№ 960
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101819 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на О. Й. О. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден
изпълнителен лист и заповед за изпълнение в полза на „Райфайзен България“ ЕАД в
рамките на ч.гр.д. 5952/2013 г. по описа на районен съд Перник за сумите в размер на
11122,19 лева – главница по договор за кредит от ******* и анекс от 19.04.2010 г.,
ведно със законна лихва от 05.09.2013 г. до окончателно изплащане на задължението,
1647,15 лева лихва за периода от 10.08.2012 г. до 18.08.2013 г., 224,32 лева
наказателна лихва в периода от 10.08.2012 г., до 03.09.2013 г., 1621,38 лева изискуема
лихва в периода от 25.06.2009 г., до 18.04.2010 г., както и разноски в размер на 292,30
лева за държавна такса и 542,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че ответникът е носител на това вземане.
Твърди се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително,
което било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 15.03.2021 г. г.
Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново
изпълнително дело през 2025 г. по описа на ЧСИ С. Б., по което на **** му е наложен
запор върху банковите сметки.
Твърди, че в рамките на неназованото първо изпълнително дело е извършено
едно действие – връчване на покана за доброволно изпълнение на 19.03.2014 г., поради
което към образуване на второто изпълнително дело е изтекъл период по –
продължителен от пет години, поради което вземането по издадения изпълнителен
лист е погасено по давност.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумите от11122,19 лева
– главница по договор за кредит от ******* и анекс от 19.04.2010 г., ведно със законна
лихва от 05.09.2013 г. до окончателно изплащане на задължението, 1647,15 лева лихва
за периода от 10.08.2012 г. до 18.08.2013 г., 224,32 лева наказателна лихва в периода от
10.08.2012 г., до 03.09.2013 г., 1621,38 лева изискуема лихва в периода от 25.06.2009 г.,
1
до 18.04.2010 г., както и разноски в размер на 292,30 лева за държавна такса и 542,00
лева за юрисконсултско възнаграждение, за които бил издаден изпълнителен лист и
заповед за изпълнение в полза на „Райфайзен България“ ЕАД в рамките на ч.гр.д.
5952/2013 г. по описа на районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявения иск за
неоснователен. Признава фактическите твърдения на ищеца относно сключването на
договор за банков кредит, издаването на изпълнителния лист и сочи, че първоначално
е образувано на изпълнителното дело № 176/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б.. То било
прекратено и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнителното
дело № 660/2025 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Същият е носител на вземането по силата на
договор за цесия от 25.07.2017 г.
Излага разбирането си, че вземането, установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, се погасява с петгодишна погасителна давност, като твърди, че тя е
многократно прекъсвана като резултат от процесуалната активност на кредитора.
Първоначално заповедта е стабилизирана с връчването , което е станало с връчването
на поканата за доброволно изпълнение.
Позовава се на ТР 3/28.03.2023 г., като с приетото в него аргументира, че
давност по изпълнителното дело не е текла до 26.05.2015 г. при действието на
Постановление № 3/18.11.1980 г. (погасителната давност е спряла да тече) до отмяната
му на 26.06.2015 г. с Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че погасителната давност е прекъсната с образуване на изпълнително
дело, тъй като в нея са инкорпорирани искания за извършване на действия по
изпълнение. Конкретно твърди, че 28.01.2014 г. е входирана молба за образуване на
изпълнително дело, на 04.03.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца,
на ****** е конституиран като взискател и е депозирал молба, съдържаща искане за
извършване на действия по изпълнение, на 06.04.2021 г. също била депозирана молба,
съдържаща искане за извършване на действия по изпълнение. Такава молба била
депозирана и на 26.02.2025 г., въз основа на която е образувано сега висящото
изпълнително дело, като на **** е наложен запор, който също прекъсвал
погасителната давност.
Позовава се на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който в периода от
13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. давност не тече.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Ответникът не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на факти,
непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на
възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника
2
(така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК и
Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
903/2021 г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се
позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния
изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на първото изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като с т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
3
По делото не е спорно, че в полза на „Райфайзен България“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист ЕАД в рамките на ч.гр.д. 5952/2013 г. по описа на Районен съд
Перник, както и че вземането по него е цедирано на ответника.
