Р Е Ш Е Н И Е
№ 2773/27.12.2019г.
Град Пловдив, 27.12.2019 г.
Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав, в
публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора М. Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2445 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б ЗВ и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане № 157
от 25.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на дружеството
разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г. за водовземане от подземни води за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 673,20 лева и лихва за
забава в размер на 562,72 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие с целта на закона.
Актът е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон,
съдържа неточности, налице е разминаване във времевия обхват на задълженията в
мотивната и диспозитивната част, неправилно са изчислени главницата и лихвите,
неправилно са посочени правните основания за издаване на акта. Моли да се
отмени оспореният АУПДВ, алтернативно – да бъде изменен. Претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото
на спора са изложени в писмени бележки, представени на 16.12.2019 г.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена. Вземанията са доказани по основание и размер и актът е
законосъобразен.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е предоставено правото на водовземане от
подземен воден обект – протерозойски водоносен хоризонт, пукнатинни води –
Централно Родопски комплекс, каптиран естествен извор „Калена чешма“,
разположен на територията на имот № 002804 в землището на село Дедево, община Родопи,
област Пловдив, с цел на водовземането – питейно-битово водоснабдяване на с. Дедево,
община Родопи, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем – до 25 229 куб.м,
със срок на действие на разрешителното – 25 години, считано от датата на
влизане в сила на разрешителното.
За използваните годишни водни количества по издаденото
разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г. са подадени справки, съответно
декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД,
както следва: на 30.01.2018 г. за иззетото през 2017 г. количество вода от 85
243 205 м3 (л.62); на 25.01.2017 г. за иззетото през 2016 г.
количество вода от 86 074 543 м3,
от които 15 430 м3 за с. Дедево (л.68-70); на 29.01.2016 г. за
иззетото през 2015 г. количество вода от 81 563 696 м3, от
които 15 030 м3 за с. Дедево (л.77-80); на 30.01.2015 г. за иззетото
през 2014 г. количество вода, от които 15 370 м3 за с. Дедево (л.87-88);
на 27.01.2014 г. за иззетото през 2013 г. количество вода, от които 18 860
м3 за с. Дедево (л.146-147).
С констативен № ПВ1-219 от 08.08.2017 г. (л.58) е
обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по
разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г., с който е констатирано, че за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2016 г. дружеството е представило в БДИБР справки и
декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества подземна вода, както следва: за
2011 г. – 17 000 куб. м и дължима годишна такса за този период в размер на 340
лева; за 2012 г. – 16 670 куб.м и дължима годишна такса в размер на 333,40
лева; за 2013 г. – 18 860 куб.м и дължима годишна такса в размер на 377,20
лева; за 2014 г. – 15 370 куб.м и дължима годишна такса в размер на 307,40
лева; за 2015 г. – 15 030 куб.м и дължима годишна такса в размер на 300,60
лева; за 2016 г. – 15 430 куб.м и дължима годишна такса в размер на 308,60
лева. Дължимата такса за 2011 г. е изчислена съгласно чл.2, ал.2 от Тарифата за
таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект
(обн. ДВ, бр.65 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., отм. от 01.01.2012 г.), а
дължимите такси за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. е изчислена
съгласно чл.10, ал.2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. Бр.50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр.3
от 10.01.2012 г., в сила от 01.01.2012 г., отм. от 01.01.2017 г.), определяща
единичен размер на таксата водовземане от подземни води за питейно-битово
водоснабдяване в размер на 0,02 лева. Изчислена е общо дължима сума за такса по
разрешителното за водовземане на подземни води в размер на 1 967,20 лева,
която не е платена по сметка на БДИБР.
С констативен протокол № ПВ1-091 от 16.05.2018 г. (л.56)
е обективирана проверка по декларация по чл.194б ЗВ и констатирано, че за 2017
г. иззетото водно количество е 18 970 куб. м, а таксата съгласно чл.11, ал.1 и
чл.12, ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и
за замърсяване (обн. ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) е в
размер на 379,40 лева (при единична цена 0,02 лева).
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-365 от 07.06.2019
г. (л.44) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно, в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б“
ЗВ като титуляр по разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г. за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г., в размер на 1 673,20 лева ведно с дължимата лихва за
периода на забава. В поканата е включено и уведомление по чл.26 АПК, че при
неплащане на дължимите такси, ще бъде открито производство по издаване на
АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване
на акт за установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-365(1) от 25.06.2019
г. (л.42) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че на
основание чл.26, ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 АПК започва производство за
установяване на публично държавно вземане за дължимата от дружеството такса за
водовземане от подземни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за
периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г.
С оспорения АУПДВ № 157 от 25.07.2019 г. – предмет на
настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води по разрешително № 31510125 от 18.12.2008 г. за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2017 г. в размер на 1 673,20 лева и лихва за периода на забава
в размер на 562,72 лева.
С оглед приложените към жалбата платежни нареждания за
платени такси за водоползване, включващи и плащане на такси за 2013 г., е
допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства.
