена проверка от общински
служители по преписка с рег. № 94-00-79/17.02.2020 г., но по делото липсват
каквито и да е данни за това кога е извършена тази проверка и какво точно е
установила тя. Липсват съставени констативни протоколи или други актове, в
които да са отразени резултатите от огледа на място. В административната
преписка се съдържат само няколко уведомителни писма до съсобственика, подал
сигнала за незаконно строителство, в които е посочено, че жалбоподателката е
построила гараж и е разширила къщата си, но не е посочено как е установено
разширението на къщата и в какво се изразяват строителните дейности по нейното
разширение. Такива констатации липсват и в акта по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, защото
той също препраща към данните по преписката от 2020 г. От приложения по делото снимков
материал не е ясно какви са различията между старото и сегашното положение на
къщата и дали действително се касае за нова пристройка. Вярно е, че през 2019
г. жалбоподателката е подала искане за промяна в границите и площта на
жилищната сграда от 61 кв.м. на 100 кв.м., но това не е сигурен показател за
нейното разширение, защото от документите за собственост на жалбоподателката и
праводателите ѝ е видно, че от години съществуват разминавания между
графичното изображение на сградата и нейното фактическо състояние на място. Изрично
в техническата експертиза е посочено, че несъответствието в КК само по себе си
не е доказателство за пристрояване, защото такива несъответствия има и в
предходните планове, където обектите в имота са очертани със съществени
различия. При огледа на място вещото лице не е установило характерни следи от
пристрояване. Такива следи не са съществували и към момента на съставяне на
акта съгласно приложените към него снимки. От представените по делото
уведомителни писма по повод на предишни сигнали за незаконно строителство е
видно, че към м. май 2019 г. общинските служители не са установили на място
нови строителни дейности в имота. Следователно към датата на съставяне на акта
и на заповедта СМР са били приключили и проверяващите органи не са имали преки
наблюдения върху строителството, въз основа на които да направят сравнение за
състоянието на къщата преди и след ремонта. Според показанията на свидетелите пристройката
е съществувала в сегашните си очертания и обем при закупуването на имота от
жалбоподателката, но е представлявала маркиза от винкели и само едната ѝ стена
е достроена, за да се обособи като стая. В хода на проверката по преписката от
2020 г., към която препращат актът и заповедта, са поискани обяснения от
жалбоподателката кога е извършила ремонта на жилищната сграда и в какво се
изразява той - основен или текущ ремонт
е съгласно определенията по § 5, т. 42 и т. 43 от ДР на ЗУТ. От материалите по
делото е видно, че тя не е представила такива обяснения. Не са налице и данни
за събиране на други допълнителни доказателства след връчването на това писмо. С
оглед на всичко изложено дотук не става ясно въз основа на какви факти и
обстоятелства служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са приели, че е налице пристрояване
към къщата, а не основен ремонт или реконструкция на съществуващо помещение в
сградата, каквито данни всъщност се съдържат в показанията на свидетелите. Несъмнено
основният ремонт и реконструкцията на сгради също се приравняват на строежи по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, но в тези случаи става дума за частично
възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи и/или основни
части на строежа, което при липсата на строителни книжа за извършването им би довело
до премахване само на реална част от строежа, а не на целия строеж.
Следователно административният орган не е изяснил в достатъчна степен какъв е
действителният обем на строителните дейности и каква част от тях са незаконни, с
което е допуснал съществено нарушение на изискванията по чл. 35 от АПК. При
издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от АПК следва наред с липсата на
строителни книжа да се установи вида, начина на изпълнение и всички относими
към индивидуализацията на строежа факти, което в случая не е сторено. Неизпълнението
на това задължение е довело до неяснота на предмета на премахване и
необоснованост на изводите на административния орган. Липсата на категорични доказателства
за това какъв точно е подлежащият на премахване незаконен строеж засяга самото
съдържание на волеизявлението и обуславя материалната незаконосъобразност на
обжалваната заповед.
Административният
акт е издаден и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. След като не са безспорно
установени естеството и размерите на незаконното строителство, то разпореденото
от органа премахване на пристройка към жилищна сграда засяга права и законни
интереси на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която е издаден актът, което също обосновава противоречие на заповедта с материалния
закон. Налице е и нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, защото от заключението
на вещото лице се установява, че пристройката е под общ покрив с къщата и
премахването на пристройката би увредило общия покрив на жилищната сграда, т.е.
изпълнението на заповедта ще доведе до засягане на друг законен строеж на жалбоподателката.
Този законен строеж е единственото жилище на К. и нейното семейство според
приложеното по делото удостоверение за облагаеми имущества, издадено от община
Добрич. Не се спори, а това се установява и от събраните гласни и писмени
доказателства, че жалбоподателката има две малки деца, едното от които е на
петгодишна възраст и е с тежки здравословни проблеми, довели до освидетелствуването
му с 90 % вид и степен на увреждане с чужда помощ. При тези обстоятелства
административният орган не е постигнал нужния справедлив баланс между
интересите на жалбоподателката и общия интерес поради негативните последици,
които биха настъпили от разпореденото с акта премахване. Една мярка следва да е
подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел.
Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за
конкуренция между лични и обществени интереси. В случая административният орган
не е изследвал факторите, имащи отношение към тази преценка, като е
пренебрегнал изцяло засегнатите лични права на жалбоподателката и вредите,
които би претърпяла тя и живущите с нея лица. С това целта на акта е
надхвърлена значително, което е в грубо нарушение на принципа на
пропорционалност по чл. 6 от АПК. Липсата на адекватност на мярката води и до
нарушение на правото на жалбоподателката на неприкосновеност на жилището
ѝ по чл. 8, § 1 от КЗПЧОС, което заедно с всички останали нарушения е още
едно основание за материалната незаконосъобразност на заповедта.
Следователно налице са пороци по смисъла на
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, които налагат отмяната на акта в частта
относно разпореденото с него премахване на пристройка към жилищна сграда като
противоречащ на материалния закон и неговата цел.
С оглед на изхода от делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да се присъди сумата от 155 лева,
съставляваща разноски по делото съразмерно на уважената част от жалбата. Ответникът
не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта
им.
Водим от горното, както и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Н.К. ***,
заповед № 1098/08.07.2022 г. на кмета на община Добрич В ЧАСТТА, в която е
наредено на жалбоподателката да премахне строеж: “Пристройка със ЗП 10, 60
кв.м. към жилищна сграда с идентификатор 72624.604.146.2 по КК на град Добрич“,
разположена в ПИ 72624.604.146 по КК на гр. Добрич с административен адрес :
ул. ХХХХХХХХ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.К. ***, срещу
заповед № 1098/08.07.2022 г. на кмета на община Добрич В ЧАСТТА, в която е
наредено на жалбоподателката да премахне строеж: “Гараж със ЗП 33, 9 кв.м.”, разположен в ПИ 72624.604.146 по КК на гр.
Добрич с административен адрес : ул. ХХХХХХХХ.
ОСЪЖДА община Добрич да заплати
на Д.Н.К., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 155 лева, съставляваща
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд
на Република България.
Административен съдия :