Решение по КНАХД №295/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. Г. от [населено място], против Решение № 22 от 26.05.2025 г. по АНД № 253/2024 г. на Районен съд - Елхово. Със съдебния акт е потвърден Електронен фиш Серия К № 7336349, издаден от ОД на МВР, гр. Ямбол, с който на касатора, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото решение в тежест на Х. М. Г. са възложени разноски по производството в размер на 80 лева.

С жалбата се претендира отмяната на решението на Елховския районен съд по съображения за неговата неправилност поради допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила. Сочи се, че е недопустимо с ЕФ да бъде наложено наказание, съдържащо квалифициращ признак. Твърди се допуснато процесуално нарушение в хода на реализиране на отговорността на нарушителя, изразяващо се в неизписване в цялост на нарушената норма. Досежно повторността на нарушението се излагат твърдения, че соченият като влязъл в сила предходно издаден ЕФ Серия К № 5624119 е за нарушение, различно от санкционираното с процесния, тъй като касае извършено нарушение по ЗДвП извън населено място, а обжалваният електронен фиш се отнася до нарушение на скоростта в населено място. Сочи се, че единствено пълното съвпадение от обективна страна между двете нарушения би могло да обоснове приложимостта на квалифициращата норма на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, а в случая такова не е налице и не е доказано. Претендира се отмяната на оспореното съдебно решение, ведно с потвърдения с него ЕФ и присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Х. М. Г., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпила от процесуалния представител молба по делото жалбата се поддържа на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. Заявена е и претенция за разноски по водене на делото.

Ответникът по касацията – Областна дирекция на МВР, гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор жалбата се оспорва като неоснователна с излагане на подробни съображения по съществото на спора; заявена е претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение; направено е и възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира касационната жалба за неоснователна, решението, оспорено с нея, счита за правилно, надлежно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна. Същото не страда от касационни отменителни основания, с оглед на което пледира за оставянето му в сила.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 22 от 26.05.2025 г. по АНД № 253/2024 г. на Районен съд – Елхово, с което е потвърден Електронен фиш Серия К № 7336349, издаден от ОД на МВР, гр. Ямбол за наложено на Х. М. Г. от [населено място] на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със същото решение в тежест на Х. М. Г. са възложени разноски по производството в размер на 80 лева.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 15.04.2023 г. в 12:46 часа, на територията на град Елхово на път І-7, км. 296+360, в населено място, с посока на движение от [улица]южно от гр. Елхово към ГКПП - Лесово, при разрешена скорост от 50 км/ч Х. М. Г. от [населено място] управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 63 км/ч, като превишаването на разрешената скорост е с 13 км/ч след приспадане на законоустановения толеранс от 3 %; нарушението е установено с АТСС и е извършено в условията на повторност, т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К/5624119.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел от обективна и субективна страна, че Х. М. Г. е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, и счел, че в хода на производството не са допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила; издаденият ЕФ е напълно законосъобразен, обоснован и мотивиран. Обсъдени са подробно направените от жалбоподателя възражения досежно незаконосъобразността на издадения ЕФ.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови решението си, районният съд приема, че не се констатира наличие на процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на електронния фиш, който е издаден по утвърдения образец и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, като извършеното нарушение в условията на повторност е безспорно установено от приложените разпечатка от автоматизираното техническото средство и снимков материал, явяващи се годно доказателствено средство, както и от приложения и влязъл в сила на 21.11.2022 г. Електронен фиш № К/5624119 за наложено на Г. наказание за извършено на 13.02.2022 г. нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като според съда в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти, което при правилно прилагане на материалния закон води до законосъобразност на електронния фиш. Обсъдени са в пълнота направените от жалбоподателя възражения и същите са аргументирано отхвърлени.

Приетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като настоящата инстанция споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи, а постановеното решение не страда от визираните в жалбата пороци, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

В мотивите на решението си районният съд е направил пълен, задълбочен и конкретен анализ на всички относими доводи и съображения, наведени от санкционираното лице по повод твърденията му за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на производството по издаване на оспорения електронен фиш, поради което същите не следва да се преповтарят и в настоящия акт. В допълнение следва да се посочи, че съдът е събрал относимите към правния спор доказателства, които по никакъв начин не променят възприетата фактическа обстановка и не водят до различни правни изводи. Съдът е обсъдил и всички възражения на страната относно дължимите реквизити, в т.ч. и годността на техническото средство, за което е посочил обосновани и мотивирани съображения. Обсъдени са и възраженията досежно неприспадането на допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а така също и за приложението в случая на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.

От доказателствата по делото безпротиворечиво се установява, че с деянието си Х. М. Г. виновно е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, доколкото като правоспособен водач на МПС е следвало да съзнава задължението си да съобрази скоростта на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения, и по-конкретно за движение в рамките на населено място. Цитираната правна норма изрично забранява в тази хипотеза скоростта на движение да превишава 50 км/ч, а в случая по делото са налице категорични данни, че водачът е управлявал МПС с рег. № [рег. номер] с фиксирана скорост от 66 км/ч., като превишението на скоростта е с 13 км/ч след приспадане в полза на нарушителя на нормативно разписания толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка при измерването). В случая безспорно е идентифицирано превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол (предвид наличния по делото снимков материал, отразяващ дата и час, точна локация, разрешена скорост, съответстващи на данните в ЕФ). Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с надлежно попълнен съобразно изискванията протокол, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител. Означените в протокола място на използване на техническото средство в населено място, посока на заснемане, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на МПС с рег. № [рег. номер], изразило се в превишаване на допустимата разрешена скорост от 50 км/ч. за населено място. Посоченият в ЕФ участък от пътя като място на извършване на нарушението съответства и на посочените в снимковия материал GPS координати. Наличието на надлежно въведено ограничение на скоростта в населено място, което не трябва да се превишава, и несъобразяването на водача с това ограничение, са релевантните факти, обуславящи противоправно поведение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, респективно основание за налагане на санкция. В случая тези изисквания са изпълнени – на посочените в ЕФ дата, час и място Х. Г. е управлявал лекия автомобил със скорост над максимално допустимата такава в населено място от 50 км/ч, с което е осъществил състава на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, несъобразявайки скоростта си на движение с въведените с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ограничения. От друга страна е достатъчна и една снимка, позволяваща ясна и несъмнена индивидуализация на автомобила, за да бъде наложено наказанието и такава е приложена в административната преписка. При безспорното наличие и на влязъл в сила на 21.11.2022 г. предходно издаден ЕФ серия К № 5624119 за същото нарушение правилно и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на дееца по реда на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП в относимата редакция, където е предвидено, че когато нарушението по ал. 1, т. 2 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидена глоба в размер на 50 лева за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 км/ч до 20 kм/ч. В случая при превишение от 13 км/ч над допустимата скорост на движение наложеното наказание по вид и размер („глоба“ от 100 лева) е в съответствие с разписаното в относимите към казуса санкционни норми на ЗДвП. По изложените съображения настоящият касационен състав напълно споделя изводите на РС за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

С оглед изложеното до тук ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна, поради което решението на ЯРС следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него - отхвърлена.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимума от 80 лева.

 

Предвид изложеното, ЯАС, първи касационен състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 26.05.2025 г. по АНД № 253/2024 г. на Районен съд – Елхово.

 

ОСЪЖДА Х. М. Г. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ЯМБОЛ сумата от 80 (осемдесет) лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.