От приложения по делото изпълнителен лист и изрична молба от 28.01.2014 г. се
установява, че срещу ищеца е било образувано и.д. № 176/2014 г. по описа на ЧСИ С.
Б., като в молбата за образуване са инкорпорирани искания за прилагане на
изпълнителни способи – действие водещо до прекъсване на погасителната давност.
По делото се установи, че давността е била прекъсната на по – късен етап с
влизане в сила на заповедта за изпълнение, което е станало на 03.04.2014 г., тъй като
тя, ведно с поканата за доброволно изпълнение са връчени на 19.03.2014 г. На
19.05.2014 г. е депозиран отговор, че изпратеното от съдебния изпълнител запорно
съобщение е възприето, запор е наложен, но наличност по банковата сметка на ищеца
– длъжник не е налице. Други действия по изпълнение в рамките на това
изпълнително дело не се установяват.
На ****** е депозирана молба от ответника за конституирането му като
взискател по изпълнителното дело, като не е направено общо или конкретно
възлагане за прилагане на изпълнителен способ.
С постановление от 16.03.2021 г. съдебният изпълнител е прекратил
производството на основание чл. 433, т. 8 ГПК по молба на длъжника – ищец.
При тези обективни данни, разясненията, дадени в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приема, че нова давност за вземането е
започнала да тече на 19.05.2014 г., след последното прекъсване. Такава не е текла до
26.06.2015 г. по аргумент от приетото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС. Новата пет годишна давност е изтекла би изтекла на 26.06.2020 г., но
попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП, съгласно който в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 погасителна давност спира да тече и на която ответникът се
позовава. Ето защо погасителната давност е изтекла на 26.08.2020 г.
Изпълнително дело № 660/2025 г. по описа на ЧСИ Бадев е образувано след
като давността е изтекла, поради което възлагането и предприемането на евентуални
действия по изпълнение е ирелевантно.
При извод за погасяване на вземането по давност след 26.08.2020 г. предявеният
иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Конкретните възражения на ответникът съдът намира за неоснователни. В
молбата си от ****** той не възлага извършването на конкретни действия, поради
което с нея погасителната давност не е прекъсвана. Иска се единствено
конституирането му като взискател в резултат на настъпилото частно правоприемство.
В тази хипотеза ответникът се ползва единствено от правата, които е имал неговия
праводател. Тя е различна от „присъединяване на кредитор“, примерно изброено в ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС като действие, прекъсващо
погасителната давност.
Молба от 06.04.2021 г., с която се твърди, че давността е прекъсната, по делото
не е налице. Ответникът е имал възможност да се запознае с доказателствата и
непълнота в тях не е твърдяна. Дори такава молба да бе налице, то тя е след датата, на
която погасителната давност е била изтекла.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските, които съгласно представеният списък са в
размер на 2520,00 лева, от които 620,00 лева за държавна такса и 1900,00 лева за
процесуално представителство.
4
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно,
тъй като претендирания адвокатски хонорар в размер на 1900,00 лева, а съгласно
минимума, определен в Наредба 1 е в размер на 1790,00 лева, до който размер следва
да бъде редуциран предвид фактическата и правна сложност на делото, за която
ответникът е допринесъл въвеждайки множество възражения. Ето защо следва да се
присъдят разноски в общ размер на 2410,00 лева.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу О. Й.
О., ЕГН **********, за сума в размер на 11122,19 лева – главница по договор за
кредит от ******* и анекс от 19.04.2010 г., ведно със законна лихва от 05.09.2013 г. до
окончателно изплащане на задължението, 1647,15 лева лихва за периода от 10.08.2012
г. до 18.08.2013 г., 224,32 лева наказателна лихва в периода от 10.08.2012 г., до
03.09.2013 г., 1621,38 лева изискуема лихва в периода от 25.06.2009 г., до 18.04.2010 г.,
разноски в размер на 292,30 лева за държавна такса и 542,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист и заповед за изпълнение в
полза на „Райфайзен България“ ЕАД в рамките на ч.гр.д. 5952/2013 г. по описа на
Районен съд Перник поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати
на О. Й. О. сумата от 2410,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5