Вещото лице е извършило проверка на представените с
жалбата платежни нареждания и на закритите с тях задължения на
дружеството-жалбоподател за 2013 г. Вещото лице е установило, че в
счетоводството на дружеството е заведена общата сума на такса водоползване за
2013 г. в размер на 1 569 880,14 лева и платените общо 630 000
лева, в резултат на което от счетоводството на дружеството не може да се
установи по кои конкретни разрешителни е платена сумата 630 000 лева. От
проверката в БДИБР вещото лице е установило, че е водена аналитична отчетност и
по процесното разрешително № 31510125 от 03.12.2008 г. има неплатени такси за
2013 г. – 2017 г. в същите размери, установени с оспорения акт. Според вещото
лице лихвите в акта за всяка главница и за всеки годишен период са правилно
изчислени.
Съдът намира, че със заключението на вещото лице не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор. Вещото лице единствено
потвърждава правилността на установените размери на главниците за неплатени
такси за водоползване за процесния период, както и размерите на лихвите за
забава. Т.е., дори със заключението на вещото лице дружеството-жалбоподател не
можа да установи твърдението, че задълженията му за такса за водоползване за
2013 г. – 2017 г. са погасени изцяло поради плащане, доколкото в счетоводството
на дружеството не се водят аналитични партиди за всяко издадено разрешително за
водовземане и защото не се представиха безспорни писмени доказателства,
установяващи плащане на дължимите такси по процесното разрешително.
Следва изрично да бъде отбелязано, че вещото лице е
установило липса на аналитични записвания в счетоводството на дружеството-жалбоподател
по отделните разрешителни за водовземане. Т.е., дружеството само се е поставило
в неблагоприятно положение и не може по безспорен начин да докаже плащане чрез
извадка от счетоводните си регистри.
При така установените факти, съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение, ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично отбелязано,
че нито в административното производство по издаване на оспорения акт, нито в
настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови писмени
доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да не са
спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да
се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството
не е бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с
тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени
от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за
периода 2011 г. – 2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни
протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на
твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на
установените за неговото издаване административнопроизводствени правила.
Не се споделя възражението за нарушение на формата на
акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени както времевия период,
за който дружеството не е погасило задълженията за такси за водовземане, така и
размера на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за
издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане, мястото на
водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав не
съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води
до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения, самото разрешително № 31510125 от 03.12.2008 г. е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативните
протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението за заплащане на
таксите по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно
са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на
водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не
е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задълженията отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа
да съществуват разминавания в определянето на неплатените такси и лихвите върху
тях, доколкото заключението на вещото лице по допуснатата по искане на
дружеството-жалбоподател съдебно-счетоводна експертиза също установи пълно
съответствие между счетоводните записвания в счетоводството на БДИБР и
установените с оспорения акт публични задължения.
При съпоставка на подадените от дружеството справки за
използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не
констатира разлики. Разлики не са установени и съдебно-счетоводната експертиза.
Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са
представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР, номерата им са
посочени в приложенията към констативните протоколи № ПВ1-219 от 08.08.2017 г. и
№ ПВ1-091 от 16.05.2018 г. и въз основа единствено на тези декларирани от
самото дружество количества, са изчислени задълженията по години. В този смисъл
е без правно значение съществуват ли на място при кладенците водомери, дали
тези водомери работят и дали декларираните количества съответстват на данните
от водомерите, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Съгласно чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите –
титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води. В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял
в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води по
процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в
констативните протоколи № ПВ1-219 от 08.08.2017 г. и № ПВ1-091 от 16.05.2018 г.,
въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила
отражение и в оспорения акт. Други данни не са представени и на вещото лице при
изготвяне на заключението му, нито самото вещо лице е установило различни
осчетоводявания на ползвани количества вода.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 ЗВ, които за процесния
период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на
дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (отм.), в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.,
и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от
отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата тарифа) единичният размер на
таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02
лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017 г. е 0,02
лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
И по отменената, и по действащата тарифа единичният
размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за
питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0,02 лв./куб.м, поради което дори да
е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е
правилно определен. Случаят обаче не е такъв, защото правното основание е
правилно посочено.
Съгласно чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на
следващата година титулярите на разрешителни представят информация за
изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната
среда и водите и съдържащ данните, съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз
основа на които се определят таксите. Дружеството-жалбоподател е изпълнило това
задължение с подадените към БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със
стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по
чл.194б, ал.1 ЗВ са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по
години, като размерът им е идентичен с установения от административния орган. В
този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за
неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат
такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, както и общият период на
задължението – 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., общият размер на главницата – 1 673,20
лева, общият размер на лихвите – 562,72 лева.
Неоснователни са възраженията във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.15,
ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и чл.21, ал.1 от действащата тарифа от
2017 г. таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март
на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението
обуславя изпадането в забава при неплащане и началният момент, от който се
дължи законната лихва върху установеното задължение за периода 2013 г. – 2017
г., а именно от 01 април на съответната следваща година. За да изпадне в забава
носителят на правото на водовземане, е достатъчно изтичането на определения в
закона срок и не е необходимо или задължително директорът на басейновата
дирекция да издава нарочен акт.
Размерът на законната лихва е правилно определен
съобразно чл.1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г. Същият извод е направило и вещото
лице от съдебно-счетоводната експертиза, който извод не е оборен.
Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна
промяна, в сила от 27.11.2018 г., и към момента на издаване на оспорения акт за
директора на басейновата дирекция не е съществувало задължение да уведомява
писмено титуляра на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за
заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради
което неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата,
направено в жалбата в тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н., против акт за установяване на
публично държавно вземане № 157 от 25.07.2019 г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: