ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1009
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502297 по описа за 2021 година
Производство по чл.413, ал.2 във връзка с чл.278, ал.1
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД – гр.София против Разпореждане от 20.05.2021г. постановено
по ч.гр.д.№ 20215330108110 по описа на РС-Пловдив - I бр.с. в частта, в която
е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК в частта на претендираната договорна
лихва. По изложени съображения се иска отмяна на посоченото разпореждане
в обжалваната му част и уважаване на възражението.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок, явява се процесуално допустима.
С постановеното Разпореждане от 20.05.2021г., инкорпорирано в
Заповед за изпълнение № 4592 по ч.гр.д.№ 20215330108110 по описа на РС-
Пловдив - I бр.с. в обжалваната му част е отхвърлено подаденото от
жалбоподателя Заявление по чл.410 ГПК в частта относно претендираната
договорна лихва в размер на 5536,68 лв за периода 20.09.2019г. – 20.04.2021г.
1
Отказът за издаване на ЗИ в тази част е постановен на основание чл.411, ал.2,
т.3 ГПК / нова, ДВ, бр.100/ 2019г., в сила от 24.12.2019г./ с оглед
констатацията за неравноправност или обоснована вероятност за това на
клауза в договора, сключен с потребителя И. Й. К. от гр.Раковски,
обл.Пловдивска, поради това, че при отпуснат кредит в размер на 5000 лева,
е дължима застрахователна премия в размер на 1 680 лева, при лихвен
процент 36,60 %, както и допълнително такса ангажимент в размер от 175
лева. При тези параметри на коментирания ДПК е прието, че всички тези
разходи за потребителя заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и 5 ЗПК, които се
явяват неравноправни на основание чл.142, ал.2, т.5 вр. с ал.1 ЗЗП.
Видно от депозираното Заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят в
посочено качество на цесионер е поискал издаване на ЗИ: за сумата 5085,62
лв – претендирана главница за периода 20.09.2019г. до 20.06.2024г., по
отношение на която е посочено, че е обявена предсрочна изискуемост считано
от 20.04.2021г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост; за сумата 5 536,68 лева - претендирана договорна лихва за
периода от 20.09.2019г. до 20.04.2021г. – датата на получаване на предсрочна
изискуемост, както и сумата 917, 09 лв претендирано обезщетение за забава
считано от 21.09.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане. В т.12 от заявлението „ Обстоятелства, от които
произтича вземането „ заявителят е посочил, че претендираните вземания се
основават на подписано с дата 09.03.2020г. `Приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. на основание
чл.99 ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който процесния ДПК от
13.06.2019г. е прехвърлено на заявителя вземането на цедента спрямо
потребителя И. Й. К.. Посоченият договор за цесия, въз основа на който
заявителят претендира качеството – цесионер към момента на подаване на
заявлението, не е представен към заявлението, нито към него са представени
данни за обявената предсрочна изискуемост, което обуславя самостоятелно
основание за отхвърляне на претендираното вземане.
Отделно от това видно от приложения по делото Договор за
потребителски паричен кредит Plus-17083350 от 13.06.2019г., сключен с
2
потребителя ИВ. Й. К. , размерът на сумата по отпуснатия паричен кредит е
5000 лева, при годишен процент на разходите в размер на 46,23 %, Годишен
лихвен процент – 36,60%, с такса ангажимент в размер на 175 лева и
застрахователна премия в размер на 1680 лева, с определена обща стойност
на плащанията – 12 714 лева, платим на 60 месечни вноски и видно от
инкорпорирания Погасителен план – с краен срок на договора за погасяване
на задълженията – 20.04.2024 г.
Така описаните клаузи по представения ДПК са с неравноправен
характер в частта им относно договорната лихва заедно с мораторната лихва,
ГПР ведно с допълнителни плащания за застрахователна премия и такса
ангажимент, които макар и не в пряко противоречие относно ГПР с оглед
посочения размер от 46, 23 % , а не както се твърди в частната жалба – 41 %,
заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК дори и в редакцията на
разпоредбата – изм.-ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. От една страна
не е налице детайлизация на ГПР относно вида, броя и размера на
включените компоненти в ГПР, което касае императивното изискване на
чл.11, ал.1 и чл.12 ал.1 ЗПК за яснота и разбираемост на съдържанието на
договора в тази му част и се явява в противоречие и с Директива 2008/48/ ЕО
на Европейския парламент и на съвета от 23.04.2008 относно договорите за
потребителски кредити, въведена с разпоредбата на пар.2 ДР на ЗПК.
Самостоятелно дори и да се приеме, да е ясно включването на договорения
ГЛП по заема от 36,60 % в ГПР 46,23%, същият се явява в прекомерност
като надхвърлящ тройния размер на лихвата за забава, при липса на яснота
относно компонентите на ГПР за направа на извода, че неговият
действителен размер е 46,23 %, в т.ч. с възможност за реална преценка, че
размерът на договорната лихва заедно с останалите разходи по кредита не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. С оглед
на това и законодателят с разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК е предвидил
като основание за отхвърляне на заявлението констатацията за
неравноправност на клаузата или наличието на обоснована вероятност за
това.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от петитума на Заявлението по
чл.410 ГПК не е налице искане за издаване на ЗИ по отношение на
договорената застрахователна премия в размер на 1680 лева, както и такса
3
ангажимент, поради което оплакванията в частната жалба в тази насока се
явяват неотносими към подаденото Заявление вх.№ 25094/ 18.05.2021г.
По така изложените съображения, частната жалба се явява
неоснователна, а разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част ще
се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278,
ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.05.2021г. постановено по ч.гр.д.№
20215330108110 по описа на РС-Пловдив - I бр.с. в обжалваната му част.
В необжалваната част разпореждането е влязло в законна сила.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4